№ 1960
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100507513 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата Л. Л. В. срещу решение № 7040 от 17.04.2024 г., постановено по гр.
дело № 43851/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, с което са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4758,34 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от
553,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. -
27.04.2023 г., за сумата от 74,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 14,24 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2020 г. - 27.04.2023 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 95207, и с инсталация № **********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 15568/01.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по гр.д. № 27626/2023
г. по описа на СРС, 163 състав.
1
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост, като въззивницата счита, че по делото не било установено
категорично кой е процесният имот и че ответницата е била потребител на топлинна енергия
в него. Оспорва количеството доставена топлинна енергия предвид неправилно извършено
дялово разпределение, въз основа на отчети на негодни топломери и при липса на валиден
договор с третото лице-помагач. Поддържа, че не дължи обезщетение за забава, тъй като не е
получила покана за плащане и лихвите са начислени незаконосъобразно върху прогнозни
сметки. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно поради следните съображения:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариални актове, списък на
етажните собственици към протокол на ОС, фактури) се установява, че през процесния
период собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 45,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 95207, е
бил И.И.Г., който е придобил ½ идеална част от жилището по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане от 15.03.1993 г., а другата ½ идеална част от него
– по договор за дарение от 07.11.2019 г. С договора от 1993 г. прехвърлителите И.В.Г. и Л. Л.
В. са си запазили пожизнено право на ползване върху апартамента, като между страните не
се спори, че И.В.Г. е починал и през процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.
единствен вещен ползвател в имота е била ответницата.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на
2
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като в случай че е налице повече от един
съсобственик или ползвател (например, двама бивши съпрузи, каквато хипотеза е разгледана
изрично в мотивите на тълкувателното решение), ако единият от тях сключи писмен договор
при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става
клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия съсобственик идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за
цялото жилище. Идентична е хипотезата при едновременно наличие на собственик и вещен
ползвател върху имота, в който случай следва да се приеме, че задължено лице за заплащане
на цената на доставяната в обекта топлинна енергия е лицето, което изрично е заявило
възникване на облигационни отношения с топлопреносното предприятие, като е подало
молба-декларация за откриване на партида на негово име.
В настоящия случай не се установява след придобиване на имота И.И.Г. да е подал молба за
откриване на партида на негово име и да е декларирал, че ползва имота като потребител на
топлинна енергия в него. Напротив – видно е, че партидата с абонатен номер 95207 е
продължила да се води на името на ответницата, която и не оспорва, че обитава апартамента
и живее в него, поради което в качеството си на титуляр на вещно право на ползване на
имота през процесния период се явява потребител и клиент на топлинна енергия за битови
нужди в него. Във връзка с възраженията й следва да се отбележи, че по делото еднозначно
се установява, че тя е потребител на топлинна енергия в жилището, за което се търсят
претендираните суми. Във всички писмени доказателства, обективиращи разпоредителни
сделки с имота, последният е индивидуализиран като апартамент № 45 и именно това е
жилището, на което ответницата се явява вещен ползвател. Обстоятелството, че постоянният
й адрес е регистриран на ап. 48 и този имот фигурира в списъка на етажните собственици на
сградата срещу името на съпруга й, не обосновава различен извод, доколкото
претендираната топлинна енергия касае имот с партида в топлопреносното предприятие с
абонатен номер 95207, а именно тя се води на името на Л. Л. В., видно от приложеното на л.
64 от делото на СРС писмо. Същият абонатен номер на партида фигурира в индивидуалните
справки за отопление и топла вода и в главните отчети за процесните периоди, подписани от
ответницата и неоспорени от нея (л. 162-163 от делото на СРС). Следователно, Л. В. не
оспорва, че е потребител на топлинна енергия в имота с този абонатен номер, за който
именно са изготвяни отчетите, по които се установяват претендираните в настоящото
производство парични задължения, а дали правилният номер на жилището е 45 или 48 е
неотносимо обстоятелство за правилното решаване на правния спор.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
3
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че между Л. Л. В., от една страна, и ищеца, от
друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена
предвид приложените по делото писмени доказателства – главни отчети и индивидуални
справки за отопление и топла вода за сезони 2020 г. – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г.
Установено е въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна
инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответницата е била начислявана
топлинна енергия за шест отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално
разпределение с дистанционен отчет, за един водомер за топла вода и за сградна инсталация.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е
начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2200,21 лв., а за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна
енергия в размер на 2537,78 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба –
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
4
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края
на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-
помагач главни отчети, които са подписани от ответницата и не са оспорени от нея. При
съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 2111,27 лв. (след приспадане на сумата за връщане
на потребителя в размер на 88,94 лв.), а за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 2715,73 лв.
(след прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 177,95 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат
общо на 4827 лв., като предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
искът за главница се явява изцяло основателен за претендираната сума от 4758,34 лв.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че заключението на
СТЕ не е било оспорено от ответната страна, а дължимите суми несъмнено се установяват
от изводите на вещото лице и приложените подписани от ответницата писмени
доказателства. Противно на доводите на въззивницата, експертното заключение не се
основава на едностранно съставените от ищеца фактури, а на справки за отчетите на
топломера в абонатната станция, на главните отчети за имота на ответницата (подписани и
неоспорени от нея) и изготвяните от третото лице-помагач изравнителни сметки, които
еднозначно установяват количеството потребена топлинна енергия в процесния имот.
Според експертните изводи, сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, като средствата за измерване
са преминавали през периодични метрологични проверки на всеки две години и
представляват годни СТИ. Макар през 2021 г. метрологичният контрол да е извършен с
няколко месеца закъснение, резултатът от проверката сочи, че средството съответства на
одобрения тип и е годно, поради което и правилно е отчитало доставяната в сградата
топлинна енергия.
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имота,
следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 74,52 лв. за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. (съгласно
приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ), които съобразно
5
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като противно на доводите във въззивната жалба, съобразно
клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е необходимо изпращането на
покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр.
чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане
стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите
правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията
си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху действително потребеното количество топлинна енергия, а не върху прогнозните
сметки (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за липса на изискуемите по ОУ
предпоставки за изпадането й в забава по отношение на главницата за потребена топлинна
енергия са несъстоятелни – според приложимите ОУ, не се изисква покана, тъй като е
уговорен падеж на задължението, като процесният период на акцесорната претенция
започва с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на
31.07.2021 г., т.е. от 15.09.2021 г. и до посочената крайна дата 27.04.2023 г. е дължимо
мораторно обезщетение върху установения главен дълг в размер на търсената сума от 553,37
лв. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и възраженията на
въззивницата, че не е изпаднала в забава по отношение на това главно задължение, са
основателни.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е признато за
6
установено, че ответницата дължи мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение, е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид различните правни
изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да
бъде частично отменено, като предявеният иск за мораторна лихва върху цената за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлен за сумата от 14,24 лв., а в останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважената част от исковете, както
следва: сумата от 990,69 лв., разноски в исковото производство пред СРС и в заповедното
производство (т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която ответницата е осъдена да плати разноски на насрещната страна над тази сума), и
сумата от 196,50 лв., разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение и доплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата
има право на направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 1,46 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване и
възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, както и в размер на 2,64 лв.,
платени депозити за вещи лица и възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7040 от 17.04.2024 г., постановено по гр. дело № 43851/2023 г. по
описа на СРС, 163 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л. Л. В., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 14,24 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода
16.07.2020 г. – 27.04.2023 г., както в частта, с която Л. Л. В., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разликата над сумата от 990,69 лв. до пълния присъден размер на разноските от
998,31 лв. (т.е. за сумата от 7,62 лв.), представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Л. Л. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 45, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 14,24 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. –
27.04.2023 г.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7040 от 17.04.2024 г., постановено по гр. дело № 43851/2023 г.
по описа на СРС, 163 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л. Л. В., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, по предявените
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 4758,34 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 553,37 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. - 27.04.2023 г., както и сумата от
74,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023 г. до
изплащане на вземането, които суми са начислени за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 95207, и с инсталация № **********, и за които е
издадена заповед за изпълнение № 15568/01.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по гр.д. № 27626/2023
г. по описа на СРС, 163 състав, както и в частта, с която Л. Л. В., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 990,69 лв., представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА Л. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 45, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 196,50 лв.,
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Л. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 45, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2,64 лв.,
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 1,46 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8