Решение по дело №277/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700277
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

322/13.07.2020 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 277 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Е.Т.Е., ЕГН * с адрес *** против Решение №93 от 12.03.2020 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 226 по описа за 2020 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 17-0996-002265 от 26.07.2017година издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №301з-670/18.03.2016год. на Директора на ОД МВР Монтана, с което на Е.Т.Е. за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена административно наказание - глоба в размер на 400.00лева /четиристотин/. В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, тъй като извършеното нарушение е маловажно, както и че производството е следвало да бъде прекратено поради изтекла една година от извършване на нарушението съгл. чл.34, ал.1,буква „в“ от ЗАНН.

Касационният жалбоподател Е.Т.Е., редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от фактическа страна, че на 09.06.2017год. около 18,10 часа в гр.Монтана на ул.“И*** В*** “ до №16 административно наказаното лице настоящ касатор, като водач на лек автомобил марка „Б*** ”, модел „3***” с рег. № М*** , след като не е собственик на управляваното МПС – видно от приложената по делото справка, във връзка с използването на автомобила няма валиден и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за 2017год. Прието е, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ действала към момента на извършването му. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, след обсъждане на характеристичните данни за нарушителят - Е., което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ който вменява в задължение на всяко лице, което не е собственик и управлява МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. както от обективна, така и от субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение. В хода на съдебното производство пред въззивния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение. С оглед на това касационната инстанция намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не се пораждат съмнения относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина, нито пък нарушава правото на защита на нарушителя. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на възивния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството водач на МПС, за което не е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е потвърдил изцяло наложеното административно наказание.

Неснователно е възражението за изтекла погасителна давност и сочената разпоредба на чл.34, ал.1,буква „в“ от ЗАНН, тъй като същата касае образуване на административно наказателното производство което и приключило в рамките на около месец и половина от извършване на деянието, предвид факта, че деянието е извършено на 09.06.2017г. АУАН е съставен на същата дата, а НП е издадено на 26.07.2017г. Съобразно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН няма конкретна уредба, уреждаща абсолютната давност, поради което и на основание чл. 11 от ЗАНН е приложим режимът на НК, уреден в чл. 80 и 81, в какъвто смисъл е и ТР № 1/2015 г. на ВКС и ВАК по т. д. № 1/2014 г. Правилото на чл.80, ал. 1, т. 5 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба", както е в хипотезата за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и половина от извършване на деянието, която към настоящия момент не е изтекла.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №93 от 12.03.2020 година, постановено по АНД № 226 по описа за 2020 година на Районен съд – Монтана с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0996-002265 от 26.07.2017година издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Монтана.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: