№ 14779
гр. София, 05.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.И ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г.И ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110142592 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника „***“ АД с ЕИК ***, с която се
иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските,
като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
адв. М. до размера на 100 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище, с
което излага твърдения, че делото се характеризира с висока фактическа и
правна сложност., поради което моли съда да остави без уважение молбата на
ответника за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр. д. № 42592/2023 г.
по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на адв.
1
Т. М. М. с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 1015.40
лева, представляваща разноски в исковото производство на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за
преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода
на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия
случай са предявени два иска- по чл. 405 КЗ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за вземане
в общ размер на 7337,24 лв., който произтича от едно правоотношение в
защита на един и същ материален интерес. Производството е приключило в
едно съдебно заседание, с явяване на процесуалните представители на
страните. По делото не са събирани нови доказателства и не са установявани
нови обстоятелства.
От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че
делото се характеризира с относително средна правна сложност.
След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав е намерил, че на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, във вр. с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния дължим адвокатски хонорар по осъщественото представителство
по двата предявени иска, възлиза в размер на 1015.40 лева.
В този смисъл и предвид развитите от съда съображения, настоящия
съдебен състав счита искането за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „***“ АД с ЕИК *** за изменение на
Решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр. д. № 42592/2023 г. по описа
на Районен съд София, в частта му за разноските.
2
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3