РЕШЕНИЕ
№ 1581
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300502706 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. С., чрез особен представител
адв.В. М. срещу решение № 1291/22.03.2023г. по гр.д. № 11494/2021г. на РС
Пловдив, ХІХ-ти гр.с., с което е признато за установено, че И. Б. С. ЕГН:
********** гр. ***** дължи на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. *****, сумата от 155,73 лв. лева /сто
петдесет и пет лева и 73 ст./, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски;
ведно със законната лихва върху главниц ите от постъпване на заявлението в
съда – 04.01.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. г. д. 6/2021 г. на ПРС.
С решението е отхвърлен предявеният от „Йеттел България ” ЕАД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. ***** против И. Б. С.
ЕГН: ********** гр. ***** иск за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата над 155,73 лв. лева /сто петдесет и пет лева и 73 ст./
до 318,29 лв. (триста и осемнадесет лева и 29 ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
1
лизингови вноски; ведно със законната лихва върху главниците от постъпване
на заявлението в съда – 04 .01.2021г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 6/2021г. на ПРС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И. Б. С., чрез особен
представител адв.В. М.. Решението се обжалва в осъдителната част, като се
сочи, че решението е неправилно, необосновано и противоречи на
процесуалния закон; сочи се, че не са доказани предявените искове от ищеца;
че не е доказано получаването на мобилната услуга от абоната, като се сочи,
че процесните фактури не доказват подобни факти, което оборва
възможността да се търси плащане за подобни услуги. Сочи се също и че е
реализирано възможността за неизпълнение на договора по смисъла на чл.90
от ЗЗД; че съдът неправилно не е разгледал възражението по договора за
лизинг, относно предсрочната изискуемост по чл.12 от договора. Ето защо се
иска отхвърляне на предявените искове.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Йеттел България“ ЕАД, с
който намират решението в осъдителната част за правилно и се иска неговото
потвърждаване. Претендират се разноски по делото.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД в
частта, в която искът е отхвърлен. Сочи се, че в тази част решението е
неправилно и необосновано. Уточнява се по всяка една фактура точно какви
вземания са начислени и точно в какъв размер тези вземания са били
претендирани с исковата молба. Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил, че страните са сключили договор за мобилни
2
услуги от 25.05.2017г. по заявка № ********* се установява, че ищеца е поел
задължение да предостави на ответника ползването на предплатени мобилни
услуги чрез мобилен номер **** по абонаментен план с цена от - 24,99 лв. за
срок от 24 месеца. От представеното допълнително споразумение от
17.11.2017г., договори от 17.11.2017г. е видно, че на същата дата цената на
услугите по абонамента повишена на 36,99 лв. и срока е продължен до
17.11.2019г. На същата дата между страните е сключен и договор за мобилни
услуги ползвани чрез мобилен телефонен номер ***** при абонаментна такса
от 44,99 лв. за срок от 24 месеца. На ответника е предоставен и телефон
„Нокиа 3“ за ползване чрез посочения мобилен номер, за срок от 23 месеца
при заплащане на цена от 79,37 лв. на 23 месечни вноски по 2,69 лв. От
представения договор от 06.12.2017г. е видно, че на същата дата на ответника
е предоставено ползване на мобилни услуги ползвани чрез мобилен
телефонен номер **** при абонаментна такса от 20,99 лв. за срок от 24
месеца. От представения договор от 26.12.2017г. е видно, че на същата дата
на ответника е предоставено ползване на мобилни услуги ползвани чрез
мобилен телефонен номер ***** при абонаментна такса от 24,99 лв. за срок
от 24 месеца. На същата дата е сключен и договор за лизинг за телефон
„Леново мото“ при цена от 86,27 лв. платима на 23 месечни вноски по 2,99 лв.
и първа от 17,50 лв.
РС Пловдив приема от представените фактури (лист 32-37 от делото),
че е доказано, че за периода - 25.12.2017-14.03.2018г. ищеца е определил на
ответника чрез издадени четири фактури на 25.01.2018; 15.02.2018 г.;
25.02.2018 г. и 15.03.2018 г. задължение за ползвани мобилни услуги чрез
предоставените номера в размер 245,57 лв. и 71,16 лв. за лизингови вноски.
РС Пловдив приема, че задълженията за абонаментни такси и ползвани
мобилни услуги и падежирали лизингови вноски са отчетени от ищеца като
дължими от ответника, следва да се приеме, че за него е възникнало
задължение за тяхното заплащане в определения в документите срок. РС
Пловдив приема, че от представената справка от ищеца за заплатени суми по
издадените фактури отразяващи претендираните вземания съдът намира, че
част от тях в размер от 161 лв. се явяват погасени, като съответно на това
дължимия остатък възлиза на 155,73 лв. Ето защо РС Пловдив намира, че
предявения иск за притендираната главница се явява основателен и следва да
се уважи до тази сума, като за разликата над нея до 318,29 лева да се
3
отхвърли.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. С., чрез особения
представител адв.М., че не са доказани предявените искове от ищеца; че не е
доказано получаването на мобилната услуга от абоната, като се сочи, че
процесните фактури не доказват подобни факти, което оборва възможността
да се търси плащане за подобни услуги. Исковете на ищеца по същество са
доказани от представените и неоспорени от ответника сключени договори и
анекси към тях за предоставяне на мобилни данни и за лизинг. Посочени са от
ищеца дължимите суми за тези услуги и по договора за лизинг и не са
оспорени издадените фактури за дължимостта на тези суми, както и справката
от ищеца за извършени частични плащания по тези задължения. Ето защо
доказаността по основание на исковете не подлежи на съмнение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя И. С., чрез особения
представител адв.М., че е реализирана възможността за неизпълнение на
договора по смисъла на чл.90 от ЗЗД, както и че съдът неправилно не е
разгледал възражението по договора за лизинг, относно предсрочната
изискуемост по чл.12 от договора. По делото не е доказано ответникът С. да е
имал изискуемо вземане от същото правоотношение с ищцовото дружество.
Такива права в договорите не са били уговаряни и не се доказват пред съда.
Напълно правилно съдът не е разгледал и уважил възражението по договора
за лизинг, относно предсрочната изискуемост по чл.12 от договора, защото
към момента на решаване на това дело вноските по договора са били
падежирали изцяло.
Частично основателно е възражението на жалбоподателя „Йеттел
България“ ЕАД, че по всяка една фактура е безпорно доказано точно какви
вземания са начислени и точно в какъв размер тези вземания са били
претендирани с исковата молба. От представената справка за частично
платени задължения по горните договори от ответника И. С. /л.72 от делото
на първата инстанция/ РС Пловдив приема, че са платени от последния общо
161 лева от дължими 318,26 лева, като уважава иска частично за разликата от
155,73 лева. Изчисленията на първата инстанция са неправилни. Въззивният
съд при детайлен анализ на горната справка изхождаща от ищеца, с която той
признава неизгодни за него факти, а именно плащания по исковата му
претенция, намира за доказани като платени следните суми. По фактурата от
4
25.01.2018г. са платени 79 лева, дължим остатък - 39,90 лева. По фактурата от
15.02.2018г. са платени 37 лева, дължим остатък - 0 лева. По фактурата от
25.02.2018г. са платени 45 лева, дължим остатък 60,55 лева. По тази фактура
задължението се признава от ищеца че е за 100,61 лева, а не е 174,51 лева,
както пише във фактурата 174,51 лева /л.35/. При условие, че в тази фактура
сумата от 118, 90 са задължения от предходен период с ДДС, то напълно е
възможно част от тези задължения да са били платени. Така че намалението
на задължението по това плащане е признато от ищеца и се намира за
доказано като факт от настоящия съд. По останалите две фактури е нямало
частични плащания. Ето защо според въззивният съд остатъчното задължение
на ответника по тези пет фактури възлиза на 252,82 лева. До тази сума иска е
основателен. Ето защо за сумата над 155,73 лева до 252,82 лева, решението
следва да се отмени и да се увеличи размера на признатата сума по
установителния иск до доказаната от настоящия съд от 252,82 лева. В
останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.
Разноските на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат
съразмерно на уважената част от иска, която в казуса възлиза на 79,43 % от
общо предявения иск. За въззивната инстанция са направени разноски от 250
лв. хонорар на особен представител /л.29/ и 25 лв. д.т. /л.19/, от тях се дължат
съразмерно 218,43 лева. За разноски пред ПРС са отчетени 300 лв. хонорар на
особен представител /л.77/ и 25 лв. д.т. /л.5/ и 360 лв. адвокатски хонорар
/л.10/ общо 685 лева, от тях се дължат 544 лева, от тях се приспадат
присъдените от ПРС 335,18 лв. и остава да се присъдят 208,82 лв. За
заповедното производство разноските са 360 лв. за адвокатски хонорар /л.6/ и
държавна такса 25,32 лева /л.37/, от тях се дължат 306,05 лв. Като от тях се
изваждат присъдените от ПРС 188,86 лв. и остават за присъждане – 117,19
лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1291/22.03.2023г. по гр.д. № 11494/2021г. на РС
Пловдив, ХІХ-ти гр.с., В ЧАСТТА относно иска по чл.422 от ГПК, с който е
отхвърлен предявеният от „Йеттел България ” ЕАД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. ***** против И. Б. С. ЕГН: **********
5
гр. ***** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата над 155,73 лева до 252,82 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
лизингови вноски; ведно със законната лихва върху главниците от постъпване
на заявлението в съда – 04 .01.2021г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 6/2021г. на ПРС, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че И. Б. С. ЕГН: ********** гр. *****
дължи на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. *****, сумата над 155,73 лева до 252,82 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и лизингови вноски; ведно със законната лихва върху
главниц ите от постъпване на заявлението в съда – 04.01.2021г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
6/2021 г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Б. С. ЕГН: ********** гр. ***** да заплати на „Йеттел
България” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****
сумата 218,43 лева за разноски за въззивната инстанция, 208,82 лева
допълнителни разноски направени пред РС Пловдив и 117,19 лева
допълнителни разноски направени в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6