Определение по дело №333/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от М.Т.Д., ЕГН ********** и Р.К.Д., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез адвокат Н.Д. от БАК, против Заповед № 110/15.02.2023 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено на М.Т.Д. с ЕГН ********** и Р.К.Д. с ЕГН **********, в качеството им на извършители, да премахнат незаконно изграден обект, представляващ "Навес", поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери 3,28м/6,44м/3,14м/6,29м и застроена площ от 20 кв.м.

С решение № 454/03.05.2023 г. по адм. д. № 333/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, съдът е отменил Заповед № 110/15.02.2023 г. на кмета на община Приморско, и е осъдил община Приморско да заплати в полза на Н.Д. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.

По делото е постъпила молба от адвокат Н.Д. от БАК, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, е направено искане да бъде изменено решение №454/03.05.2023 г. по адм.д.№ 333/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му по отношение на разноските, като община Приморско бъде осъдена да заплати на адвокат Н.Д. допълнително сумата от 1250.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на втория жалбоподател по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С Разпореждане на съда от 05.05.2023 г. на ответната страна е указано, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението и препис от молбата, може да представи писмен отговор. В указания срок не е постъпило становище от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението не подлежи на обжалване – в 1-месечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена за изменение на решението н частта му за разноските, в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

В хода на съдебното производство адв. Н.Д. е осъществил процесуално представителство едновременно на двамата жалбоподатели по делото – М.Т.Д. и Р.К.Д.. Представено е едно пълномощно от името на двамата и един договор за правна защита и съдействие. Адв. Д. е подал една жалба от името на М.Д. и Р.Д. и в хода на съдебното производство, в т. ч. и в проведеното открито съдебно заседание е правил волеизявление само от името на двамата жалбоподатели едновременно. Жалбоподателите имат еднакви интереси в проведеното съдебно производство и техният процесуален представител е извършвал всички свои действие от името и на двамата. Няма процесуално действия, респ. волеизявления от страна на адв. Н.Д., които да са извършени от името на единия или от името на другия жалбоподател, поотделно. Предметът на спора по делото е еднакъв спрямо двамата жалбоподатели и техните интереси съвпадат напълно.

Няма спор, че адвокатът има право да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са били налице, поради което съдът е осъдил ответната страна да заплати на адв. Д. възнаграждение в размер на 1250,00 лева. В правомощията на съда съгласно чл. 38, ал. 2 да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. В конкретния случай настоящият съдебен състав е преценил, че на процесуалния представител на М.Д. и Р.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценката е направена въз основа на извършените от адв. Д. действия по подаване на жалбата и в хода на съдебното производство и преди всичко във връзка с това, че всички те са били извършвани едновременно от името и на двамата жалбоподатели.

Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Н.Д., да бъде изменено решение № 454/03.05.2023 г. по адм.д.№ 333/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта му по отношение на разноските.

Определението е окончателно.