Р Е Ш Е Н И Е
№ 1170 17.09.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и седми август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО
ХРИСТОВ 2. МАРИНА Н.
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Димитров КАНД номер 1577 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „Бригантина Свети Влас“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к-с „Долче Вита 2А, бл.3, ет.4,
ап.26, срещу
решение № 63/05.03.2020г., постановено по НАХД №75/2020г. по описа на Районен
съд – Несебър.
С касационната
жалба се иска от съда отмяна на
съдебното решение на РС- Несебър, като постановено при неправилно възприемане
на фактическата обстановка и отмяна на издаденото наказателното постановление,
тъй като
към момента
на проверката дружество „Бригантина Свети Влас“ ЕООД не е било работодател на
лицето В.Д.,
а същият,
бидейки съдружник в „Галеон Свети Влас“ ООД е полагал труд на основание сключен
договор за управление.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща законния си или процесуален представител.
Ответникът
по касация се представлява от ю.к. Н., която оспорва касационната жалба и
претендира разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната
жалба на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в тях оплаквания, становището на процесуалния представител на
ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Несебър е изменил НП № 20-002685/23.10.2019г.,
издадено от директора на ДИТ-Бургас, с което на „Бригантина“ ЕООД, за нарушение
на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, на основание чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ е била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е намалил размера на санкцията
от 3000 на 2000 лева. За да измени обжалваното наказателно постановление,
районният съд от фактическа страна е приел, че на 15.07.2019 год., в ресторант
„Бригантина“, находящ се в гр. Свети Влас, ж.к. Долче Вита“ 2А – дружеството,
стопанисващо обекта, в качеството си на работодател е допуснало В.Д., да
извършва трудова дейност без да има достъп до пазара на труда. След извършена
проверка за така установеното нарушение, на дружеството бил съставен акт, въз
основа на който било издадено оспореното НП. Районният съд е установил също, че
В.Д.е бил съдружник и управител в „Галеон Свети Влас“ООД – дружество, което е
имало сключен договор с „Бригантина“ ЕООД от 14.06.2019г. за предоставяне на
услуги, с предмет - управление на стопанисваното от възложителя заведение за
обществено хранене срещу сумата от 1000,00 лева месечно. Едновременно с това е счел,
обаче, че тези обстоятелства са ирелевантни за правния спор, предвид факта, че
предоставянето на работна сила се извършва всякога по силата на трудово
правоотношение, което в случая е можело да бъде осъществено единствено след
разрешение на Агенцията по заетостта, на основание чл.24, ал.3, вр. чл.8, ал.1,
т.1 от ЗТМТМ, а такова не е представено по делото. По отношение размера на
наложената санкция, районният съд е намалил същата от 3000 лева на 2000 лева, посочвайки,
че наложената на дружеството имуществена санкция над минималната е необоснована
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд
довели до извод, че обжалваното наказателно постановление, както и съставения
АУАН, въз основа на който е издадено същото, са съставени от компетентни органи,
при спазване на императивните норми на чл.34, ал.3, чл.42 и чл.57 от ЗАНН
и същите съдържат необходимите реквизити. Правилни са и изводите на съда за
липса на допуснати в хода на проведеното административнонаказателно
производство съществени процесуални нарушение.
Относно материалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намира,
че отговорността на дружество
„Бригантина Свети Влас“ ЕООД е ангажирана правилно, предвид следното:
Съгласно
нормата на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда нямат
работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно
пребиваване в Р.България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.3 от
същия закон. Посоченото изключение на чл.24, ал.3 предвижда, че сезонна работа
до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл. 24л от
Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по
заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Санкционната
норма на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ гласи, че наказанията по ал.1 и 2 се налагат и в
случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от чужденец,
който няма право на достъп до пазара на труда. Алинея 1 на същата норма санкционира
чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е
приет като командирован или изпратен в Р.България в рамките на предоставяне на
услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с
глоба от 500 до 5000 лева. Ал.2 предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и
на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или
е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000
до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
В случая, по
делото е безспорно установено, че Казахстанският гражданин В.Д.е установен на място
да не осъществява управленска функция по ръководство на съсобственото си
търговско дружество, а изпълнителска функция, като готвач, тъй като се е намирал
в кухненската част, боравел е с готварските уреди и е приготвял храна през
работното време на заведението. От това следва извод, че Дуболазов е
предоставял работната си сила по изпълнителска функция, доближаваща се
най-значително до характеристиките на длъжността „готвач“ и то именно в полза
на „Бригантина свети Влас“ ЕООД, тъй като това дружество е стопанисвало
проверения търговския обект, надлежноустановено от подписа на попълнилия
декларацията Дуболазов, както и от представения като доказателство по делото
фискален бон, издаден именно от дружеството-касатор. Що се касае до сключения
договор за управление между същото дружество и Галеон Свети Влас ООД, липсва
нормативна забрана за съвместяване на двете функции (в случай на получено
разрешение в хипотезата на изпълнението им от чуждестранен гражданин на страна
извън ЕС), а по естеството си те коренно се отличават една от друга, така че да
не могат да бъдат смесени или сгрешени. Следователно този договор не доказва
твърдението на касатора „Бригантина Свети Влас“ ЕООД, че Дуболазов е изпълнявал
функция по управление, в качеството си на управител на Галеон Свети Влас ООД, а
не за дружеството, което фактически се е възползвало от неговия труд - „Бригантина
Свети Влас“ ЕООД. Тези изводи биват подкрепени и от идентификационната карта на
Бригантина Свети влас ЕООД, според която дружеството не разполага с персонал, а
в представения договор за управление липсва ясен и недвусмислен ангажимент
именно Галеон Свети Влас ООД да сключи договор с необходимия персонал. Тези
обстоятелства се подкрепят и от попълнената от работника декларация по чл.68,
ал.1, т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в която
Дуболазов е посочил, че работи като администратор и разполага с трудов договор.
Несъстоятелни са твърденията за недобро познаване на руския език, на който му е
била представена декларацията, тъй като руският език е официален език на
Република Казахстан наред с казахстанският.
При този
изход на спора и направено изрично искане от страна на процесуалния
представител на ответника в касационното производство, такива следва да му
бъдат пръсъдени в минималния допустим размер от 80,00 лева.
Поради
изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/05.03.2020г.,
постановено по НАХД №75/2020г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Бригантина Свети Влас“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к-с „Долче Вита 2А, бл.3, ет.4,
ап.26 да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ , чрез Дирекция „Инспекция по труда“ -
Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.