Р Е Ш
Е Н И Е № 10
гр.Кюстендил, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №280/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
РУ Дупница с адрес гр.Дупница,
ул.“Бисеров“ №2 обжалва решение №260071/22.10.2020г. на ДРС, постановено по АНД
№179/2020г., с което е отменено НП №20-0348-000015/23.01.2020г. на началник РУ
Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респективно потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260071/22.10.2020г., постановено по
АНД №179/2020г. Със същото е отменено НП №20-0348-000015/23.01.2020г.
на началник РУ Дупница. М.К.С. *** е санкциониран на основание чл.179,
ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.; на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, като са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на постановлението, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради недоказаност на обвинението.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.
Производството
пред въззивния съд е започнало по жалба на М.К.С.
***-0348-000015/23.01.2020г. на началник РУ Дупница. Прието е от
фактическа страна, че на 01.01.2020г. в 23.20ч. в гр.Дупница по ул.“Саморанска“
нарушителят управлявайки лек автомобил Тойота Рав 4 с рег.№КН2497ВТ поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол, излиза в ляво
от пътното платно и се удря в бетоново платно на дом №33, в следствие на което
удря паркирания пред дома лек автомобил Рено Меган с рег.№КН1627ВА. От
настъпилото ПТП са нанесени материални щети. Водачът напуснал мястото на ПТП,
без да уведоми компетентните служби на МВР. Не представил СУМПС. Съставен е
АУАН №15/06.01.2020г. за нарушение на чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено атакуваното постановление.
Събраните в хода на въззивното
производство гасни доказателства установяват, че мястото на ПТП е посетено от
контролните органи в последствие, когато
автомобилът на нарушителя не е бил на място. По сведение на потърпевшите е
установен водача, издирен е допълнително, като се е явил в КАТ за съставяне на акта.
С оглед събраните доказателства и
установената фактическа обстановка, както и след служебна проверка, КАС намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП. Актът и постановлението са
съставени в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Визираните
разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са
императивни по своя характер. С оглед даденото описание на фактическата
обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП – чл.20, ал.2 от ЗДвП, КАС приема, че повдигнатото обвинение е непълно, т.е. съдържанието му не
е в обем, позволяващ проверка материалната законосъобразност на
постановлението. Съгласно сочените норми на ЗАНН, АНО дължи описание на
нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. В
случая от една страна не е конкретизирана скоростта на водача, а от друга –
пътните условия /конкретната хипотеза на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП/, за да
може да се направи извод скоростта съобразена ли е или не с конкретното
обстоятелство, а оттук не може да се прецени има ли извършено административно
нарушение или не по сочената норма. Невъзможността да се установят конкретно и
безпротиворечиво обективните елементи от фактическия състав на
административното нарушение във връзка със сочената за нарушена правна норма, представлява
съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство,
което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
КАС установява нарушение и във връзка с
правната квалификация на нарушението по т.2 от НП. Отговорността на С. е
ангажирана за нарушаване задълженията му като участник в ПТП, като
противоправното поведение на водача е отнесено към хипотезата на чл.123, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗДвП - когато при произшествието са пострадали хора следва да
уведоми компетентната служба на МВР. Същевременно от даденото фактическото
описание на нарушението не се установява от реализираното ПТП да има пострадали
физически лица, поради което посочената правна квалификация на нарушението не е
релевантна за случая. Това също нарушава
правото на защита на субекта и представлява съществено процесуално нарушение.
Събраните
гласни доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват извод за
недоказаност на административното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от С..
Показанията на контролните органи, посетили мястото на ПТП с участник
нарушителя, установяват че към този момент лицето не е било на място и проверка
за носене на СУМПС не е извършвана. В този смисъл касационният съд счита, че е оборена презумптивната
доказателствена сила на АУАН, доколкото се установява неизвършване на
съответните действия по контрол от органите по контрол на движението, досежно
документите на водача на лек автомобил Тойота Рав 4 с
рег.№КН2497ВТ, а оттук и
недоказаност на твърдяното нарушаване на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да бъде
ангажирана администратинвнонаказателната отговорност на дадено лице следва
безспорно да бъде установено неговото противоправно деяние, което се твърди, че
е извършено. В случая чрез никакви годни доказателства не е установено
безспорно, че водач на МПС-то на посочените ден и час, при които е реализирано
ПТП, е бил М.С.. Липсата на такива води до неосъществено доказване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, които очертават обвинението от
обективна и субективна страна. В този смисъл НП се явява незаконосъобразно и
поради недоказаност на нарушенията от субективна страна – субектът на
нарушенията.
Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност
на нарушенията, въззивния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде
оставен в сила, поради отсъствие на основанията по чл.348 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260071/22.10.2020г. на Дупнишкия районен
съд, постановено по АНД №179/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: