№ 21760
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110151422 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ф-
МА против ответника Ф-МА ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от
ГПК да бъде признато за установено, че Ф-МА ЕООД дължи на Ф-МА сума в общ размер от
17529,26 лв., произтичаща от договор за наем от 16.05.2019г., от които 7190,68 лв. –
задължения за наемна цена за м.май и юни 2021г., 1689,32 лв. – задължения за консумативни
разходи за м.март, април и май 2021г. и такса битови отпадъци за 2020г., както и 8649,26 лв.
– неустойка за забавено плащане на парични задължения (наемна цена и консумативи),
ведно със законната лихва върху задълженията за наемната цена, считано от 03.12.2021г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до
окончателното плащане на сумите.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът Ф-МА твърди, че има правен
интерес да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуване на цялото му
вземане поради подаденото от длъжника Ф-МА ЕООД възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Въвеждането на заповедното производство в ГПК е свързано с осигуряването на по-
бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е
необходимо провеждането на исков процес за същите. Целта на това производство е да се
провери безспорността на вземането. Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява
продължение на заповедното производство по чл. 410, респ. чл. 417 ГПК.
От служебно изисканото за послужване ч.гр.д. № 69483/2021 г. по описа на СРС, 71
състав се установява, че с разпореждане № 6522/20.01.2022г. съдът е отхвърлил заявление
вх. № 101315/03.12.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК в частта за главница за сумата над 4440 лв. до заявените
8880 лв., а в частта за неустойки за сумата над 8528,81 лв. до заявените 8649,26 лв., като е
изложил подробни мотиви за горното. В мотивите си съдът е приел, че заявлението в частта
1
за главницата следва да се уважи единствено за сумата от 4440 лв. /с вкл. ДДС – чл. 4 от
договора/– неплатена наемна цена за м.06.2021г.; че наемната цена за м.05.2021г. е платена
на 24.06.2021г., видно от изложеното в самото заявление /л. 6 по делото/, както и от
приложенията към него, както и че сумите за консумативни разходи и такса смет за периода
май 2021г. – юни 2021г., за които е подадено заявлението по чл. 417 ГПК могат да се търсят
в общия исков процес. По отношение на претендираната неустойка съдът е приел, че
заявлението следва да се уважи за сумата от 8528,81 лв. – неустойка по чл. 9, ал. 1 от
договора за забава в плащането на депозита по чл. 4, ал. 2 от договора и наемната цена за
периода м.07.2019г. – м.11.2019г., вкл., периода м.04.2020г. – м.08.2020г., вкл., периода
м.10.2020г. – м.01.2021г., вкл. и периода м.03.2021г. – м.05.2021г., вкл. Разпореждане №
6522/20.01.2022г. е влязло в сила на 02.03.2022г. като необжалвано.
На 20.01.2022 г. е издадена заповед № 2372 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф-МА ЕООД да
заплати на кредитора Ф-МА сумата от 4440 лв. – неплатена наемна цена за м.06.2021г. по
договор за наем с нотариална заверка на подписите от 16.05.2019г., ведно със законната
лихва от 03.12.2021г. до окончателното плащане и сумата от 8528,81 лв. – неустойки по чл.
9, ал. 1 от договора за наем за забавено плащане на депозита по чл. 4, ал. 2 от договора и
наемната цена за периода м.07.2019г.-м.11.2019г., вкл., периода м.04.2020г.-м.08.2020г., вкл.,
периода м.10.2020г.-м.01.2021г., вкл. и периода м.03.2021г.-м.05.2021г., вкл.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Ф-МА
ЕООД по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Като е взел предвид горното, с разпореждане № 63010/12.07.2022 г. съдът е дал на
кредитора – заявител указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск.
На 23.09.2022г. е депозирана от Ф-МА искова молба, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело.
С разпореждане № 103710/28.10.2022г. настоящият състав е оставил без движение
исковата молба и е указал на ищеца да уточни с писмена молба, с препис за ответника, какъв
е правният му интерес от предявяване на положителен установителен иск за посочените в
исковата молба суми, като съобрази издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
20.01.2022г. и разпореждане № 6522/20.01.2022г. по ч.гр.д. № 69483/2021г. по описа на СРС,
71 с-в и т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК или поддържа, че за размерите над тези по заповедта по чл. 410 ГПК предявява
осъдителни искове, в който случай следва да формулира изричен петитум, като посочи и
конкретните суми, която се претендират с осъдителните искове. В случай, че предявява
осъдителни искове, ищецът следва да представи и доказателства за довнесена държавна
такса в размер на 182,48 лв. по сметка на Софийски районен съд.
С молба от 14.11.2022г. ищецът прави уточнение, че наемната цена от 4 440 лв. -
предмет на заповедта за изпълнение, представлява вземането на ищеца за наем за месец юни
2
2021 г. - за сумата от 2 811,92 лв. (по фактура 2901/02.06.2021), както и част от вземането за
наем за месец май 2021г. - сумата от 1628, 08 лв. (по фактура 2897/05.05.2021). Остатъкът до
пълния размер (4378,76 лв.) на вземането за наем за месец май 2021 г. или сумата от 2750, 68
лв., ищецът е прихванал от депозита, платен от ответното дружество по договора за наем
(общо в размер на 8 880 лв.). В рамките на заповедното производство съдът не е признал
вземанията на Ф-МА за консумативни разходи за имота за месец март 2021 г. (вода), април и
май 2021 г. (ел. енергия). както и такса битови отпадъци за 2020г. и за първата половина на
2021г. (главници) в размер общо на сумата от 1689,32 лева по дебитни известия.
Сочи, че описаните по-горе вземания за консумативни разходи и такса битови
отпадъци ищеца е прихванал от платения от ответника депозит. След извършените
прихващания на наемната цена (2750, 68 лв.) и разходите за имота (1689,32 лв.), ищецът Ф-
МА е възстановил на Ф-МА ЕООД остатъка от депозита, платен от ответното дружество или
сумата от 4440 лв. Твърди, че предвид гореизложеното ищеца няма интерес от предявяване
на осъдителен иск за сумата от 4 560,45 лв., представляваща разликата между размера на
вземането, предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение и пълния размер на
вземането си, но за дружеството е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за посочените по-горе вземания за наемната цена (2750, 68 лв.) и
разходите за имота (1689,32 лв.) - като средство за защита срещу възраженията на ответника
Ф-МА ЕООД, вкл. за прихващане с платения по договора за наем депозит от 8 880 лв..
По отношение на претенцията по т.5 от исковата молба за сумата от 120,45 лв. -
неустойки по чл .9, ал. 1 за забавено плащане на посочените в т.5 задължения за
консумативни разходи, заявява, че оттегля исковата молба в тази й част - за сумата от 120,45
лв.
С разпореждане № 8511/20.01.2023г. настоящият състав указва отново и дава последна
възможност на ищеца в едносемичен срок от съобщението да изпълни точно изрично
дадените радзпореждания на съда от 28.10.2022г. и конкретно т.2 от същите, като уточни с
писмена молба, с препис за ответника, какъв е правния му интерес от предявяване на
положителен установителен иск за посочените в молба от 14.11.2022г. суми - 2750,68 лв. - за
наемна цена и 1689,32 лв. - за разходи за имота, като съобрази сумите по издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 20.01.2022г. и разпореждане № 6522/20.01.2022г. по ч.гр.д.
№ 69483/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, както и т. 11б, изр. посл. от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК.
С молба от 17.02.2023г. ищецът отново развива заявените в молбата от 14.11.2022г.
доводи, като заявява, че направеното от длъжника възражение обосновава правния интерес
на ищеца – кредитор да иска произнасяне на съда по установителен иск за съществуването
на пълния размер на вземанията му, включително за сумите, надхвърлящи присъдените в
заповедта за изпълнение суми. Твърди, че предявяваенто на осъдителен иск за тези суми не е
необходимо, предвид факта на извършеното прихващане с платения от длъжника депозит
преди завеждане на исковата молба. Твърди още, че извършеното прихващане на
вземанията, предявени със заявлението по здаповедното производство и отхвърлени от съда,
3
обосновава наличието на правен интерес от положителен установителен иск с цел
признаване безспорността на тези вземания и съответно валидността на извършеното
прихващане с платения по договора за наем депозит от 8880 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че ако ищеца поддържа, че предявява иск и за
вземането, за което с разпореждането от 20.01.2022г., постановено по ч.гр.д. № 69483/2021г.
на СРС, 71 с-в съда е отказал издаване на заповед за изпълнение, то ищеца следва да уточни
петитума на исковата молба, като съобрази разпоредбите на чл. 415, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 3
ГПК, че в такива случаи искът е осъдителен. Доколкото в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът Ф-МА твърди, че има правен интерес да предяви иск по чл. 422 ГПК
за установяване на съществуване на вземането му поради подаденото от длъжника Ф-МА
ЕООД възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а е издадена заповед за
изпълнение само за част от вземането, предявен със заявление вх. № 101315/03.12.2021г., то
съдът е дал на ищеца и указанията с разпорежданията от 28.10.2022г. и 20.01.2023г. В
дадения срок и до постановяване на настоящото определение ищецът не е изпълнил
дадените от съда указания. Това не е сторено с молбите от 14.11.2022г. и 17.02.2023г.
В случая с разпореждането от от 20.01.2022г., постановено по ч.гр.д. № 69483/2021г.
на СРС, 71 с-в съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение за част от предявените със
заявлението суми, претендирани и с исковата молба в настоящото производство, поради
което съгласно чл. 415, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 3 ГПК ищецът следва да предяви осъдителен иск
за тях. Предвид принципа на диспозитивното начало в процеса и с оглед искането в исковата
молба и двете уточняващи молби от 14.11.2022г. и 17.02.2023г., волята на ищеца е
предявяване на установителен иск, а не осъдителен такъв, както предвижда закона в случай
на отказ да се издаде заповед за изпълнение. Поради това в рамките на специалното исково
производство по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК, което се явява продължение на
заповедното производство, за ищеца липсва правен интерес от предявяването на
установителен иск при постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумите
извън тези по заповедта по чл. 417 ГПК.
При така установеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично
недопустим – в частта за сумите от 2750,68 лв. – наемна цена и 1689,32 лв. – разходи за
имота и 120,45 лв. – неустойки по чл. 9, ал. 1 от договора за наем, поради което на
основание чл. 130, изр. първо ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130, изр. първо ГПК искова молба с вх. № 197788/23.09.2022
г., подадена от Ф-МА против ответника Ф-МА ЕООД в частта за сумите от 2750,68 лв. –
наемна цена и 1689,32 лв. – разходи за имота и 120,45 лв. – неустойки по чл. 9, ал. 1 от
договора за наем.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
4
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се докладва на председателя на съдебния
състав за по-нататъшно администриране, вкл. по реда на чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5