Присъда по дело №4568/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2025 г. (в сила от 14 март 2025 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120204568
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Бургас, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниП* Р. И.

заседатели:Н* СТ. М*
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120204568 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. С. с ЕГН **********, р*, за ВИНОВЕН в
това, че:
В периода от 05.08.2014 г. до 01.04.2015 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И. К.
К. и Я. Г. Г. заблуждение и с това причинил на И. К. К. и ЕТ „Я. Г.“ с ЕИК: * имотна
вреда, в общ размер на 378 лева /триста седемдесет и осем /, както следва:
1. На 05.08.2014 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у И. К. К., като уверил последния, че ще застрахова
имуществото му - къща в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас и му предоставил
невалидна застрахователна полица „Защитен дом /ОУ 2913/“ с №
**********/05.08.2014 г. към ЗАД „Армеец“, ведно с прикрепена към последната
Сметка серия В, с № 283710/05.08.2014 г. за начислена и платена сума, както и
Въпросник - предложение за застраховка „Защитен дом“ и с това му причинил имотна
вреда в размер на 52.02 лв. /петдесет и два лева и две стотинки/;
2. На 01.04.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у Я. Г. Г., като уверил последния, че ще внесе сумата от 325.98
1
лв. /триста двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ като трета и четвърта
вноска по „Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови
превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон
България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *,
собственост на ЕТ „Я. Г.“ с ЕИК: * и с това причинил на едноличния търговец имотна
вреда в размер на 325.98 лв. /триста двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/,
като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК НЕ ГО НАКАЗВА,
като го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението:
- продължаваното престъпление да е с краен период 26.06.2015 г.;
- общият размер на предмета на престъплението да е 1339,96 лева;
- при деянието от 01.04.2015 г. да е възбудил заблуждение у Я. Г. Г., че ще внесе
сумата за втора вноска по „Застрахователна полица на сухопътните превозни средства,
без релсови превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК
„Олимпик-клон България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „Я. Г.“ с ЕИК: *, както и общият размер на
имотната вреда за едноличния търговец да е в размер на 500 лева;
- на 26.06.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага да е
възбудил заблуждение у В. К. Г., като го е уверил, че ще внесе сумата от 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ като втора
вноска по застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № BG22115000859110/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно
влекач марка „Волво“ с peг. № * и застрахователна полица за застраховка -
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG22115000858792/23.03.2015
към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг. № * - и двете превозни
средства собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: 2*, представлявано от управителя В. К. Г. и с
това да е причинил на *“ ЕООД имотна вреда в размер на 787.94 лв. /седемстотин
осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/;
- както и по обвинението, извършеното да съставлява престъпление по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. И. С. с ЕГН ********** да
заплати на И. К. К. с ЕГН: ********** сумата в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева, представляваща сторените от частния обвинител разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. И. С. с ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР-Бургас сумата в размер на 1292,98 лв. (хиляда двеста деветдесет и
два лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща сторените в досъдебното
производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК И. И. С. с ЕГН ********** да
заплати на РС-Бургас сумата в размер на 160,00 лв. (сто и шестдесет), представляваща
сторените в съдебното производството разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да
заплати и сумата от 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

2
Особено мнение на съдията П* РУМЕНОВА И.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
След запознаване с всички факти по делото, изслушване на свидетелите, въпреки законовите
рамки аз лично съм на мнение, че има предпоставки за умишлени действия от страна на
подсъдимия в извършените от него деяния, с оглед на това, че упражняваната от
управляваното от него дружество дейност гарантира защита на клиентите. В разгледаните
случаи се установи, че са взети средства, които не са били отчетени, в следствие на което
пострадалите са претърпели загуби, които въпреки своята незначителност като сума не
следва да останат ненаказани. С оглед на изложеното по-горе считам, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание съгласно искането на
прокуратурата.
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ НА МНОЗИНСТВОТО ОТ СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ
към Присъда № 3/09.01.2025 г. по НОХД 4568/2023 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с
който срещу * с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че:
В периода от 05.08.2014 г. до 26.06.2015 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление, е цел да набави за себе си имотна облага възбудил у *, * и * заблуждение и с
това причинил на *, ЕТ „*“ с ЕИК: * и на „*“ ЕООД с ЕИК: * имотна вреда, в общ размер на
1339,96 /хиляда триста тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, както следва:
1. На 05.08.2014 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у *, като уверил последния, че ще застрахова имуществото му - къща в с.
Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас и му предоставил невалидна застрахователна полица
„Защитен дом /ОУ 2913/“ с № **********/05.08.2014 г. към ЗАД „Армеец“, ведно с
прикрепена към последната Сметка серия В, с № 283710/05.08.2014 г. за начислена и платена
сума, както и Въпросник - предложение за застраховка „Защитен дом“ и с това му причинил
имотна вреда в размер на 52.02 лв. /петдесет и два лева и две стотинки/;
2. На 01.04.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у *, като уверил последния, че ще внесе сумата от 500.00 /петстотин/
лв. като втора, трета и четвърта вноска по „Застрахователна полица на сухопътните
превозни средства, без релсови превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015
г. към ЗК „Олимпик-клон България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“ с ЕИК: * и с това причинил на едноличния търговец
имотна вреда в размер на 500.00 /петстотин/ лв;
3. На 26.06.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у *, като уверил последния, че ще внесе сумата от 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ като втора вноска по
застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с №
BG22115000859110/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг. №
* и застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
№ BG22115000858792/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг.
№ * - и двете превозни средства собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от
управителя * и с това причинил на *“ ЕООД имотна вреда в размер на 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът конституира като частен обвинител *.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички посочени от страните свидетели (включително и чрез способите на международното
сътрудничество по наказателни дела – издаване на ЕЗР и провеждане на видеоконференция с
Испания на основание чл. 139, ал. 7 и чл. 474, ал. 6, вр. с параграф 1, т. 1 от ДР на НПК).
Подсъдимият * депозира обяснения в края на съдебното следствие, като отрече да е
извършвал инкриминираните деяния. Счита, че се касае за грешка при водене на дейността
на дружеството в резултат на многото работа и множеството различни служители. Заявява,
че не е получавал лично пари от пострадалите лица, нито е съставял полиците по
застраховките им.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че се доказват всички признаци на вмененото
престъпление, поради което и пледира за признаване на * за виновен и налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от 5 години, както и в негова тежест да се възложат сторените в
производството разноски.
1
Повереникът на частния обвинител – адв. * – БАК също счита, че вината на
подсъдимия е доказана по несъмнен начин. Правейки анализ на приобщените писмени и
гласни доказателства, достига до извод, че * е извършил и трите деяния, включени в
продължаваното престъпление. Застъпва, че не следва да се кредитират показанията на св. *,
предвид близките й отношения с подсъдимия, но следва да се ценят всички останали
свидетелски показания. Акцентира, че е налично и друго производство срещу подсъдимия,
което макар и в своята досъдебна фаза, касае сходни случаи и според нея разкрива
упоритостта и продължаващата дейност на *. В заключение заявява, че се солидаризира с
предложеното от РП-Бургас наказание, което следва да се наложи на подсъдимия, като моли
за присъждане на разноски по приложен договор за правна защита и съдействие.
Частният обвинител * не се явява в съдебното заседание, в което приключи
разглеждането на делото и не взима отношение по същество.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. * - БАК, застъпва позиция за
недоказаност на обвинението спрямо подзащитния му. В тази връзка посочва, че договорите
за застраховките не са изготвяни от *, а от служители на неговото дружество, като
акцентира, че за посочения период дружеството е разполагало със 71 офиса и е сключило
огромен брой застраховки, което води до обективна невъзможност за ефективен контрол и
прави нормални грешките в работата. Счита, че твърденията на пострадалите лица за лично
заплащане на подсъдимия, не са безспорни, както и че не е изключена вероятността те да
имат лично отношение към *, което да ги мотивира да свидетелстват в тази посока.
Конкретно по отношение на деянията с пострадал * и * – застъпва, че няма нанесени
имуществени вреди, доколкото няма прекъсване в застрахователните договори, а
закъснението в плащането на някои от вноските е допустимо, съгласно Кодекса за
застраховането. В обобщение счита, че не е налице обективна съставомерност по отношение
на обвиненията с тези двама пострадали. По отношение на деянието с пострадал *,
защитникът посочва, че са налице два варианта, по които е възможно да са се случили
събитията, като нито един от тях не води до извод за извършено престъпление от страда на
подсъдимия. С оглед на всичко казано защитникът пледира за признаване на подзащитния
му за невиновен и пълното му оправдаване по предявеното обвинение.
Подсъдимият * заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник.
Допълва, че си е изградил авторитет, на който държи. Счита, че не е ощетил пострадалите,
като по отношение на частния обвинител * счита, че е налице личностен конфликт, който е
довел до обвиненията. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че не
се чувства виновен, поради което и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установена следната фактическа обстановка, около която се обединява целият
състав, а именно:

От фактическа страна:

Подсъдимият * с ЕГН ********** е роден на * г. в гр. *. Той е българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, с постоянен адрес: *.
Към инкриминирания период подсъдимият се занимавал със застрахователна дейност,
чрез търговското дружество „*-*“ ЕООД с ЕИК: *, в което бил едноличен собственик на
капитала.
Подс. * бил осъждан, като с Определение по НЧД № 5010/2014 г. на РС-Бургас, по
реда на чл. 25-23 НК, му било наложено едно общо най-тежко наказание измежду три влезли
в сила присъди, в размер на най-тежкото от тях, а именно: „Пробация“, включваща три
пробационни мерки. Освен това през 2012 г. той бил освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание „Глоба“.
2
Свидетелят * притежавал недвижим имот - къща, находяща се в с. Дюлево, общ.
Средец, обл. Бургас, *. В периода 2013-2014 година, св. Ив. * извършил ремонтни дейности
на къщата и решил да застрахова имота. В тази връзка, той се свързал с подсъдимия * *,
който познавал от дълго време и за който знаел, че се занимава със застрахователна дейност,
чрез търговското си дружество „*-*“ ЕООД.
На 05.08.2014 г. св. Ив. * отишъл до офиса на дружеството, находящ се към онзи
момент в гр. Бургас, ул. „*“ № 88, ет. 1, където подсъдимият лично му предоставил
застрахователна полица „Защитен дом /ОУ 2913/“ с № **********/05.08.2014 г. към ЗАД
„Армеец“, ведно с прикрепена към последната Сметка серия В с № 283710/05.08.2014 г. за
начислена сума (застрахователна премия) в размер на 52.02 /петдесет и два лева и две
стотинки/, както и Въпросник-предложение за застраховка „Защитен дом“. Св. Ив. *
подписал представените му документи и заплатил сумата от 52.02 лева лично на подс. Ив. *.
Последният от своя страна го уверил, че имотът му вече е застрахован към ЗАД „Армеец“ с
покритие при евентуално настъпили щети в размер на 50 000 лв.
Впоследствие на 25.10.2014 г. в с. Дюлево било обявено бедствено положение, т.к.
паднали проливни дъждове в района, в резултат на които по къщата на св. Ив. * били
причинени щети. В тази връзка, още на 26.10.2014 г., сутринта * се обадил в офиса на „*-*“
ЕООД за да съобщи за настъпилото застрахователно събитие, съответно за да заяви щетите.
След няколко дни св. Ив. * посетил офиса на „*-*“ ЕООД, където попълнил декларация за
настъпило застрахователно събитие, като подс. Ив. * му заявил, че лично ще посети къщата
за удостоверяване на щетите. Няколко дни по-късно св. Ив. * взел подсъдимия с личния си
автомобил и завел последния до къщата му в с. Дюлево за оглед. Там на пострадалия му
направило впечатление, че подс. Ив. * прави единствено снимки, но така и не изготвил
документ, в който да отрази размерите на помещенията в къщата, състоянието им, съответно
настъпилите щети.
В продължение на около месец св. Ив. * не получил обаждане от представител на „*-
*“ ЕООД във връзка с претенцията му за обезщетение. Принудил се да потърси директен
контакт със ЗАД „Армеец“. В телефонен разговор със служител на застрахователната
компания, пострадалият бил уведомен, че горепосочената застрахователна полица „Защитен
дом /ОУ 2913/“ с № **********/05.08.2014 г. при тях въобще не е отразена. Притеснен от
тази информация, св. Ив. * незабавно се свързал с подсъдимия и го попитал, защо полицата
му не е била отразена в ЗАД „Армеец“. Подс. Ив. * се оправдал с тезата, че е била допусната
грешка и поканил св. Ив. * да се видят на следващия ден в офиса му. Действително, двамата
се видели на следващия ден в офиса на „*-*“ ЕООД, където подсъдимият предоставил на св.
Ив. * нова комбинирана полица „У дома и щастлив“ - № 140536Q1016 от 27.11.2014 г. към
ЗД „Уника“ АД и Дебит нота № 140536Q1016 за дължима застрахователна премия по нея,
като го уверил, че новоиздадената застраховка е валидна. На отправен от св. Ив. * въпрос
към подсъдимия, кой ще покрие настъпилите щети по къщата му, които според субективната
му преценка към онзи момент възлизали на около 3500 лева, при положение, че е нямал
валидна застраховка към датата на настъпване на застрахователното събитие, подсъдимият
отговорил, че ще измисли нещо. До месец декември 2014 г., св. Ив. * многократно се опитал
да осъществи контакт с подсъдимия, но безуспешно. Впоследствие, пострадалият потърсил
адвокат за съдействие при уреждане на отношенията му с подс. Ив. *. Били проведени
няколко срещи между тях, като първоначално подсъдимият категорично отказал да плати
щетите по имота на св. Ив. *. Впоследствие на 25.02.2015 г. между тях било подписано
споразумение, с което подсъдимият се задължил да заплати сумата от 2800 лева на
пострадалия — св. Ив. *, като обезщетение за претърпените вреди, което задължение така и
не било платено от подс. Ив. *.
Свидетелят * няколко години по ред сключвал застраховки „Гражданска отговорност“
и „Автокаско“ чрез посредничеството на „*-*“ ЕООД. На 28.12.2014 г., св. Я. * решил отново
да ползва услугите на търговското дружество и посетил офиса в гр. Бургас, ул. „*“ № 88, ет.
3
1. Там попълнил необходимата документация и му била издадена полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ с № 28114003179415, влизаща в сила от 00:00 ч. на 28.12.2014 г.
за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“ с
ЕИК: *. Въпреки че поискал автомобилът да бъде застрахован със застраховка „Автокаско“,
на разсрочено плащане, за което попълнил съответната документация и платил поисканата
му сума (застрахователна премия), св. Я. * така и не получил оригинален екземпляр от
застрахователната полица чак до 16.01.2015 г., когато такъв му бил предоставен лично от
подсъдимия, с обяснението, че закъснението се дължи на допусната грешка при изготвяне на
застрахователната полица, което наложило да се изпрати съответният набор документи в гр.
София за корекция.
Всъщност, застрахователната полица за застраховка „автокаско“, конкретно
наименувана „Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови
превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон
България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *,
собственост на ЕТ „*“, ЕИК * била издадена едва на 16.01.2015 г., влизаща в сила в 15:00
часа на същата дата. Полицата не била сключена с посредничеството на „*-*“ ЕООД, а
посредством акаунт на представителя на ЗК „Олимпик-клон България“ за гр. Бургас към
онзи момент - „*-67“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас.
Впоследствие, на 01.04.2015 г., т.е. преди да настъпи падежът за втората вноска на
застраховката /16.04.2015 г./, св. Я. * решил да внесе цялата оставаща сума по същата и
отново потърсил подсъдимия. Следвало да заплати парична сума надвишаваща 500 лева
(522,12 лева), но подс. Ив. * му заявил, че ще му направи отстъпка и поискал именно
толкова, при което св. Я. * му заплатил лично сумата от 500.00 лв., в брой. Подсъдимият му
дал квитанция към приходен касов ордер, с неизцяло попълнени реквизити, но съдържаща
печата на „*-*“ ЕООД. Няколко дни по-късно, св. * поискал от подсъдимия да го снабди и с
друг документ, освен посочената квитанция за платена сума. Подс. Ив. * обещал да му
предостави такъв след датата на падежа на втората вноска - 16.04.2015 г.
Междувременно, докато чака посочената дата, св. Я. * проверил при застрахователя
ЗК „Олимпик - клон България“, дали всичко е наред със застраховката му, респ. дали подс.
Ив. * въобще е внесъл предоставените му парични средства. От застрахователната компания
му обяснили, че застраховката все още е валидна, но втората вноска по нея не е била
заплатена. Освен това, застрахованият лек автомобил не бил заснет, респ. не му бил
извършен оглед за щети, което било от съществено значение при евентуално завеждане на
застрахователна претенция.
Няколко дни по-късно подс. Ив. * все пак предоставил на св. Я. * документ /т.нар.
сметка/ за платената втора вноска с логото на ЗК „Олимпик - клон България“, като
последният отново решил да се обади в посочената застрахователна компания и да провери
дали вече всичко е наред. Оказало се обаче, че отново не била платена втората вноска по
застраховката. Учуден, св. Я. * отишъл в офиса на ЗК „Олимпик - клон България“ в гр.
Бургас и представил на обслужилия го служител предоставения му от подсъдимия
документ. Служителят на ЗК „Олимпик - клон България“ веднага установил, че има
проблем, т.к. представеният му документ бил с уникален номер, идентичен с този на
документа, удостоверяващ плащането на първата вноска от св. Я. * по същата застраховка.
Последният се свързал с подс. Ив. * и поискал обяснение, при което същият го уверил, че ще
внесе парите за втората вноска до края на седмицата.
След многократни обаждания от страна на представител на ЗК „Олимпик - клон
България“ до подсъдимия, с които последният бил уведомен, че ако не заплати втората
вноска застраховката ще бъде прекратена, респ. ЕТ „*“ няма да има валидна застраховка
„Автокаско“ за горепосоченото МПС, на 30.04.2015 г., подс. Ив. * внесъл в офиса на
„Олимпик — клон България“ сумата от 174,04 лв., като втора вноска по застрахователната
полица, за което била издадена сметка № 4908046/30.04.2015 г. Третата и четвъртата вноски
4
по полицата не били внесени от подс. *.
Свидетелят * бил едноличен собственик на капитала и управител на търговско
дружество „*“ ЕООД с ЕИК: *. Последното притежавало два товарни автомобила - влекач
марка „Волво“, с peг. № * и влекач марка „Волво“ с peг. № *, по отношение на които св. В. *
решил да сключи застраховка „Гражданска отговорност“. През месец март 2015 г. попаднал
случайно на подсъдимия, като посетил офиса на „*-*“ ЕООД. На място разговарял лично с
подс. Ив. * и сключил две застраховки на разсрочено плащане към ЗД „Лев Инс“, както
следва - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG22115000859110/23.03.2015 г.
към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг. № * /към онзи момент с peг. №
СВ606972/ и застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № BG22115000858792/23.03.2015 г. към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач
марка „Волво“ с peг. № * /към онзи момент с peг. № СВ606988/. Св. В. * платил първата
вноска, при което подсъдимият му предоставил съответните квитанции, стикери и зелени
карти. Двамата се уговорили, когато приближи датата, на която следвало да бъде платена
втората вноска по застрахователните полици - 27.06.2015 г., св. В. * да отиде до офиса на „*-
*“ ЕООД и да внесе съответната сума.
Горепосочените застраховки за притежаваните от „*“ ЕООД товарни автомобили не
били сключени с посредничеството на „*-*“ ЕООД, а с това на друго търговско дружество
занимаващо се със застрахователно и презастрахователно брокерство - „Юнайтед Брокер“
ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес в гр. Варна.
На 26.06.2015 г., /един ден преди падежа на втората вноска/, св. В. * посетил офиса на
„*-*“ ЕООД, където платил лично на подсъдимия Ив. * сумата от 787.94 лева, като
последният му предоставил единствено квитанция към приходен касов ордер от 26.06.2015 г.
с неизцяло попълнени реквизити, но съдържаща печата на „*-*“ ЕООД за така внесената
парична сума. Относно другите документи, подсъдимият му съобщил, че ще му ги даде след
няколко дни.
Тъй като бил много ангажиран към онзи момент, св. В. * решил да потърси подс. Ив.
* повече от две седмици по-късно, като отишъл до офиса на „*-*“ ЕООД. Там бил
посрещнат от неустановена служителка на дружеството. Тя се обадила незабавно на
подсъдимия и той пристигнал в офиса. Последният започнал да убеждава св. В. *, че всичко
със застраховките на „*“ ЕООД е наред и го поканил да дойде отново в офиса след няколко
дни за да получи документите. Св. В. * обаче се усъмнил в думите му и извършил проверка в
офис на ЗД „Лев Инс“, откъдето получил информация, че подсъдимият не е внесъл
предоставената му от управителя на „*“ ЕООД парична сума и двете застрахователни
полици за притежаваните от дружеството, посочени по-горе товарни автомобили. Св. В. *
незабавно се свързал с подсъдимия и му съобщил за получената от ЗД „Лев Инс“
информация. Последният първоначално опитал да убеди св. В. *, че всичко с документите му
е наред, но впоследствие му заявил, че ще реши така възникналия проблем и го поканил да
отиде в офиса на „*-*“ ЕООД. Там, подс. Ив. * предоставил на св. В. * нови застрахователни
полици, издадени чрез застрахователен брокер, ситуиран в гр. Перник.
В действителност двете застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
№ BG22115000859110/23.03.2015 г. и с № BG22115000858792/23.03.2015 г., и двете към ЗК
„Лев Инс“ АД били прекратени поради неплащане в срок на съответните вноски, считано от
00:00 часа на 18.07.2015 г. Същевременно обаче за същите МПС били сключени нови
застрахователни полици към същия застраховател с номера съответно №
BG/22/115001876973/17.07.2017 г. и № BG/22/115001876837/17.07.2017 г., валидни от 00:00
часа на 18.07.2015 г. до 17.07.2016 г. Застраховките били валидни и не били прекратявани
предсрочно.
Във връзка с подаден от св. Ив. * сигнал и след извършена предварителна проверка
било образувано процесното досъдебно производство, в рамките на което били извършени
множество действия по разследването.
5


По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производство доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показания на свидетелите: * (л. 67 гръб – 68
от съдебното производство); * (л. 68 гръб от съдебното производство); * (л. 69 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 185 от Том 1 на ДП); частично от показанията на
свидетелката * (л. 70 - 71 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.
186 от Том 1; л. 73 от Том 2 на ДП и л. 33 от Том 4 на ДП); Ж* (л. 71 гръб - 72 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 69 от Том 2 на ДП); * (л. 72 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 70 от Том 2 на ДП); * (л. 73 от съдебното
производство); * (л. 73 - 74 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 72 от
Том 2 на ДП); * (л. 74 гръб от съдебното производство); * (л. 136 гръб – 137 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК показания от досъдебното производство (л. 90 и л. 184 от Том 1 на ДП и л. 34 от Том 4
на ДП); *, разпитан чрез видеоконференция на основание чл. 139, ал. 7 и чл. 474, ал. 6, вр. с
параграф 1, т. 1 от ДР на НПК (л. 210 гръб – 211 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 89 от Том 1 на ДП) и частично от обясненията на подсъдимия * * (л. 211
гръб – 212 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 33 от съдебното производство);
справка от НАП (л.125 от съдебното производство); справка от КФН (л. 126-128 от
съдебното производство); справка от „Гаранционен фонд“ (л. 221 – 227 от съдебното
производство); Застрахователна полица, ведно с Въпросник и сметка (л. 16-18 от Том 1 на
ДП); разписка и застрахователна полица (л. 19-21 от Том 1 на ДП); дебитна нота (л. 22 от
Том 1 на ДП); споразумение (л. 25 от Том 1 на ДП); справка от ЗК „Армеец“ (л. 27 от Том 1
на ДП); справка от ЗК „Олимпик“, ведно със застрахователни полици и сметка (л. 44 - 49 от
Том 1 на ДП); застрахователна полица, ведно с квитанция (л. 52-53 от Том 1 на ДП); писмо
от ЗК „Лев Инс“ (л. 55 от Том 1 на ДП); сметка (л. 98 от Том 1 на ДП); частично от писмо от
„Лев Инс“ (л. 133-134 от Том 1 на ДП); застрахователна полица, ведно със сметки и
декларация (л. 142 – 153 от Том 1 на ДП); справка от ТД на НАП (л. 193-194 от Том 1 на
ДП); писмо от ЗК „Армеец“ (л. 195 от Том 1 на ДП); споразумения (л. 196-205 от Том 1 на
ДП); писмо от ЗК „Лев Инс“, ведно с документи (л. 206 – 214 от Том 1 на ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 9 от Том 3 на ДП); документи относно придобита квалификация от
подс. * (л. 10-25 от Том 3 на ДП) и писмо от ЗК „Армеец“ (л. 198-202 от Том 3 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протоколи за изземване на сравнителен
материал (л. 91 – 95 и л. 191-192 от Том 1 на ДП; л. 74-86 от Том 2 на ДП).
От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 18-20 от Том 2 на ДП),
включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 66 гръб от съдебното
производство);съдебно-графическа експертиза на в.л. * (л. 120-121 от Том 2 на ДП),
включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 66 гръб от съдебното
производство); съдебно-графическите експертизи на в.л. * (л. 188-189 от Том 1 на ДП и л.
89-94 от Том 2 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л.
67 от съдебното производство); съдебно-графическите експертизи на в.л. С* (л. 67-72 и л.
6
74-77 от Том 3 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л.
67 от съдебното производство); съдебно-графическата експертиза на в.л. * (л. 148-168 от
Том 3 на ДП), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 67 гръб
от съдебното производство).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като достигна до следните изводи.
На първо място съдът обръща особено внимание на показанията на св. *, св. * и св. *,
доколкото това са лицата, посочени в обвинителния акт, като такива въведени в
заблуждение от страна на подсъдимия. Поради това и логично техните показания са основен
доказателствен източник и подлежат на задълбочено изследване. В конкретния случай съдът
счита, че следва да се довери на изложеното и от тримата свидетели, като не съзира
причина, която да води до дискредитиране на заявеното от тях. По отношение на св. * и св. *
съдът отдава приоритет на заявеното от тях в хода на досъдебното производство и надлежно
приобщено в процеса, чиято достоверност свидетелите потвърдиха пред съда, доколкото
разпитите им в предварителната фаза са много по-близки до инкриминираните събития,
което в комбинация с дългия изтекъл срок, води до закономерния извод, че тогава спомените
на свидетелите са били много по-пълни и точни. Именно поради тази причина и при първите
разпити свидетелите са успели да пресъздадат събитията с далеч по-големи подробности и
детайли, за разлика от разпита им пред настоящия състав, при който поради отдалечеността
си от инкриминираните деяния с близо 10 години, логично свидетелите заявиха, че не
помнят повечето детайли. Вярно е, че тези свидетели са пряко заинтересовани от изхода на
делото, което сочи на потенциална субективност, но в конкретния случай такава не се
наблюдава. Тъкмо напротив – и тримата добросъвестно споделят, че са провели разговори
по повод застраховките именно с подс. *, както и че точно на него са заплатили в брой
съответните застрахователни премии, а в последствие с него са обсъждали възникналите
проблеми и отново - именно той ги е уверявал, че ще оправи нещата. Показанията им
напълно кореспондират с приложените писмени доказателства, като са логични и
последователни, поради което и съдът не намира причина да не им се довери.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля *, като по горепосочената причина
отдава приоритет на заявеното от него в хода на ДП и надлежно приобщено в процеса.
Показанията на този свидетел кореспондират със заявеното от св. * и напълно хармонират с
приобщените писмени доказателства, поради което и съдът не съзира причина да не му се
довери.
Съдът цени и показанията на свидетелките *, *, * и *, като по отношение на св. *, св.
* и св. * - отново предвид липсата на ясен спомен за детайлите към момента на разпита им в
хода на съдебното следствие – се доверява преимущественото на приобщените им показания
от ДП. И четирите свидетелки депозират показания относно възприятията си от позицията
им на служители към търговското дружество на подсъдимия, като са категорични, че * е
демонстрира, че е „шеф“ на офиса и именно той е внасял получените суми към съответните
застрахователи. Съдът констатира, че показанията на тази *а свидетели са логични,
последователни и взаимносвързани, поради което и не намира причина да не им се довери.
Настоящият състав кредитира и показанията на св. * и св. *, които обаче нямат пряко
отношение към главния факт в производството, поради което и доказателственото им
значение в процеса е минимално. Въпреки това и двамата свидетели правдиво
възпроизвеждат възприятията си, косвено свързани със случая, поради което и съдебният
състав няма причина да не кредитира изложеното от тях.
Съдът кредитира показанията на св. * (включително и приобщените от ДП) с
изключение на частите, в които тя заявява, че всеки служител в дружеството е отчитал
получените пари, както и че не е имало проблеми с клиенти. В тези има части показанията
на свидетелката противоречат на заявеното от св. *, св. *, св. * и св. *, поради което и съдът
не му се доверява. Нещо повече – св. * сподели, че тя се намира в близки отношения с
7
подсъдимия и дори имат дете, което прави лесно обясним стремежът й да представи фактите
в оневиняваща * светлина. Доколкото обаче в тези им части заявеното от нея категорично се
оборва от цитираните свидетели, то и съдът не му се доверява.
Съдът кредитира частично и обясненията на подс. *. В теорията и практиката отдавна
е възприето, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено средство, но и
на основен инструмент за упражняване на правото на защита. В конкретния случай съдът не
се доверява на обясненията на подсъдимия, че не е получавал пари „на ръка“ от
пострадалите. В тези им части обясненията категорично се оборват от заявеното от св. *, св.
* и св. *. Съдът не цени и заявеното от подсъдимия, че той не е имал отношение към
сключването на застраховките, а това е била дейност на служителите в офиса. В тези им
части обясненията се оборват убедително освен от показанията на тримата горепосочени
свидетели, но и от тези на св. *, св. *, св. * и св. *. Поради това в тези части съдът счита, че
обясненията се явяват опит за изграждане на защитна версия, която обаче поради
категоричното й оборване, не може да се възприеме.
Съдът цени и всички описани писмени доказателства и доказателствени средства с
изключение на писмото на ЗК „Лев Инс“ от 14.12.2016 г. (л. 133-134 от Том 1 на ДП) и то
само в частта, в която се заявява, че двете полици „Гражданска отговорност“ по отношение
на „*“ ЕООД са били прекратени считано от 26.06.2015 г. В действителност датата на падеж
на втората вноска по застраховките е била на 27.06.2015 г., както добре е видно от самите
полици (л. 142 и л. 151 от Том 1 на ДП), като съобразно договореното в полиците – при
неплащане на разсрочена вноска – застраховката се прекратява най-рано с изтичане на 15
дневен срок от падежа, което е в пълен синхрон с разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.).
Поради това съдът няма как да възприеме, че двете застраховки са прекратени един ден
преди падежа на втората вноска, още повече, че така отразеното противоречи на изложеното
от „Гаранционния фонд“ (л. 221-227 от съдебното производство), съгласно което в
действителност датата на прекратяване на тези две полици (подадена към фонда от самото
застрахователно дружество) е 00:00 часа на 18.07.2015 г. Поради това съдът се доверява на
информацията от „Гаранционен фонд“, приемайки че датата на прекратяване на тези полици
е именно 18.07.2015 г.
По отношение на останалите писмени доказателства и доказателствени средства
съдът констатира, че те са изготвени/приобщени по предвидения за това ред, не са оспорени
по никакъв начин от страните, поради което и резонно се кредитират изцяло от БРС.
Съдът кредитира и заключенията на приложените по делото експертизи, като ги
намира за пълни, научнообосновани и изчерпателни. Заключенията са изготвени от
специалисти в съответните области, които са дали аргументиран отговор на всички
поставени въпроси. По отношение съдебно-графическите експертизи съдът, без да
подценява или изключва заключенията на другите експерти, отдава приоритет на последната
експертиза, изготвена от вещото лице *, доколкото тя е изготвена при най-голяма пълнота на
доказателствения (сравнителния) материал, поради което и логично при нея вещото лице е
успяло да отговори най-задълбочено на поставените въпроси, използвайки и най-
съвременните научни способи.
От правна страна:
На база на така обсъдения и кредитиран доказателствен материал мнозинството от
съдебния състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението, а съгласно чл.
304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се установи, че деянието,
извършено от подсъдимия не съставлява престъпление. Такова произнасяне по същество
държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае
подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който
8
смисъл са и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 14, б. „d” от МПГПП.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, мнозинството от настоящия състав
счита, че част от извършеното от подсъдимия не покрива признаците на престъпление по чл.
209 НК. Това е така по следните причини:
Престъплението по чл. 209 НК се намира в раздел IV „Измама” на глава V от
Особената част на Наказателния кодекс. В практиката на ВКС последователно се застъпва,
че криминализираната измама по чл. 209 НК от обективна страна представлява
неправомерна дейност по въвеждане и/или поддържане на заблуждение у физическо лице,
чрез което се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши
акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага.
От изложеното може да се заключи, че за да се приеме за осъществен състава на
престъплението измама от обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/
два предмета - измамено лице и ощетено имущество; 2/ ощетено имущество да се е
намирало във фактическа или разпоредителна власт на измамения; 3/ да е налице неправилна
представа на пострадалия по отношение на условията, при които той ще извърши акт на
имуществено разпореждане и 4/ причиняване на имотна вреда.
Съпоставяйки конкретиката на случая с изложените правни доводи относно характера
на престъплението, мнозинството от съдебния състав намира следното:
В настоящия случай безспорно се установява, че по отношение на деянието от
26.06.2015 г. подсъдимият * е получил от св. * сумата от 787.94 лева, за да я внесе към ЗК
„Лев Инс“ като втората вноска по двете застрахователни полици „Гражданска отговорност“
и по този начин двата камиона на управляваното от св. * дружество да имат валидно
застрахователно покритие до 27.09.2015 г. (когато е била датата на третата вноска по
застраховките). Няма спор, че подсъдимият не е изпълнил тази уговорка, като вместо да
заплати вторите вноски по полиците на застрахованите МПС-та той сключил нови
застраховки на двата камиона към същото застрахователно дружество с номера - №
BG/22/115001876973/17.07.2017 г. и № BG/22/115001876837/17.07.2017 г., валидни от 00:00
часа на 18.07.2015 г. до 17.07.2016 г. По този начин реално получените от * пари
действително са използвани от него за застраховане на двата камиона, като не е налице
прекъсване на застрахователното покритие, доколкото има застъпване между
прекратяването на първите застраховки (00:00 часа на 18.07.2015 г.) и влизане в сила на
новите полици. При това положение мнозинството от настоящия състав не съзира за „*“
ЕООД да е настъпила каквато и да е имотна вреда от поведението на *. Сумата, която е
следвало да бъде използвана за осигуряване на застрахователно покритие на камионите на
дружеството до 27.09.2015 г. в действителност е била използвана от * с тази цел, макар и с
нея да не е била платена втора вноска по съществуващите полици, а да са били сключени
нови полици. И в двата случая обаче – не може да се говори за обедняване на дружеството,
доколкото то е получило срещу парите си търсената насрещна престация, а именно –
валидна застраховка за камионите си, към същото застрахователно дружество и при същите
условия (дори чрез сключването на нова застраховка – крайният срок е по-дълъг, отколкото
при евентуално плащане на втората вноска).
Мнозинството от настоящия състав не може да се съгласи с тезата на държавното и
частното обвинение, че в крайна сметка до сключване на новата застраховка се е стигнало
единствено заради настояването на св. *. Действително – свидетелят многократно е говорил
с подсъдимия и със самото застрахователно дружество, но че това е единствената причина,
която е мотивирала * да сключи нова застраховка и по този начин да предотврати
настъпването на имуществените вреди за застрахования, е само предположение, на което не
може да се основава осъдителна присъда (чл. 303, ал. 1 НПК). Със същата доза на
вероятност може да се предположи, че дори без настояването на * подсъдимият щеше да
9
използва получената сума по предназначение и да застрахова МПС-тата. Дори хипотетично
обаче да се приеме, че * е бил подбуден именно от поведението на св. * – то отново ще се
касае за доброволен отказ от довършване на престъплението, който по силата на чл. 18, ал. 3
НК е ненаказуем.
По мнение на мнозинството от съдебния състав – действително практиката на * за
използване на различни застрахователни брокери/агенти за сключване на застраховките и за
сключване на нова застраховка, вместо за заплащане на втората вноска по съществуващата,
противоречи на добрите практики, но доколкото в крайна сметка не се доказва реално от
поведението му да е настъпила имотна вреда за застрахования, то и в случая липсва елемент
от обективната страна на измамата, поради което и макар да е укоримо, поведението на * не
съставлява престъпление. С оглед това и на основание чл. 304 НПК мнозинството от
съдебния състав счита, че той следва да бъде оправдан по отношение на това деяние.
По мнение на мнозинството на състава – същите мотиви са относими и до
обвинението, касателно деянието от 01.04.2015 г., в частта в която * е обвинен, че е възбудил
заблуждение у св. *, че ще внесе сумата от 174,04 лева като втора вноска по
„Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства“
№ 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон България“, относно лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“.
Видно от приетата по-горе фактическа обстановка – подсъдимият действително е
получил от св. * сумата от 500 лева, която е следвало да внесе в ЗК „Олимпик-клон
България“ като втора (падеж 16.04.2015 г. и премия – 174,04 лева), трета (падеж 16.07.2015 г.
и премия – 174,04 лева) и четвърта (падеж 16.10.2015 г. и премия – 174,04 лева) вноски по
застрахователната полица. В действителност подсъдимият е изпълнил частично това, за
което се е уговорил с *, като видно от писмото на ЗК „Олипмик“ (л. 44 от Том 1 на ДП), а и
от отразеното в самия обвинителен акт – на 30.04.2015 г. той внесъл дължимата сума за
втората вноска на застраховката, за което била издадена сметка с № 4908046/30.04.2015 г.
При това положение мнозинството от настоящия състав счита, че по отношение на
сумата от 174,04 лева, представляваща втора вноска на застраховката – от една страна не се
доказва св. * да е бил въведен в заблуждение от страна на подс. *, доколкото в
действителност * е изпълнил това, за което са се разбрали, а от друга – отново липсва
причиняване на имуществена вреда за * (лично или в качеството му на едноличен търговец),
доколкото втората вноска е била внесена в законовоустановения срок и реално не е имало
прекъсване на действието на застраховката. Вярно е, че втората вноска не е била внесена на
датата на падежа – 16.04.2015 г., а чак на 30.04.2015 г., но също толкова вярно е, че по силата
на чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.), действал към процесния период – при закъснение до 15 дни –
застрахователният договор не се прекратява и за застрахованото лице не настъпват никакви
вреди последици. Това означава, че плащане на втората вноска на 30.04.2015 г. е напълно
валидно и в рамките на предвидения в КЗ (отм.) срок, поради което и от поведението на * не
са произтекли задължителните имуществени вреди, за да може извършеното да се
квалифицира като наказателноправна измама.
И тук важи всичко казано по-горе относно мотивацията на подсъдимия да заплати
вноската. Отново е вярно, че преди плащането * и представители на застрахователя са
провели множество разговори с подсъдимия, но липсват категорични доказателства, че
именно те са единствената причина, мотивирала * да изпълни поетото задължение.
С оглед всичко казано по-горе мнозинството от съдебния състав прие, че подс. * е
невиновен по част от обвинението и на основание чл. 304 НПК следва да бъде оправдан:
- продължаваното престъпление да е с краен период 26.06.2015 г.;
- общият размер на предмета на престъплението да е 1339,96 лева;
- при деянието от 01.04.2015 г. да е възбудил заблуждение у *, че ще внесе сумата за
втора вноска по „Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови
превозни средства“ № 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон
10
България“, относно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *,
собственост на ЕТ „*“ с ЕИК: *, както и общият размер на имотната вреда за едноличния
търговец да е в размер на 500 лева;
- на 26.06.2015 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил
заблуждение у *, като го е уверил, че ще внесе сумата от 787.94 лв. /седемстотин осемдесет
и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ като втора вноска по застрахователна полица
за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с №
BG22115000859110/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг. №
* и застрахователна полица за застраховка - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
№ BG22115000858792/23.03.2015 към ЗК „Лев Инс“ АД относно влекач марка „Волво“ с peг.
№ * - и двете превозни средства собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от
управителя * и с това да е причинил на *“ ЕООД имотна вреда в размер на 787.94 лв.
/седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/.
По отношение на деянието от 05.08.2014 г. с пострадал *, както и по отношение на
деянието от 01.04.2015 г., досежно третата и четвъртата вноска по „Застрахователна полица
на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства“ №
28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон България“, относно лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“, обаче,
мнозинството от съдебния състав е на мнение, че са налични всички белези от обективна
страна на престъплението измама, макар и представляваща маловажен случай.
По отношение на деянието от 05.08.2014 г. безспорно се установява, на база
кредитирания доказателствен материал, че подсъдимият * лично е предал на пострадалия *
невалидна полица „Защитен дом“, ведно с описаните по-горе документи, като е получил
лично от него сумата от 52,02 лева за това. По този начин * с активни действия е формирал
у * неверни представи, че срещу получената сума ще извърши застрахователна дейност и в
крайна сметка, че чрез неговото посредничество ще бъде сключена процесната застраховка,
когато в действителност подсъдимият много добре е съзнавал, че това няма да се случи. В
действителност се доказва, че документите по полицата не са били подписани от
подсъдимия, а от служител в неговото дружество, но също толкова категорично се доказва и
че сумата, която той е получил – не е била преведена от него към застрахователя (съгласно
кредитираните показания на служителите в дружеството на * – именно той е превеждал
сумите към застрахователите). При това положение няма как да се възприеме тезата, че * не
е знаел, че застраховката е невалидна, или че се касае за грешка. Ако беше така – тази
грешка щеше да бъде установена, когато * беше направил опит да преведе получената
застрахователна премия към съответния застраховател – тогава щеше да стане ясно, че
застрахователната полица е недействителна и едва тогава би могло да се счете, че действията
му са плод на грешка и липсва умисъл. В конкретния случай това не се доказва. Тъкмо
напротив – категорично се установява, че след като е получил премията от *, * не е
предприел никакви действия по превеждането й към застрахователя, а когато
застрахователното събитие се е реализирало, той е извършил привидни действия (снимки на
имота, без извършване на опис и др.), целящи да убедят пострадалия, че всичко със
застраховката е наред, когато много добре е съзнавал, че реално валидна застраховка – няма.
Процедирайки по този начин и предавайки на св. * невалидна полица, макар и
изготвена от друг, а не от него, * е създал невярна представа у * за действителното
състояние на нещата, която невярна представа е поддържал и доразвивал във времето
посредством, гореописаните действия. Мотивиран от тази невярна представа, св. * е
извършил акта на имуществено разпореждане, предавайки на 05.08.2014 г. сумата от 52.02
лева на подсъдимия. Като директно следствие от имущественото разпореждане на
измаменото лице за него е настъпила вреда, изразяваща се в обедняване със съответната
сумата, респективно - чрез действията на заблуденото лице, подсъдимият се е
облагодетелствал от предмета на посегателство, което се доказва от обстоятелството, че
11
получената сума * е задържал за себе си, без да я преведе към застрахователя.
Подсъдимият е въвел измамения в заблуждение чрез въздействие върху съзнанието
му, което формира у него невярна представа. Касае се за резултатно увреждащо
престъпление, чийто резултат е причиняването имотна вреда на *. Налице е причинна връзка
между деянието и престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като пряко
следствие от имущественото разпореждане, осъществено от измамения, а разпореждането
пък е следствие от неправилно изградената увереност, че чрез плащането ще се снабди с
валидна застраховка.
Всичко казано по-горе относно деянието от 05.08.2014 г. е напълно валидно и по
отношение на деянието от 01.04.2015 г., досежно третата и четвъртата вноска по
„Застрахователна полица на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства“
№ 28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон България“, относно лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“, с peг. № *, собственост на ЕТ „*“.
И тук безспорно се установява, на база кредитирания доказателствен материал, че
подсъдимият * лично е получил от св. * сумата от 500 лева, уверявайки го, че с нея ще плати
втората, третата и четвъртата вноски по застраховка №
28281525092502070004923/16.01.2015 г. към ЗК „Олимпик-клон България“. В
действителност обаче той е заплатил само сумата от 174,04 лева на 30.04.2015 г. като втора
вноска по застраховката. Останалата сума от 325,98 лева * не е превел към
застрахователното дружество видно от писмото на ЗК „Олипмик“ (л. 44 от Том 1 на ДП). По
този начин * с активни действия е формирал у * неверни представи, че след като получи
сумата от 500 лева ще внесе втора, трета и четвърта вноска по застраховката, когато в
действителност е имал намерение да заплати само втората вноска, но не и третата и
четвъртата. Процедирайки по този начин подсъдимият е създал невярна представа у * за
действителното състояние на нещата. Мотивиран от тази невярна представа, св. * е
извършил акта на имуществено разпореждане, предавайки на 01.04.2015 г. сумата от 500
лева на подсъдимия. Като следствие от имущественото разпореждане на измаменото лице за
него е настъпила вреда, изразяваща се в това, че въпреки даденото уверение, че цялата сума
ще бъде преведна за заплащане на втора, трета и четвърта вноска по застраховката – реално
към застрахователя е била преведена само сумата от 174,04 лева (втора вноска), а сумата от
325,98 лева е използвана от подсъдимия за собствено облагодетелстване.
И тук както при деянието от 05.08.2014 г. подсъдимият е въвел измамения в
заблуждение чрез въздействие върху съзнанието му, което формира у него невярна
представа. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е причиняването
имотна вреда на * (в качеството му на ЕТ). Налице е причинна връзка между деянието и
престъпния резултат. Последният - имотната вреда, настъпва като следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измамения, а разпореждането пък е
следствие от неправилно изградената увереност.
На последно място двете деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен,
според мнозинството на съдебния състав - правилно са били квалифицирани като едно
единствено „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така,
защото са извършени през непродължителен период от време – в рамките на по-малко от
година, и осъществяват състава на едно и също престъпление, а именно измама. Извършени
са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и двете
деяния също е сходна – касае се за създаване на неверни представи у пострадалите, че
давайки му съответните суми, подсъдимият ще ги преведе към съответните застрахователни
дружества и имуществото на постаралите ще бъде застраховано. Второто деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на предходното. След като видял колко лесно
може да се набавят парични средства от въвеждане в заблуждение на различни лица, * не се
поколебал да продължи с престъпната си дейност.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл,
12
като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че с активните си действия ще
формира у пострадалите невярна представа за действителното положение, която ще доведе
до имуществено разпореждане от тяхна страна, но от волева страна * е искал извършването
на имущественото разпореждане в своя полза. Наред с това подсъдимият е действал и със
специална цел – да набави за себе си имотна облага, а именно сумата от общо 378 лева
(52.02 лева от деянието от 05.08.2014 г. и 325.98 лева от деянието от 01.04.2015 г.).
Обобщавайки казаното по-горе - мнозинството от съдебния състав прие, че с
действията си подс. * е осъществил от обективна и субективна страна състава на измамата
по отношение на деянието от 05.08.2014 г. за сумата от 52.02 лева и по отношение на
деянието от 01.04.2015 г., но само досежно сумата от 325.98 лева, като двете деяния,
правилно са били квалифицирани от прокуратурата като едно единно продължавано
престъпление.
Мнозинството от състава счита, обаче, че с оглед частичното оправдаване на * и
следващото се от това намаляване на стойността на общия предмет на престъплението, то и
измамата, за която е признат за виновен следва да се квалифицира като маловажен случай,
респективно правната квалификация да е по чл. 209, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, а не по
основния състав на чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Това според мнозинството на състава е така по следните причини:
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии, като никой
от тях няма предварително установена тежест.
В настоящия случай мнозинството от съдебния състав счита, че съвкупната преценка
на ценимите компоненти води до извод за наличие на маловажен случай на измама. Това е
така по следните причини:
На първо и особено важно място - общата сума на предмета на престъплението е 378
лева, което е близо до размера на една МРЗ за страната към датата на довършване на
престъплението (с ПМС № 419/17.12.2014 г. минималната работна заплата до 01.06.2015 г. е
в размер на 360 лева). На следващо място – към датата на първото от двете деяния * е бил
неосъждан. Към датата на деянията, а и към момента той е трудово ангажиран, баща на дете,
с висше образование. След деянието от 05.08.2014 г. * все пак е сключил застрахова на имота
на * – „У дома и щастлив“ - № 140536Q1016 от 27.11.2014 г. към ЗД „Уника“ АД, от датата
на деянията е изминал изключително дълъг период от близо 10 години.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с
престъплението и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на
13
мнозинството на настоящия състав сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид, поради което и мнозинството
счита, че престъплението следва да се квалифицира като такова по чл. 209, ал. 3, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК. Това от своя страна налага на основание чл. 304 НПК съдът да признае
подсъдимият за невиновен и да го оправдае по първоначалната квалификация, деянието да
съставлява престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В случая преквалифицирането на деянието и прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление не представлява нарушение на правото на защита на подсъдимия и
поради това са неприложими принципните постановки, развити в Решение на Съда на ЕС от
9 ноември 2023 г, по дело С-175/22, ECLI:EU:C:2023:844. Това е така, доколкото новата
правна квалификация не „изненадва“ подсъдимия и той не е бил лишен от възможността да
се защитава по нея. Освен това настоящият съдебен акт не е окончателен, а може да бъде
обжалван пред ОС-Бургас, като въззивната инстанция е такава и по правото и по фактите,
поради което и подсъдимият не е лишен от възможността да се защитава по
квалификацията, за която е признат за виновен, пред пълноценна съдебна инстанция, поради
което и правото на подсъдимия да получи справедлив процес, не е накърнено.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, в което подсъдимият беше
признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година или „Пробация“. Същевременно към датата на постановяване на присъдата –
абсолютната преследвателска давност за ангажиране на отговорността на подсъдимия
отдавна е изтекла. Това е така, доколкото съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – в случаите когато
предвиденото наказанието за престъплението не е повече от една година „Лишаване от
свобода“, то и обикновената давност е три години и по силата на чл. 80, ал. 3 НК започва да
тече от датата на довършване на престъплението – т.е. от 01.04.2015 г. и изтича на
01.04.2018 г. В случая на 01.10.2019 г., много преди образуване на настоящето съдебно
производство, е изтекла и абсолютната давност, която съгласно чл. 81, ал. 3 НК е с ½ по-
голяма от обикновената или – 4 години и 6 месеца.
Въпреки изтеклата давност обаче, съдът не може да се позове на чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК и да прекрати наказателното производство, нито има задължение да разяснява на
подсъдимия възможността по чл. 24, ал. 2 НПК, вр. с чл. 289, ал. 2 НПК. Това е така
доколкото съдебната практика (Решение № 208 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017
г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Захарова) е последователна и категорична, че
прекратяването на наказателното производство по реда на чл. 289, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3
НПК е допустимо – само когато погасяващият наказателното преследване факт - изтичането
на давността - настъпи по време на воденото наказателно производство за престъплението
със същата правна квалификация, за което е повдигнато обвинението. В случаите, когато се
констатира изтичане на давността, но не за престъплението, за което е повдигнато
обвинение, а за по-леко наказуемо такова, налагащо преквалификация, е напълно
безпредметно да се предоставя възможност на подсъдимия да заявява желае ли
производството да продължи или да се прекрати. Когато по първоначалното обвинение
давността не е изтекла, първоинстанционният съд по необходимост изследва въпросите по
чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и едва след това установява основанията за погасяване на
отговорността на извършителя поради изтичането на давността (в контекста на т. 3 -
подлежи ли подсъдимият на наказание), които въпроси неизбежно се решават с присъдата.
Щом съдът по необходимост взема отношение по съществото на обвинението, очевидно
волята на подсъдимия е без значение, защото производството протича по обвинение за
първоначалното по-тежко престъпление, за което давността не е изтекла. Ефектът на
давността за преквалифицираното деяние (както и в хипотезите на чл. 305, ал. 5 от НПК) се
проявява чрез ненаказване на дееца. Този резултат е единствено възможен, тъй като
наказателната отговорност на извършителя е погасена.
14
С оглед горното, макар мнозинството от съдебния състав да намери подсъдимия за
виновен досежно част от обвинението, поради преквалифицирането на престъплението като
такова по чл. 209, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което абсолютната преследвателска давност
е изтекла, то и съдът няма друга възможност, освен с присъдата си да го признае за виновен
по част от обвинението, но да НЕ ГО НАКАЖЕ.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, макар
подсъдимият да не се наказва, доколкото е признат за виновен, то и разноските следва да се
възложат в негова тежест. В досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 1292,98 лева,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-
гр.Бургас. На същото правно основание подсъдимият следва да заплати по сметка на РС-
Бургас и сторените в съдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица и
пътни разноски в размер на 160 лева, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към
издаването на такъв. Разноските, сторени от съда за преводач на основание чл. 189, ал. 2
НПК следва да останат в тежест на съда.
По делото има представени доказателства (л. 228 от съдебното производство) за
сторени от частния обвинител разноски в размер на 1500 лева за заплатен адвокатски
хонорар на повереника, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва
да бъде осъден да ги заплати на *.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
на съда в тази насока.
По тези съображения мнозинството на съдебния състав постанови присъдата.
Да се съобщи на страните, че мотивите на мнозинството от състава на присъдата са
изготвени.
Предвид наличието на особено мнение на съдебния заседател Пламена *ова и на
основание чл. 310, ал. 2 НПК настоящите мотиви се подписват от целия съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.


2.

Особено мнение на съдията * *ОВА
След запознаване с всички факти по делото, изслушване на свидетелите, въпреки законовите
рамки аз лично съм на мнение, че има предпоставки за умишлени действия от страна на
подсъдимия в извършените от него деяния, с оглед на това, че упражняваната от
управляваното от него дружество дейност гарантира защита на клиентите. В разгледаните
случаи се установи, че са взети средства, които не са били отчетени, в следствие на което
пострадалите са претърпели загуби, които въпреки своята незначителност като сума не
следва да останат ненаказани. С оглед на изложеното по-горе считам, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание съгласно искането на
прокуратурата.
15
Съобщи за изтекли лични данни