Определение по дело №963/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 ГПК и е образувано по жалба на „Е.”О., със седалище и адрес на управление с.К., общ.С., представлвано от Д. Д.с, чрез адв.А. Б. от АК Б.– длъжник по изп.д. № 811/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с рег. № * от РКЧСИ с район на действие – ОС Б. насочена против извършеното от ЧСИ разпределение на постъпили суми по цитираното изп.д.

Поддържа се в жалбата, че извършеното разпределение в частта за разноските не е правилно, поради обстоятелството, че сумите подлежащи на приспадане по т.26 от ТТЗЧСИ били неправилно определени, а от друга страна разноските били начислени двукратно.

Поддържа се освен това, че адвокатското възнаграждение не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изп.д. № 811/2012 по описа на ЧСИ Ш. Д.с рег.№ * с район на действие – ОС Б., намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирано лице – длъжникът по изп.производство.

Разгледана по същество същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Изп.д.№ 811/2012 г. е било образувано при ЧСИ Ш. Д. с рег.№ .от РКЧСИ на 04.06.2012 г. по молба на “. В. ту Г., чрез адв.И. С. против дружеството жалбоподател.

Към молбата за образуване на изп.д. взискателят е приложил освен изп.лист и пълномощно, в което е отразено, че взискателят е заплатил 2 000 лв. възнаграждение на процесуалния си представител за представителство по изп.д.

На л.12 от изп.д. е приложена и квитанция за платена такса опис по т.2 от ТТЗЧСИ в размер на 2 554,50 лв.

За посочената сума е издадена и фактура от ЧСИ/л.106 от делото/.

Вън от тези разноски от взискателя, доказателства за сторени такива по изп.производство има на л.120 от делото /депозит за вещо лице/, който разход не е такса по смисъла на ТТЗЧСИ.

По делото липсват каквито и да е други доказателства за събрани такси по реда на раздел І от ТТЗЧСИ /обикновени/, вкл. и по раздел ІІ от същата тарифа /пропорционални/, с изключение на депозита за опис, който следва да се отнесе като такса по т.20 от същата тарифа.

Ето защо и решаващият състав намира, че липсват доказателства по делото на първо място да са платени от взискателя, а на второ място – да се дължат, при това – на кое от основания, посочени в Раздел І от ТТЗЧСИ обикновени такси в посочения от ЧСИ размер от 1 446 лв. с вкл.ДДС, според него – авансово внесени от взискателя.

По тези съображения и в частта му, касаеща включването на посочените разноски в сумите за разпределение атакуваното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

На самостоятелно основание и съобразно данните по делото /а това се сочи и от самия ЧСИ в становището му по жалбата/, в конкретния казус подлежащата на разпределение след извършената публична продан на движими вещи сума, предложена за разпределение, е 143 375 лв, без ДДС.

Поради последното и според нормата на т.26, б.”е” от ТТЗЧСИ, дължимата сума за изпълнението е в размер на 5 220 лв. за сумата от 100 000 лв. и 2% за горницата над тази сума.

В случая горницата е от 43 375 лв. и 2% върху нея е сумата от 867,5 лв.

Така общо дължимата такса по изпълнението по реда на т.26 от ТТЗЧСИ е в размер на 6 087,5 лв.

След припадане на сумата от 2 554,50 лв., внесена като такса за опис при образуването на изпълнителното производство по т.20 от ТТЗЧСИ, остатъкът е в размер на 3 533 лв., а не в размер на 4 756,50 лв. така, както сочи ЧСИ.

Ето защо и дължимата сума по т.26 от тарифата се явява в размер на 3 533 лв. и тя подлежи на разпределение по съответния ред на чл.136 ЗЗД.

Поради изложеното и решаващият състав намира, че така направеното разпределение на постъпилата от публичната продан сума и в посочената му част е неправилно и страда от порока, посочен от жалбоподателя – не е изчислена правилно.

Намира също, че оплакването за включване в разноските по реда на чл.136, т.1 ЗЗД на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя, не е състоятелно, доколкото заплащането на възнаграждение от страна на последния на процесуалния му представител за водене на изп.дело са разноски за него, по смисъла на цитираната норма.

Поради изложеното и атакуваното разпределение следва да бъде частично отменено, съобразно изложеното по-горе.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Протокол за извършено разпределение на осн.чл.460 ГПК от 19.02.2013 г. по изп.д. № 811/2012 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. № * от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б. в частта му, с която на взискателя са определени дължими разноски в размер на 1 446 /хиляда четиристотин четиридесет и шест/ лева обикновени такси, с включен ДДС и над сумата от 3 533 /три хиляди петстотин тридесет и три/ лева такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “.О., със седалище и адрес на управление с.К., общ.С., представлвано от Д. Д., чрез адв.А. Б. от АК Б. – длъжник по изп.д. № 811/2012 г. по описа на ЧСИ Ш. Д.с рег. № .от РКЧСИ с район на действие – ОС Благоевград, насочена против извършеното от ЧСИ разпределение на постъпили суми по цитираното изп.д. в останалата й част.

Решението послежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: