Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, подадена чрез пълномощник , против Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, както и незаконосъобразна и неправилна, поради издаването й при съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Счита, че заповедта не съдържа всички реквизити, предписани към съдържанието й от ЗМВР, ППЗМВР, другите подзаконови нормативни актове и АПК като им противоречи. Изложените фактически и правни основания били бланкетни и неконкретизирани, не съдържали конкретни нарушения, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Не било посочено конкретното време и място на извършване на нарушението. Съдържанието на заповедта недопустимо препращало към други актове – справка и заповед, които не били част от оспорения акт и не били връчени на жалбоподателя заедно с него. Волята на административния орган не била изразена ясно, точно и конкретно в съответствие със законовите изисквания. Така било нарушено правото на защита на оспорващия, а съдебният контрол бил невъзможен. Жалбоподателят твърди, че вмененото му дисциплинарно нарушение е недоказано. Липсвали безспорни и несъмнени доказателства за извършването му. Недопустимо било последващото мотивиране на акта в съдебно заседание, тъй като това щяло да го постави в неравностойно положение спрямо административния орган, издал заповедта. Не било налице нарушение по посочените в оспорената заповед разпоредби и нямало основание по ЗМВР, ППЗМВР и другите подзаконови актове за налагане на дисциплинарно наказание. Дадената квалификация на нарушението не кореспондирала на изложените в обстоятелствената част на заповедта данни и била неправилна, непълна и бланкетна, което сочело на неправилно приложение на закона. Липсвала и субективната страна на нарушението. Наказанието било наложено извън сроковете по чл.209 от ЗМВР, а освен това не съответствало на тежестта на твърдяното нарушение, което не било и извършено от жалбоподателя. В тази връзка не били преценени всички обстоятелства по чл. 206 от ЗМВР и наказанието било необосновано тежко.

По изложените съображения, поддържани и в съдебно заседание съгласно депозирана чрез процесуален представител молба, жалбоподателят моли оспорената заповед да се обяви за нищожна, а в случай, че не се приеме за нищожна, да се отмени. Претендира разноски.

Ответникът - Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в депозиран писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, вкл. в частта на искането за обявяване на нищожност на оспорената заповед и моли същата да бъде отхвърлена като счита, че изложените съображения за отмяна на заповедта са преклудирани. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №1983к-196/27.01.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/, на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР и чл.44, ал.1 и ал.2 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно производство срещу мл. инспектор М. С. М. – старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – Симеоновград към РД „ПБЗН“ – Хасково при ГД „ПБЗН“ – МВР. Със заповедта е определен състав на дисциплинарно-разследващ орган /ДРО/, който да проведе разследването по дисциплинарното производство като е определен тримесечен срок за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Производството е образувано във връзка с предложение рег.№1257р-148 /13.01.2023г. на Директора на РДПБЗН - Хасково, съдържащо предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР вр. т.15, т.19, т.20, и т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

С Покана рег. №1257р-272 от 01.02.2023г., връчена на същата дата, М. С. М. е била поканен да се запознае със Заповед №1983к-196/27.01.2023г. на Директора на ГДПБЗН. С поканата му е указана възможността да даде писмени обяснения, адресирани до Директора на ГДПБЗН , както и да предостави доказателства за твърдяните от него факти и обстоятелства като е посочен и срок за това – до17.00ч. на 06.02.2023г. Видно от направеното отбелязване в Заповед №1983к-196/27.01.2023г. , служителят е запознат със същата на 01.02.2023г. срещу подпис, вкл. с правата по чл.207, ал.8, чл.205, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР. На 17.03.2023г. до жалбоподателя е изпратена покана за даване на обяснения по повод разследването по дисциплинарната процедура с уточняващи въпроси.

Във връзка с изпратените му покани от 01.02.2023г. и 17.03.2023г. , жалбоподателят е депозирал писмено обяснение рег. №1207р-293/06.02.2023г. , с приложени писмени доказателства, както и писмено обяснение рег. №1257р-5050/17.03.2023г.

Със Заповед №1983к-759/25.04.2023г. на Директора на ГДПБЗН срокът за разследване по дисциплинарното производство е бил удължен до 27.05.2023г. и със същата жалбоподателят се е запознал на 11.05.2023г. В поканата за запознаването с посочената заповед на жалбоподателя отново е предоставена възможността да даде писмени обяснения, адресирани до Директора на ГДПБЗН , както и да предостави доказателства за твърдяните от него факти и обстоятелства като е посочен и срок за това – до 12.00ч. на 12.05.2023г. Видно от Протокол рег.№1257р-841/18.05.2023г. на ДРО, в указания срок след запознаване със Заповед №1983к-759/25.04.2023г. , жалбоподателят не е дал допълнителни обяснения.

В хода на дисциплинарното разследване, от ДРО са изискани и приети сведения от други лица, за които е установено, че имат отношение към случая, както и са събрани писмени доказателства чрез изискване на документи и информация от РУ - Харманли, ЦСМП-[населено място], Окръжен следствен отдел към ОП-Хасково. Изискана е и кадрова справка на служителя. Към дисциплинарната преписка са приложени и доказателства за запознаване на жалбоподателя с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със Заповед рег. №8121з-348/25.07.2014г. за утвърждаването му, както и със Заповед рег. №8121з-581/08.06.2016г. и Заповед №8121з-1619/21.12.2016г. за изменението и допълнението му, като видно от приложените протоколи, това е станало на 20.08.2014г., съотв. на 01.07.2016г. и на 09.02.2017г.

От ДРО, назначен със Заповед №1983к-196/27.01.2023г. е изготвена и представена пред Директора на ГДПБЗН Обобщена справка рег.№1257р-843/18.05.2023г. В справката ДРО е описал установените в хода на разсредването факти и обстоятелства и въз основа на същите е направил извод, че от мл. инспектор М. С. М. са извършени три тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.,за всяко от които е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“ . За всяко от трите дисциплинарни нарушения, подробно описани в справката, ДРО е предложил на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР на мл. инспектор М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , а на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР – да бъде определено едно общо наказание, а именно „уволнение“ .

На 19.05.2023г. на мл. инспектор М. е връчена Покана рег. №1257р-845/19.05.2023г. за запознаване с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство. Указано му е, че на основание чл.207, ал.10 от ЗМВР в срок от 24 часа от запознаване с обобщената справка има право да даде допълнителни обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си. Видно от отразеното в обобщената справка, на 19.05.2023г. в 12.30 часа М. е запознат със същата и с всички материали по дисциплинарното производство, както и с правото си да даде допълнителни обяснения или възражения в 24- часов срок от запознаването.

Видно от Протокол рег.№ 1257р-855 от 22.05.2023г. на ДРО, в 24- часовия срок след запознаване с обобщената справка, не са постъпили писмени обяснения или възражения от мл. инспектор М..

От ДРО е изготвено писмено Становище рег.№1257р-860 от 23.05.2023г. по чл.207, ал.12 от ЗМВР, в което е прието, за извършените три едновременно установени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, на мл. инспектор М. да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „уволнение“ , а на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено.

Върху Обобщената справка рег.№1257р-843/18.05.2023г. и Становище рег.№1257р-860 от 23.05.2023г. има поставени резолюции за запознаване с тях от страна на Директора на ГДПБЗН с дата 07.06.2023 г. На същата дата е изготвено и Становище рег.№1983р-9401/07.06.2023г. от Началник отдел „Човешки ресурси“ в ГДПБЗН относно спазване на административнопроизводствените правила, пълнотата и всестранността на проведеното дисциплинарно производство, образувано със Заповед №1983к-196/27.01.2023г.

На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е изпратил покана до мл. инспектор М. за даване на писмени обяснения или възражения по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото дисциплинарно наказание. В срок от 24 часа от получаването й, като е указано и мястото на депозирането им. Поканата е получена от мл. инспектор М. на 08.06.2023г. в 13.00ч.

Видно от Протокол рег.№1257р-980/09.06.2023г. , съставен на същата дата в 14.00ч., в посочения срок мл. инспектор М. не се е явил и не е представил писмени обяснения или възражения. Дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с протокола на 12.06.2023г. , видно от поставената върху същия резолюция.

Със Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, чл.203, ал.1, т.13 и чл197, ал.3, т.2 от ЗМВР, на мл. инспектор М. С. М. – старши пожарникар в РС“ПБЗН“ – Симеоновград към РД „ПБЗН“ – Хасково при ГД „ПБЗН“ - МВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена срещу подпис на служителя на 22.06.2023г. в 13.50ч. ч. като последният изрично е отбелязал, че не е в законоустановен отпуск или болничен. Срокът за обжалване на заповедта е изтекъл на 06.07.2023г., а жалбата срещу същата е подадена на 27.11.2023г.

С Определение №3042/23.07.2024г. , постановено в производство по реда на чл.66, ал.1 от ГПК вр. чл.144 и чл.161 от АПК, е отхвърлено искането на М. С. М. за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на ГДПЗБН. Със същото определение, на основание чл.159, т.4 от АПК жалбата на М. С. М. в частта й относно твърдяната незаконосъобразност на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. на Директора на ГДПЗБН е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено.

След проведен касационен контрол, с окончателно Определение №11261/21.10.2024г. по адм.д. №9925/2024г. по описа на ВАС, Определение №3042/23.07.2024г. е оставено в сила.

Въз основа на установената фактическа обстановка и при съобразяване, че предмет на разглеждане е единствено жалбата частта й относно твърдяната нищожност на оспорената заповед, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и доколкото съгласно чл.149, ал.5 от АПК оспорването с искане за обявяване на нищожност на акта не е ограничено със срок, същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че в случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.

Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

В случая жалбоподателят не навежда доводи за издаването на оспорената заповед при допуснати особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразност по чл.146 АПК. Оплакванията в жалбата са свързани с допуснати при издаването й нарушения във формата й, с нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, и касаят законосъобразността й, която жалбоподателят е пропуснал да атакува в предвидения от закона срок, а твърденията за нищожност на същата са бланкетни и неконкретизирани.

С оглед разписаното в чл.204, т.3 от ЗМВР и заеманата от жалбоподателя длъжност, Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ като ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 вр. чл.38, т.5 от ЗМВР, е компетентен да издаде заповед от вида на процесната.

Спазени са общите и специалните изисквания за форма на акта по чл.59 от АПК , съотв. по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е обективирана в писмен вид, подписана е от издателя си и съдържа както правни, така и подробни фактически основания за издаването ѝ. Посочени са и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган е ясно и безпротиворечиво изразена, а именно – налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Посочен е и адресатът на заповедта, както и срокът и редът за обжалването й.

При провеждане на дисциплинарната процедура са спазени стриктно административнопроизводствените правила по ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.

Предвид горното, не се установява порок във формата на оспорената заповед, нито се установява при издаването й да са допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до липса на волеизявление.

Наред с гореизложеното, съдът счита, че в случая не се установява и липса на материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Противно на твърденията в жалбата, изложените в заповедта фактически съображения, обосновават наличието на възприетата от административния орган хипотеза чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и за трите тежки дисциплинарни нарушения, „съставомерни“ (по смисъла на по смисъла на чл.12, ал.1, т.2 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. ) по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и изразяващи се в неспазване на конкретно визирани правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Не може да се приеме, че заповедта е лишена от всякакво законово основание или че не може да бъде издадена въз основа на никакъв закон, нито че правните последици от нея са нетърпими от правовия ред, за да се направи извод за нейната нищожност.

По изложените съображения, жалбата с искане за обявяване нищожността на оспорената заповед е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение. При съобразяване, че по делото е проведено и производство по реда на чл.66, ал.1 от ГПК вр. чл.144 и чл.161 от АПК, на основание чл.24, изр.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, с искане за обявяване нищожността на Заповед №1983к-1171/21.06.2023г. , издадена от Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

ОСЪЖДА М. С. М. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, [ЕГН], да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.