№ 79
гр. Враца, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20241400900122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба от Ц. Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника му
адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: ***, чрез
управителя адв.Й. Д. от САК против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие на
ПТП реализирано на 03.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.09.2024 г.(датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя) до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2024 г., на път II-15, ищецът Ц. Ц.
управлявал лек автомобил "БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА, с посока на движение от
гр.Враца към с.Борован, като в същото време по същия път, но с обратна посока на
движение на л.а."БМВ Х5", А. И. А. управлявал л.а."БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН.
Твърди се още, че в района на км.6+000, водачът на л.а."БМВ 320 Д", поради
занижено внимание и движение със скорост, несъответстваща на условията на пътя и
собствените му възможности, при преодоляването на ляв за него завой, губи контрол над
управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
правомерно движещия се в своята пътна лента л.а."БМВ Х5" в предната му част.
Посочва се, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - гр.Враца и екип на Спешна
Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 235/03.05.2024 г., а по отношение на виновния водач бил съставен
АУАН № GA 1158108/03.05.2024 г.
Твърди се, че вследствие на ПТП е пострадал ищецът Ц. Ц., който е получил
следните травматични увреждания:
1. Средна телесна повреда, представляваща черепно - мозъчна травма - травма на
1
глава и сътресение на мозъка, довела до разкъсно - контузна рана в окосмената част на
главата, с изпадане в безсъзнателно състояние - разстройство на здравето, временно
опасно за живота, причинило физически болки и страдания за период, по - дълъг от 30
дни;
2.Травма в областта на гърдите вдясно - разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничения в движенията на снагата за продължителен
период от време;
3.Травма в областта на корема - разстройство на здравето, причинило физически
болки, страдания и ограничения в движенията на снагата за продължителен период от
време;
Твърди се, че веднага след настъпването на ПТП, ищецът е откаран от ЦСМП в
МБАЛ "Христо Ботев" АД - гр.Враца. С постъпването си в лечебното заведение Ц. се
намирал във видимо отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се, с оплаквания
от непоносимо главоболие и тежест в главата, чувство за дезориентация и позиви за
повръщане, като придружаващите го лица съобщили и за загуба на съзнание след
настъпилото ПТП. С цел установяване на налични травматични увреждания са му
извършени редица прегледи и изследвания. Извършени били множество параклинични и
образни изследвания, изразяващи се в рентгенографии на ребра, череп и шийни
прешлени, както и компютърно - томографско изследване на глава и шия в спешен
порядък. След извършване на всичко необходимо, медиците констатирали наличието на
гореописаните травматични увреждания.
Сочи се още, че с оглед състоянието си Ц. Ц. е настанен за лечение в хирургичното
отделение на лечебното заведение, като веднага е назначено медикаментозно лечение с
болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти.
Посочва се, че на 06.05.2024 г., ищецът е изписан от МБАЛ "Христо Ботев" АД -
гр.Враца, с дадени препоръки за спазване на хигиенно - диетичен режим и лечение в
амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист, както и за
спазване на режим покой - избягване на всякакви физически натоварвания, които биха
могли да забавят оздравителния процес.
Поддържа се, че вследствие на ПТП и получените травматични увреждания,
ищецът Ц. Ц. е принуден да търпи силни по интензитет физически болки и страдания.
Въпреки проведеното лечение, ищецът не изпитва значително подобрение в
здравословното си състояние, болките му така и не отшумяват. Сочи се, че вследствие от
получената черепно - мозъчна травма изпитва силно главоболие, което впоследствие
станало хронично, периодични позиви за повръщане, светлочуствителност и чувство за
дезориентация. Все още изпитва периодични болки в областта на травми - раните зони,
което го кара да се чувства непълоценен човек в своето ежедневие. В допълнение, се
чувства физически и емоционално сринат - страда от упорито безсъние, а когато успее да
заспи, сънува кошмари от претърпяното ПТП, така сякаш преживява изживяното отново
и отново.
Поддържа се още, че всички тези физически и емоционални травми, както и
съпътстващите го болки и страдания, неудобства и затруднения, които ищецът е търпял и
продължава да търпи към настоящия момент, се явяват неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 03.05.2024 г. и с оглед на
справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
Счита, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия "БМВ 320 Д", с рег. №
ВР *** ВН е била налице валидна действаща "ЗЗГОА", сключена със ЗК "Лев Инс" АД,
със срок на действие от 24.03.2024 г. до 23.03.2025 г., то ответното дружество се явява
пасивно легитимирано да отговаря по настоящата претенция. С искане от 25.06.2024 г.,
2
пред застрахователното дружество ищеца е предявил доброволна претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди.
С писмо изх. № 5774/28.06.2024 г. от ЗК "Лев Инс" АД е поискано представяне на
допълнителни документи, с които към настоящия момент ищеца не разполага. Сочи още,
че след изтичането на законоустановения тримесечен срок, дружеството - ответник нито
е платило, нито е отказало да заплати на ищеца Ц. Ц. застрахователно обезщетение,
поради което за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция. Счита, че сума в размер на 30 000,00 лв., би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от него, вследствие на ПТП, неимуществени вреди.
Сочи още, че с оглед чл.496 от КЗ, във вр. с чл.409 от КЗ вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД
застрахователят по "ЗЗГОА" му дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ
или изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата
на плащането на обезщетение.
Претендира направените по делото разноски.
Моли, въз основа на чл.127, ал.4 от ГПК присъденото обезщетение да бъде
изплатено по сметка в банка: Централна Кооперативна Банка АД IBAN: BG55 СЕСВ ***;
BIC: CECBBGSF.
Ответникът ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, чрез юрк.К. И., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва
да е налице деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите
елементи, в т.ч. противоправност и вина на водача А. А. на л.а. "БМВ 320 Д", с рег. № ВР
*** ВН. Оспорва и твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Навежда доводи, че причина
за ПТП са нарушения на водача на л.а."БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА, който, движейки се
с несъобразена с пътните условия скорост и под въздействието на кокаин, което
допълнително е повлияло върху неговата способност да възприема адекватно пътната
обстановка и да взема правилни решения, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира пътнотранспортно произшествие с "БМВ 320 Д". Твърди, че липсата от страна
на водача на л.а."БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА на адекватна преценка на ситуацията и
предприемането на рискови действия, довели до навлизане в насрещната лента, са пряка
предпоставка за настъпилото ПТП.
Счита, че ищецът не е претърпял посочените в исковата молба телесни увреди и
същите не се намират в причинно - следствена връзка с ПТП, поради което оспорва и
наличието им, естеството и продължителността на проведеното лечение. Оспорва също,
че и към момента е затруднен нормалния начин на живот на ищеца, поради травми,
настъпили при ПТП, доколкото с оглед представената медицинска документация ищеца е
изписан в добро общо състояние.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от инцидента,
доколкото в първичната медицинска документация няма данни за такива, както и за
проведено лечение. Липсват данни кога и за какъв период са се проявили съответните
симптоми, както и информация за провеждано лечение на такова състояние. Не са
представени никакви медицински данни, които да удостоверяват психичното състояние
на ищеца преди ПТП. Липсата на такива данни прави невъзможно установяването на
причинно - следствената връзка между претърпените вреди и ПТП.
Оспорва твърденията, че възстановителният период от травмите, вследствие на
ПТП, не е завършил, тъй като по делото не са налични данни за продължаващо лечение,
рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия
момент. Според представените медицински документи, установяващи здравния статус на
ищеца след ПТП, след проведеното лечение е с подобрение и не са налични данни
оздравителният срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с
3
траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва и твърденията за настъпили вследствие на ПТП неимуществени вреди, за
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени от
ищеца.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Поддържа, че за настъпването на ПТП ищецът има изключителен
принос, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. С това си поведение, в
нарушение на чл.137А от ЗДвП, пострадалият като водач на лек автомобил "БМВ Х5" е
създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и улеснил тяхното възникване. Поради липсата на поставен предпазен
колан от пострадалия, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото
противодействие, за което е предвиден конструктивно и функционално обезопасителен
колан, и е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното
оборудване на лекия автомобил и от което са настъпили травмите. Телесните травми на
пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на
автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в
резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на
широка площ в части и детайли от автомобилното купе, като поддържа възражение за
изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа още, че при
използване на предпазния колан от пострадалия, последният не би получил травми като
възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.
С отговора на исковата молба се оспорва искът и по размер, като поддържа, че
претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се
явява прекомерна. Ответникът излага съображения, че съществен е въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на установения в чл.52 от ЗЗД принцип, че обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съд по справедливост и по - конкретно относно
критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и
анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им
оценка да определи паричния еквивалент на вредите.
Оспорва се претенцията за лихва като неоснователна и излага, че срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ е рекламационен и в настоящия случай не е започнал да тече, поради
недоказано основание на извънсъдебната претенция.
Прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. В тази насока се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело № С-438/22 г. и излага подробни съображения.
Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба.
Относно възражението на ответника в писмения отговор за механизма на ПТП,
ищецът счита, че единствена причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лек автомобил "БМВ 320Д", който поради занижено внимание и движение с
несъобразена скорост, при преодоляване на ляв за него завой, е изгубил контрол над
управлението на автомобила, като е навлязъл в насрещната лента за движение и е
реализирал удар с правомерно движещия се с своята пътна лента лек автомобил "БМВ
Х5", управляван от ищеца.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, в
ДИМ е отразено, че ищецът при ПТП е бил с поставен обезопасителен колан, като с
поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
4
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на
ДИМ, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата
молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани
съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
03.05.2024 г., на път II-15 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил "БМВ Х5" с рег.
№ СВ *** ТА, собственост на П. М. Г., управляван от водача Ц. Д. Ц. и лек автомобил
"БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН собственост на А. Ц. Г.а, управляван от водача А. И.
А., видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
235/03.05.2024 г. съставен от мл.автоконтрольори Я. Й. и Д. Д. –дежурни ПТП при ОД на
МВР-Враца. Вследствие на настъпилото произшествие е пострадал водачът на първото от
горепосочените МПС - Ц. Д. Ц., като същият е транспортиран в ЦСМП в МБАЛ "Христо
Ботев" АД - гр.Враца, с разкъсно - контузна рана на главата и бил получил комоцио, без
опасност за живота. Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в протокола е
отразено, че водача на лек автомобил "БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН го управлявал с
несъобразена скорост с релефа на пътя и състоянието на пътното платно-ляв завой и
мокър път, навлиза в лентата за насрещното движение и реализира ПТП, като се блъска с
насрещно движещият се лек автомобил "БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА, управляван от
водача Ц. Д. Ц.. Отразено е, че са били съставени два броя АУАН с бл. № GA
1158108/03.05.2024 г. на водача А. А. и АУАН с бл.№ A 1158109/03.05.2024 г. на водача Ц.
Ц.. Било образувано БП № 446/2024г. по описа на РУ-Враца.
С постановление от 24.07.2024г. Прокурор от РП-Враца на основание чл.243,ал.1,т.1
вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК прекратил наказателното производство по ДП № 3130/2024 г. по
описа на РП-Враца, № 446/2024г. по описа на РУ-Враца водено за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена по надлежния ред), като е отменена взетата по отношение на
Ц. Д. Ц. МНО „Подписка“. В мотивите на Постановлението прокурора отразил, че в
материалите по ДП не се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление по чл.
3436, ал.3 НК, което налага Ц. Ц. да бъде свободен от наказателна отговорност. По
делото е установено, че не бил спазен редът за взимане и изследване наличието на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотици или техните
аналози(чл. 4, ал.2 и ал. 3 от Наредбата), тъй като е налице значително разстояние във
времето между управлението от страна на Ц. на процесния лек автомобил /14:00 часа/ и
извършената с техническото средство за употреба на наркотични вещества /17:01 часа/,
както и наличие на основателни съмнения, произтичащи от заключението на СМЕ
относно неговата точност, предвид на което е отчело фалшив положителен резултат под
влиянието на приети медикаменти.
От приложената административно-наказателна преписка (л.133 от делото) е видно,
че на водача А. А. е съставен АУАН с бл. № GA 1158108/03.05.2024 г., в който е отразено,
че на 03.05.2025г. в 14:00 часа в община Враца, на път Враца-Борован-Мизия-Оряхово,
Републикански път ІІ-15 в района на 6+000 км в посока на движение Враца-Оряхово,
управлява лек автомобил "БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН собственост на А. Ц. Г.а с
несъобразена скорост с релефа на пътя и състоянието на пътното платно(ляв завой,
мокър път), вследствие на което губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещното
движение и реализира ПТП с материални щети, като блъска насрещно движещият се лек
5
автомобил "БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА, като с това си действие е нарушил чл.20,ал.2 от
ЗДвП и на виновния водач А. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и са му отнети
контролни точки. Въз основа на АУАН с бл. № GA 1158108/03.05.2024 г. е издадено НП №
24-0967-000326/15.05.2024г. на А. А., което е влязло в законна исла на 14.06.2024г.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото, по
делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, което след
запознаване с материалите по делото и свидетелските показания посочило, че процесното
ПТП настъпило при следния механизъм:
"ПТП-то е настъпило на 03.05.2024 г. на Републикански път ІІ-15 км 5+714 с
посока на движение от с. Баница към гр. Враца между два броя леки автомобила на
прав участък. Лек автомобил „БМВ 320Д“ се е движел в посока от град Враца към село
Баница. След преодоляването на кривата, ляв за автомобила завой и при движение със
скорост около 22,78 m/s или 82,02 км/ч. по прав участък, водачът на лек автомобил
„БМВ“ 320Д преминава в движение със занасяне и странично плъзгане, като навлиза в
срещуположната пътна лента. Лек автомобил „БМВ Х5“ се движи по Републикански
път II-15 с посока от с. Баница към гр. Враца, където на километрично положение II-
15, км 5+714 се реализира Удар 1 с идващия с посока от гр. Враца лек автомобил „БМВ
320Д“. Контакта е с челна част на лек автомобил „БМВ 320Д“ с челна част на лек
автомобил „БМВ Х5". Мястото на Удар 1 според така изготвения анализ се явява на км
5+714 и в дясно от непрекъснатата двойна осева линия на разстояние 1,31 м. В
момента на удара и двете МПС-та са се намирали върху лявата пътна лента за
движение на Републикански път II-15-км 5+714 с посока от с. Баница (гр. Оряхово) към
гр. Враца, между собствената надлъжна ос на лек автомобил „БМВ Х5" спрямо
осевата линия е 180°, а на лек автомобил „БМВ 320Д“ - 349°. Скоростта на лек
автомобил „, БМВ Х5“ преди удар e около 29,90 m/s или 107,65 km/h. След удар 1
скоростта на движение е около 7,64 m/s или 27,51 km/h. Опасната зона за спиране при
Удар 1, на лек автомобил „БМВ Х5“ е 131,51 м. Разстоянието за възприемане на
опасността от водача е 115,82 m. Скоростта на лек автомобил, БМВ 320Д" преди удар
1 е около 20,50 m/s или 73,81 km/h. След удар 1 скоростта на движение е около 12,30 m/s
или 44,29 km/h. Опасната зона за спиране при Удар 1, на лек автомобил „БМВ 320Д“ е
69,70 м. Разстоянието за възприемане на опасността от водача е 51,90 m.
На база анализираните скорости на движение, местоположения на двата
автомобила, то лек автомобил „БМВ 320Д“ е загубил напречна устойчивост на прав
участък. При скорост на движение около 22,78 m/s или 82,02 km/h лек автомобил „БМВ
320Д“ настъпва осевата линия с направление към лява пътна лента на лек автомобил
„БМВ Х5“ или на разстояние от Удар 1 - 10,08 m, създава опасност на водача на лек
автомобил „БМВ Х5“, който е бил на разстояние 14,05 м от Удар 1 и се е движил в лява
пътна лента за движение.
Метеорологичната обстановка по данни от протокоа за оглед на ПТП от
03.05.2024 г. е,, ... дъждовно, облачно, дневна светлина, добра видимост...". Пътното
платно е с едрозърнест асфалт, с двупосочно движение и се състой от 4 броя пътни
ленти за движение, като всяка посока е с по две пътни ленти за движение. Пътното
платно е оградено с непрекъснати крайни осеви линии. Между пътните ленти за всяка
посока са разделени с прекъсната осева линия тип „0,10/3/9-M3.3". Двете посоки за
движение са разделени с непрекъсната двойна осева линия тип „0,10/0,10/0,10-М2".
Ширината на пътните ленти, находящи се до двойна осева линия тип „0,10/0,10/0,10-
М2" e 3,38 m, a ширините на останалите пътни ленти са 3,37 m. Наклона е 4,853% с
изкачване в посока от гр. Враца към с. Баница (гр. Оряхово). Банкетите са с ширина
6
1,50 т и са разположени от двете страни на пътното платно за движение.
Хоризонталната маркировка е валидна за двата автомобила“.
В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за настъпилото
ПТП е, че водачът на лек автомобил „БМВ Х5" се е движил в лява пътна лента за
движение с посока от с. Баница към гр. Враца (без упомената причина) и в същото време
водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“ е пресякъл двойна непрекъсната осева линия с
навлизане в същата. Навлизайки на лек автомобил „БМВ 320Д“ в лява пътна лента за
движение (с посока от с. Баница към гр. Враца), то лек автомобил „БМВ X5" е бил на
14,05 m и не е имал техническа възможност да предотврати безопасно удара с лек
автомобил „БМВ 320Д“.
Експерта посочил, че в лява пътна лента за движение с посока от с. Баница (гр.
Оряхово) към гр. Враца е реализиран удар между лек автомобил „БМВ Х5“ и лек
автомобил „БМВ 320Д", а скоростта на лек автомобил „, БМВ Х5" преди удара е около
29,90 m/s или 107,65 km/h, а след удара, скоростта на движение е около 7,64 m/s или
27,51 km/h. Скоростта на лек автомобил „, БМВ 320Д“ преди удара е около 20,50 m/s или
73,81 km/h, а след удара, скоростта на движение е около 12,30 m/s или 44,29 km/h.
В заключението е отразено още, че с механизъм при движение на лек автомобил
„БМВ Х5“ в дясна пътна лента за движение при каквато е да е избрана скорост на
движение, то водачът на лек автомобил „БМВ 320Д“ не би реализирал
местопроизшествието. Водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“ дори навлизайки в
насрещното движение, в частност лява пътна лента за движение с посока от с. Баница
към гр. Враца, няма практическата възможност да пресече прекъснатата осева линия
разделяща двете пътни ленти с посока с. Баница към гр. Враца, дори да е предприел
спасителна маневра, която е неуспешна при движение на лек автомобил „БМВ Х5" в лява
пътна лента за движение с посока от с. Баница към гр. Враца и успешна при движение в
дясна пътна лента за движение в същата посока. В кориците на настоящото дело и от
досъдебното дело не се споменава причината за местоположението на лек автомобил
„БМВ Х5" в лява пътна лента за движение, при свободна дясна пътна лента за движение.
Експерта е посочил и друг механизъм за ПТП, а именно водачът на лек автомобил
„БМВ 320Д“ да се е движил в дясна пътна лента за движение с посока от гр. Враца към с.
Баница и навлизайки в лява пътна лента с посока от с. Баница към гр. Враца, то водачът
на лек автомобил „БМВ X5“ е трябвало да се движи в дясна пътна лента при каквато е да
е избрана скорост на движение, в случай че е била свободна, то нямало да бъде
реализиран удар.
В съдебното заседание вещото лице допълва, че ако л.а.“БМВ 320 Д“ не беше
навлязъл в насрещната лента за движение нямаше ПТП-то да настъпи. Разпитан в с.з.
водача А. заявил, че се е движел в крайна дясна лента и е навлязъл в насрещната лента за
движение, докато ако л.а. „БМВ Х5“ се е движел в неговата дясна лента, то контакт
между двата автомобила нямало да настъпи. Ако водачът А. действително се е въртял два
пъти, то тогава допълнително в снимковия материал щеше да се видят напречни следи от
автомобилните гуми, а такива не се виждат на снимките, които са изгледани от страните
по делото в съдебно заседание.
Вещото лице посочи, че от снимковия материал, който приложил към заключението
си, никъде не е заснето течаща вода по пътното платно. Огледът е направен
приблизително един час след ПТП-то.
Относно предпазния колан експерта посочил в заключението си, че ако
пострадалият ищец е бил с поставен предпазен колан при удара, тялото му щяло да се
движи напред към източника на удара, но ще бъде задържано от колана, като се допуска
движение напред с около 30 см и свободно наляво до контакт с лявата част на автомобила
7
(например вратата). Главата се придвижва по-нагоре, а при сработване на въздушната
възглавница, ударът с нея е по-безопасен въпреки, че може да има кратко
съприкосновение със силата на разгъване.
В случая е установено, че въздушните възглавници на „БМВ Х5“ са сработили. Ако
коланът е бил неправилно поставен, тялото пак би се движило напред и наляво, но без
адекватно задържане, което увеличава риска от контакт с интериорни елементи.
В протокола от оглед обаче няма данни за състоянието на предпазните колани след
ПТП-то за нито един от участващите автомобили.
В съдебно заседание експерта посочил, че деформацията на челното стъкло на л.а.
„БМВ Х5“ може да се дължи на удар от самия водач, ако той не е бил с правилно
поставен предпазен колан. При наличие на правилно поставен колан, водачът не би
достигнал до волана или стъклото, тъй като коланът би го задържал. В такъв случай е
възможно да се получи т.нар. "коланна травма", но не и контакт с челното стъкло.
Заключението по изпълнената съдебна - автотехническа експертиза не е оспорено от
ответната страна, но е оспорено от ищцовата в частта относно изводите на експерта,
които не кореспондират с онагледения снимков материал, който бил предявен на
страните.
Съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на вещото лице,
тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и фактите,
удостоверени в Протокола за оглед на процесното местопроизшествие и изготвените
снимки, като е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ,
относно техническия механизъм на ПТП, посоката и динамиката на движението на
автомобилите, както и характера и мястото на деформациите по тях. Тези части на
заключението са изградени на базата на обективен оглед, технически анализ и утвърдени
методики, поради което следва да се кредитира.
Поради липса на конкретни данни за състоянието на предпазните колани в момента
на ПТП-то, като оглед на самите колани, информация от бордови системи или други
технически средства, заключението на САТЕ, която твърди, че ищецът е бил без
предпазен колан, не може да бъде прието безусловно.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетеля А. А. - без роднинска връзка със
страните по делото. От показанията на свидетеля се установява, че бил участник в
процесното ПТП настъпило на 03.05.2024 г. около 13:30–14:00 ч., като водач на лек
автомобил БМВ 320 дизел. По време на инцидента се движел в посока от гр. Враца към
гр. Бяла Слатина, по главен път с общо четири ленти за движение – по две във всяка
посока.
Времето към момента на произшествието било дъждовно, с обилен валеж и вода по
пътното платно, което според свидетеля затруднявало нормалното управление на
автомобила. Той посочил, че се движел със скорост около 70 км/ч, плътно вдясно в своята
посока. Според него, преди произшествието не е имало пътен знак, който да ограничава
скоростта, след като е преминал бензиностанцията „Лукойл“, където по-рано е имало
знак за ограничение от 60 км/ч.
Свидетелят заявява, че след преминаване покрай бензиностанцията е навлязъл в ляв
завой, при което автомобилът му се е завъртял два пъти, описвайки поведението на
колата като такава, която е „все едно ритната отзад“. В резултат на това завъртане,
автомобилът му навлязъл в насрещното платно за движение, по-точно в изпреварващата
лента на насрещната посока, където е настъпил челен удар с лек автомобил БМВ Х5,
движещ се в посока от гр. Бяла Слатина към гр. Враца.
8
Свидетелят А. посочва, че не е видял другия автомобил преди удара, и че ударът е
настъпил в лявата страна на двете коли – съответно лявата част на неговия автомобил и
лявата страна на предницата на БМВ Х5. Отбелязва, че на мястото на удара е имало
непрекъсната пътна маркировка, което подсказва, че движението между лентите е
ограничено.
След сблъсъка, според показанията му, неговият автомобил е останал спрян в
изпреварващата лента по посока гр.Враца, докато другият автомобил е спрял почти до
отводнителен канал в лентата на собственото си движение. Свидетелят потвърждава, че
автомобилът му е бил тежко увреден, включително с паднала предница от лявата страна.
По отношение на другото превозно средство той си спомня, че било с повредени калник,
броня, капак и спукано предно стъкло.
След инцидента свидетелят А. слязъл от автомобила си заедно с жената, с която
съжителства. Той самият имал натъртвания от предпазния колан, но не е получил други
наранявания. Твърди, че е бил с поставен предпазен колан по време на произшествието.
Видял е другия водач, който също е слязъл от колата си, като по него е имало кръв по
челото, както и оплаквания от болки във врата. Пристигналият медицински екип му е
поставил медицинска яка и го е транспортирал до болнично заведение.
На мястото на инцидента са пристигнали полиция, пожарна и линейка, като
свидетелят не знае кой ги е повикал. Полицейските служители са извършили проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества на св.А., като резултатите му били
отрицателни. Не може да потвърди дали такава проверка е била извършена и на другия
водач.
След произшествието на свидетеля А. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), за което му е наложена глоба от 200,00 лева и са му
отнети 11 контролни точки. Посочва, че е заплатил глобата и по негова информация не
било образувано досъдебно производство по случая, нито е бил разпитван от органите на
реда.
На въпроси в съдебна зала свидетелят отговорил, че само предната част на неговия
автомобил е навлязла в насрещното движение; ударът е настъпил преди навлизане в
десен завой, и преди да е достигнал билото на баира; по пътя е имало течаща вода, което
според него е допринесло за загубата на контрол; два пъти се е завъртял с автомобила
преди удара и не е комуникирал с другия водач, поради общия уплах от инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. в частта относно поведението му
преди и по време на настъпване на ПТП, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и
съответстват на заключението на САТЕ. Съдържат признания на факти, които са
неблагоприятни за самия свидетел, а именно, че е изгубил контрол върху автомобила си,
че се е движил при дъждовно време със скорост около 70 км/ч, че вследствие на това
навлязъл в насрещното платно за движение, т.е. в лявата лента на лек автомобил „БМВ
Х5 и липсата на техническа възможност за избягване на удара от негова страна.
Въпреки, че свидетелят е заинтересована страна, неговите признания за навлизане в
насрещното движение и загуба на контрол при висока скорост се потвърждават и от
обективните данни. В частта относно възприятието му за мястото на удара и поведението
на другия водач, показанията му се възприемат с необходимата доза резервираност,
поради тяхната субективна и непълна стойност.
Следователно, съдът приема, че показанията на свидетеля А. са годно и достоверно
доказателствено средство, в частта им относно неговото поведение и фактическите
обстоятелства около настъпване на ПТП-то.
Другия свидетел Р. (без родство със страните по делото) посочва, че
произшествието е станало през есента на предходната година, около обяд, на пътя
9
между с. Баница и с. Борован, в посока към местността „Вичов хан“. Свидетелят се
движил с автомобил „Фолксваген Голф“, собственост на сина му, като пътувал за вилата
си в местността „Череша“, гр. Враца.
Посочва, че се е движил след лек автомобил „БМВ“, на около 100 метра разстояние.
На участък с лоша пътна настилка и обратен вираж, където често ставали катастрофи, е
видял как „БМВ“-то се завърта и навлиза в насрещното движение, удряйки джип „БМВ“,
управляван от ищеца Ц.. Свидетелят твърди, че в този момент не е знаел, че джипът е
собственост на Ц.. След удара, ищецът слязъл от автомобила и се е държал за гърдите,
като по лицето му е имало кръв и е изглеждал уплашен.
По данни на свидетеля Р., джипът на Ц. се е движел в посока от с. Борован към гр.
Враца, а другият автомобил, предизвикал удара, се е движел в обратна посока – същата, в
която се е движел и самият свидетел. Посочва, че не си спомня дали ищецът се е оплакал
от други наранявания, освен болки в гърдите. Подчертава, че пътният участък е с четири
ленти – по две в посока, разделени само с пътна маркировка – двойна непрекъсната
линия, забраняваща изпреварване. Налице е ограничение на скоростта от 60 км/ч,
обозначено със знак.
Свидетелят Р. посочва, че самият той се движел с около 60 км/ч, а по време на
инцидента е ромолял дъжд. Определя състоянието на пътя като лошо, с пропаднал
асфалт и "вълни", особено в дясната лента по посока гр. Враца, което принуждавало
автомобилите да се движат в лявата лента. Именно там се е движело и „БМВ“-то,
предизвикало удара.
Свидетелят е категоричен, че ударът е настъпил в лентата за движение на джипа на
Ц., който е бил в своето правилно платно. Въпреки, че не е видял самия момент на
сблъсъка, свидетелят потвърждава, че след удара джипът е излязъл извън платното и е
попаднал в канавката.
По време на чакането за пристигането на полицията, в същия участък друга кола,
идваща от посока гр.Враца, също се завъртяла и едва не ги е ударила, което според него
доказва опасността на мястото. Не може да посочи кой е повикал полиция и линейка.
Спомня си, че линейка е пристигнала, но не знае дали е прегледала участниците в ПТП-
то. След инцидента се е срещал веднъж с ищеца Ц., който му споделил, че има проблеми
с главата и чака операция.
В заключение, свидетелят описва участъка като изключително опасен, с чести
катастрофи, лоша настилка и ограничена видимост, и посочва с категоричност, че ударът
е станал в платното на джипа, като автомобилът, предизвикал катастрофата, е навлязъл в
насрещното движение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. като достоверни, тъй като същите се
отличават с вътрешна логическа последователност; конкретика на възприятието; липса
на противоречие с другите събрани по делото доказателства и отсъствие на
заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят не демонстрира пристрастност и не
проявява уклон в полза на която и да е от страните, което сочи на обективна и неутрална
позиция.
За установяването на претърпените от ищеца Ц. Ц. в неимуществени вреди по
делото е разпитана свидетелката Н. Ц.а - съпруга на ищеца, поради което съдът цени
дадените от нея показания при условията на разпоредбата на чл.172 ГПК.
Свидетелката Н. Ц.а посочва, че тя не е присъствала на произшествието, но
разбрала за него в деня на инцидента (03.05.2024 г.) от съпругът си, който й позвънил по
телефона, като споделил, че бил ударен от друг автомобил. Свидетелката незабавно
отишла на мястото на инцидента.
След пристигането си, видяла колата му (джип) обърната в канавката на една
10
страна, с множество материални щети. Ц. бил в лошо състояние, имал кръв по главата,
болки в гърдите, затруднено дишане и споделил, че е губил съзнание. На място вече
имало полиция, като съпругът й бил тестван за алкохол. Линейката пристигнала по-
късъно, но тя не знае кой е повикал медицинския екип.
След пристигането на линейката, на ищеца му е поставена шийна яка и бил
транспортиран в спешно отделение на болницата в гр.Враца. Там му е направен скенер,
направени са изследвания, зашита е раната на главата и бил приет в хирургичното
отделение, където е лекуван 3-4 дни. След изписването му бил на домашно лечение около
1–2 седмици. ползвал отпуск по болест около един месец.
По време на домашното лечение приемал обезболяващи лекарства, имал е
превръзки на главата, които са били сменяни в болницата. Около месец след ПТП-то
продължавал да се оплаква от болки при дишане и главоболие. По препоръка след
направения скенер, Ц. отишъл по свое желание в болница „Иван Рилски“ в гр. София,
където му била направена операция на главата и престоял около 10 дни.
След операцията, свидетелката Ц.а сочи, че съпругът й бил в отпуск по болест
приблизително една година. Има издадено ТЕЛК решение. Към момента на разпита,
ищеца вече престира работна сила.
Относно психическото му състояние, тя споделя, че преди катастрофата съпругът й
бил спокоен и нормален човек, а след нея е бил стресиран, уплашен и с проблеми със
съня, което състояние постепенно започнало да отшумява след месец-два.
Относно главоболието – потвърждава, че преди ПТП-то е имал понякога
главоболие, но не е страдал от заболяване. Главоболията са били спорадични и третирани
с обичайни болкоуспокояващи, без нужда от лекарски прегледи или лечение.
Съдът приема показанията на свидетелката Ц.а за частично достоверни и следва да
бъдат кредитирани само в определен обем, а именно: Свидетелката не е очевидец на
самото произшествие, поради което изявленията й относно механизма на катастрофата и
вината на участниците представляват преразказ на субективни твърдения на ищеца. В
тази част показанията са неотносим източник на фактическа информация и не подлежат
на кредитиране, тъй като не се основават на лично възприятие.
За сметка на това, свидетелката лично е възприела обстоятелствата, свързани със
състоянието на ищеца непосредствено след ПТП-то, неговото поведение, действията на
медицинския персонал, хоспитализацията, както и лечението след изписването. В тази
част показанията са конкретни, логични, последователни и съответстват на естествения
ход на събитията, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на
причинените травматични, техния интензитет и продължителност на лечение, по делото
е допусната СМЕ.
От приложената по делото Епикриза от ХО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр.
Враца (ИЗ №5600), видно, че ищеца бил за лечение в периода от 03.05.2024 г. до
06.05.2024 г. с диагноза: „Контузия на коремната стена. Мозъчно сътресение“. Отразено
е, че е пострадал при ПТП като шофьор, с оплаквания от болки в главата, дясна гръдна
половина и дясно подребрие. Губил съзнание, с главоболие. Не е повръщал. При
приемането бил в увредено общо състояние, адекватен. Затлъстяване. Имал зашита
открита рана на главата теменно - тилно около 3 см. Имал болки в дясна гръдна половина
и в дясно подребрие със запазена перисталтика. Не са установени травматични
увреждания, видно от направените рьо графия на ребра, рьо графия на череп и рьо
графия на шийни прешлени.
От КТ на глава и шия се установило, че няма данни за контузионни огнища в
мозъчния паренхим; без вътречерепни кръвоизливи и без данни за счупване на костите на
11
черепната кутия. Наличие на формация съмнителна за менингеом, неврином и аденом на
хпофизата.
От КТ на гръден кош и КТ на корем се установява, че няма травматични
увреждания на паренхимни органи и без данни за СПТ в корема и малкия таз. По време
на престоя е направено ПХО, ТАП, вливания на водно солеви и противооточни средства
и НСПВС. Изписан е в добро общо състояние, с дадени указания.
Заключението на вещото лице по изслушаната и приета СМЕ е изготвено въз
основа на медицинската документация, отнасяща се до лечението и прегледите на
пострадалия ищец Ц. Ц., както и на личен преглед, извършен от вещото лице на по-късен
етап.
Според експера, ищеца Ц. Ц. е получил следните телесни увреждания: разкъсно-
контузна рана в теменно-тилната област на главата; мозъчно сътресение (commotio
cerebri); контузия на гръдния кош (в дясната му половина) и контузия на коремната стена
(в дясно подребрие).
Вещото лице посочило, че така претърпените от ищеца телесни увреждания,
подробно описани в него, са вследствие именно на процесното произшествие, като се
намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Тези травми могат да
бъдат получени при удар с или върху твърди тъпи предмети, каквито се срещат в
интериора на автомобил при сблъсък. Механизмът на уврежданията е съвместим с
описания механизъм на настъпване на ПТП.
В заключението си вещото лице-медик отбелязва, че при използване на
обезопасителен колан обикновено се наблюдават характерни травми от неговото
действие (т.нар. „коланни травми“), каквито в случая не са установени. Въпреки това,
вещото лице не изключва възможността и при използване на колан такива травми да не
настъпят, в зависимост от динамиката на удара, телосложението на пострадалия и други
обстоятелства. Следователно, СМЕ не установява със сигурност, че ищецът е бил без
предпазен колан, а само, че липсват типични увреждания, които биха могли да се очакват
при наличие на такъв.
От приложената епикриза е видно, че пострадалият е хоспитализиран за период от
три дни (03.05.2024 г. – 06.05.2024 г.), по време на който са проведени: хирургична
обработка на раната на главата (ПХО); медикаментозно лечение – вливания,
противовъзпалителни и противооточни средства; образни изследвания (рентген,
компютърна томография/КТ/) на глава, шия, гръден кош, корем – без данни за вътрешни
наранявания или счупвания.
Оздравителният период е в рамките на около месец-месец и половина относно
черепно-мозъчната травма, според вещото лице посочен в съдебно заседание. Относно
инцидентните рани и контузии този период е в порядъка на две седмици.
При последващ контролен преглед (на 08.07.2025 г.) на ищеца от вещото лице е
установено, че същият е в добро общо състояние; налице е първично заздравяла рана на
главата (ръбец 3 см), няма неврологични или обективни остатъчни увреждания.
Ищеца има субективни оплаквания от болки в гръдния кош при натоварване и
климатични промени. Ищеца е възстановен, без медицински ограничения и не се очакват
усложнения от травмите.
В съдебно заседание вещото лице-медик отбелязва, че след изписването на ищеца
Ц. от хирургичното отделение на МБАЛ „Христо Ботев“, при извършена КАТ е намерена
туморна формация на хипофизата, по повод на която впоследствие е опериран в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ в гр. София за отстраняване на тази формация. Експерта посочил, че
тази киста не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а тя е била
предхождащо заболяване, същата има свой собствен ход на развитие и не влияе на
12
черепно-мозъчната травма, получена при ПТП-то.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза като
компетентно, обосновано и съответстващо на събраната по делото медицинска
документация и личен преглед на ищеца. Експертизата дава ясен отговор на въпросите
относно характера на травмите, техния механизъм, проведеното лечение и липсата на
трайни увреждания към момента на прегледа. Липсват основания за съмнение в нейната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността
по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на
отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от делинквента,
от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от
ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от
КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 25.06.2024 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в
рамките на същия са изискани допълнителни документи, които не са представени от
ищеца, не е налице изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият
съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
С определение № 221/16.05.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/настъпило ПТП на 03.05.2024 г., на път II-15, в посока на
движение гр.Враца към с.Борован, между л.а."БМВ Х5" с рег. № СВ *** ТА, управляван
от Ц. Д. Ц., и л.а."БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН, управляван от А. И. А.; 2/
съществуване към датата на процесното събитие валидно застрахователно
правоотношение по ЗЗГОА, сключена с ответното застрахователно дружество ЗК "Лев
Инс" АД, ЕИК ***, с която се покрива отговорността на водача на л.а."БМВ 320 Д", с рег.
№ ВР *** ВН - А. И. А.; 3/ направена от Ц. Д. Ц. пред застрахователя извънсъдебна
претенция с вх. № 6142/24.06.2024 г., по която е образувана преписка по щета № 0000-
13
1000- 04-24-7484/24.06.2024 г.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в т.ч.
наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на МПС А. И. А.,
причинната връзка между процесното ПТП и уврежданията на здравето на ищеца;
относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед въведеното
възражение на застрахователя, както и относно размера и основателността на иска за
присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към него
фотоалбум и назначената съдебно - автотехническа експертиза. От тези доказателства се
установи настъпването на процесното ПТП на 03.05.2024 г. на Републикански път ІІ-15
км 5+714 с посока на движение от с. Баница към гр. Враца между лек автомобил "БМВ
Х5" с рег. № СВ *** ТА управляван от Ц. Ц. и. л.а. "БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН
управляван от А. А..
В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е, че водачът на лек автомобил
„БМВ Х5" се е движил в лява пътна лента за движение с посока от с. Баница към гр.
Враца (без упомената причина) и в същото време водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“
е пресякъл двойна непрекъсната осева линия с навлизане в същата. Навлизайки на лек
автомобил „БМВ 320Д“ в лява пътна лента за движение (с посока от с. Баница към гр.
Враца), то лек автомобил „БМВ X5" е бил на 14,05 m и не е имал техническа възможност
да предотврати безопасно удара с лек автомобил „БМВ 320Д“.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна на
ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Неоснователно е възражението в писмения отговор и в писмената защита на
ответното дружество, че вина за процесното ПТП има и водача на лек автомобил "БМВ
Х5" с рег. № СВ *** ТА, тъй като се движил с несъобразена с пътните условия скорост и
под въздействието на кокаин, което допълнително повлияло върху неговата способност
да възприема адекватно пътната обстановка и да взема правилни решения, навлязъл в
лентата за насрещно движение и реализирал ПТП-то БМВ 320 Д, като по този начин е
нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.
Това негово възражение се опроргева от приложения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 235/03.05.2024 г., в който изрично е посочена като
причина за настъпване на ПТП, че водача на лек автомобил "БМВ 320 Д", с рег. № ВР
*** ВН го управлявал с несъобразена скорост с релефа на пътя и състоянието на пътното
платно-ляв завой и мокър път, навлиза в лентата за насрещното движение и реализира
ПТП, като се блъска с насрещно движещият се лек автомобил "БМВ Х5" с рег. № СВ ***
ТА, управляван от водача Ц. Д. Ц.. За това поведение на водача на БМВ 320 Д-А. А. му е
съставен АУАН с бл. № GA 1158108/03.05.2024 г., който не е оспорил, а е заплатил
наложената му парична глоба в размер на 200,00 лв.
В подкрепа на този идвод са и показанията на св.Р.(очевидец на ПТП-то) от които се
установява, че той се движил след лек автомобил "БМВ 320 Д", пътната настилка била
лоша и с обратен вираж, виждайки как „БМВ“-то се завъртяло и навлязло в насрещното
движение, удряйки лек автомобил "БМВ Х5", управляван от водача Ц. Д. Ц..
Свидетелства, че пътният участък е с четири ленти – по две в посока, разделени само с
пътна маркировка – двойна непрекъсната линия, забраняваща изпреварване, както и с
14
обозначен знак-ограничение на скоростта от 60 км/ч. По данни на свидетеля Р. по време
на инцидента ромолял дъжд, пътя бил в лошо състояние-пропаднал асфалт и "вълни",
особено в дясната лента по посока гр. Враца, което принуждавало автомобилите да се
движат в лявата лента. Процесното лек автомобил "БМВ 320 Д", се е движело в лявата
лента, тъй като св.Р. е управлявал своя автомобил на 100 метра след водача му А..
Показанията на св.Р. се подкрепят и от заключението на вещото лице по САТЕ и от
влязлото в законна сила НП № 24-0967-000326/15.05.2024г. издадено въз основа на
сътавения на А. А. АУАН с бл. № GA 1158108/03.05.2024 г.
Възражението на ответника, че водача на БМВ Х5 управлявал автомобила под
въздейсйтвието на кокаин се опровергава от приложеното по делото влязло в законна
сила Постановление от 24.07.2024г. на Прокурор от РП – Враца, с което на основание
чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП
№ 3130/2024 г. по описа на РП-Враца, № 446/2024г. по описа на РУ-Враца, водено за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред).
Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между
деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински
документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни и личен преглед на ищеца, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС №
4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о.
на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г.
на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. №
1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение
по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС;
решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на
ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 50148/28.02.2023 г. по
т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о., Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г.
на ВКС, II г.о. и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не
е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния
размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са характерът
и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени
операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции,
15
период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията,
възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален
режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се
справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания,
съдебната практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение
съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
Установените при ищеца Ц. Ц. травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-
контузна рана в теменно-тилната област на главата; мозъчно сътресение (commotio
cerebri); контузия на гръдния кош (в дясната му половина) и контузия на коремната стена
(в дясно подребрие) вследствие процесното ПТП са причинили временно разстройство на
здравето, без опасност за живота.
От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че
ищецът е претърпял една медицинска интервенция, отнасяща се до хирургично
обработване и зашиване на раната на главата, проведено е медикаментозно лечение,
както са извършени и образни изследвания на глава, шия, гръден кош и корем, които не
показват наличие на вътречерепни кръвоизливи, счупвания или засягане на паренхимни
органи. Установи се още, че ищецът Ц. е изпитвал болки и страдания, като техният
интензитет е бил по-голям непосредствено след процесното ПТП, като постепенно са
отзвучали и към настоящия момент ищецът не се оплаква от болки. Според експерта
медик при личен преглед на ищеца проведен на 08.07.2025 г. се установило, че същият е в
добро общо състояние; налице е заздравяла рана на главата (ръбец 3 см), възстановен е
без медицински огранчения, няма неврологични или обективни остатъчни увреждания,
нито се очакват усложнения от травмите.
Според вещото лице по СМЕ, оперативното лечение на ищеца в МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ в гр. София за отстраняване на туморна формация на хипофизата /киста/, за
която не са представени по делото медицински документи, не е в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, а представлява предхождащо заболяване и не влияе на
черепно-мозъчната травма, получена при ПТП-то.
При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо обезщетение
съдът взема предвид установения значителен брой телесни повреди, а именно - разкъсно-
контузна рана в теменно-тилната област на главата; мозъчно сътресение (commotio
cerebri); контузия на гръдния кош (в дясната му половина) и контузия на коремната стена
(в дясно подребрие).
Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищеца е бил около 3
дни, като обективното му здравословно състояние към момента е добро и срокът за
възстановяване от получените от ищеца Ц. Ц. травми е: черепно-мозъчната травма с
оздравителен период от около месец-месец и половина, при липса на усложнение и
16
нормален оздравителен процес. За останалите рани и контузии: разкъсно-контузна рана в
теменно-тилната област на главата; контузия на гръдния кош и контузия на коремната
стена, оздравителният период е около две седмици, при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес. Няма данни за забавен възстановителен процес.
Не на последно място, следва да се има предвид, че ищеца не е с намалена
трудоспособност, не е представено решение на ТЕЛК относно ПТП-то, каквито са
показанията на съпругата му Н. Ц.а. Ето защо, съдът като взе предвид тежестта на
травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП - 45 години, неудобства и
ограничения от личен, битов, трудов и социален характер, отражението на
произшествието върху физическото и върху психо - емоционалното му състояние, което
не е довело до коренна промяна на социалната му активност и взаимодействие в
семейния и приятелския кръг, факта, че последиците от травмите не са трайни и не са
обратими, без усложнения, наличие на следоперативен белег с ръбец от 3 см, който не е
на видно място (в окосмената част на главата), приема, че справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди би била сумата от 10 000,00 лв.
Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси: Определение № 769 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2080/2024 г., I т. о., ТК,
Определение № 683 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1872/2024 г., II т. о., ТК,
Определение № 3161 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1036/2024 г., I т. о., ТК,
Определение № 1222 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1848/2023 г., I т. о., ТК и др., като
съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие - 2024 г., както и инфлационните процеси до
настоящия момент.
Присъждане на обезщетение над 10 000,00 лв. би било прекомерно и
несъответстващо на конкретните обстоятелства по делото. Такова завишаване би
нарушило принципа за съразмерност и би довело до необосновано обогатяване на
пострадалия.
Посочената в исковата молба сума от 30 000 лв. значително надхвърля обичайните
размери на обезщетенията при такива травматични увреждания и не съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В конкретния случай, липсват особено
отегчаващи или утежняващи обстоятелства, които да обосновават по-висока компенсация
– напр. животозастрашаващо състояние, многократни операции, дълъг болничен престой,
трайна инвалидизация, психически страдания, променящи начина на живот на
пострадалия.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на
чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от
значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалото лице, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на
пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
17
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно
задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. С решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на
чл.290 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за
прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалото лице, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Ответното дружество е навело възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който пътувал в автомобила без поставен обезопасителен
колан, с което не само нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, но и способствал за
собственото си увреждане.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е само това
конкретно установено поведение - действие или бездействие на пострадалия, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и
без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или вредоносните
последици биха били в по-малък обем. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем, а трябва да са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, респ. не биха били в този обем, ако по време на произшествието,
пострадалият е бил с правилно поставен и изправен предпазен колан. Според
константната съдебна практика липсата на поставен обезопасителен колан може да бъде
отчетено като съпричиняване само, ако бъде установено по несъмнен и категоричен
начин, че ако е бил поставен не биха настъпили съставомерните последици (в този
смисъл са напр. Решение № 52/2020 г. по н. д. № 161/2020 г. ІІІ НО и Решение № 236 от
17.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 1113/2023 г., I н. о., НК).
За да се приеме, че нарушението на чл. 137а от ЗДвП е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца Ц. е необходимо да е установено категорично
по делото, че ако е бил с правилно поставен предпазен колан, не би получил най-тежкото
увреждане, а именно мозъчно-черепна травма с комоцио, както и останалите травми.
В случая по делото са приети и обсъдени както заключението на съдебно-
медицинската експертиза (СМЕ), така и заключението на специализираната
автотехническа експертиза (САТЕ). Доколкото и двете експертизи са относими към
механизма на уврежданията и възможната употреба на обезопасителен колан, съдът
следва да направи съпоставителен анализ на заключенията им.
Съдебно-медицинската експертиза установява, че ищецът е получил разкъсно-
контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и на
коремната стена. Експертът посочва, че описаните увреждания могат да бъдат получени
при сблъсък с интериорни части на автомобила (напр. волана или предното стъкло). В
заключението се отбелязва, че при използване на обезопасителен колан обикновено се
наблюдават характерни травми от неговото действие (т.нар. „коланни травми“), каквито в
случая не са установени. Въпреки това, вещото лице не изключва възможността и при
използване на колан такива травми да не настъпят, в зависимост от динамиката на удара,
18
телосложението на пострадалия и други обстоятелства. Следователно, СМЕ не
установява със сигурност, че ищецът е бил без предпазен колан, а само че липсват
типични увреждания, които биха могли да се очакват при наличие на такъв.
От своя страна, заключението на САТЕ извежда техническа хипотеза, че ако ищецът
е бил с правилно поставен предпазен колан, неговото тяло би било задържано и не би
достигнало до волана и челното стъкло, а описаните увреждания и деформации (вкл. на
челното стъкло) биха могли да настъпят при липса на колан или при неправилното му
поставяне. Въпреки това, вещото лице не разполага с данни от огледа на автомобила
относно състоянието на коланите, нито с други технически средства (например данни от
бордова система), поради което заключението му също не носи категоричност, а се базира
на общата динамика на удара и опитна преценка.
От направената съпоставка става ясно, че нито СМЕ, нито САТЕ установяват по
категоричен и несъмнен начин, че ищецът не е използвал предпазен колан към момента
на произшествието. И двете експертизи съдържат предположения, основани на
вероятности, но липсват преки или косвени доказателства, които да подкрепят тезата на
ответника – като например следи по самия колан, информация от огледа, свидетелски
показания, видеозапис или технически данни от автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест за
установяване на възражението за съпричиняване лежи върху ответника. В конкретния
случай съдът намира, че възражението за съпричиняване от страна на ищеца, чрез
неизползване на предпазен колан не е доказано по надлежния ред и следователно няма
основание за намаляване на определеното обезщетение за това негово поведение.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до
размер на сумата 10 000, 00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 30000,00 лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за лихва за забава:
Ищеца претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 25.09.2024г.(датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне от застрахователя по извънсъдебната претенция).
Ответникът в писмения отговор прави възражение, че срокът по чл.496, ал.1 КЗ е
рекламационен, който случая не е започнал да тече, поради недоказано основание на
извънсъдебната претенция.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2/
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от
ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. №
53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о. и др. е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
19
периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не
от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание
чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както
от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.
498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Лихвата за забава се начислява от датата на изтичане тримесечния срок за
произнасяне-25.09.2024 г.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от
ответното застрахователно дружество главно парично вземание следва да се присъди от
посочената дата-25.09.2024 г. до окончателното му заплащане, поради което наведените
възражения на ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
По разноските:
Ищецът е освободен с Определение № 44/29.01.2025г. от заплащане на държавна
такса по чл.83,ал.2 от ГПК, но не и от разноски, поради което му се дължат такива,
съразмерно с уважената част от искове.
Ищеца Ц. Ц. е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по назначените
експертизи общо 960,00 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът му дължи
заплащане по съразмерност в размер 320,00 лв.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7,ал.2 от
НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно от 13.05.2024г.(л.15) удостоверяващо
представителна власт на адв.Й. Д. от САК не се съдържа клауза за договорена безплатна
помощ по чл.38,ал.2 от ЗА. Не е представен и договор за правна защита и съдействие
сключен между Ц. Ц. и адв.Д., с който да са договорили безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/.
Единствено искане за заплащане адвокатско възнаграждение на адв.Д. по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА се съдържа в списъка с разноски почл.80 от ГПК/л.277 от делото/.
Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.
Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса
постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна
власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство -
договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а
следва да бъде установено от данните по делото.(Опр.№ 934/27.02.2025г. на ВКС по гр.д.
№ 3502/2024 год.IV г.о.). Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38,
ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
20
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.
78 ГПК.
Такива доказателства биха могли да са само изричните съвпадащи волеизявления на
всяка от страните по упълномощителната сделка, каквито са и заявени. Дори да не биха
били заявени, обаче, минималният размер, определим съгласно Наредбата се явява
гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд / чл.36,
ал.1 от ЗА/, дори при липса на договор /чл.36 ал.3 ЗА/, като в хипотезите на чл.38, ал.1 от
ЗА, предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване
на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение / чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.78,
ал.3 ГПК/. В този смисъл е и съдебната практика - Опр.№ 528/20.06.2012г. по ч.т.д.№
195/2012г. на ІІ-ро т.о., Опр.№163/13.06.2016г. по ч.гр.д. 2266/2016г. на ВКС, І г.о., опр.№
400/17.06.2019г. по ч.т.д.№ 2492/2018г. на ІІ-ро т.о, Опр.№ 48/21.01.2021г. по ч.т.д.№
47/2021г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, Опр.№ 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г. на ВКС, І-во
т.о., Опр.№ 213/31.05.2021г. по ч.т.д.№ 997/2021г. на ВКС, І-во т.о., Опр.№
60255/05.07.2021г. по ч.т.д.№ 79/2021г. на ВКС, І-во т.о./.
По делото отсъстват данни за договорено платимо от ищеца възнаграждение за
осъществената от адвоката правна помощ и процесуално представителство по чл.36 ЗА.
Следователно, с оглед на конкретните данни по делото, при липса на спор между
страните относно този факт, както и знание у ответната страна при представяне на
списък по чл.80 от ГПК от ищеца в последното с.з. за осъществявана безплатна
адвокатска защита на ищеца, както и претенция, основана на разпоредбата на чл.38,ал.2
ЗА, поддържана в хода на производството чрез устни и писмени изявления, са налице
всички предпоставки да се приеме, че са доказани изявленията на представляваната
страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на
самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това
свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, което е видно
от представените от ищеца документи във връзка с искането му за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които
документи са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото Определение №
240/26.07.2024г.
След постановяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело С 438/22 константна е практиката на ВКС на РБ( Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., първо т.о., Определение № 4177 от
18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 4135 от
17.09.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1699/2025 г., III г. о., ГК и др.), в която се приема, че
регламентираните от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл.
изм. – ДВ, бр. 14/25 г.) размери не представляват обвързващи съда правила, а могат да
служат единствено като ориентир при служебна преценка на съда, като от значение
следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
21
При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на
ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен
състав счита, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
Ц. Ц. за осъщественото безплатно процесуално представителство от адв.Й. Д. пред ОС-
Враца с оглед уважената част от иска (10 000,00 лв.) следва да е в размер на сумата от
400,00 лв., който размер съответства на действителната правна и фактическа сложност
на делото и е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията на адвокатската работа. В тази връзка е практиката на ВКС
обективирана в Опр.№ 50015/16.02.2024 год. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС първо
т.о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о.
Определение № 376 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. , Определение №
374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381 от 06.02.2025
г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. №
2688/2024 г., II т. о., ТК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 960,00 лв., поради което на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото разноски по съразмерност в
общ размер от 640,00 лв. за възнаграждение на вещите лица.
По делото е приложено пълномощно/л.62 от делото/, с което ответното дружество
ЗК“Лев Инс“ АД, гр. София е упълномощило юрисконсулт К. И. да го представлява пред
настоящата съдебна инстанция. В списъка с разноски юрк.И. е посочил претенидирано
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лв., което е съобразено с чл.25,ал.1 и
ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Такова му се дължи от ищеца
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 360,00 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част
от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 400,00 лв. държавна такса.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК: „ По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно
издаване на такъв, се събира такса 5,00 лв.” Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6
ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5,00 лв., в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си
22
адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: ***, чрез
управителя си адв.Й. Д. от САК на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.
52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 10 000,00 /Десет хиляди/ лева, по банкова сметка: IBAN:
BG55 СЕСВ ***; BIC: CECBBGSF-Централна Кооперативна Банка, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (под формата
на понесени болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически
преживявания), вследствие на ПТП реализирано на 03.05.2024 г. при управление на
застрахован при ответника лек автомобил "БМВ 320 Д", с рег. № ВР *** ВН, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2024 г.( датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя) до окончателното изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за
разликата над сумата 10 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 30 000,00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2024 г. до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ Ц. Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокатско дружество "Д. и
партньори", БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: ***, чрез управителя си адв.Й. Д. от САК,
разноски в размер от 320,00 (Триста и двадесет) лева за възнаграждение на вещите лица,
съразмерно с уважената част от исковете за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокатско дружество "Д.
и партньори", БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: ***, чрез управителя си адв.Й. Д. от САК,
ДА ЗАПЛАТИ на "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
разноски в размер от 640,00 лв. (Шестстотин и четиридесет) лева за възнаграждение на
вещите лица и 360,00 (Триста и шестдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат адв. Й. Д. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата 400,00
(Четиристотин) лева представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Ц. Д. Ц., ЕГН ********** от *** - ищец по т.д. №
122/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер 400,00 (Четиристотин) лева, съразмерно на уважената част от
исковете и 5,00 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
23
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
24