Решение по дело №1243/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.

Ищецът Д. Г. А., [ЕГН], с адрес понастоящем в Затворническо общежитие „Дебелт“ при Затвора Бургас, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лева за претърпени в периода 01.11.2023г.-10.12.2023г. неимуществени вреди – страх и опасения за здравето му, чувство за безизходица и обреченост, постоянни опасения за възможни проблеми с аварии, напрежение и стрес, вследствие бездействия на служители на ответника, изразяващи се в поставянето на ищеца в непоносими и опасни за здравето условия на труд в пералнята на ЗОЗТ „Дебелт“.

В исковата молба се твърди, че на 01.11.2023г. ищецът е започнал работа като помощник перач на доброволен труд в Затворническо общежитие „Дебелт“, но условията на труд в пералнята били изключително лоши. Пералнята се намирала в мазе, където нямало изградена вентилация; сушилните машини били монтирани по технически неиздържан начин, като изходящият горещ и влажен въздух не се отвежда навън, а излизал директно в пералното помещение; не се осигурявали лични предпазни средства /работни облекло, ръкавици, маски и др./; нямало изградена тоалетна, нито климатик. Наред с това сочи, че не се провеждал инструктаж за безопасна работа в пералното помещение. Освен това домакинката заповядвала на работещите да накисват некачествен сапун в кофи, за да перат с него, вместо с прах за пране. Иска ГДИН да бъде осъдена да заплати на А. сумата от 4500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на иска.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт С., депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция (л.49-52). Заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не са представени доказателства за реално претърпени и установени от ищеца неимуществени вреди. Представя справки, изготвени от служители на Затвора Бургас, с които се оспорват изложените в исковата молба твърдения за липса на предпазни средства и наличието на „нелепи заповеди“ от домакина на затвора. Иска съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита, че исковата молба е недоказана и неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.

ФАКТИ:

Със заповед №ЧР-05-435/30.12.2024г., издадена от министъра на правосъдието (л.76-77), са утвърдени списъци на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битова дейност в затворите за 2025г. Съгласно приложение №3, неразделна част от заповедта (л.76,гръб – л.77) в списъка на длъжностите на лишените от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“ е включена 1 щатна бройка за длъжността „перач“.

От справка изх.№ДЗ-1900/25.02.2025г., изготвена от инсп. З.Г. - ИСДВР в Затворническо общежитие „Дебелт“ (л.53), се установява, че на лишения от свобода Д. Г. А. е осигурена възможността за полагане на доброволен труд в затворническата пералня през м. ноември 2023г. Същият бил избран да изпълнява посочената длъжност след проведена конкурсна процедура по установения ред с протокол №ДЗ-8614 от 24.10.2023г.

През м. декември 2023г. след наблюдение на изпълнението на задълженията му и на цялостното поведение, ищецът бил отстранен от трудовия процес поради установени множество дисциплинарни нарушения, касаещи некачествено изпълнение на поставените задачи и извършване на нерегламентирани дейности с други лишени от свобода (възмездни услуги). В тази връзка били снети писмени обяснения от 13.12.2023г., изготвени лично от ищеца, в които той твърди наличието на случаи, в които е прал освен собствените си дрехи, и тези на други лишени от свобода, но това действия не било извършвано от него с цел лична облага (л.54). Признава, че през изминалия месец е имало случай на изчезване на дреха на друг лишен от свобода, поради което решил да пере дрехите му разделно, като за благодарност получил „един сникърс“.

В справката на инспектор ИСДВР е посочено, че през периода на изтърпяване на наказанието не са постъпвали оплаквания от лишения от свобода А. за това, че е бил принуден да изпълнява „нелепи заповеди от домакинката“.

По делото е представена справка изх.№ДЗ-3114/01.04.2025г. от ИСДВР в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас (л.67), според която конкурсната процедура за свободни работни места в общежитието се провежда при спазване на всички указания за това. За свободните работни места се уведомявали всички лишени от свобода чрез съобщение на общодостъпно място, като с желаещите да участват в процедурата се провеждало беседа.

В справка изх.№ДЗ-3119/01.04.2025г., изготвена от К. К. – домакин в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас (л.66), е описана организацията в пералното помещение на затворническото общежитие: лишените от свобода си оставят прането на етажа на групата, оттам то се взима от лишените от свобода, назначени на длъжност перачи и се свалят в пералното помещение. Впоследствие дрехите подлежат на проверка от постови надзирател, като след това започва самото изпиране и сушене на предоставеното пране. Връщането на дрехите става по обратен ред. В справката е посочено, че пералното помещение има площ от 80 кв.м и се намира в приземен етаж в корпус „А“ в Затворническо общежитие „Дебелт“. В помещението има изградена вентилация. За подпомагане дейността на перача е назначен на доброволен труд втори лишен от свобода. Няма изисквания за работно облекло.

В справка изх.№ДЗ-1900/25.02.2025г. от домакина на Затворническо общежитие „Дебелт“ (л.55) се сочи, че за периода от 01.11.2023г. до 10.12.2023г. ищецът Д. А. е получавал предпазни средства, касаещи естеството на работните му ангажимент, необходими за работа в пералнята на Затворническо общежитие „Дебелт“ – миещи и дезинфекциращи препарати, ръкавици, светлоотразителна жилетка. Предпазните средства се намират на територията на пералното помещение и се използват от всички работещи там. Посочено е, в пералното помещение са осигурени здравословни и безопасни условия на труд.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Г. В., който в показанията си заяви, че също като ищеца е настанен да изтърпява наказанието си в затворническо общежитие „Дебелт“. През периода от 2020г. до 07.05.2021г. В. е работил в пералнята на общежитието, като е напуснал поради това, че е заболял от Covid-19. Естеството на работата му включвала описване на всички дрехи за пране и слагането им в пералнята машина, където дрехите се перат. Според свидетеля в пералното помещение има две перални и две сушилни. Помещението се намира в мазето, където няма пряка слънчева светлина и чист въздух, нито вентилация. Когато сушилнята се отвори, топлият въздух се отвеждал зад машината, но всъщност въздухът остава в помещението, тъй като не е изкаран да излиза в атмосферата, а просто остава в мазето, където са машините. Сочи, че лятото температурата в помещението достига 43 градуса, което било лично измерено от В., а зад сушилнята, откъдето излиза топлият въздух, температурата е много по-висока. На ден се работи по осем часа, понякога и повече от осем. В пералното помещение няма тоалетна, но с добрата воля на някой от надзирателите работещите са пускани в спалното помещение, за да използват тоалетната. Свидетелят заяви, че не им се предоставя работно облекло. Това обаче не представлява пречка, тъй като е твърде топло в пералното помещение и дългите дрехи биха им създали пречка. През зимата също ставало 43 градуса в помещението, което също създавало дискомфорт при престоя там. Когато свидетелят е работил там, се налагало да пере дрехите не само на затворниците, но и бельото на затвора, тъй като тогава били повредени пералните машини в корпуса на затвора. През целия период, когато е работил в пералнята, на свидетеля не му бил провеждан инструктаж. По време на работния ден имали само почивка за обяд от един час, като най-лошото в работните условия бил мръсният въздух. Тъй като се държало на сухотата в пералното помещение, на всеки 15 минути перачът бил задължен да почиства цялото помещение от натрупващия се един пръст химически прах.

Свидетелят сочи, че лишените от свобода никога не получавали количеството прах за пране, което им се полагало съгласно заповедта на директора на ГДИН (400 г на човек). Налагало се, когато не стигне прахът, да се стърже сапун на ръка, за да може да се извърши прането. Наред с това, свидетелят посочи, че за да работят машините, работещият с тях следва да притежава минимална техническа грамотност, тъй като те са стари и много често се повреждали. Работниците трябва сами да си отремонтират машините, но служителите на затвора не им давали необходимите за това инструменти. Докато работел там, В. всекидневно трябвало да поправя пералните. Обяснява, че най-често на пералните не може да се затвори предния люк, като за целта работещият трябвало да легне под пералнята и по механичен начин да издърпа люка, което било опасно, защото в близост имало много ремъци. Най-често се залепвало едно реле и поради липсата на инструмент, се освобождавал с едно телче. Когато прегрее сушилнята, се появявал надпис „пожар“, като трябвало да се мине зад машината, за да се сменят релетата. Всичко това се извършвало от работника, който не бил инструктиран за ремонт на машините. Свидетелят посочи, че пералното помещение било мрачно, не достатъчно осветено и се напрягал да работи в помещение с площ около 200 кв.м, височина 3 метра, с по една лампа в двата края. В. заяви, че работил на тази длъжност срещу заплащане. Машините работели постоянно през 8-часовия работен ден, като в това време работещият нямало как да излезе навън заради непрекъснатата работа на машините. На смяна били по двама работници. Указания за отремонтирането на машините не получавали от никого. Свидетелят сочи, че самият той е технически грамотен и го е правил, за да може да работи, като в противен случай нямало да получи облекчаване на присъдата си.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с неосигуряването на безопасни за здравето условия на труд в пералнята на Затворническо общежитие „Дебелт“, през обхванатия от исковата претенция период 01.11.2023г.-10.12.2023г.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице. При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред националното законодателство.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) причинна връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Ищецът твърди наличието на бездействия на затворническата администрация по отношение на задължението им да осигурят безопасни условия на труд по начин, описан в исковата молба. Твърди, че поради изключително лошите условия в пералното помещение на затворническото общежитие и неправомерните заповеди на домакина на затвора ищецът е изпитал страх и опасения за здравето си, чувство на безизходица и опасения поради възможни проблеми с авариите, които често се случвали по време на работа.

Разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.

Съгласно чл.77, ал.1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.172, ал.1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Аналогична е визираната цел и в чл.163, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно който участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им. Съответно в чл.163, ал.2 от ППЗИНЗС изрично е уредено, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, а съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода.

От тази правна регламентация следва да се приеме, че целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо Кодекса на труда (КТ), не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по КТ. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Именно поради това и механизмите на възникване на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от тези, визирани в КТ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че лишеният от свобода Д. А. е бил назначен на работа като помощник „перач“ в Затворническо общежитие „Дебелт“ по негово искане след проведена конкурсна процедура, респ. ищецът доброволно е приел да изпълнява тази работа. Следва да се има предвид, че той е бил запознат с естеството на работата, за която кандидатства, а именно събиране на дрехите за пране на лишените от свобода и поставянето им в пералните и сушилните машини. Ищецът се е запознал и с работното време, доколкото доброволно се е съгласил да престира труда си в пералнята на затворническото общежитие. За заеманата от него длъжност няма законово изискване за специално работно облекло, поради което и такова не е необходимо да бъде осигурявано от затворническата администрация. Наред с това следва да се посочи, че според справка изх.№ДЗ-1900/25.02.2025г., изготвена от домакина на Затворническо общежитие „Дебелт“ (л.55), за процесния период ищецът е получил предпазни средства, необходими за работата в пералнята на затворническото общежитие „Дебелт“ – препарати, ръкавици, светлоотразителна жилетка.

Събраните по делото свидетелски показания на С. В. установяват какви са били условията на работа в пералнята на Затворническо общежитие „Дебелт“, като свидетелят заяви, че е изпълнявал тази длъжност за период от 2020г. до 07.05.2021г. Обхванатият от исковата претенция период е 01.11.2023г.-10.12.2023г., тоест две години по-късно. Свидетелят не сочи дали ищецът е работил под влияние на същите условия, като освен това не заявява изрично, че е бил пряк очевидец на работата на А. в пералнята на затвора. Следователно събраните гласни доказателства относно опасните условия на труд не могат да докажат в пълнота оплакванията на ищеца, доколкото показанията визират предходен период от време, който въобще не съвпада в периода по делото. В хода на производството не е установено по несъмнен начин дали условията на труд, които свидетелят В. описва, продължават и към момента, когато ищецът е работил в пералнята на затвора, т.е. от м. ноември 2023г. до 10.12.2023г.

Наред с това следва да се има предвид, че по делото не е доказано настъпило конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да се дължи на виновно действие на затворническата администрация. Липсват данни за това А. да е претърпял някакъв инцидент (трудова злополука) при работата си като помощник перач през исковия период, нито се доказва причинно-следствена връзка между такова евентуално увреждане и действия на служителите на затвора.

От друга страна, дори да се приемат за достоверни свидетелските показания, според които в пералнята на затвора температурата достига 43 градуса (и през лятото, и през зимата), както и твърденията на ищеца за липсата на изградена вентилация и накисването на дрехите с некачествен сапун вместо с прах за пране, следва да се има предвид, че периодът на заявената искова претенция – от 01.11.2023г. до 10.12.2023г., е 40 дни, от които осем часа дневно е продължителността на пребиваването на А. в пералното. Не би могло да се приеме, че за толкова кратък период от време за ищеца са настъпили съществени неблагоприятни последици, свързани с полагането на труд в пералното помещение на затвора и условията, в които е бил поставен.

Продължителността на периода, прекаран в неподходящи условия, следва да се отчете като релевантен фактор при преценка тежестта на неудобствата, причинени на ищеца при тези обстоятелства. Описаните в исковата молба условия на труд не подлагат ищеца на такива мъки и изпитания, които да надхвърлят неизбежното ниво на ограничението, което едно лице следва да изтърпи съобразно естеството на наказанието, което му е наложено. Още повече, че той доброволно е приел да изпълнява възложената му работа с цел намаляване срока на наложеното наказание, а полагането на доброволен труд е въпрос на лична преценка и избор на всеки осъден по аргумент от чл.80, ал.1 от ЗИНЗС. Освен това, както се посочи, въздействието на тези условия от гледна точка на интензитета и на времетраенето на исковия период е твърде малко, за да се обоснове извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.

В заключение съдът приема, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затворническо общежитие „Дебелт“ не се установи същите да са нарушили чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Не се доказа нехуманно отношение към ищеца и липса на уважение към присъщото на човешката личност достойнство. Освен това понесените от ищеца ограничения при пребиваването му в пералното помещение на затвора, предвид липсата на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Отделно от това няма данни интензитетът на отрицателното въздействие върху ищеца да е с такава честота и продължителност, че да обоснове извод за такова ниво на страдание, което да се квалифицира по чл.3 от ЗИНЗС.

Изложеното сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда), съответно и на неоснователност на предявения иск.

Въпреки изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, такива не се дължат.

Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В случая ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски за всички инстанции. Само в хипотезата на чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр. Бургас, VI състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д. Г. А., [ЕГН], с адрес понастоящем в Затворническо общежитие Дебелт при Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София за заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лева за претърпени в периода 01.11.2023г.-10.12.2023г. неимуществени вреди – страх и опасения за здравето му, чувство за безизходица и обреченост, постоянни опасения за възможни проблеми с аварии, напрежение и стрес, вследствие бездействия на служители на ответника, изразяващи се в поставянето на ищеца в непоносими и опасни за здравето условия на труд в пералнята на ЗОЗТ „Дебелт“.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.