РЕШЕНИЕ
№ 12613
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110122804 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 14.08.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Б. Т., Д. Б. Т. и Б.
В. Т..за заплащане от всеки един от тримата поотделно по 1/3 част от следните суми: сумата
от 8263,43 лв., главница за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **
**, **, аб. № **, за периода м.05.2020 г.- м04.2022 г., сумата от 27,72 лв., главница за дялово
разпределение за периода м.07.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1298,85 лв.,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, за периода 15.09.2021 г.-07.08.2023
г., сумата от 5,83 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение, за периода
15.09.2020 г.-07.08.2023 г., сумата от 141,92 лв. разноски по делото. В тази връзка било
образувано гр.д. № 45621/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като била издадена исканата
заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на ответниците по реда на чл. 47 ГПК,
поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което
указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че
ответниците като собственици на имота били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези
Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия
1
купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците били използвали доставената им топлинна енергия през исковия период. До
момента обаче не погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ
етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника, били
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“
ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с която да бъде признато за установено, че ответниците му дължат всеки един по
1/3 част от процесните суми за главница и лихви, ведно със законна лихва за периода от
14.08.2023. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответниците Б. Б. Т., Д. Б. Т. и Б. В. Т., чрез особения представител по реда на чл. 47
ГПК адв. Л. Н., оспорват изцяло претенциите на ищеца като неоснователни. Сочи, че не е
потребена топлинна енергия в сочените размери в исковата молба. Нямало реален отчет.
Уредите не били минали метрологична проверка. Нямало представени фактури. Нямало
основание ищецът да претендира суми за дялово разпределение, които не се дължали нему.
Правят в условията на евентуалност възражение за давност. Молят за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Представените от ищеца титули за собственост – нотариални актове – сочат, че
процесният имот е бил лична собственост (по дарение и наследяване по закон) на В. Д. Т..
2
Последната е починала на 05.02.2000 г. и е оставила за наследници по закон преживял
съпруг и двама низходящи – ответниците по настоящото дело.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че ответниците са приели наследството на В. Т..
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените
вещи и на другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН
единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника
автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на
наследяване – арг. чл. 48 ЗН. Това право е субективно непритезателно гражданско право,
което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на
наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален
акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът
упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете
правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме
наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже,
наследникът губи правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни опции:
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис (опция 1) от един от наследниците ползува останалите, но то не
лишава последните от правото да приемат направо (опция 2) наследството или да се откажат
от него (опция 3).“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има само в изпълнителния процес – арг. чл.
429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на
пълно и главно доказване. Ищецът не доказва ответниците да са приели наследството на В.
Т. нито изрично, нито с конклудентни действия.
Следва да се има предвид, че конклудентно приемане може да се изведе и от факта, че
наследникът продължава да живее в имота, без да притежава идеална част от него на лично
основание (т.е. ако притежава идеална част само по наследствено повикване), и особено ако
той е пожелал партидата към дружество за комунални услуги да е на негово име и се е
3
подписвал в документи за главен отчет като клиент. В случая партидата е сменена служебно
от ищеца на името на преживелия съпруг, но няма данни той да продължава да живее в
имота, вкл. той да се подписва в документите за главни отчети.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответниците няма данни да са обвързани от
договорно правоотношение по чл. 150 ЗЕ, поради което исковете за дялово разпределение и
мораторна лихва върху тези вземания са неоснователни. Те са неоснователни и по други
съображения.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
4
По разноските:
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Б. Б. Т., ЕГН **********, Д. Б. Т., ЕГН **********, и Б. В. Т., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца по 1/3 част от следните суми: сумата от 8263,43 лв., главница за топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „** **“, **, аб. № **, за периода м.05.2020 г.-
м.04.2022 г., сумата от 27,72 лв., главница за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.-
м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.08.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1298,85 лв., мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия, за периода 15.09.2021 г.-07.08.2023 г., сумата от 5,83 лв., мораторна лихва
върху главниците за дялово разпределение, за периода 15.09.2020 г.-07.08.2023 г., предмет на
заповед № 26793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45621/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5