Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
29.10.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2298 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 30, ал. 1 ЗН за
намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част. Направено е и обусловено от уважаването на предявения
иск искане по
чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата
молба ищцата М.Ц.Г. твърди, че с ответника И.Ц.Г. *** – неин еднокръвен брат,
са наследници на общия им наследодател и техен баща Ц.И. Г.,***, починал на
17.11.2015 год. Поддържа, че приживе наследодателят им Ц.Г. и съпругата му Ц.Г.С.–
майка на ответника, починала на 30.06.1993 год., с нот. акт № 151, том ІІI-ти,
нот. дело № 781/1993 г. на нотариус Р.С. - нотариус при Врачанския районен съд,
на 21.01.1993 год. са прехвърлили на ответника и другия й еднокръвен брат Г. Ц.Г.,
срещу задължението им да ги гледат и издържат, притежавания от тях двамата в
СИО недвижим имот, а именно: дворище пл. № 250 от
Моли съда,
след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което на
основание чл.30, ал.1 от ЗН намали завещателното разпореждане, извършено със
саморъчното завещание от баща им Ц.И. Г. на 11.05.2008 г. в полза на ответника
до размера на нейната запазена част от наследството, след което да възстанови
на основание чл.30, ал.1 от ЗН, запазената й част от наследството на баща им Ц.И.
Г., починал на 17.11.2015 г., до размера на нейната запазена част и отмени нотариален
акт № 167, том І-ви, рег. № 579, нот. дело № 40/2016 год. на нотариус Снежана
Петкова - нотариус при район на действие Районен съд - Враца, вписана под № 006
в регистъра на нотариалната камара, в частта му, с която ответникът е признат
за собственик върху нейната наследствена част от наследствения недвижим имот
/нейната запазена част от наследството/, като претендира и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът И.Ц.Г.
*** признава основателността на иска, като не оспорва изложените от ищцата
твърдения в исковата молба. Претендира разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Активната легитимация на ищцата се
установява от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 7084
от 27.05.2019 г., издадено от община Враца, от което е видно, че след смъртта
на Ц.И. Г., починал на 17.11.2015г., последният е оставил за свои законни
наследници ищцата М.Ц.Г. (дъщеря), ответника И.Ц.Г. (син) и Г. Ц.Г. (син).
От приетия по делото нотариален акт №
151, том ІІI-ти, нот. дело № 781/1993 г. на нотариус Р.С. - нотариус при
Врачанския районен съд се установява, че на 21.01.1993 г. наследодателят Ц.Г. и
неговата съпруга Ц.Г.С.и майка на ответника, са прехвърлили на техните синове И.Ц.Г.
и Г. Ц.Г., срещу задължението им да ги гледат и издържат, притежавания от тях
двамата в СИО недвижим имот, а именно: дворище пл. № 250 от 439 кв. м. по нот.
акт, а по скица - от 675 кв.м., което е парцела ХІ-та-250 от 675 кв.м.,
урегулирана, в кв. 32 по плана и чертите на квартал Бистрец, гр.Враца, при
съседи - улица, П.К., Н.А., П.П. и Й.Л., заедно с построената в парцела жилищна
сграда и други подобрения. Видно от скица на поземлен имот № 15-63806 от
10.02.2016г. на СГКК, гр. Враца понастоящем същият недвижим имот съставлява ПИ
/поземлен имот/ с идентификатор 12259.1006.401, с площ 660 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и е
при съседи: 12259.1006.399, 12259.1006.402, 12259.1006.380, 12259.1006.400.
Установява се, че по предявен от Ц.И.
Г. срещу И.Ц.Г. и Г. Ц.Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД било
образувано гражданско дело № 372/1998 г. по описа на Районен съд - Враца и с
Решение № 200/13.10.1998 г. по същото гр.д. № 372/1998 г. съдът развалил
сключения с нот. акт № 151, том ІІІ-ти, нот. дело № 781/1993 г. на нотариус Р.С.
- нотариус при Районен съд - Враца, договор за издръжка и гледане до размер на
1/2 идеална част от гореописания недвижим имот.
По делото е прието саморъчно
завещание от 11.05.2008 г., с което наследодателят Ц.И. Г. завещал на И.Ц.Г.
цялото си недвижимо и движимо имущество, което притежава. По молба на И.Ц.Г. с
Протокол от 10.12.2015г. на Снежана Петкова - нотариус рег. № 006 - РС Враца
саморъчното завещание било обявено.
С нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот № 167, том І, рег. № 579, дело №
40/15.02.2016 г. на нотариус Снежана Петкова, ответникът И.Ц.Г. бил признат за
собственик на 3/4 идеални части от ПИ с идентификатор 12259.1006.401, гр.
Враца, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра, целият с площ 660 кв.м., заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 12259.1006.401.1, на два етажа, със
застроена площ от 91 кв.м. - жилищна, еднофамилна, както и сграда с
идентификатор 12259.1006.401.2, със застроена площ 29 кв.м., с предназначение:
хангар, депо, гараж, на 1/един/ етаж, при съседи на целия ПИ 12259.1006.399,
12259.1006.402, 12259.1066.380 и 12259.1006.400.
Въз
основа на така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск
по чл. 30, ал. 1 ЗН ищцата трябва да докаже че е сред
кръга на наследници на
Ц.И. Г. с право на запазена част, както и извършването на безвъзмездно разпореждане от
наследодателя /съставянето на универсално завещание в полза на ответника/. В
тежест на ответника е да установи, че
няма накърняване на запазената част на ищцата, като докаже, че в наследството е
имало и друго свободно, неотчуждено имущество, от което предявилият иска по чл.
30, ал.1 ЗН наследник може да попълни запазената си част.
С приетия доклад поделото съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че ищцата има качеството на низхоящ
наследник по закон – дъщеря, на Ц.И. Г., починал на 17.11.2015 г.; че в полза
на ответника е съставено собственоръчно универсално завещание от наследодателя Ц.И.
Г., с което е накърнил запазената част от наследството на ищцата М. Ц.Г.; че на
15.02.2016 г. ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт въз основа на направеното в негова полза саморъчно
завещание. Така отделените като безспорни факти се установяват и от приетите по
делото доказателства – удостоверение за наследници, саморъчно завещание и
съставен констативен нотариален акт.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал.
1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно
самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право
на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената
безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, съответното – неговите
правоприемници. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да
се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с
онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения
или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал.
1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да
получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност,
която е определена като тяхна запазена част. Правото да се иска възстановяване
на запазената част е от категорията на т. нар. преобразуващи (потестативни)
субективни права и може да се упражни само по съдебен ред. Съдебното решение, с
което се уважава това право, има конститутивно действие - то преобразува
съществуващото правно положение, като отменя завещателното разпореждане или
дарението, доколкото това е нужно, за да се възстанови частта.
Между страните по настоящото дело не
е спорно обстоятелството, че завещанието е изцяло написано ръкописно и
подписано от самия завещател Ц.И. Г., като съдържа означение и на датата –
11.05.2008 г., на която е съставено, а подписът на завещателя е поставен след
завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1 от ЗН). В него не е посочен мотив,
поради който е направено, а направените с него разпореждания не са поставяни
под условие или тежест. По делото няма данни и ответникът, в полза на когото е
направено, да няма право да получава по завещание. Между страните не е спорен и
фактът, че по време на съставянето му, завещателят е бил способен да завещава и
това му завещание не е направено поради грешка, насилие или измама. При това
положение съдът намира, че то е действително (чл. 42 и 43 от ЗН).
Предмет на предявения иск с правно
основание чл. 30 ЗН е универсално завещание, с което общият на страните
наследодател се е разпоредил с всички притежавани от него движими и недвижими имущества
към момента на смъртта му, поради което не е необходимо да се образува
наследствена маса съобразно правилата на чл. 31 ЗН /Решение № 580/02.08.2010 г.
по гр.д. № 1315/2009 г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 657/01.12.1995 г. по
гр.д. № 636/1995 г. по описа на ВКС, I ГО и др./, респ. не е необходимо да се
назначава съдебно оценителна експертиза за определяне стойността на
наследственото имущество. Определянето на запазената и разполагаемата част от
наследственото имущество следва да се определи като дробна част от цялото
имущество.
В конкретния случай не се спори, че
към момента на смъртта си /17.11.2015 г./ наследодателят Ц.Г. е притежавал
единствено следния недвижим имот: 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор
12259.1006.401, находящ се в гр. Враца, по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра,
целият с площ 660 кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор
12259.1006.401.1, на два етажа, със застроена площ от 91 кв.м. - жилищна,
еднофамилна, както и сграда с идентификатор 12259.1006.401.2, със застроена
площ 29 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, на 1/един/ етаж, при
съседи на целия ПИ 12259.1006.399, 12259.1006.402, 12259.1066.380 и
12259.1006.400. Посоченият имот е бил придобит в собственост от наследодателя
по силата на съдебно решение № 200 от 13.10.1998 г. по гр. дело № 372/1998 г.
на ВРС, с което е уважен иска му с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на сключеният с нот. акт № 151, том ІІІ-ти, нот. дело № 781/1993 г.
на нотариус Р.С. - нотариус при Районен съд - Враца, договор за издръжка и
гледане до размер на 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот.
Не се спори, а и няма доказателства
за противното, че наследодателят Ц.Г. не е притежавал друго имущество към
момента на смъртта си и, че не е имал имуществени задължения към трети лица,
поради което настоящият състав приема, че половината от описания имот е цялото
имущество, върху което следва да се изчисли запазената част на ищеца -
наследник по закон.
Тъй като наследодателят е оставил
три деца (дъщеря и двама синове), то приложение намира чл.29, ал.1, предл.
второ от ЗН, съгласно който запазената част на низходящите на наследодателя,
когато не е оставил съпруг при две и повече деца е 2/3 от имуществото на
наследодателя, които се разпределят поравно между неговите трима низходящи - М.Г.,
И.Г. и Г. Г., т. е. запазената част на всяко от тези три лица възлиза на по 1/3
от 2/3 или - по 2/9 от наследството. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя,
която в случая се равнява квотно на 1/3 идеална част.
Видно е, че с извършеното
завещателно разпореждане наследодателят се е разпоредил с имущество, което е
повече от размера на разполагаемата част и с това е накърнил запазената част на
наследниците си по закон и в частност на ищцата М.Г., която е упражнила правото
си по чл.30, ал.1 от ЗН, равняващо се на 2/9 ид.ч. от имуществото на
наследодателя и съответно - 2/9 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Налице са предпоставките за
уважаването на предявения иск чл. 30, ал.1 от ЗН по отношение на запазената
част от наследството на ищцата М.Г.. Установи се, че тя е сред кръга на
наследници с право на запазена част и че приживе наследодателят се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество /чрез универсално завещание/. Пресмятането на
запазената част от наследството на ищцата следва да се направи така, както ако
всички сънаследници са поискали да се допълнят запазените им части, като в
крайна сметка завещателното разпореждане следва да се намали дотолкова,
доколкото е необходимо, за да се попълни запазената част на наследника, който е
поискал възстановяването - в случая на М.Г..
Завещанието от 11.05.2008г.,
извършено от Ц.Г. в полза на ответника И.Г. следва да се намали с 2/9 ид.ч.
/или 4/18 ид.ч. от целия имот/ и да се възстанови на ищцата запазената част от
наследството на баща й в същия размер. Останалата 1/2 ид.ч. (или 9/18 ид.ч.) от
имота, която не е била обект на завещанието, е придобита от И.Ц.Г. и Г. Ц.Г. по
силата на НА № 151, том ІІІ, нот. дело 781/21.01.1993 г. от тези лица
притежават равни части от нея - по 1/2 ид.ч. (или по 1/4 от целия имот).
По
искането по чл. 537, ал. 2 ГПК
Тъй като съдът достигна до извод за
основателност на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, то се реализира и вътрешно
процесуалната предпоставка за уважаване на заявеното искане. Ответникът се
легитимира като собственик на 3/4 идеални части от посочения по-горе недвижим
имот въз основа на издадения констативен нотариален акт по реда на чл. 587 и
сл. ГПК. Съгласно ТР № 3 от 28.11.2012 г. по т. дело № 3/2012, ОСГК на ВКС на
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални
актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не и нотариалните
актове за сделки. В случая отмяната е законна последица от уважаването на иска
по чл. 30, ал. 1 ЗН и следва да се съобрази от съда, дори да не е направено
искане в тази насока. Издаденият констативен нотариален акт следва да бъде
отменен за размера от 2/9 /две девети/ идеални части от обективирания в него
недвижим имот.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното искане от ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски в размер на
сумата от 703,30 лв., от които – 103,30 лв. държавна такса и 600,00 лв.
адвокатски хонорар. Направеното от ответника искане да не бъде осъждан за
заплащане на разноски не може да бъде уважено. Независимо, че същият е признал
предявения иск, както съдът посочи по-горе в мотивите си, единственият ред за
защита на накърнена запазена част от наследството, е по съдебен ред, поради
което за ищцата не е била налице друга възможност. Освен това, в случая се
касае за предявен конститутивен иск, по който не може да бъде постановено
решение при признание на иска, доколкото съдът следва да изследва налице ли са
условията за предизвикване на правна промяна и уважаване на преобразуващото
право на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал.1, вр. с
чл. 29, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Ц.И. Г.,***,
починал на 17.11.2015 г., направено със саморъчно завещание от 11.05.2008г. в
полза на ответника И.Ц.Г., с ЕГН ********** с адрес *** с 2/9 /две девети/
идеални части.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата М.Ц.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на наследник на Ц.И. Г.,***,
починал на 17.11.2015 г., от наследството на Ц.И. Г., в размер на 2/9 /две
девети/ идеални части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
частично, в размер на 2/9 /две девети/ идеални части, нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № 167, том І, рег. № 579,
дело № 40/15.02.2016 г. на Снежана Петкова - нотариус с район на действие
РС-Враца, № 006 в регистъра на НК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Ц.Г., с
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 703,30 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва чрез
Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: