ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4643
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Наказателно
дело частен характер № 20251110203183 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по депозирана частна тъжба от
Б. С. В. и Л. Б. В., срещу Н. П. П., в която са наведени твърдения за извършени
престъпления от частен характер спрямо частните тъжители – квалифицирани
състави на престъплението клевета.
По делото е постъпила молба с вх.№РД-30-8432/10.11.2025 г. на СРС от
подсъдимия Н. П. П., с която моли председателя на състава да се отведе от
разглеждане на НЧХД №3183/2025 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, на
основание чл.29, ал.1, т.5 и ал.2, чл.30 и чл.31, ал.2 от НПК. Излага като
съображения на искането си за отвод, следните твърдения: съдията изчакал
над десет минути закъснелия частен тъжител, без да открие заседанието до
неговото влизане, а подсъдимият и неговия защитник били поканени след
това, което представлявало демонстрация на привилигировано отношение към
едната страна по делото и създавало обективни съмнения в
безпристрастността на съда; съдията многократно призовавала подсъдимия да
признае вина и да постигне споразумение, въпреки че по дела от частен
характер не се допускат споразумения по реда на чл.381 от НПК, като подобно
внушение представлявало недопустим натиск, противоречащ на чл.32, ал.2 от
КРБ и чл.15 от НПК; съдът е допуснал всички доказателствени искания на
тъжителя, но е отхвърлил всички такива на защитата без мотиви, с което на
защитата е отнета възможността за реално противопоставяне и водело до
нарушаване на чл.13 и чл.107 от НПК; съдията направил коментар, че
1
престъплението било извършено в „условията на рецидив“, защото
подсъдимият отново качил същия пост във „Фейсбук“, което представлявало
разширяване на обвинението, извън пределите на тъжбата и е недопустимо по
чл.287, ал.1 от НПК; съдията е демонстрирал различно отношение към
страните – враждебност към защитата и сервилност към тъжителя, което
противоречало на чл.29, ал.1, т.5 от НПК и водело на основание за отвод по
смисъла на чл.29, ал.2 от НПК. Навежда доводи, че наличието на попаден
сигнал прави невъзможно при разглеждане на делото да се спазят както
субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда,
съгласно чл.6 от КЗПЧОС, във вр. с чл.4, чл.7, ал.1 от ЗСВ, развити и
залегнали в практиката на ЕСПЧ и ВКС.
Съдията-докладчик не споделя изложените доводи в молбата, доколкото
всички извършени процесуално-следствени действия от председателя на
състава в проведеното на 15.10.2025 г. о.с.з. по делото, са надлежно отразени в
съставения протокол. Съдията-докладчик не познава лично страните по
делото и не се намира в никакви отношения, с която и да е тях, а в
проведеното съдебно заседание всяка една от страните е била еднакво
третирана, във връзка с уточнения на направени доказателствени искания и
очертаване предмета на доказване в настоящото наказателно производство от
частен характер, включително и еднакво приканвана към помирение.
Правораздавателната дейност на съда, която осъществява всеки съдия не води
до пристрастие, демонстрация на привилигировано отношение към едната
страна по делото или създаване на обективни съмнения в безпристрастността
на съдията при решаване на делата, защото в тази си дейност се ръководи само
и единствено от закона. Следва да се посочи и това, че уважаването на
неоснователни отводи на страните неминуемо водят до значително забавяне
на процеса, а съдът е длъжен да вземе мерки и организира адекватно
своевременно разглеждане на делото, включително като не уважава
неоснователни искания на страните, както и да прецени дали процесуалните
им действия са добросъвестни, и ако не са такива – да ги дисциплинира със
средствата предвидени в НПК и да преустанови действията, представляващи
злоупотреба с право. Правната възможност да се иска отвод на съдията е
недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите –
избор на съдия, натиск върху съда, протакане на делото и пр. Пристрастието,
което има предвид разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК, касае наличие на
2
обстоятелства, които са извън пряката правораздавателна дейност,
осъществявана от съдията, а посочените в молбата на подсъдимия Н. П. П. не
съставляват „друго обстоятелство“ по смисъла на визираната разпоредба.
Поради тази причина направеното искане от подсъдимия Н. П. П. за отвод на
председателя на състава, разглеждащ НЧХД №3183/2025 г. по описа на СРС,
НО, 110 състав, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По изложените по-горе съображения, съдията-докладчик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Н. П. П.,
обективирано в молба с вх.№РД-30-8432/10.11.2025 г. на СРС, за отвод на
председателя на състава от разглеждане на НЧХД №3183/2025 г. по описа на
СРС, НО, 110 състав, на основание чл.29, ал.1, т.5 и ал.2, чл.30 и чл.31, ал.2 от
НПК, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Да се връчат преписи от настоящото определение на страните, за
сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3