Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от С.А.З. ***, чрез процесуалния си представител ,адв.Д.Д. от САК, със съдебен адрес: *** против Заповед за ПАМ №23-0996-000388/04.12.2023г. на началник сектор“ПП“ към ОД на МВР -Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата си иска отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон . В съдебно заседание,чрез надлежно упълномощен представител адв. Д.Д. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта,като незаконосъобразна. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Монтана, ,чрез гл.юрк.К*** Д*** моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се потвърди оспорената заповед,като правилна и законосъобразна.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 18.12.2023г./на л.11 от делото/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган до съда на 02.01.2024г./л.28/,т.е. в срок,което я прави допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.Доказателствата по делото са писмени.Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея. Указана е и тежестта на доказване в Разпореждане №195/09.02.2024г.на съда.

От данните по делото се установява,че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№989595/01.12.2023г. за това,че на 01.12.2023г. в 9,30 ч. в гр.Монтана , ул“Цар Борис ІІІ“ , като водач на МПС ,с посока на движение от бул“Александър Стамболийски“ към бул. „Трети март“ управлява л.а.“РЕНО “ с рег.№М*** с водач С.А.З. ,като при проверката водача е тестван с техническо средство drugtect 5000- с фабричен №ARKS-0035 за употреба на наркотични вещества ,който отчел положителна проба за канабис.Пробата е извършена в 10,48ч в сградата на РУ-Монтана,след като на ул.“Ц*** Борис ІІІ“ №3, водача е отнел предимство на пешеходна пътека ,и са го последвали служители на криминална полиция ,които са свидетели по АУАН. Издаден му е и талон за медицинско изследване №286226 ,който отчел положителен тест за канабис. Изпробван е и за употреба на алкохол,с техническо средство А*** 7510, който отчел 0 промила алкохол. Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за ПАМ №23-0996-000388/04.12.2023г. на началник сектор“ПП“ към ОД на МВР -Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца. Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган- началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.. Приложена е по делото и приета като доказателство и заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи ,което води до логичния извод ,че настоящата заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В конкретния случай водачът управлява МПС ,като при проверка от контролните органи е проверен с техническо средство drugtect 5000- с фабричен №ARKS-0035 за употреба на наркотични вещества ,който отчел положителна проба за канабис,като същите показатели се потвърдили и от проведено медицинско изследване на основание издаден му талон за медицинско изследване №286226 ,за което му е съставен АУАН.При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, са 1.установено по надлежен ред управление на МПС и 2.установена употреба на наркотични вещества с техническо средство тест или посредством кръвно изследване на основание на издаден му талон за медицинско изследване. Същите обвързват административния орган при наличие на тези предпоставки да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства ,представени от жалбоподателя, които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,което той не е направил.В хода на производството не бяха оспорени фактическите констатации в АУАН по отношение на съдържащата се в него информация ,че нарушителя е управлявал след употреба на наркотични вешества/канабис/,установено и с медицинско изследване. След като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Заповедта е мотивирана и обоснована,съдържа установените релевантни факти ,които доказват извършеното деяние от жалбоподателя, установено с техническо средство и с медицинско изследване ,при което правилно му е ангажирана отговорността за това деяние.По разбиране на съда ,заповедта съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон .Не се споделят от съда доводите в жалбата и в с.з. ,че не е установена правилно фактическата обстановка,че има несъответствие между констатациите в АУАН и заповедта за ПАМ,че лицето не е шофирало, а е било задържано в магазина на майка му и е откарано в сградата на РУ-Монтана, за да му бъде извършен тест за наркотични вещества,доколкото тези факти не са съответни на доказателствата по делото.Фактът ,че пробата е извършена в 10,48ч. на 01.12.2023г. , след като в 9,30ч. на същия ден лицето е отнело предимство на пешеходна пътека и е било последвано от служители на криминална полиция до сградата на РУ-Монтана по никакъв начин не дерогира извършеното деяние. Същото е безспорно доказано и е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р. по а.д.№6881/2018г.на ВАС;Р. по а.д.№6882/2018г. на ВАС; Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.

Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли, като неоснователна.

Разноски се претендират от ответника,чрез пълномощника му юрк.***, които с оглед изхода на спора, са дължими.Съдът определя на основание чл.143,ал.3 АПК,във вр. с чл.37 ЗПП въз вр. с чл.24 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. ,платимо от жалбоподателя, на органа ,издал оспорения акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ,ал.2 ,предл..5 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.А.З. ***, чрез процесуалния си представител ,адв.Д.Д. от САК, със съдебен адрес: *** против Заповед за ПАМ №23-0996-000388/04.12.2023г. на началник сектор“ПП“ към ОД на МВР -Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС - до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18месеца.

ОСЪЖДА С.А.З. ***, чрез процесуалния си представител ,адв.Д.Д. от САК, със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138 ,ал.3 от АПК по реда на чл.137 от АПК.

Съдия: