Р Е
Ш Е Н И Е
№ 342
28.02.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-
ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5741/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от „Л. Плюс
2“ ООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 452636- F495178/ 25.07.2019 г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на „Л. Плюс 2“ ООД, ЕИК *********, за
нарушаване състава на чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“а“, вр. чл. 2, ал. 1 Наредба Н- 8
от 29.12.2005г., вр. чл. 5, ал. 4 КСО на основание на чл. 355, ал. 1, вр. чл.
5, ал. 6 КСО, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева.
В жалбата се
навеждат доводи в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че АУАН не е предявен на управителя на дружеството
и съответно не е подписан от него. Акцентира се върху факта, че дадената в АУАН
и НП правна квалификация е непълна. Изтъква се и че разпоредбата на чл. 5, ал.
4 КСО съдържа две различни хипотези, визирани под т. 1 и т. 2. Излагат се и съображения
в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател,
редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на
адв. И.. Поддържа се така подадената жалба. Излагат се допълнителни съображения
по същество на спора. Поддържа се, че подаването на декларациите е било
задължение на обслужващия фирмата ***. Спрямо същия обаче, е налице образувано
и висящо наказателно производство за извършено длъжностно престъпление. Изтъква
се, че съобразно нормата на чл. 33 ЗАНН, висящото досъдебно производство
представлява абсолютна процесуална пречка за иницииране на
административнонаказателно производство за идентично деяние. Акцентира се върху
факта, че дружеството- жалбоподател многократно е изпращало писма до приходната
администрация, с които е уведомявало същата, че ***, обслужващ дружеството- Я.
К., е извършила длъжностно престъпление, за което се води досъдебно
производство. Органите на НАП обаче, не са се съобразили с това и вместо да
изчакат приключването на наказателното производство, те са продължили
действията си по висящото административнонаказателно производство.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. П.. Оспорва се така
подадената жалба. Излага становище по съществото на спора. Поддръжа се, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и издадено в
съответствие с формалните изисквания на ЗАНН. Изтъква се, че нарушението е
безспорно установено от събраните по делото доказателствени материали. Сочи се,
че образуваното наказателно производство за извършено длъжностно престъпление
няма общо с административнонаказателното такова, доколкото отговорността на
дружеството е безвиновна и не е нужно да бъде изследвано обстоятелството кой не
е подал декларациите, защо и дали това е сторено умишлено- от значение е само и единствено
обстоятелството дали същите са подадени. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок, считано от получаването на препис от обжалваното наказателно
постановление ( в която насока са и задължителните указания, обективирани в
Определение № 2348/ 19.11.2019г., пост. по ЧКАНД № 3454/ 2019г., по описа на
Административен съд- Пловдив, XXVI- ти с-в), жалбата произтича от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване пред съд. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Преди да пристъпи към обсъждане процесуалните аспекти
на казуса, съдът счита за нужно да посочи, че към датата на приключване на
делото в настоящата инстанция, Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. е отменена ( ДВ бр.
1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.). Отношенията, които са били предмет
на регулация с отменената наредба, са вече част от приложното поле на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Въпреки това, то предвид разпоредбата на чл. 3, ал.
1 ЗАНН, следва да се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването на твърдяното нарушение/ нарушения ( тоест, релевантна за
настоящия казус е именно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.).
Съдът, след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и
обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като така
допуснатите нарушения опорочават административнонаказателното производство и
като последица водят до необходимост от отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Съображенията за това извод на съда са следните.
На първо място, от разпита на актосъставителя- св. П.
/ л. 79 гръб- л. 80/ се изясни, че процесният АУАН е съставен в нарушение
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Цитираната норма повелява, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението. От думите на св. П. се
установява с категоричност, че АУАН е съставен и подписан от нея, още преди
представител на дружеството- жалбоподател да отиде в сградата на ТД на НАП-
Пловдив. ( „Преди да дойде представителят на дружеството е набран текстът. В
графата „съставил акта“ се подписвам веднага след като набера текста“; …аз бях
го подписала акта предварително….). Тоест, актосъставителят е приключил своята
част от процедурата по съставяне на акта, без въобще да изчака идването на
представителя на дружеството и то при положение, че в АУАН се твърди същият да
е съставен в негово присъствие, а не в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Следва
да бъде изложено и принципното разяснение, че процедурата по съставяне на АУАН
е довършена с полагането на подписа от страна на актосъставителя и от страна на
нарушителя. За да бъде спазено императивното изискване на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
обаче, подписът на съставителя следва да
е положен в присъствието на нарушителя или негов представител. В случая,
след като на датата на съставяне на АУАН ( 26.06.2019г.), в сградата на
приходната администрация се е явил представител на нарушителя, то не е трябвало
актосъставителят да му представя вече подписан екземпляр от акта. С това си
действие, актосъставителят е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, с
което е накърнил и правата на дружеството- жалбоподател ( в този смисъл: Решение № 669 от 22.03.2018г., по к.а.н.д. № 3699/
2017г., по описа на Административен съд- Пловдив, XIX- ти с-в.).
На следващо място, както актосъставителят, така и
наказващият орган не са съобразили императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН.
Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Цитираната
норма провежда една основна и принципна разлика между наказателната и
административнонаказателната отговорност- последната не предвижда наличието на
усложнена деятелност под формата на реална или идеална съвкупност от
административни нарушения и налагането на едно общо най- тежко наказание за
извършени няколко нарушения.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството-
жалбоподател, не е подало в законоустановения срок декларация- образец 1 за
събиране на данни по чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/ 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
за месеците март и април на 2019г. Предвид
тези фактически изводи, актосъставителят и
наказващият орган са приели, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 1, б.“а“, вр. чл. 2, ал. 1 Наредба Н- 8 от 29.12.2005г., вр. чл. 5, ал. 4 КСО. Тоест, според наказващия орган и актосъставителя се касае за едно
нарушение, за което впоследствие е наложена и една имуществена санкция. Този
техен извод обаче, се явява неправилен.
Както бе
посочено и по- горе, ЗАНН изрично предвижда, че за всяко нарушение следва да
бъде налагана самостоятелна административна санкция- изискване, която не е
спазено в случая. Предвид гореизложеното, след като от фактическа страна
твърди, че дружеството не подало в законоустановения срок декларация- образец 1
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за месеците март и април 2019г., то са налице две самостоятелни
решения. Следвало е за неподаването на всяка една от декларациите, за всеки
един от двата месеца, на самостоятелно основание да бъде ангажирана
отговорността на дружеството- жалбоподател. В случая, съдът не разполага с
процесуален способ, посредством който да санира нарушението на чл. 18 от ЗАНН.
Несъобразяването с посочената норма винаги ще доведе до отмяна на атакуваното
НП. Пренебрегването на тази норма препятства възможността на съда да отмени
наказателното постановление единствено досежно някое от посочените
административни нарушения, в случай, че наличието на такова не е доказано. И
накрая, налагането на обща по размер имуществена санкция не позволява на съда
да прецени нейната законосъобразност и справедливост досежно определения от
административнонаказващия орган размер, като същевременно поставя и
санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение, какво
наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита (в тази насока Решение № 1103 от 17.05.2018
г. по к. адм. н. д. № 631 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к.
адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив).
За яснота и пълнота на изложението, във връзка с
възражението на защитата, съдът счита за нужно да посочи, че между образуваните
административнонаказателно и досъдебно производство липсва идентитет. Предмет
на протеклото административно производство е неподаването в срок на декларации,
касаещи осигуряването на лица, заети в дружеството. От изисканата и приложена
по делото справка от РП- Пловдив / л. 86/ се изяснява, че досъдебното
производство № 283/2019г., по описа на ОСО при ОП- Пловдив е водено за
престъпление по смисъла на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК ( длъжностно
присвояване ). Предвид това, то видно е, че деянието длъжностно присвояване не
намира допирни точки с нарушение, касаещо липсата на срочно подаване на
декларации.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, претендира разноски, но
предвид изхода по делото в настоящата инстанция, такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 452636-
F495178/ 25.07.2019 г., издадено от заместник- директора на ТД на НАП- Пловдив,
с което на „Л. Плюс 2“ ООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 3, ал.
1, т. 1, б.“а“, вр. чл. 2, ал. 1 Наредба Н- 8 от 29.12.2005г., вр. чл. 5, ал. 4 КСО на основание на чл. 355, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 6 КСО, му е наложена
имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII
АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.