Решение по дело №330/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 162

Поморие, 06.07.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 08 юни   през две хиляди и двадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

при участието на секретаря Йовка Тодорова  , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 330 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от ищцата М.А.Д. ***     против  ответницата Т.Б.Б. ***.  В молбата се твърди, че ищцата на основание  постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2018г. на ЧСИ - Д.Н. с рег.№804 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Бургас, вписано с Акт№65, том 2 от 14.03.2018г. в службата по вписванията при PC - Поморие в резултат на проведена публична продажба е придобила собствеността  на самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, представляващ жилище-апартамент на площ от 105 кв.м. на първи етаж от двуетажна жилищна сграда№1, построена в поземлен имот с идентификатор .... Твърди се, че ответниците обитават избеният полусутеренен етаж на същата жилищната сграда, където е самостоятелният обект на ищцата и са собственици на  поземления имот, в който е построена сградата. Също така се твърди, че ответниците ограничават достъпа на ищцата  до частта на поземленият имот която е около жилищната сграда, като са поставили телена мрежа  разположена по диагонал непосредствено и плътно до входа на жилищната сграда, поради което не е налице възможност нормално да се ползва този вход,  както и е невъзможен  достъпа до фасадата и външните стени на жилището на ищцата  и до прилежащият му терен, което е пречка за   извършване на ремонти и други поддържащи дейности.

Иска се на основание чл.64 от ЗС, съдът да определи на ищцата право на ползване върху незастроената част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, представляваща необходима площ за достъп до собственият на ищцата първи жилищен етаж от построената в същият поземлен имот жилищна сграда с идентификатор ....1 и за ползване на тази сграда по предназначението й.  

Претендират се и направените по делото разноски . Представя доказателства .

Предявеният иск е с правно основание чл.64, ал.1 от ЗС.  

 

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен за отговор на ответника.  

В   срока по чл.131 от ГПК, ответницата  е подала  отговор на иска . В отговора се твърди, че ответницата е съсобственик на поземления имот  с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с административен адрес: гр. Поморие, ул...., на площ 427 кв.м., където е жилищната сграда, в която се намира самостоятелния обект на ищцата, като 127/417 кв.м. ид. части - са нейна лична собственост, а останалите 290/417 кв.м. ид. части – са придобити  в режим  на СИО заедно с П.Н.П.. Твърди се, че ищцата притежавам и избеният етаж от жилищната сграда с идентификатор ....1, със застроена площ 106 кв.м., в която ищцата притежава самостоятелен обект на първи жилищен етаж, а вторият жилищен етаж е собственост на трето лице- Н.К.К..

Твърди се, че ответницата не е оспорвала на  ищцата правото да се ползва от земята доколкото това е необходимо за използване на сградата, като ищцата има отделен вход към дворното място и отделен вход откъм улицата, с което е осигурен нормален достъп до сградата, който е достатъчен за поддържане на сградата в нормално, годно за ползване състояние. Сочи, че оградата е била поставена с цел единствено да се ограничи достъпа до свободната незастроена част на дворното място в която ответницата отглежда домашен любимец - куче и с цел да не сс случи инцидент тъй като ищцата си позволявала достъп до целия терен, включително разполагала лични вещи без да се съобразява с правото на собственост върху терена.

В качеството на ответник е конституиран и съпругът на ищцата П.Н.П., който в срока по чл.131 от ГПК също е подал отговор на иска, който е  идентичен по съдържание с отговора на ответницата.  

В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител- адвокат, който   поддържа  предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответниците в с.з. се представляват от процесуален представител адвокат, чрез който поддържат подаденият от всеки от тях отговор. Молят при уважаване на иска, да се определи прилежащ терен при отстояние от метър и половина от фасадата на сградата.

 За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

 Не е спорно между страните, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, представляващ жлиище апартамент на площ от 105 кв.м. на първи етаж от двуетажна жилищна сграда№1, построена в поземлен имот с идентификатор ..., който по действащия ПУП на гр.Поморие представлява - УПИ VII - ... в кв. 125, целият на площ от 417 кв.м., като това се установява и от представеото по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2018г. на ЧСИ - Д.Н.. Не е спорно също, че ответниците са собственици на поземления имот с идентификатор ..., в който е изградена сградата, където е самостоятелния обект на ищцата, като 127/417 кв.м. ид. части от поземления имот- са лична собственост на ответницата, а останалите 290/417 кв.м. ид. части от същия имот–  придобити  в режим  на СИО със съпруга и П.Н.П., като същото се установява от представените нотариален акт №132,томІІ, дело №299/2018 г. и №118/28.11.2003 г., том ІІ, дело №279/2003 г. и удостоверение за сключен между ответниците на 06.09.2012 г. гр.брак.  От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.- дъщеря на ищцата и Р.- съсед на имота се установява, че в имота има две телени огради поставени съответно през 2018г. и 2019 г.  от двете страни на входа на ищцата, които ограничават достъпа и до останалата част от дворното място около сградата и позволяват единствено достъп към входа на сградата откъм улицата. Видно от заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е определило прилежащата площ необходима за ползване на имота на ищцата при съобразяване с разпоредбите на наредба №7 за ПНУОВТУЗ, а именно : -от югозападната страна е на разстояние 3,00 (три) метра с чупки също по 3,00 (три) метра около наличното антре за избата, до достигане на югоизточната фасада на сграда 2 (две) /едноетажната стопанска сграда с ид-р ....2/, -от северозападната страна на жилищната сграда контура на прилежащата територия съвпада със северозападната граница на имота, тъй като там няма разстояние от жилищната сграда до тази граница от 3,00 (три) метра;

-от североизток /откъм улица …/ контура минава така, че да компенсира недостига на три метра откъм сграда 2 (две) /където най-малкото разстояние е 1,74 м. и откъм улицата се компенсира с разстояние от 4,26 м., за да се получи общс разстояние от 6,00 м./ - по пунктираната червена тънка линия на скицата при това разстояние от 1,74 м.)

-пред най-изпъкналата част към улицата линията на необходимо прилежащата територия е на 3,00 (три) метра, като следва чупките на сградата; -от югоизток линията на контура на необходимо прилежащата територия е с компенсиране по-малките разстояния от срещуположната северозападна страна, катс се компенсира недостига на три метра в двата края / по пунктираните червени тънки линии на скицата/ и от югоизточния ъгъл на сградата разстоянието е 3,17 (три цяло v седемнадесет стотни) метра /компенсира срещуположното разстояние от 2,83 м., с което общото разстояние двустранно да е равно на общо 6,00 м./, а от североизточния ъгъл на сградата - 3,00 (три цяло) метра, но по на юг при пунктираната червена линия като продължение на застроения обем под балкона разстоянието се увеличава дс самата югоизточна граница на имота, тъй като отсреща разстоянието е само 1,28 м., £ компенсация до 6,00 м. не може да се постигне, а се ползва самата имотна граница

Тази необходима прилежаща площ за ползване на  незастроената част от дворното място за ползването на  имота на ищцата находящ се в  същото място е графично отразена в приложение №2 към заключението.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.64 от ЗС : Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. От доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че ищцата е собственик на самостоятелен обекти в жилищната  сграда, която е изградена в поземлен имот собственост на ответниците и няма достъп до всички външни стени на сградата, поради наличието на телени огради , които са изградени около входа им и препятстват достъпа до останалата част на дворното място около сградата. В съдебната практика се приема, че когато изградената в чужд имот постройка е в режим на етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, собствениците на самостоятелни обекти в сградата също имат право да се ползват от земята доколкото това е необходимо за да могат да ползват самостоятелните си обекти според тяхното предназначение, като в това се включва и възможността  да имат достъп до общите части на сградата, включително външните стени с оглед извършване на ремонтни дейности и други необходими дейности за поддръжка на сградата във функционален вид. В този смисъл са  решение № 363/17.10.2011 г. по гр.д. № 663/2011 г., І г.о. и решение № 75/28.02.2012 г. по гр.д. № 1283/2010 г., І г.о., където е посочено, че  съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние, а в решение № 153/7.10.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г., ІІ г.о. – че носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради – чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея /решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г., ІV г.о./. Методиката по приложение № 1 към чл.21 от наредбата изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени.

Предвид изложеното искът за определяне на прилежаща площ около сградата, за да може ищцата да има свободен достъп до входа на самостоятелния си обект, както и до всички външни страни необходим за  извършване на действия във връзка с ремонт и поддържане на сградата в която се намира самостоятелния обект на ищцата, е основателен и следва да се уважи. Съобразно със  заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно, следва да се определели прилежаща площ на процесната сграда, която площ е графично отразена с червен контур на приложение №2 от заключението на вещото лице, което е неразделна част от настоящото решение.  

Предвид уважаването на предявения иск, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в общ размер 1235,71 лв. , съобразно с представения списък на разноските , от които 600 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице, 335,71 лв. д.т..Искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като възнаграждението е в минималния размер предвиден в чл.7, ал.6 на  НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на ответниците за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода от спора следва да се остави без уважение.

                 Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОПРЕДЕЛЯ  в поземлен имот с идентификатор ..., който по действащия ПУП на гр.Поморие представлява - УПИ VII - ... в кв. 125, целият на площ от 417 кв.м., при съседи:имоти с идентификатори-57491.506….; 57491.506….; 57491.506….; 57491.506….,  собственост на ответниците Т.Б.Б., ЕГН********** и П.Н.П., ЕГН**********, двамата със съдебен адрес ***, ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ на ищцата М.А.Д., ЕГН********** с адрес *** ВЪРХУ прилежаща площ графично отразена оцветена контур в червен цвят на скица-приложение №2 от заключението на вещото лице, към САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ на площ от 105 кв.м. на първи етаж от двуетажна жилищна сграда№1, построена в поземлен имот с идентификатор ..., който по действащия ПУП на гр.Поморие представлява - УПИ VII - ... в кв. 125, целият на площ от 417 кв.м., със съседни самостоятелни обекти на жилището в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - няма; над обекта - ОБЕКТ с идентификатор ....., като така определената прилежаща площ да се ползва  за достъп до входа и външните стени на самостоятелния обект при необходимост от поддръжка или ремонт на същия и   доколкото това е необходимо за ползване от ищцата по предназначение на собствения и самостоятелен обект в сградата.

ОСЪЖДА  ответниците Т.Б.Б., ЕГН********** и П.Н.П., ЕГН********** заплатят на ищцата М.А.Д., ЕГН********** сумата  1235,71 лв.  разноски по делото.

Скицата - приложение №2  към заключението на вещото лице, с подписа на  съдията представлява неразделна част от настоящото решение. 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :