№ 15718
гр. С., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110153084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу О. П. И., с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 865,35 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 321,64 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
07.11.2022 г., сумата от 33,61 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г. върху главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж. к. „Д. 2“, бл. 275, вх. А, апартамент/ателие № 21, с абонатен № 396009, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65901/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е
заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това,
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.”
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на
топлинна енергия, че през процесния период е обитавал имота или че е бил негов ползвател,
както и че претендираните от ищеца суми са за реално измерена топлинна енергия. Оспорва
обстоятелството, че отчитането и разпределението на топлинната енергия е извършено при
спазване на нормативната уредба в областта на енергетиката. Възразява за погасяване на
сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са
предявени в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на
ищеца.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички
свои възражения, евентуално, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
2
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по
отношение на което съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
3
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 20, том
III, рег. № 2628, дело № 412 от 24.07.2006 г., от който се установява, че „А.Б. - АП“ ООД е
продало на О. П. И. правото на строеж за построяването на следния недвижим имот, а
именно: ателие № 21, предвидено за изграждане съгласно одобрени инвестиционни проекти
от 30.03.2005 г. на СО - ДАГ и разрешение за строеж № 210/04.04.2005 г., издадено от
главния архитект на гр. С., на IV етаж – III жилищен етаж, на кота +9,15 м във вход „А“ на
новостроящата се жилищна сграда с офиси, магазини и гаражи, находяща се в гр. С., област
С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, което ателие е със застроена площ от 43,77 кв. м., състоящо се от
антре, баня – тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и остъклен балкон, заедно с мазе №
21, находящо се в сутеренния (подземен) етаж на описаната по-горе жилищна сграда с
полезна площ от 2,34 кв. м., заедно с определените по проектно-сметна документация 0,590
% идеални части от общите части на сградата, строяща се в дворно място, представляващо
УПИ V-973 от квартал 40 по плана на гр. С., местността „Д. 2 част“, целият имот с площ по
приложена скица от 2420 кв. м. Продавачът „А.Б. - АП“ ООД се е задължил да изгради в
съответствие с градоустройствените, архитектурни и конструктивни проекти имота, предмет
на нотариалния акт и цялата жилищна сграда, в която последният е предвиден за
изграждане, като си е запазил правото на строеж за построяването на останалите обекти в
жилищната сграда. Върху правото на строеж, съответстващо за изграждане на посочения
обект от жилищната сграда в полза на „Обединена българска банка“ АД е учредена
договорна ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, том I, рег.
№ 826, дело № 177 от 10.03.2006 г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 09.03.2006 г., предоставен на О.
4
П. И., от страна на ипотекарния длъжник „А.Б. - АП“ ЕООД. Нотариалният акт е вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № 11190/10.03.2006 г., акт № 101, том VIII, дело № 6340 от
2006 г., като по молба на банката е подновено вписването на договорната ипотека.
От приетото Удостоверение с изх. № 68-00-546 (1)/13.11.2006 г., издадено от ГИС С.
се установява, че новопостроената жилищна сграда с магазини и гаражи в УПИ V-973, кв.
40, м. ж. к. „Д. 2 част“, с разрешение за ползване № ДК-07-462/08.11.2006 г., нанесена в
кадастрален лист 627 по плана на гр. С., находяща се в ж. к. „Д. 2“, е с административен
адрес: ж. к. „Д. 2“, бл. 275, с вх. А и вх. Б.
По делото е прието също заявление-декларация от О. П. И. до „Т.С.“ ЕАД, без дата, с
искане за откриване на партида за апартамент № 21, находящ се в ж. к. „Д. 2“, бл. 275, вх. 1,
ет. 4.
От така приетите доказателства съдът приема, че ответникът е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот за исковия период. Този факт се установява от
представения и неоспорен договор от 24.07.2006 г. за продажба на право на строеж за обекти
в строеж, обективиран в Нотариален акт № 20, дело № 412/2006 г. Не е спорно
обстоятелството, че правото на строеж е било реализирано (жилищната сграда и процесният
обект са били изградени до етап „груб строеж“ и за тях е издадено разрешение за ползване
№ ДК-07-462/08.11.2006 г.) към началото на исковия период и това ограничено вещно право
се е трансформирало в право на собственост върху обекта. Извод за завършеност на сградата
може да се изведе и от обстоятелството, че по делото е доказано, че сградата е обитаема и до
имота на ответника е доставяна топлинна енергия, което е невъзможно без изграждане на
сградата в груб строеж. По делото не са налице данни впоследствие правото на собственост
да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице,
или да е бил сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице,
различно от ответника, доказателствената тежест за което се носи от последния, при
твърдения, че същият не е бил собственик на имота през исковия период. Следователно
ответникът е имал качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), т. е. установено е
съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и О. П. И. за процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика
- решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора е сключен договор за
5
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия,
каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което
правоотношение е възникнало с ответника, в качеството му на собственик на имота.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинната енергия, респективно кои лица
фактически са ползвали имота е без значение – достатъчно е ответникът да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител на доставената до имота
топлинна енергия.
По делото се установява и от приетите доказателства, че през исковия период
сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно
счетоводство, за което е сключен Договор № 5185/10.01.2007 г. между „Т.С.“ ЕООД и
представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, към който е приложен и списък на етажните собственици, в който е
положен подпис от ответника О. П. И., срещу апартамент № 21. От данните по делото става
ясно още, че през исковия период третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД е осъществявало
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, за
което е представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител,
от което дружество са съставяни и изравнителни сметки след края на всеки отоплителен
сезон, на което етажните собственици не са се противопоставили.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и
в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.,
ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл. 142, ал. 2
ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.
145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
6
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота разходът на ТЕ за отопление се
е измервал с индивидуален (апартаментен) топломер, като е отчетен разход – 4571,000 кВтч.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 89 куб. м. – 172,444 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчетен разход по 1 брой водомер – 53,563 куб. м. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота
разходът на ТЕ за отопление се е измервал с индивидуален (апартаментен) топломер, като
поради неосигурения достъп е начислен разход 4421,322 кВтч (по максимален специфичен
разход на сградата). За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация
на база пълен отопляем обем 89 куб. м. – 411,812 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за
БГВ на база брой ползватели – 51,100 куб. м. И за двата отоплителни периода не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
От експертизата се установява също, че технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за
сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Според вещото лице дяловото
разпределение на топлинна енергия за процесния период е извършено съобразно
нормативната уредба, а ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал
одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период. Общо начислената ТЕ за
имота и дължима сума за тази ТЕ за процесния период с отчитане на изравнителните сметки
е в размер на 1 865,37 лв. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични
проверки на 18.04.2019 г. и 15.04.2021 г., като не са констатирани отклонения. С оглед на
тези данни и липсата на отчетени неточности при измерване на топлинната енергия,
преминала през общия топломер в абонатната станция, съдът приема, че през процесния
период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата
през същия топлинна енергия. Заключението на вещото лице по изготвената експертиза
следва да бъде кредитирано, тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение, които не
са оспорени от ответника, и на документите, представени от топлофикационния район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т.С.“ ЕАД с молба от 16.05.2025 г. са представени и
изравнителни сметки за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., документ за отчет на уредите за дялово разпределение за първия отоплителен
сезон от 23.06.2020 г., издаден на името на ответника, както и констативен протокол
за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за втория
7
отоплителен период. Видно от представения констативен протокол редовните дати за отчет
са били 18.05.2021 г. и 20.05.2021 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесния
апартамент и на двете редовни дати за отчет, като протоколът е подписан от представител
на етажната собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на ответника
е доставяна топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Относно основанието за
начисляването и нейния размер съдът приема, че тази енергия е начислена законосъобразно,
при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение за първия отоплителен сезон, и при условията на неосигурения достъп
до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за втория отоплителен сезон, което е
предвидено като възможност в действащата през процесния период нормативна уредба.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди,
а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2,
т. 2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал.
6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е
осигурен достъп за отчитане), като според вещото лице изчислението по изравнителните
сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Служебното начисляване на топлинна енергия при
неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне
на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на ползваната услуга,
когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
8
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, както и СТЕ, посредством
които ищецът пълно и главно доказа правото си да начисли по реда на Наредбата за
отоплителен сезон 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. служебно количество на топлинна енергия,
което след това е фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ през периода, поради
неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение.
Топлинната енергия за БГВ в имота е изчислявана на база 140 л. дневно за един потребител,
което се установява от данните за начислени общо 51,100 куб. м., т. е. в минимален съгласно
нормативната уредба обем. Според вещото лице и топлинната енергия за отопление е
начислена съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата. Не се твърди и доказва ответникът да се е
възползвал от възможността да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки в сроковете, указани в общите условия на договорите и
изискванията на Наредбата (чл. 70, ал. 8), поради което съдът приема, че топлинната
енергия е начислена правилно и е на обща стойност 1 865,35 лв. Ответникът нито твърди,
нито доказва да е погасил своето задължение към топлопреносното предприятие, поради
което предявеният иск е основателен.
От страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност, по
отношение на което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
9
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 01.12.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), което
обстоятелство съдът е обявил за служебно известно с доклада по делото по чл. 146 ГПК,
приет без възражения от страните. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
24.09.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., или
непогасени по давност са вземанията за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. По реда на
чл. 162 ГПК, след използване на лихвен калкулатор и изравнителните сметки за същите
периоди, както и заключението на СТЕ, съдът приема, че погасена по давност е сумата в
размер на 109,18 лв., или непогасена по давност е сумата в размер на 1 756,17 лв., за която
сума искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен
размер от 1 865,35 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.12.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
10
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията за заплащане стойността на доставената топлинна енергия са възникнали като
срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на
покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон.
За главните вземания за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. в полза на ищеца
съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.09.2020 г. до 07.11.2022 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. за периода от
15.09.2020 г. до 07.11.2022 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. за периода от
15.09.2021 г. до 07.11.2022 г.). Изчислена с помощта на лихвен калкулатор по реда на чл. 162
ГПК съдът определя същата в размер на 292,34 лв., до която сума искът за мораторна лихва
следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
321,64 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, т. е. давността за
всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
11
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение - 01.10.2019 г., няма вземания, които да са погасени
по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.10.2019
г. до 30.04.2021 г. в размер на 33,61 лв., който се установява от извлечението от сметка на
ищеца и от експертното заключение, съответно искът следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.12.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират и доказват само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 789,29 лв. – от общо 844,56 лв. (44,56 лв. – държавна такса, 350
лв. – депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на същото процесуални
действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 88,37 лв. от общо 94,56 лв. (44,56 лв. – държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б,
срещу О. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 275, вх. А, ет. 4,
ап. 21, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че О. П. И.
дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 1 756,17 лв., представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.
к. „Д. 2“, бл. 275, вх. А, ателие/апартамент № 21, с абонатен № 396009, за периода от
12
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 292,34 лв., представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 07.11.2022 г., сумата от 33,61 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65901/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу О. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., общ. „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 275, вх. А, ет. 4, ап. 21, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 1 756,17 лв. до сумата от
1 865,35 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 292,34 лв. до сумата от 321,64 лв. и на
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 7,33 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г., претендирани за имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Д. 2“, бл. 275, вх. А, ателие/апартамент № 21, с абонатен
№ 396009, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
65901/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА О. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „И.“, ж. к. „Д. 2“, бл. 275,
вх. А, ет. 4, ап. 21, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 88,37 лв.
- разноски за ч. гр. д. № 65901/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 789,29 лв. -
разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П. № 3, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13