РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Радомир, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200157 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.72 от
ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на С. П. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н. от САК,
със съдебен адрес: гр.С., бул.“Е.и Х.Г.“ № . ет.., ап.., против заповед за задържане на лице
рег. №./08.06.2025 г., издадена от Е.М. – ст.полицай при РУ - Р. към ОД на МВР- П., с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ - Р..
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като
издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите
материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание представителката на жалбоподателя адв.Й. Н. от
САК поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
За ответника Е. М. – „ст. полицай“ в РУ – Р., в съдебно заседание се е явила З. В. –
юрисконсулт към ОДМВР – П.- Същата е заявила, че атакуваната заповед е изцяло
законосъобразна, издадена е от компетентен орган и са били налице редпоставките за
задържане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна.
По делото е изискана справка от РП – П., ТО – Р.. Видно от същата, налице е
образувано досъдебно производство по пр. пр. №./2025 г. по описа на РП - П. /ТО — Р./,
досъдебно производство №./2025 г. по описа на РУ-Р., което е започнало на 08.06.2025 г., по
реда на чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на акт за първо действие по разследване -
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.06.2025 г., за това, че на 08.06.2025 г., в гр. Р.,
общ. Р., обл. П. ул. „Ду.“, в близост до бензиностанция „Р.-Р“ са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и чуждата собственост - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
На 10.06.2025 г., разследването е продължено по общия ред /чл. 191 - чл. 246 НПК/.
Срокът на разследване е бил удължен от наблюдаващия прокурор с два месеца, смятано от
08.08.2025 г. Като на този етап на разследване са разпитани множество свидетели, извършен
е оглед на местопроизшествие, изискани са относими документи и справки от различни
институции, извършени са и други действия по разследване.
Относно предоставяне на копия от материалите по делото уведомява съда, че
материалите по делото са изискани от водещия разследването, материалите по преписка с
рег. №./2025 г. по описа на ДВС при МВР, състояща се от един том, ведно е 4 броя за
вземане отношение по исканията.
Към настоящия момент няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.
В заповедта е отбелязано, че жалбоподателят бил задържан в 23.00 ч. на 27.05.2025 г.,
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Като основание е отбелязано: Нарушаване на
обществения ред. Хулигански прояви.
По делото не са ангажирани гласни доказателствени средства от ответната страна.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл.168, ал.1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По делото се събраха доказателства по отношение на това, че е налице образувано
досъдебно производство № 101/2025 г. по описа на РУ - Р., което е започнало на 08.06.2025
г., по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на акт за първо действие по разследване -
протокол за оглед на местопроизшествие от 08.06.2025 г., за това, че на 08.06.2025 г., в гр. Р.,
общ. Р., обл. П., ул. „Д.“, в близост до бензиностанция „Р.-Р“ са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и чуждата собственост - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
2
Към настоящия момент няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.
Издалият заповедта за задържане Е. М. е притежавал качеството на полицейски
орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган
да задържа лица произтича пряко от нормата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Ц.С. В.. Според същия, двамата с
жалбоподателя С.А. са се прибирали заедно, като свидетелят вървял 10-15 м. преди него и
чул трясък. С обръщането видял, че кола спира и тръгва на заден ход към него. Предполага,
че го закачила от едната страна, но не можала да го блъсне. Той пресякъл от другата страна
пътя, колата на преден ход тръгнала отново да го блъска и се блъснала в друга кола. С. бил
между двете коли. От там шофьорът, който искал да го блъсне, слязъл от колата, тръгнал към
него и започнала саморазправа. Тръгнали да се бият, имало много хора, които ги държали на
разстояние и те не могли да се удрят. С. звъннал веднага на 112 за полиция. Дошли три
патрула и полицаите директно слезли и той започна да им обяснява случката. Изобщо не е
имало разправии с полицаите. Като време не знае колко са стояли, но всичко продължило в
полицията. Него го качили в патрулната кола, а той тръгнал пеша към къщи. Настигнала го
една патрулна кола и му казала, да отиде в полицията. Там С. бил при дежурния на първи
пост. По – късно дошъл полицай и го прибрали навътре. През това време свидетелят писал
обяснението. Постояли още известно време и тогава извели жалбоподателя и го качили в
патрулен автомобил. Той тогава му казал, че ще го карат в ареста в гр.П.. Лицето, което
слязло от автомобила дошло късно през нощта в РУ. С. вече го нямало. С. му казал, че са го
карали в ареста и е бил сам там. Не е имало от страна на С. действия, които да пречат на
полицаите.
Съдът намира, че заповедта притежава изискуемата форма за действителност.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР,
както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на
задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е
в заповедта и правно основание за задържането, това на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение ./1975 г. на
ОСГК, оспорената заповед не страда от порок на формата, защото. Предвид горното не се
констатираха от съда отменителни основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК. При издаването на
заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР.
По правната си същност, мярката: "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е
регламентирана в чл.72–75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната
сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, че е
извършило престъпление, а делото не се ангажираха каквито и да било доказателства
3
относно наличие на извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Нормата на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от
закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. Задържането е за срок не по-дълъг от
24 часа и представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
целяща да предотврати възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие.
За да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление,
както и данни това престъпление да е извършено от задържаното лице. В тази връзка следва
да се посочи, че понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по
смисъла на НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство
по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление. При прилагането на ПАМ
„задържане за 24 часа” по чл.72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. Иначе казано, за
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват оспорващия със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно
чл.67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.
Приложението на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на
полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и
извършеното престъпление.
В контекста на изложеното по - горе от фактическа и правна страна съдът намира, че
в конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод
относно това, че към момента на задържането са били налице основанията по чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР. Наличието на данни за извършено престъпление се съдържат единствено в
кореспонденцията между РП- П. и РУ – Р.. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, уличаващи жалбоподателя в извършването на престъпление по чл.325, ал.1
НК. Нещо повече, от показанията на свидетеля Цветелин Васев е видно, че жалбоподателят
не е предприемал действия, грубо нарешаващи обществения ред, а самият той е бил
4
нападнат и именно той се е обадил на телефон 112. В подкрепа на това е и фактът, че към
настоящия момент няма данни за привлечено лице в качеството на обвиняем.
В горния смисъл съдът намира, че оспорваната заповед не е материално
законосъобразна. В разпоредбата на чл.72, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да
задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило
престъпление.
За изчерпателност следва да се отбележи, че връченият на лицето препис от заповедта
е явно нечетлив. Четлив препис от заповедта е приложен по делото чак с писмото на
Районна прокуратура – П. от 19.09.2025 г. Всичкото това безспорно е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Горното мотивира съда да отмени така обжалваната заповед.
По разноските.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи. В този смисъл съдът
намира, че следва да му бъде присъдена сумата от 810 лв., от които 800 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв.- внесена държавна такса. Същата следва да
бъде възложена на ОДМВР – П..
Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 пр.2 АПК от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № ./08.06.2025 г., издадена от Е. М. –
ст.полицай при РУ - Р. към ОД на МВР- П. с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с
която жалбоподателят С. П. А., ЕГН **********, е задържан за срок от 24 часа в РУ - Р..
ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на С. П. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н. от
САК, със съдебен адрес: гр.С., бул.“Е. и Х. Г.“ № ., ет.., ап., сумата от 810 лв. (осемстотин и
десет лева) – направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5