№ 13958
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110123798 по описа за 2024 година
Д. Р. А. е предявил срещу К. С. В., с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД,
както и срещу С. Л. В. и Н. Р. В. с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарност сумата от
10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, в резултат на нанесена от К. С. В.
телесна повреда на 28.04.2020 г., представляваща престъпление по чл. 198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, установено със споразумение от
05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС , НО 94 състав, ведно със законната
лихва от 23.04.2024 г. до окончателното плащане, както и иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно сумата от 4391.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 29.04.2020 г. до 22.04.2024 г.
Ищецът твърди, че К. С. В. бил признат за виновен, че за времето от 23.50
часа на 28.04.2020 г. до 00.15 часа на 29.04.2020 г. в *********, на
************ в близост до **********, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с непълнолетния Л. А. В. – извършител ,
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1065 лв. от
владението на собственика им Д. Р. А., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил затова сила- К. В. и Л. В. нанесли удари с юмруци в
областта на главата и тялото на Д. А., след което К. В. бръкнал с ръка в джоба
на дънките на Д. А. и взел намиращите се там парична сума. Твърди, че за
извършеното престъпление двамата се признали за виновни, като сключили
споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС , НО 94 състав. В
резултат на извършеното деяния ищецът бил претърпял болки и страдания.
Излага твърдение, че към момента на извършване на деянието ответникът К.
1
В. бил непълнолетен, поради което за претърпените вреди следва да се
ангажира солидарната отговорност на родителите му Н. В. и С. В.. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на
исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват размера на
предявените от ищеца искове за неимуществени вреди. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба, претендира разноски, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че със споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на
СРС, НО 94 състав, К. С. В. е признат за виновен че за времето от 23.50 часа
на 28.04.2020 г. до 00.15 часа на 29.04.2020 г. в *********, на ************ в
близост до **********, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с непълнолетния Л. А. В. – извършител, отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 1065 лв. от владението на собственика им Д.
Р. А., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила-
К. В. и Л. В. нанесли удари с юмруци в областта на главата и тялото на Д. А.,
след което К. В. бръкнал с ръка в джоба на дънките на Д. А. и взел
намиращите се там парична сума, че С. Л. В. и Н. Р. В. са родители на К. С. В.,
както и че към 29.04.2020 г. К. С. В. е живеел при своите родители. Горното се
установява и от представения протокол от 05.07.2023 г. от открито съдебно
заседание по .о.х.д. № 2982/2023 на СРС, НО 94 състав, в който е обективиран
постигнатото споразумение, с който К. С. В. е признат за процесното деяние.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 95/2020
г., съгласно което на ищеца е извършен преглед на 29.04.2020 г., при който
били установени следните травматични увреждания: кръвонасядане и
умерено изразен оток ангажиращи лявата челна, слепоочна и скулна области,
кръвонасядане в дясната челна област, кръвонасядания на гръдния кош вляло
и на лявото рамо, охлузвания на двете ръце, охлузвания на лявата подбедрица,
като тези увреждания били в резултата на действието на твърди и тъпи
предмети, и можели да се получат по начин, както съобщавал ищеца, а именно
при нанасяне на юмручни удари.
Разпитван е свидетеля Р. А., чийто показания настоящият състав цени по
реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е син на ищеца. Посочва, че знаел,
че неговия син бил претърпял инцидент през пролетта на 2020 г. Посочва, че
ходел с тъмни очила, защото очите му били зачервени от ударите и имал
синини, като нямал проблеми със зъбите. Видимите травми били на лицето,
2
имал синини по тялото, като очите му били зачервени доста дълго време, като
около месец след това се виждали травмите по лицето. След инцидента
ищецът се дистанцирал започнал да пътува в чужбина при първа възможност,
като тази случка му указала силно влияние. Посочва, че ищецът се бил
променил много след този случай, започнал да се дистанцира от приятелите
си, скарал се приятелката си и впоследствие се разделили, но вероятно
инцидента не бил причина за раздялата. Имало огромна разлика от това което
било преди и след случката, като не се бил възстановил все още от
психическата травма, той бил с друга философия, с друг манталитет и много
тежко го изживял. Пътуванията в чужбина не били с цел туризъм, той работел
там. Преди две години си говорели с ищеца за случката и той му казал, че
ходел на психолог.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че вследствие на инцидента ищецът бил получил следните травматични
увреждания кръвонасядане и умерен оток ангажиращи лявата челна,
слепоочна и скулна области на лицето /патоморфологично в ляво
непосредствено над веждата имало бледо синкаво мораво кръвонасядане на
площ 7 /4,5 см./; кръвонасядане в дясната челна област /над дясната вежда има
неправилно по форма бледо мораво кръвонасядане с площ 5 / 3,5 см./;
кръвонасядания на гръдния кош в ляво и на лявото рамо /повърхностни
контузии на меките тъкани на гръдния кош и лявото рамо с хематоми и
посттравматичен оток/; охлузвания на двете ръце /по дорзалната повърхност
на 4-ти и 5-ти пръсти на двете ръце има охлузвания и оток на меките тъкани/;
охлузване на лявата подбедрица /по предната повърхност на лявата
подбедрица под коляното има охлузване с площ 2/3 см./. Вещото лице е
посочило, че травматични увреждания могат да бъдат получени в резултат на
удари с твърди тъпи предмети при директен или тангенциален план на
въздействие. Травматичните увреждания можело да се получат в резултат на
удари с твърди тъпи предмети /длани, юмруци/ и от тангенциалното
въздействие на тези предмети върху ударните повърхности, като това можело
да бъде реализирано при нанесен побой с удари по главата и тялото, падане и
удари на части от тялото в твърди повърхности. Съгласно заключението от
медико биологична гледна точка поединично и в съвкупност травматичните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице посочва, че травматичните увреждания засягали
повърхностните меки тъкани в засегнатите области, образували са се
повърхностни хематоми и посттравматични отоци, като средния срок за
възстановяване на тези увреждания бил между 20-25 дни и основните
клинични оплаквания са били свързани с болките. В открито съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в случая имало охлузни рани на коляното
и на пръстите, като при охлузните рани имало процес на възстановяване
поради охлузването на епидермиса, който изисква време за епидермизация и
този срок не може да бъде по-малък от 21-25 дни. Охлузните рани по пръстите
на ръцете било зона която се мокри, мият се ръцете и там епидермизация
ставала по-бавно, като тези охлузи рани щели да се възстановят между 21-25
3
дни, като имало и хематоми, което означавало разкъсани тъкани и периода за
възстановяване бил 21 дни.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в резултат на
поведение на К. С. В. – нанесена телесна повреда, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания; причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това
основание, с оглед влязлата в сила присъда от 05.07.2023 г. постановена по
н.о.х.д. № 2982/2023 на СРС, НО 94 състав, елементите на непозволеното
увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието,
противоправността, вината на ответника по делото. Налице е причинна връзка
между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно
нанасянето на удари от страна на ответника К. С. В., е причина за неговото
настъпване. За настъпилите в резултат на деянието вреди гражданският съд е
обвързан от присъдата на наказателния съд, тъй в случая като вредите са
съставомерни - част са от елементите на престъпния състав, като при лека
телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди,
техния вид и обективни характеристики. Настъпилите в резултат на деянието
вреди се установяват от събраните по делото доказателства, а именно
свидетелските показания на разпитания свидетел, както и от приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза.
По отношение на ответниците С. Л. В. и Н. Р. В., срещу които се
претендира солидарното осъждане наред със своя син на основание чл. 48 ЗЗД
следва да се посочи, че когато искът на увреденото лице е насочен срещу
всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/
срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и
срещу родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти
е солидарна и произтича от закона – в този смисъл решение № 407 от
15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК и решение № 223 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК. При осъществяване на
този вид отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на
солидарността, и в частност разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, която определя
правата на кредитора и начинът за реализиране на правото. В настоящия
случай по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към датата на процесното деяние К. С. В. е живеел при
своите родители, като същите в качеството си на родители на непълнолетния,
не са упражнили надзор над детето си и не са положили онези грижи за
правилното му възпитание, които конкретно са се изисквали, в резултат на
което се е стигнало до процесния инцидент, при който непълнолетният е
4
причинил травмата, довела до временно разстройство на здравето на ищеца,
неопасно за живота, поради което е налице основание по чл. 48, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране на тяхната отговорност.
С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и
размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума
на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки
именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на
извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и
негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и
страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване
състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото
му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
Съгласно приетите по делото присъда, съдебно-медицинска експертиза,
ищецът вследствие на инцидента е получил травматични увреждания,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващи се в кръвонасядане и умерен оток ангажиращи лявата челна,
слепоочна и скулна области на лицето, кръвонасядане в дясната челна област,
кръвонасядания на гръдния кош в ляво и на лявото рамо, охлузвания на двете
ръце, охлузване на лявата подбедрица. В този смисъл са и показанията на
свидетеля А., който посочва, че в резултата на инцидента ищецът имал синини
по лицето и тялото, като очите му били зачервени доста дълго време.
Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически
изживявания, което се установява и от разпита на свидетеля А., който
посочват, че след инцидента ищецът се бил дистанцирал и се бил променил,
като все още психически не се бил възстановил, тъй като много тежко го бил
изживял. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А., в частта в която
посочва, че ищецът се бил разделил с приятелката след вследствие, доколкото
в тази си част показанията на свидетеля са негови заключения и изводи, още
повече, че същият посочва вероятно инцидентът не бил причина за
настъпилата раздяла. Също така съдът не кредитира и показанията на
свидетеля А. в частта, в която посоча, че поради инцидента ищецът започнал
да пътува в чужбина, доколкото същият уточнява, че пътуванията в чужбина
не били с цел туризъм, а ищецът работел там. При определяне на размера на
обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента ищецът е бил на
31 години, като по делото не са събрани доказателства, които да обусловят
настъпили трайни увреждания във връзка с настъпилия инцидент, доколкото
вещото лице посочва, че възстановяването е настъпило в период от 21-25 дни,
като в същото време обаче съдът съобрази и общия брой на причинените
5
травматични увреждания. Не на последно място са взети предвид социално-
икономическите условия в страната както при както при причиняване на
телесни увреждания и негативните психически изживявания, така и при
постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лева, е в
състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от
претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни
изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна
парична оценка.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът претендира сумата от
4391.49 лв. представляваща законна лихва считано от датата на увреждането
29.04.2020 г. до 22.04.2024 г., настоящият състав намира същия за частично
основателен. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на увреждането, което настоящият случай се явява 29.04.2020 г., като
за периода до 22.04.2024 г. размерът на лихвата изчислен по реда на чл. 162 от
ГПК възлиза на 2195.77 лв., като в останалата си част до 4391.49 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 40 лв. държавна такса по
допускане на обезпечение, 1000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по допускане
на обезпечение, 300 лв. депозит за вещо лице, 1000 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред ЧСИ, 240 лв., такси по платени на ЧСИ по
изпълнително дело и 2000 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по настоящото дело. Настоящият състав
намира на първо място, че не следва да присъжда на ищеца сумата в размер на
300 лв. депозит за вещо лице, доколкото ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски и
възнаграждението за вещото лице е било заплатен от бюджета на съда. На
следващо място не следва да присъжда на ищеца сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение пред ЧСИ, както и сумата от 240
лв., такси по платени на ЧСИ по изпълнително дело, касаещи образуване на
изпълнително дело срещу ответниците по издадената обезпечителна заповед.
Следва да бъде посочено, че в тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се разглежда
въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
6
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК/. Настоящият състав намира за основателно възражението на
ответниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
поради което с фактическата и правна сложност на делото, както и броя на
съдебните заседание намалява същия на 1600 лв. по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по исковото производство и на 800 лв. представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството по допускане на обезпечение. С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъди сумата от 2440 лв. На основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ответниците се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 800 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това К. С. В., С. Л. В. и Н. Р. В., следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на СРС съразмерно на уважената част от исковете сумата от
200 лв. –държавна такса и 300 лв. депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********************, чрез адв. Д. Б., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, С. Л.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***********************, чрез адв.
Д. Б., и Н. Р. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********************, чрез адв. Д. Б., на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, да
заплатят в условията на солидарност на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес
*****************, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, в резултат на нанесена от К. С. В. телесна повреда на 28.04.2020 г.,
представляваща престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, установено със споразумение от 05.07.2023 по н.о.х.д. № 2982/2023 на
СРС , НО 94 състав, ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 2195.77 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2020 г. до 22.04.2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 5000 лв., до
пълния претендиран размер от 10000 лв., ведно със законната лихва от
23.04.2024 г. до окончателното плащане, както и иска за мораторна лихва над
уважения размер от 2195.77 лв., до пълния претендиран размер от 4391.49 лв.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
7
***********************, чрез адв. Д. Б., С. Л. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***********************, чрез адв. Д. Б., и Н. Р. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***********************, чрез адв. Д. Б., да
заплатят на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес *****************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 2440 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес *****************, да
заплати на адв. Д. Т. Б., вписан в САК № ********, с адрес в
***********************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответниците К. С. В., С. Л. В. и Н. Р. В. пред
СРС.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********************, чрез адв. Д. Б., С. Л. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***********************, чрез адв. Д. Б., и Н. Р. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***********************, чрез адв. Д. Б., да
заплатят в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в общ размер от 500 лв., представляваща дължима държавна такса по
делото, както и депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8