Определение по дело №45/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 130
Дата: 15 февруари 2024 г. (в сила от 15 февруари 2024 г.)
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20243000500045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. Варна, 14.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500045 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 138/05.12.2023г., постановено по гражданско дело № 136
по описа за 2023г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Търговище, против решението в частите му, с които този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Ю. В. Р. от с.
Изворово, общ. Търговище сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК,
приключило с оправдателна присъда № 1/10.01.18г. по НОХД № 862/16г. на
РС-Търговище, потвърдено с решение № 55/04.07.18г. по ВНОХД № 948/18г.
на ОС-Търговище, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от 04.07.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
Счита се, че присъденият размер на обезщетението е недоказан поради
липсата на доказателства и е неоснователно завишен, съобразно законовите
изисквания за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че завършилите с
осъдителни присъди две други дела против ищеца, също са оказали влияние
върху емоционалното му състояние и върху честта и достойнството му, както
и в отношението на обществото към него в малкия им град. Поради това
негативните усещания на ищеца, за които споделят в показанията си неговата
бивша съпруга, с която той продължава да живее и неговият син, би трябвало
да го следват от 2002г. до 2022г. Освен това фактът на множеството
предходни осъждания на ищеца може да няма отношение към законността на
действията на правозащитните органи, но има отношение към твърдените
1
емоционални негативи, претърпени от него, както и към определянето на
размера на обезщетението. Последното следва да е определено по начин, че
да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване. Счита се, че
ангажираните от ищеца само гласни доказателства, са оскъдни и освен това
не следва да се кредитират, предвид тяхната заинтересоваността на
свидетелите и предвид липсата на други доказателства, които да ги
потвърдят. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
определяне на обезщетение, съответстващо на принципа на справедливост.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Ю. В. Р..
2. Въззивна жалба на Ю. В. Р. , подадена чрез адв. Р. Р. от АК-
Търговище, против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за
заплащане на горницата над присъдената сума 10 000 лв. до претендираната
сума 45 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл. 235, ал. 3, т. 3 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК, приключило с оправдателна
присъда № 1/10.01.18г. по НОХД № 862/16г. на РС-Търговище, потвърдено с
решение № 55/04.07.18г. по ВНОХД № 948/18г. на ОС-Търговище, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 04.07.2020
година до окончателното изплащане на сумата. Счита се, че съдът не е
обсъдил в мотивите си каква част от обезщетението се дължи на нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита се, че
неправилно съдът не е дал вяра на показанията на сина на ищеца, тъй като,
когато делата са били в съдебната им фаза, същият е бил на по-зряла възраст
и е могъл да има адекватни възприятия на случилото се. Показанията на
двамата свидетели са последователни, конкретни и кореспондират помежду
си. Свидетелите са от най-близкото обкръжение на ищеца и могат да дадат
най-точна информация за неговото емоционално състояние и преживявания
през процесния период. Самият факт на наличието на осъдителна присъда по
другото водено срещу ищеца дело, с наложено наказание от 10 месеца с
изпитателен срок от 3 години, са засилили интензитета и опасенията от
настоящото наказателно производство. Освен това обвинението, по което е
бил привлечен ищеца, е било в неговата професионална сфера. В
наказателното производство са били разпитвани множество лица, които също
се занимават с дърводобив и поради това са започнали да избягват ищеца,
което е довело до невъзможността същият да продължи да се развива в
същата сфера. Не е било отдадено и достатъчно значение на
продължителността на наказателното преследване, съпътствано от множество
съдебни заседания. Постановената осъдителна присъда по първоначално
образуваното първоинстанционно НОХД № 39/15г. на РС-Омуртаг още
повече засилило интензитета на негативните емоции и чувството за
несправедливост у ищеца. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
му част и уважаване на иска в пълния му предявен размер.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
2
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с
която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
главницата, за периода от 04.07.18г. до 03.07.20г.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.03.24г. от 9:00 ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3