№ 23131
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110139579 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Петрова П. срещу Б. Ц. К..
От ответницата в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Доказателствените искания на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели в режим на довеждане, както и искането за събиране на
писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК следва да бъдат оставени без уважение,
тъй като не са необходими за правилното решаване на правния спор.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от ответницата
отвод за недопустимост на предявения иск, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като
при извършена служебна справка се установява, че предходно образуваното от ищцата
гр.д. № ............. г. по описа на СРС, .........., има за предмет различно правоотношение
по сключен с ответницата договор за заем, поради което не се установява наличието на
пълен субективен и обективен идентитет между двете производства, обуславящо
недопустимостта на настоящите искови претенции.
Съдът намира за неоснователно и евентуалното искане на ответницата по чл. 213
ГПК за съединяване на настоящото производство с това по гр.д. № ............. г. по описа
на СРС, .........., поради липсата на връзка между посочените дела, доколкото същите
касаят отделни правоотношения и не са налице основания за съединяването им в едно
производство за постановяване на общо решение по тях.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи, като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за събиране
на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода на ответницата по чл. 126, ал. 1 ГПК и
искането на ответницата по чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.09.2024 г. от 11:00 часа , за което да се
призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на ищцата да
се връчи и препис от писмения отговор на ответницата.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
07.08.2017 г. ответницата е сключила с „..........“ ЕООД договор за потребителски
кредит № ........, по силата на който й е предоставена в заем сума в размер на 2500 лв.,
изцяло усвоена от нея. Излага доводи, че във връзка с условията за отпускане на
кредита, се е задължила да отговаря солидарно с ответницата пред кредитодателя за
изпълнението на задълженията по кредитното правоотношение. Твърди, че
ответницата преустановила плащанията си по процесния договор след заплащането на
част от погасителните вноски по кредита. Ищцата сочи, през 2018 г. е изтеглила
кредит, с част от който да помогне на ответницата за погасяването на сумите по
процесния договор за кредит в размер на 3450 лв., при уговорката, че същата ще погаси
остатъка от дължимото към кредитодателя. Твърди, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора, поради което „..........“ ЕООД е подало заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, влязла в сила на 16.02.2021 г., издадена по ч.гр.д. № ......... г. по описа на СРС,
........, по силата на която заедно с ответницата следвало да заплатят на дружеството
непогасения остатък от вземанията по кредита. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по искане на кредитодателя, е образувано изп. дело №
.......... г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № ....... при КЧСИ. Твърди, че по образуваното
изпълнително дело не са събрани никакви суми от ответницата, както и че вземанията
на взискателя са погасени с разпределената в негова полза сума в размер на 1222,34 лв.
Поддържа, че събраните суми в хода на изпълнителното дело изцяло са погасили
вземанията на взискателя, поради което производството е приключило на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК. Отбелязва, че е инициирала производство по гр.д. № ............. г. по
описа на СРС, .........., по което претендира от ответницата сумата от 3000 лв., с която е
погасена част от процесния кредит, което към настоящия момент е висящо. Сочи, че е
поканила ответницата да й заплати събраните в хода на изпълнителното дело суми в
размер на 1222,34 лв., с което е погасено задължението й към кредитодателя, но
искането й не било удовлетворено. Излага доводи, че на основание чл. 143 ЗЗД, има
право да претендира от главния длъжник главницата, лихвите и разноските, които е
направила, ведно със законните лихви върху заплатените суми от деня на плащането
им. Сочи, че съгласно удостоверение от 04.07.2023 г., издадено по процесното
изпълнително дело, е погасила сума в общ размер на 1356,39 лв., от която 1222,34 лв.
са разпределени в полза на „..........“ ЕООД, а 134,05 лв. представляват дължимите
разноски по изпълнителното дело. Счита, че с извършените плащания е обедняла за
2
сметка на ответницата, поради което обосновава правния си интерес за претендиране
на процесните регресни вземания. В тази връзка, моли съда да осъди ответницата да й
заплати сумата от 1356,39 лв., с която е погасено задължението на ответницата по
договор за потребителски кредит № ......../07.08.2017 г., сключен с „..........“ ЕООД,
както и дължимите такси и разноски по изп. дело № .......... г. по описа на ЧСИ Н.М., с
рег. № ....... при КЧСИ, в размер на 134,05 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост, евентуално
неоснователност на предявения иск. Счита, че са налице основанията по чл. 126 ГПК,
доколкото е налице висящо производство по гр.д. № ............. г. по описа на СРС, ..........,
заведено по иск на ищцата за сумата от 3000 лв., с която твърди да е погасила вземания
по процесния договор за потребителски кредит. Излага доводи за недопустимост на
производството, доколкото първоначално заведеният от ищцата иск за сумата от 3000
лв. не е предявен като частичен, а настоящата претенция и тази по първоначално
образуваното производство имат едно и също основание – регресен иск на поръчителя
за погасените задължения по договора за кредит. При условията на евентуалност, счита
че двете производство следва да бъдат обединени за съвместно разглеждане. Твърди, че
правото на регрес на поръчителя възниква когато е изплатил изцяло дълга към
кредитора, поради което оспорва ищцата да е погасила изцяло задълженията й по
процесния договор за кредит. Отбелязва изначалната липса на основание за изплащане
на вземанията по договора, тъй като същият е недействителен. В тази връзка, сочи че
усвоената сума по кредита е изцяло погасена от нея, а не от ищцата. Твърди, че не е
била уведомена от ищцата за изпълнението на задълженията по договора от нейна
страна. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим,
евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствената тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, че между „..........“ ЕООД и ответницата е сключен процесният
договор за потребителски кредит, по силата на който за ответницата е възникнало
задължение за връщане на вземанията по кредита, както и че е налице валидно
възникнало поръчителство, въз основа на което ищцата се е задължила да отговаря
солидарно с ответницата за погасяването на задълженията по договора за кредит,
остатъкът от които е бил принудително събран от ищцата в хода на образуваното от
кредитора изпълнително производство, ведно с разноските по изпълнителното дело, за
което обстоятелство ответницата е била уведомена.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответница е да докаже, че е
погасила регресните претенции на ищцата.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата се е задължила солидарно с ответницата за
изпълнението на задълженията й по сключения с „..........“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ......../07.08.2017 г., по силата на който ответницата е усвоила
3
получената в заем сума в размер на 2500 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4