Решение по адм. дело №306/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. И. П., [населено място], чрез адв. Т. М., АК София против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1265/18.05.2025г., издадена от С. Т. К. – мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, досежно качеството на „водач“ на МПС към момента на проверката. Твърди, че се е намирал в собствения си дом, употребил е алкохол след ПТП. Моли за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище от пълномощника адв. М. поддържа жалбата, като моли за отмяна на заповедта, поради това, че не е налице една от предпоставките за налагане на ПАМ от вида на процесната – а именно лицето не е имало качество водач на МПС към момента на проверката. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът - С. Т. К. – мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки чрез пълномощника юрисконсулт К. моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на издадената ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 40663552/18.05.2025г. за това, че на 18.05.2025 г. около 18:35часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица] С. Ч. към ул. Д. М. управлява лек автомобил С. К. с рег. № [рег. номер], собственост на А. Г. и пред блок 25 извършва маневра на заден ход като реализира ПТП в паркирания зад него автомобил СААБ 95 с рег. № [рег. номер]. Водачът не уведомява органите на МВР и напуска мястото на ПТП. Същият се връща на мястото на ПТП в 20:45ч. В 20:50ч. водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол в издишания от него въздух с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № 0134. Издаден е талон за медицинско изследване № 292301 за УМБАЛ Св. А.. АУАН е подписан от свидетелите – очевидци на нарушението – В. О. М. и И. К. Д.. По преписката се съдържат писмени сведения от В. М.. Свидетелят заявява, че на 18.05.2025г. около 18:30ч. до блок 25, ул. Усмивка видяла лек автомобил С. К. с рег. № [рег. номер], който при опит да паркира ударил автомобил СААБ с рег. № [рег. номер]. Водачът бил видимо неадекватен и форсирал автомобила в опитите да паркира. След намеса от страна на съсед най-накрая спрял и слязъл от автомобила във видимо пияно състояние, като единият му крачол бил мокър. Криволичейки, влязъл във вход Б, където го чакала жена. Двамата се качили на ет. 5, ап. 52, последвани от двамата свидетели. Други съседи се обадили на [тел. номер]. При пристигането на полицията, свидетелите ги завели до ап. 52, където установили С. И. П. – водачът управлявал автомобила.

С. П. подал възражения на 20.05.2025г. в АУАН, в които описал, че при паркиране е одраскал една кола, но не е разбрал. Качил се в апартамента си, където употребил алкохол /100 гр. ракия/, след което бил посетен от служителите на СДВР.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 1265/18.05.2025г., издадена от С. Т. К. – мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1265/18.05.2025г, издадена от мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е СДВР. Отделно със Заповед № 6400 от 07.07.2023г. на директора на СДВР на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР са определени компетентните длъжностни лица от СДВР да налагат принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП, като в т.1. са делегирани правомощия на полицейските органи в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Представена е заповед № 513з-9750/13.09.2024г., от която е видно, че към датата на издаване на процесната ПАМ С. Т. К. е заемал длъжност мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Основния спорен въпрос е дали П. е имал качеството на водач по време на проверката, т. е дали е управлявал лек автомобил С. К. с рег. № [рег. номер] на посочения ден и място.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е съставен на С. П. и му е връчен лично. С акта е било установено съставомерно по смисъла на ЗДвП нарушение. Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се подкрепят от писмените показания на свидетелите по установяване и констатиране на нарушението, които съдът кредитира изцяло като достоверно дадени, без индиция за заинтересованост.

От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да оборят констатациите в АУАН. Единственото възражение е относно часа на проверката, който не съвпада с часа на ПТП.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН № 40663552 дата, час и място /на 18.05.2025г. около 18:35часа в [населено място] [улица], блок 25 жалбоподателят С. И. П. като водач на лек автомобил С. К. с рег. № [рег. номер] при извършени маневри за паркиране на автомобила пред блок 25, е предизвикал ПТП, за което не е уведомил контролните органи и е напуснал мястото на ПТП, като се е прибрал в дома си. Между страните по делото няма спор и относно факта, че след пристигането на служителите от "Пътна полиция" при СДВР на мястото на произшествието, П. е отказал да му бъде извършена изисканата проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Доколкото от доказателствата по делото еднозначно се установява, че към момента на извършване на описаното в АУАН № 40663552/18.05.2025г. ПТП П. е имал качеството на "водач на МПС" по см. на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП, съдът приема, че за наличието на материалноправното основание по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, че изисканата от полицейските органи проверка за употреба на алкохол не е "по време на управление на МПС". Да се счита че проверка за употреба на алкохол може да бъде извършена единствено ако водачът на МПС бъде спрян от патрул на КАТ /в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя/, би означавало да се приеме, че при ПТП участниците в произшествието не могат да бъдат тествани дали са управлявали МПС под въздействието на алкохол или на друго упойващо вещество. Не това е целта на съдържащата се в ЗДвП нормативна регламентация. При ПТП проверката за употреба на алкохол обективно не може да бъде извършена към "момента на управление на МПС", а се извършва едва след установяването на ПТП и водачите на МПС, участници в него. Следователно независимо че на жалбоподателя е изискана проверка с техническо средство за употреба на алкохол след като вече е бил преустановил движение с управлявания от него автомобил, доколкото именно при управлението на този автомобил и като водач на МПС П. е причинил ПТП, отказът му да бъде проверен съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ограничителната мярка по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП. Без значение е дали искането да бъде извършена проверка за употреба на алкохол е направено при идването на контролните органи в дома на П., както и дали в периода от извършването на ПТП до пристигането на служителите на "Пътна полиция" жалбоподателят е употребил алкохол. Обстоятелството, че П. не е останал на мястото на произшествието до пристигането на органите на МВР, а е открит в дома си /или в близост до него/, след като е установено че именно той е причинил ПТП, не изключва възможността служителят осъществяващ контрол да изиска проверка за употреба на алкохол. А доколкото ПАМ не е наложена в хипотезата на чл. 171, т.1, б."б", предл. първо от ЗДвП /за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/, към кой момент П. е употребил алкохол /преди или след причиняването на ПТП/, в случая е ирелевантно за упражняване на публичното право от административния орган по посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания.

Предвид така установените факти по делото съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство".

Съдът намира процесната ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно - преустановяване противоправното поведение на жалбоподателя и осуетяване възможността за извършване на правонарушения по ЗДвП, като по този начин се гарантира опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на СДВР направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Перник, III състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. П., [ЕГН], [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1265/18.05.2025г., издадена от С. Т. К. – мл. автоконтрольор във 02 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА С. И. П., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.