№ 24275
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110125842 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
134262/15.05.2023 г., с пощенско клеймо от 11.05.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 39286/07.02.2024 г. от *****************, със седалище и адрес на
управление: *********************, телефон: *********, Факс:
*************, адрес на електронна поща: **********, представлявано от
************* срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес:
*************, намиращ се в затвора – гр. ******, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация, както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща имотна
вреда от извършено престъпление по чл.209 НК, собственост на
Дружеството в размер на 2500 лева ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането (15.05.2018 г.) до окончателното изплащане на
вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ), ищецът излага
доводи, че ОТВЕТНИКЪТ на 15.05.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе
си имотна облага-парични средства, възбудил заблуждение у ***********,
Организатор дейности в *************, че е друго лице, а именно
**************, като за целта представил лична карта с № ********** на
името на ************** и със собствената си снимка, като заявил желанието
си да получи кредит в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лв.), като в
резултат което причинил имотна вреда на Дружеството в размер на 2500 лв.
Твърди, че самият процес по отпускане на паричен заем започва с
контакт между потенциалния клиент и представителят на дружеството, който
осъществява контакт с клиентите. Кандидастването за кредит става чрез
1
попълване на онлайн формуляр, оформено като „Предложение за сключване
на договор за паричен заем" от негова страна. Предложението за сключване
на договор за паричен заем, представлява писмен документ по утвърден
образец, в който се попълва информацията предоставена от клиента като
лични данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на
трето лице - лице за контакт, което може да бъде роднина по права или
съребрена линия, съпруг/а, колега, и предоставя копие от личната си карта.
Сочи, че при одобрение на клиент за отпускане на парична сума
съответно представител на дружеството има задължението и отговорността да
представят на клиента договора за паричен заем и съпътстващите го
документи за подпис от негова страна и да му връчат заемната сума след
подписването. Задължение е да се предаде на клиента сумата за която е
одобрен, това е и сумата посочена в договора за паричен заем. Като разписка
за предаването на заемната сума служи самият договор за паричен заем. С
полагането на подпис от страна на клиента в графа „заемател" в договора за
паричен заем се установява и самото предаване на паричната сума, като по
този начин Д. К. Н. е усвоил сумата от 2 500 лв., като се е подписал с имената
на **************.
Въз основа на гореизложеното било образувано досъдебно
производство, след което на база на събраните доказателства е внесен
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу ответника Д. К. Н. и е
образувано НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав, Районен съд
София, за това, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. С цел да набави за себе
си имотна облага- парични средства, възбудил заблуждение у различни
служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно
**************, като заявил желанието си да получи кредит в определен
размер, в резултат на което причинил на кредитните институции -
**********; *************; *******; ***********; *********; ********:
*********; ********: ***********; ******** - имотна вреда в общ размер
от 23016,62 лв. Обвинителният акт квалифицира извършените деяния като
престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, НОХД №
12914/2022 г. пред наказателния съд делото е решено, като е произнесена
присъда на 20.02.2023 г, по силата на която ответникът е признат за виновен
за престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Ищецът излага и подробни правни аргументи как следва да се
квалифицира иска и какво претендира.
Посочва банкова сметка, на която да бъде платена сумата: IBAN:
2
BG20********I**********, BIC: ********IBGSF, Б***********, Титуляр:
**********
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Копие от Присъда от
20.02.2023 г. по НОХД № 12914/2022 г. на СРС, 106 с-в; 2. Справки от
calclulator.bg относно дължима лихва; 3. Копие от Обвинителен акт
Моли съда да изиска и приложи към настоящото дело преписката по
НОХД № 12914/2022 г, по описа на СРС, НО, 106 състав
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от юрисконсулт, с надлежно пълномощно за
всички инстанции (л.17 от делото).
Ответникът не се представлява, на този етап. Същият се намира в
затвора в гр. *********, където изтърпява наказание лишаване от свобода по
НОХД № 6018/2017 г. на РС – Пловдив.
По държавната такса
Искът е с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за вреди от престъпление,
за което има влязла в сила присъда. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът
е освободен от държавна такса.
По редовността на исковата молба
На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е
редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Основателно е искането на ищеца да се изиска за послужване НОХД №
12914/2022 г. по описа на СРС, НО, 106. състав.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
3
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 13.08.2024 година от 09.00 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 134262/15.05.2023 г., с
пощенско клеймо от 11.05.2023 г., уточнена с молба с вх. № 39286/07.02.2024 г. от
*****************, със седалище и адрес на управление: *********************, телефон:
*********, Факс: *************, адрес на електронна поща: **********, представлявано от
************* срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *************, намиращ
се в затвора – гр. ******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация,
както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща имотна вреда от
4
извършено престъпление по чл.209 НК, собственост на Дружеството в размер на 2500
лева ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането (15.05.2018 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба (ИМ), ищецът излага доводи, че
ОТВЕТНИКЪТ на 15.05.2018 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага-
парични средства, възбудил заблуждение у ***********, Организатор дейности в
*************, че е друго лице, а именно **************, като за целта представил лична
карта с № ********** на името на ************** и със собствената си снимка, като заявил
желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лв.), като в
резултат което причинил имотна вреда на Дружеството в размер на 2500 лв.
Твърди, че самият процес по отпускане на паричен заем започва с контакт между
потенциалния клиент и представителят на дружеството, който осъществява контакт с
клиентите. Кандидастването за кредит става чрез попълване на онлайн формуляр, оформено
като „Предложение за сключване на договор за паричен заем" от негова страна.
Предложението за сключване на договор за паричен заем, представлява писмен документ по
утвърден образец, в който се попълва информацията предоставена от клиента като лични
данни, размер на исканата сума, срок на погасяване, както и данни на трето лице - лице за
контакт, което може да бъде роднина по права или съребрена линия, съпруг/а, колега, и
предоставя копие от личната си карта.
Сочи, че при одобрение на клиент за отпускане на парична сума съответно
представител на дружеството има задължението и отговорността да представят на клиента
договора за паричен заем и съпътстващите го документи за подпис от негова страна и да му
връчат заемната сума след подписването. Задължение е да се предаде на клиента сумата за
която е одобрен, това е и сумата посочена в договора за паричен заем. Като разписка за
предаването на заемната сума служи самият договор за паричен заем. С полагането на
подпис от страна на клиента в графа „заемател" в договора за паричен заем се установява и
самото предаване на паричната сума, като по този начин Д. К. Н. е усвоил сумата от 2 500
лв., като се е подписал с имената на **************.
Въз основа на гореизложеното било образувано досъдебно производство, след което
на база на събраните доказателства е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу ответника Д. К. Н. и е образувано НОХД № 20221110212914, 106
наказателен състав, Районен съд София, за това, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г,
в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. С цел да набави за себе си имотна облага- парични средства, възбудил
заблуждение у различни служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно
**************, като заявил желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат
на което причинил на кредитните институции - **********; *************; *******;
***********; *********; ********: *********; ********: ***********; ******** - имотна
вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт квалифицира извършените деяния
като престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Към момента на подаване на настоящата искова молба, НОХД № 12914/2022 г. пред
наказателния съд делото е решено, като е произнесена присъда на 20.02.2023 г, по силата на
която ответникът е признат за виновен за престъпление по чл.209, ал. 1, пт.1, вр. чл. 26, ал.1
от НК.
Ищецът излага и подробни правни аргументи как следва да се квалифицира иска и
какво претендира.
Посочва банкова сметка, на която да бъде платена сумата: IBAN:
5
BG20********I**********, BIC: ********IBGSF, Б***********, Титуляр: **********
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация, както следва:
1. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева, представляваща имотна вреда от
извършено престъпление по чл.209 НК, собственост на Дружеството в размер на 2500
лева ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането (15.05.2018 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Възражения на ответника:
няма такива
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
С присъда по НОХД № 20221110212914, 106 наказателен състав, Районен съд София,
за това, ответникът е признат за виновен, че за периода от 15.05.2018г — 04.06.2018г, в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, като извършил 12 деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага- парични средства, възбудил
заблуждение у различни служители в кредитни институции, че е друго лице, а именно
**************, като заявил желанието си да получи кредит в определен размер, в резултат
на което причинил на кредитните институции - **********; *************; *******;
***********; *********; ********: *********; ********: ***********; ******** - имотна
вреда в общ размер от 23016,62 лв. Обвинителният акт квалифицира извършените деяния
като престъпление по чл.209, ал. 1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На 15.05.2018 г. ответникът, в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага-
парични средства, възбудил заблуждение у ***********, Организатор дейности в
*************, че е друго лице, а именно **************, като за целта представил лична
карта с № ********** на името на ************** и със собствената си снимка, като заявил
желанието си да получи кредит в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лв.), като в
резултат което причинил имотна вреда на Дружеството в размер на 2500 лв.
Не е спорно между страните, че ответникът е усвоил процесната сума в размер на
2 500 лева.
Спорно остава дали ответникът е платил процесната сума на ищеца.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация ищецът, при условията на пълно и главно доказване
следа да установи следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. противоправно поведение на ответника – предмет на НОХД № 12914/2022 г. по описа
6
на СРС
2. вреда - усвояване на сума по паричен заем, като същият не страна по договор, поради
извършено престъпление
3. размер на вредата – 2 500.00 лева
4. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното поведение на
ответника – вредата да е в следствие на противоправното поведение
На основание чл.45, ал.2 ГПК вината се предполага до доказване на противното.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да обори презумпцията на
чл.45, ал.2 ГПК, а именно липса на вина, както и да установи погасяване на вземането.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Копие от Присъда от 20.02.2023 г. по НОХД № 12914/2022 г. на
СРС, 106 с-в; 2. Справки от calclulator.bg относно дължима лихва; 3. Копие от
Обвинителен акт
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 12914/2022 г. по описа на
СРС, НО, 106. Състав, което да се върне след влизане на краен съдебен акт по
настоящото дело.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към
Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете
да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** Н.а на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
7
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
8
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.08.2024 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ответника ЧРЕЗ
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА В *********.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9