Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „С.3 - 2.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от * Д.А.Д., против РЕШЕНИЕ №1/02.01.2025г., постановено по адм.дело №20241420200846  по описа на Районен съд Враца за 2024г.  Иска се отмяна на оспореното решение, като неправилно и необосновано и отмяна на  наказателното постановление по съображения изложени в касационната жалба.

Ответникът- Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца в с.з., чрез процесуалния си представител ** М.К. моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Враца и  потвърденото с него НП. Счита решението за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита с изложени съображения по съществото на спора.   

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, като правилно. Налице е извършено нарушение, като не е осигурена на работника не по-малко от 12 часа почивка.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение №1/02.01.2025г., постановено по адм.дело №20241420200846 по описа на Районен съд Враца за 2024г.,  с което е потвърдено НП  №06-2400063/09.09.2024г. на  Директора на  Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Враца с наложена имуществена санкция на основание чл.414,ал.1 КТ на „С. ***“ ЕООД, ***, ЕИК ********* в размер на  2 000 лева за извършено нарушение на чл.152 КТ.  За   да  потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението, че  при съставянето на АУАН  и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл.34,ал.1 и ал.3 ЗАНН, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. По съществото на спора е прието, че дружеството - касатор  е извършило нарушение на чл.152 КТ, като не е осигурило на работничката В.Ц. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на посочената дата. Наказанието е правилно определено и е почти на минимума, правилно е приложен и материалния закон. Обсъдени са и възраженията на оспорващото дружество, като е изведен извод за тяхната неоснователност. С оглед на така приетото и оспореното НП е потвърдено в цялост, като законосъобразно. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 150.00 лева  за  юрисконсултско възнаграждение, платими от дружеството – касатор.  

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон  и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на  касатора  деяние по чл.152 КТ, изразяващо се в не е осигурена на  работничката В.Ц. непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на посочената дата. Нарушението е безспорно установено и доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правилно е прието,  АУАН и НП са издадени от компетентни  органи и съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Споделят се и изводите относно размера на наложеното наказание, че същото е правилно определено от органа. Не е налице и маловажност на случая по чл.415в КТ, тъй като нарушението не е отстранено. Не е налице и маловажност на случая по чл.28 ЗАНН. Обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението разкриват типичните степен и характер на обществената опасност на нарушенията от този вид, като липсват доказателства за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което нарушението не следва да се квалифицира, като маловажно и по чл.28 ЗАНН. Решението е правилно и в частта на разноските.

 Правните изводи на  районния съд за законосъобразност на оспореното НП  се споделят от настоящата инстанция  в цялост и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях  и не следва да бъдат повтаряни.

           Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер  от 100 лева.

Воден  от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,  Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение  №1/02.01.2025г., постановено по адм.дело №20241420200846 по описа на Районен съд Враца за 2024г.        

ОСЪЖДА „С. ***“ ЕООД, ***, ЕИК *********,  да  заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца сумата от 100.00 лева, представляваща  разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.