РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Благоевград, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100958 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.
***** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от *****.
Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за прогласяване за недействителен на
договор № 1234835 от 29.01.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между С. Г. Т., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 2*** в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 и чл. 19
ЗПК.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен първоначалния иск е направено
искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1234835, сключен между С. Г. Т., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне
на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" ("Мултитюд Банк") в полза на
ответника.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 154,02 лв. /сто петдесет
и четири лева и две стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на правно
основание сума по договор за потребителски кредит № 1234835/29.01.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /16.04.2024г./ до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 14.10.2024г. /л. 52 от
делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на
размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).
Ищецът твърди, че на 29.01.2023 г. между него и ответното дружество е сключен договор
№ 1234835 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР), като ответното дружество му е
предоставило на сумата от 650 лв. Твърди, че е следвало да погаси заема в срок от 30 дни
месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 3,38% или 21,97 лв. /или общо 671,97 лв./,
при годишен процент на разходите в размер на 49,85%. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора
1
кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от "Мултитюд Банк" в полза на
Дружеството ответник. Излага, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне па гаранция от свързано на кредитора дружество. Поддържа, че след като
усвоил сумата от 650 лв. установил, че освен заемната сума от 650 лв., са му начислили такса
за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България"
ЕООД, в размер на 192,53 лв. Излага, че към датата на подаване на иска е погасил
задълженията си по договора за потребителски кредит. Смята, че договорът за предоставяне
на потребителски кредит е недействителен, тъй като не са посочени дължимите вноски о
договора за поръчителство, нито в ОУ е посочено, че сключването на договора за гаранция е
задължително условие за предоставяне на кредит. Заявява, че договорът не е подписан нито
с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.
Навежда, че не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил
представян. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга. Твърди, че договорът е недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на
ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респективно общо дължимата сума по него.
Сочи, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена
като разход по договора. Счита, че в сумата, претендирана от ответното дружество по
договора за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Заявява, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска
за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Поддържа, че действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите
за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид
горното смята, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива,
налице е неяснота при определяне на ГПР, което според ищеца води до недействителност на
договора /чл.22 ЗПК/. На следващо място се иска целият договор за потребителски кредит
следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне па банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга -
гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването па договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга. Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК, евентуално на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Излага, че клаузата на чл .5 от договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1234835 за нищожна, като неравноправна по
смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2 чл. 10а, ал. 4, чл.
19, ал. 1 и 4 ЗПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че предоставяне на поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) не е условие за
сключване на договор за кредит. Сочи, че сключването на договор за гаранция от
Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
2
размер и при предлаганите от Кредитора условия, като избраната възможност заляга в
процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора,
който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит,т.е. същата уговорка се
явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Заявява, че ищецът сам е избрал в
електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) и след
като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението
за сключване на договор за потребителски кредит. Излага, че ищецът, след като първо сам е
посочил Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно
проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. С оглед изложеното поддържа, че не е
налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП,
като по никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване
ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на
гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите.
При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът е бил информиран
изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би
дължал спрямо Мултитуюд Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи
Договор за гаранция с него. Навежда, че било неоснователни твърденията, че е налице
нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно
посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е
задължен да сключи договора. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК излага
позиця, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за
размера на разхода. Сочи, че този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза
в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото
касае услуга, предоставяна от трето лице Мултитуюд Банк (Малта), която е с
незадължителен характер по смисъла на закона. Смята за напълно неоснователно
твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Мултитуюд Банк (Малта)
има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Счита, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явява вследствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД носи от възможността да има
неизпълнение от страна на ищеца. Твърди, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има интерес
от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от
неплатежоспособността на длъжника. Заявява, че посоченият ГПР от 49,11 % в Договора за
кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Поддържа, че
възнаграждението за предоставената от Мултитюд Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя
страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
Договора за кредит. Твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за
гаранция с Мултитюд Банк , че не отговарят на обективната действителност.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1234835 от 29.01.2023г., евентуално
съединен с иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от този договор,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от "Мултитюд Банк" в полза на ответника (с правна квалификация чл.26, ал.
3
2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2,
чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и
осъдителен иск за заплащане на сумата от 154,02 лв. /сто петдесет и четири лева и две
стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание сума по
договор за потребителски кредит № 1234835/29.01.2023г. (с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целоя договор,
евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че
процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а
именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на
имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 154,02 лв., и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 154,02
лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да
установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж.
така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца С. Г. Т. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (като заемодател и кредитор) е бил
сключен на 29.01.2023г. процесният Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/
от разС.ие с № 1234835. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по
делото заверен препис от самия процесен Договор за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разС.ие с № 1234835/. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е
предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на 650 лв.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 650 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 49,95 %; лихвен процент на ден – 3,38 % и общата дължима сума по
кредита в размер на 671,97 лв.; срок на кредита – 30 дни, считано от датата на превеждане
на сумата по заема като падежната дата е 28.02.2023г. и заемателят се задължава да върне
заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата.
В чл. 5 от процесния договор за кредит било предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от "Мултитюд Банк" в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С
одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено, че
4
размерът на разходите за гарант ще бъде 192,53 лв., като посочените разходи не се включват
в ГПР.
Видно от представената и приета по делото справка за получени плащания по процесния
договор, изготвена от ответното дружество, в същата са отразени като постъпили плащания
от ищеца в размер общо на 667,58 лв.
При включването на сумата за възнаграждението за гаранта, ежемесечно начислявана в
погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният
ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 609,38%,
който надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 ЗПК. Следователно
действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 609,38 %, а не посоченият
неправилно в договора 49,85 %.
При това положение се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /49,85 %/ е
формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина
процесният договор за потребителски кредит от 29.01.2023 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на
главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази
връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесния договор са
приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение и на нормата на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя"
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,85 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
5
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли
допустимия петкратен размер на законната лихва.
Съдът смята, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с "Мултитюд Банк".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е
лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В
случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за
предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма нищо
общо с третото за делото лице "Мултитюд Банк". В действителност то е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на
Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява
от факта, че "Мултитюд Банк" фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя
страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени
договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано от него лице
за поръчител, е неоснователно. Действително от събраните по делото доказателства се
установи, че има възможност за посочване на гарант и друго лице. Отказът обаче да бъде
сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора за
6
потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия", която е била
предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от
кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде предварително одобреното от
кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство е
задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 671,97 лв., но в нея не е включено
допълнителното плащане от 192,53 лв. по договора за гаранция, който, както бе посочено
по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за кредит е основателен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит,
съдът не се произнася по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от
договора.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 154,02 лв. Предвид
така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание
чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита. Поради безспорното обстоятелство, че ищецът е
направил плащане по договора на сума в общ размер от 830,60 лв., то следва да се приеме,
че платената сума над размера на главницата (650 лв.) е платена при начална липса на
основание.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищцовата страна разноски. Ищецът претендира разноски в размер на общо
1900 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса и 1800 лв. заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. От друга страна, е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца. Възражението за прекомерност на адвокатското
7
възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.7, ал. 1, т. 1 минималното
адвокатско възнаграждение в настоящето исково производство, с оглед цената на
предявените искове, е в размер на 400 лв. Трябва да се изтъкне, че посочените в Наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора,
фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.
В случая и по двата предявени иска - установителния - за недействителност на договора за
кредит по чл.26 ЗЗД и осъдителния -за връщане на дадено без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД,
извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 ЗЗД представлява елемент от
фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД и в този смисъл свършена от
пълномощника работа по двата иска е една и съща. В Определение №991 от 11.10.2023г. по
в.ч.гр.д.№898/2023г. на Окръжен съд - Благоевград е прието, че в хипотеза като настоящата,
става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни
действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно
съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право.
Макар по естеството си исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и
поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ
договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респективно работа.
Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне
на дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че
работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от
фактическа, така и от правна сложност. Съобразявайки горната практика на ОС-Благоевград,
за предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни
възнаграждения. Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки
обема на реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и
количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са
служебно известни на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита,
преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено
съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са изслушвани
експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има
формирана трайна съдебна практика. Размерът на претендираните от адвоката
възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и
материалния интерес по делото. Следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с
правото на разноски. По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в
противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава,
когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване
на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност
адвокатското възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за
страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респективно за неоснователно обедняване
на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на
правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба. Ищецът е могъл да предяви исковете си в една обща искова молба, но ги е
завел поотделно, поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не
следва да бъде източник на обогатяване, а да бъде съобразено с реално извършената работа
8
при отчитане и на горното обстоятелство. В настоящия случай размерът на адвокатското
възнаграждение за настоящето производство следва да се редуцира в размер на сумата от
200 лв. При това положение общият размер на дължимите на ищеца разноски е в размер на
300 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1234835/29.01.2023г., сключен между С. Г. Т., ЕГН
**********, като заемополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от *****, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ******* сумата от 154,02 лв. /сто петдесет и четири
лева и две стотинки/ – представляваща платена при изначална липса на правно основание
сума по договор за потребителски кредит № 1234835/29.01.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба -
16.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ******* сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски в производството.
Присъдените суми на ищеца С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. ******* да се
преведат от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 2***, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от ***** по следната банкова сметка – IBAN:
********, BIC: *****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9