О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 10
гр. Силистра, 06 януари 2023 г.
Административен съд – Силистра, в
закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Елена
Чернева
разгледа адм. дело № 103 по описа на
съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 44 АПК.
С молба от 07. 12. 2022 г. жалбоподателят „Фестивалите в България“ ЕООД
с ЕИК ********* гр. Силистра, действащ чрез адв. С. Г. ***, претендира от съда да
измени в частта за разноските постановеното по делото решение № 95 / 17. 11.
2022 г., като осъди ответната страна да му заплати и извършените разноски за
адвокатско възнаграждение. В молбата е посочено, че предвид уговорените условия
в чл. 3, ал. 1 от Договора за правна защита и съдействие между жалбоподателя и
адвокатското дружество, съгласно които възнаграждението се заплаща след
издаването на проформа фактура по банков път, издаването на окончателна
фактура, каквато е приложена по делото, обективира извършеното плащане по
договора. Към молбата е приложена и издадената проформа фактура, по която
според жалбоподателя е извършено плащане по банков път.
Препис от молбата е връчен на ответника
на 14. 12. 2022 г., като му е дадена възможност в едноседмичен срок да вземе
становище по направеното искане. В дадения срок не е постъпил отговор.
Съдът, след проверка на изложените
обстоятелства, намира за установено следното:
С постановеното по делото решение по
жалба на „Фестивалите в България“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Силистра е отменено Решение № РД-15-11/ 21. 04. 2022 г. на ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 г., с което на „Фестивалите в България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон
Велики“ № 44, представлявано от И.В.Щ. – И., е наложена финансова корекция в размер
на 6 720. 00 (шест хиляди седемстотин и двадесет) лева, представляващи 100 % от
финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ от разходите за възнаграждение по трудов
договор № 3 / 04. 06. 2019 г., сключен с В.И.К. в изпълнение на проекта по АДПБФП
№ BG 16RFOP002-2.024-0528-С02.
Въпреки изхода на спора съдът е
приел, че не са налице предпоставки за
присъждането на пълния размер на сторените от жалбоподателя разноски. В
мотивите на акта е коментирано, че от
жалбоподателя се претендират разноски в общ размер на 1493. 76 лв., от които държавна
такса в размер на 53. 76 лв. и адвокатско възнаграждение с включен ДДС в общ размер
на 1440 лева, но искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не е подкрепено
с доказателства за реалното им извършване. В тази връзка е посочено, че в приложения договор за правна защита и съдействие
(л. 156) изрично е отбелязано, че възнаграждението е платимо по банков път. Доказателства
за постъпване на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, каквито са
необходими съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не са били представени, а
представянето на издадена от адвокатското дружество фактура за възнаграждението,
при условие, че в нея е отбелязано, че плащането ще се извърши по банков път, не
удостоверява извършването на разхода. Коментирано е, че последната, в качеството
си на първичен счетоводен документ относно предоставянето на услугата по договор,
съдържа единствено данни за стопанската операция, но не доказва плащане (в този
смисъл Определение № 13275 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15578/2014 г.).
По тези съображения на жалбоподателя са присъдени само разноските за платена държавна
такса, за които са налице доказателства за реалното им извършване.
При разглеждането на постъпилата
молба от страна на жалбоподателя по чл. 248 ГПК във вр. с ч. 144 АПК съдът не
констатира грешка или пропуск при определянето на разноските, които да налагат
промяна на постановеното решение в тази част. Изтъкнатият довод, че издаването
на окончателна фактура доказва плащане не може да бъде споделен. Издаването на
фактурата може да създава някаква индиция, че плащане е извършено, но не
доказва безспорно постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството.
Изрично в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, посочено, че в случаите, при които е договорено заплащане по
банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Приложената фактура не е банков документ и не може да
удостовери извършено плащане.
В заключение на изложеното съдът
намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Водим от гореизложеното, Административен съд - Силистра
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отхвърля искането на „Фестивалите в България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Симеон
Велики“ № 44, представлявано от И.В.Щ. – И., за изменение в частта за разноските
на постановеното по делото решение № 95 / 17. 11. 2022 г., като осъди ответната
страна да му заплати и извършените разноски за адвокатско възнаграждение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в посочената по-горе
част подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: