Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 12.03.2020 г.
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д.
№ 22 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 528/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1332/2019 г. на РС – Ловеч ОД
МВР Ловеч осъдена да заплати на П.И.А. сумата от 1 277.88
лв. - допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 248 часа /след
превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до
15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил иска
до пълния претендиран
размер. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за разноските,
осъждайки страните да заплати на насрещната сторените такива, съобразно
уважената и отхвърлена част от иска, а ответникът ОД
МВР Ловеч да заплати и държавна такса и
разноски върху уважената част от иска.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ОД МВР Ловеч, в която са направени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до материална незаконосъобтазност, в следните аспекти: несъобразяване и
необсъждане от районния съд на чл. 179, ал. 4 ЗМВР относно приложимостта на
законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните
служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения;
мотивиране на решението с отменен подзаконов нормативен акт (Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР) чрез неправилно прилагане на чл. 46,
ал. 2 ЗНА; допуснато от съда смесване между допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд; липса на
яснота в мотивите на решението за възприемане на коефициент от 1,143, какъвто
не се посочва в НСОРЗ; несъобразяване от съда на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ;
несъобразяване от съда режима на ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, относно правата на държавните служители в МВР, вкл.
възнаграждения за положен нощен труд и допълнителни възнаграждения. Въз
въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното решение, за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор
на исковата молба.
Въззивникът
взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по
пълномощие юрисконсулт Р., който поддържа жалбата, излага съображения за
нейната основателност, акцентувайки на наведените доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт. Същият моли за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият
взема участие в съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П., която оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на
обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на
разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива
съображенията си за неоснователност на въззивната жалба.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият
състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от П.И.А. *** иск за заплащане на сумата 2016,24 лв., претендирана
като неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 248
часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за
периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
писмения отговор на ответника е наведено правоизключващо
възражение за неоснователност на иска, основано на оспорвания и правни доводи
за липса на положен извънреден труд.
От
събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установяват безспорно
следните факти:
Не
се спори от страните, а и това се установява от приетите актове за встъпване в
длъжност и заповеди за преназначаване (акт от 16.04.2015 г. и 20.03.2019 г. и заповед
№ 295з0595/29.03.2019 г. на директора на ОД МВР Ловеч), че ищецът е работил при
ответника, първоначално (от 16.04.2015 г.) на длъжност старши полицай „водач на
патрулен автомобил“, а впоследствие (от 20.03.2019 г.) на длъжност „командир на
отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ към РУ - Ловеч, при ОД МВР Ловеч.
Със
заповед № 295з-355/23.02.2018 г. на директора на ОД МВР Ловеч е утвърден редът
за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Със
заповедта е разпоредено, че за служителите от патрулно-постовата дейност в РУ -
Ловеч, при ОД МВР Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред,
работното време се организира на две смени по 12 часа (от 08:00 до 20:00 и от
20:00 до 08:00 часа), че тези служители ползват време за хранене от 30 минути,
време за отдих – два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10
минути, без прекъсване изпълнението на служебните си задължения. Не се спори,
че в процесния период ищецът е работил на такива смени.
Не
се спори от страните, че със заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0,25 лв., че същият размер е възприет и със следващата заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
От
заключението на съдебно-счетоводната, прието от първата инстанция, се
установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по
графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между
22:00 и 06:00 часа, за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., е 1736 часа. Установява се от заключението, че в същия
период от ответника не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при
отчитане на сумарното работно време, че след превръщане на нощните часове към
дневни (с коефициент 1.143), този брой е 1984
часа, като разликата между тях и общия брой часове нощен труд без приравняване е
248 часа. За процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са
начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 434 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен
час./. От експертизата се установява, че паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния
труд към дневен е 1711,88 лева, че такъв труд за процесния период не е
начисляван в заплатите на ищеца и не е заплащан от ответника.
Установява се от приетата справка от ответника (изх. №
12132/29.08.2019 г.), че за процесния период (15.07.2016 г. -
15.07.2019 г.), освен възнаграждение за нощен
труд, на ищеца е изплатено и възнаграждение за извънреден труд (общо 567 часа)
в общ размер на 4064,71 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд от 248
часа /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от
15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., е неоснователен.
След като
ищецът П.И.А. е работил на длъжността „командир на
отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ към РУ - Ловеч, при ОД МВР
Ловеч, същият е със статут на държавен служител-полицейски
орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чиито статут се урежда със същия
закон (чл. 142, ал. 2 ЗМВР). С оглед установеното, че за
процесния период ищецът е работел на смени (12-часови дежурства), работното му
време следва да се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За тази категория служители (държавен
служител-полицейски орган), работещи
на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период (чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР), чиито
размер е 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 6 ЗМВР). За полагания
нощен труд ищецът има право на допълнително възнаграждение чл. 179, ал. 1 ЗМВР), като допълнително възнаграждение ми се следва и за положения от него
извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Страните нямат спор за броя на часовете нощен труд, за
които на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение. Спорът е концентриран
върху въпроса, дали при отчитане и изчисляване на часовете извънреден труд,
положен от ищеца като държавен служител-полицейски орган по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, следва да се извършва с конвертиране
на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143 – при
съответно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Настоящият състав дава отрицателен
отговор, по следните съображения.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В нея
е установена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на
положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), според която при сумирано отчитане на
отработеното време, общия брой часове за положен труд между 22:00 и 06:00 часа
за отчетения период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой часове за отчетения период. Прилагането на този регламент по аналогия е
неправилно. Предвид изричната позитивна уредба на отношенията, свързани с
отчитане и компенсиране на положения от държавните служители към МВР нощен и
извънреден труд, не би могло да се говори за нормативна празнота. Липсата в тази
уредба на правило, идентично на съществувалото в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), е въпрос на нормативно разрешение, а не на
празнота, а преценката дали това разрешение е удачно или не би могла да даде на
нормотвореца основания за бъдещото му изоставяне или
изменение, но не може да е аргумент и основание за правоприлагане по аналогия
(чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Правоприлагане по
аналогия заради нормативна празнота не би могло да се обоснове и с отмяната по
реда на съдебния контрол на действалите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – първата с решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на същия съд (обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), а
втората с решение № 16766 на Върховния административен съд на Република
България (обн. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г.).
Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК).
Правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ е обусловено от установената в КТ нормална продължителност на седмичното
работното време и на работното време през деня и нощта (чл. 136, ал. 1 и 3 и
чл. 140, ал. 1 КТ). Според цитираните разпоредби нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е до 40 часа, като
работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта е до 35 часа, като работното време през
нощта е до 7 часа. С оглед на това съотношение в продължителността на дневния и
нощния труд (8:7) изработените нощни часове да се приравняват към дневни с
коефициент 1,143 (8:7=1,143). При работещите на смени служители на ЗМВР също е възможно
полагането на труд през нощта между 22:00 и 06:00 часа, работното време през
нощта е до 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). При така
установената максимална продължителност на нощния труд в рамките на
дежурството, такова съотношение не е налице, поради което възприелата го
разпоредба на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не следва да се прилага за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Въз основа на разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР също не може да се изгради извод за пряка приложимост в
отношенията между страните разпоредбите на КТ и НОСРЗ, защото тя препраща към
специалната закрила по КТ.
По изложените
съображения за приложимост на изричните разпоредби на ЗМВР и подзаконовите
актове по прилагането му, настоящата инстанция не споделя доводите във
въззивната жалба за прилагане по аналогия към конкретното правоотношение на
правилата за пълно възмездяване на положения от ищеца извънреден труд,
установени в КТ и НСОРБ. Правоприлагането по аналогия е отречено и в практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК, чието конкретно проявление са решение № 55 от 07.04.2015
г., по гр.д. № 5169/
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна по посочените в нея
оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд неправилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска не
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да
се постанови ново, с което предявеният иск да се отхвърли.
С
оглед основателността на въззивната жалба, неоснователност на иска,
осъщественото процесуално представителство на ответника от юрисконсулт, претендираното от последния във двете инстанции възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се уважи в минимален размер, предвид материалния
интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.
Дължимата
държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция и разноските за
вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е
държавен служител в МВР, а образуваното гражданско дело е свързано с неговото
служебно правоотношение (ТР 6-12-ОСГТК, т. 23).
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 528/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1332/2019 г. на РС – Ловеч,
включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***
против Областна Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч,
ул. „Стефан Караджа“ № 2 иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, ЗМВР за заплащане на 1 277.88 лв., претендирана
като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 248 часа /след превръщане на нощните часове
към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П.И.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна
Дирекция на МВР – Ловеч, с ЕИК *********, с адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.