Решение по дело №407/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда.

Образувано е въз основа на материали, изпратени от АС-Бургас (адм.дело № 761/25г. по описа на АС-Бургас), съдържащи жалба от С. А. И. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица]против Предписание на Директора на РИОСВ-гр. Бургас с изх.№ ПД-2309(4) от 25.03.2025г. Посочва се в жалбата, че предписанието е незаконосъобразно. Признава се обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на град Ахтопол, община Царево, на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том VI, рег.№ 6944, дело № 871 от 04.12.2018г. на нотариус с рег.№ 370 на НК и район на действие РС-Царево. Посочва се в жалбата, че на 05.11.2024г. бил подписан договор за разпределение на правото на ползване на имота, с който договор съсобственикът Я. В. Б. с [ЕГН], по силата на който последният има право да ползва източната половина на имота с площ [рег. номер].м., съгласно скица, неразделна част от договора. Твърди се, че всички вещи са монтирани или поставени именно в тази част на имота от Я. В. Б.. Посочва се още, че административният орган не е изпълнил разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, а именно не е установил самоличността на лицето, което е извършило нарушението, неговата вина, както и да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Твърди, че не е спазена и разпоредбата на чл. 43, ал.3 от ЗАНН, а фактът на собственост на имота не е достатъчно за предписване на административни мерки вкл. за премахване на чужди вещи на голяма стойност. Излага становище, че О. Ц. е уведомена за обстоятелството, че повече от три години жалбоподателят не е посещавал имота и не са предприети действия по монтаж на постоянни или временни обекти, не са учредявани вещни или облигационни права на трети лица за поставяне или монтиране на временни или постоянни обекти. Иска се от съда да отмени Предписание на РИОСВ-Бургас с изх.№ ПД-2309( 4) от 25.03.2025г. като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят С. А. И., редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото задължително предписание.

Ответникът – директорът на РИОСВ – Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото чрез юрисконсулт А. К., страната излага аргументи за отхвърляне на жалбата, като посочва, че имотът е един и задължението да стопанисват и опазват имота е на всички съсособственици.

Административен съд –Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и се установява от представеното заверено копие на Нотариален акт за доброволна делба на два на брой съседни недвижими имоти № 168, том II, рег.№ 2620, дело № 328 от 15.07.2020г. на нотариус с рег.№ 370 на НК и район на действие РС-Царево, че С. А. И. и съпругата му Д. Р. И. притежават 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор 00878.54.255 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Ахтопол, общ.Царево, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-55/24.08.2006г. на изп.директор на АГКК, при условията на съпружеска имуществена общност. Съсобственици в имота са и лицата Х. П. Д. и М. Г. Д., както и Я. В. Б. и Г. П. Б., при квоти 1/3 идеална част за всяка двойка. В тази насока е и представената скица на поземлен [имот номер]-798935/01.09.2020г.

Установява се от представеното заверено копие на договор за разпределение на правото на ползване върху съсобствен недвижим имот от 05.11.2024г. (л. 11 от адм.дело № 761/25г. по описа на АС-Бургас), че С. А. И., М. Г. Д. и Я. В. Б. са разпределили реално правото си на ползване върху имота, като първите двама приели да ползват 2000 кв.м. в западната част на поземления имот, а третият – 1000 кв.м. в източната част. Договорът бил сключен за две години.

Безспорно е по делото, че поземлен имот с идентификатор 00878.54.255 попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ), а именно природен парк „Странджа“ (обявен със заповед № РД-30/24.01.1995г. на министъра на околната среда, с последващи изменения Заповед РД-25/14.07.2000г., Заповед РД-25/18.01.2001г. и Заповед РД-59/24.01.2013г.) и защитена местност „Устието на река Велека“ , обявена със заповед № РД 608/01.09.1992г. на министъра на околната среда, с изменения на режима със заповед № РД -207/11.06.1999г. и заповед № РД 560/02.07.2007г. и двете на министъра на околната среда и водите.

Установява се от адм.преписка по делото, че с уведомление вх.№ ПД-2309/20.10.2020г. до директора на РИОСВ-Бургас, Я. В. Б. уведомил за инвестиционно предложение, а именно изграждане на три броя преместваеми обекти за обслужващи дейности, по реда на чл. 56 от ЗУТ, в [ПИ] по КККР на гр.Ахтопол.

Не се спори и се установява от представеното извлечение от печатно издание от 16-19.10.2020г. на л.40 от делото, че е публикувано съобщение да заинтересованите лица и общественост на основание чл.4, ал.2 от наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда от Я. В. Б., с което уведомил заинтересованите лица, че има следното инвестиционно намерение: „Три броя преместваеми обекти за обслужващи дейности по реда на чл.56 от ЗУТ в [ПИ] по КККР на гр.Ахтопол и „Айроди“ Община Царево.

Видно от констативен протокол № 026610/ЛД-20-01/ 07.02.2025г. във връзка с уведомлението за инвестиционно намерение с вх.№ ПД-2309/20.10.2020г. е започнато административно производство пред РИОСВ-Бургас. На 07.02.2025г. е извършена от С. Г. – главен експерт в дирекция „ ПД“ в РИОСВ-Бургас извънредна проверка на защитена местност „Устието на река Велека“ и „Природен парк Странджа“ в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол. При проверката било установено, че имот с [идентификатор] попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, а именно защитена местност „ Устието на река Велека“ и природен парк „Странджа“. Констатирано било, че имотът е ограден от всички страни с ажурна мрежа и метални колове. Вътрешно имотът е разделен на две, като по-малката част е в източната част на имота и в нея са разположени 2 броя фургони на колела (контейнерен тип). Над тях е изградена обща конструкция от метални профили с дървен покрив с керемиди и слънчеви панели върху покрива от южната част. Пространството около фургоните било оформено с каменни плочи и с посипана каменна фракция между тях. В заградената територия са разположени 3 броя бели пластмасови резервоари за вода и един брой пластмасов утаител (тип локална пречиствателна станция). При проверката били установени два броя дървесни видове с височина около 1,60 м., както и оставени дворни елементи – дървена маса, дървен материал и други предмети. В момента на проверките не е установен собственик респ.ползвател на имота. Не е регистрирана осъществяван земеделска дейност и ползване на земята за земеделски нужди. В протокола било отбелязано, че другата част от имота е празна и няма разположени обекти. Заснети били координатните точки на оградата на целия имот от геодезист на Община Царево.

С Предписание на Директора на РИОСВ-гр. Бургас с изх.№ ПД-2309 (4) от 25.03.2025г. , на основание чл. 79, ал.2 т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, адм.орган предписал: 1 . да се премахне ажурната мрежа и металните колове в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево; 2. Да се премахнат всички разположени обекти в заградената източна част на имота, в 14 дневен срок от получаване на съобщението. За отговорници на предписанието били отбелязани следните лица: С. И., Д. И., М. Д., Я. Б., Г. Б. - собственици на имот с в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево. Предписанието било връчено на жалбоподателя на 26.03.2025г.

С жалба вх.№ 2309( 5) 10.04.2025г. по описа на РИОСВ-Бургас е иницииарно настоящето производство.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от заповед № РД-207/99г., че в границите на защитените територии е забранено промишленото и жилищното строителство, минно-геоложките проучвания ,прокарването на нови пътища, замърсяването с битови, промишлени и други отпадъци, достъпът на моторни превозни средства с изкл. на тези, използвани за горскостопански и селскостопански дейности; определяне на места за къмпинг и палене на огън без писмено съгласие на регионалните структури на МОСВ; изораване на пасища и ливади, използване на моторни помпи за напояване на земеделски земи и др.

Видно от раздел I т. 2 от Заповед № РД-559/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите сред длъжностните лица от регионалните инспекции по околна среда и водите, които имат право да осъществяват контрол, да извършват проверки и да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.81-83 от ЗЗТ в границите на защитените територии са младши/старши/главен експерт в отдел „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ- Бургас.

Установява се от заповед № РД-139/22.10.2021г. на директора на РИОСВ-Бургас, че на длъжностните лица от дирекция „Контролна и превантивна дейност“ са оправомощени да осъществяват превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентните от околната среда и факторите, които им въздействат, като в изпълнение на своите функции имат право да съставят предупредителни протоколи, както и по време на извършването на текущ контрол да съставят констативни протоколи.

Видно от заповед № РД-43/13.03.25г. на директора на РИОСВ-Бургас, на длъжностните лица от Дирекция „Контрол на околната среда“ и дирекция „Превантивна дейност“ е предоставено право да съставят актове за установяване на нарушения по ЗООС.

Видно от заповед № ЧР-2246/07.06.25г. и длъжностна характеристика на л.88-90, съставителят на констативен протокол № 026610/ЛД-20-01/ 07.02.2025г. заема длъжността главен експерт в отдел „ОВОС и ЕО, биологично разнообразие, защитени територии и зони“ към дирекция „Превантивна дейност“ при РИОСВ-Бургас.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В. Ц. И., че всички съсобственици са запознати с обстоятелството, че не могат да строят на територията на защитената местност, че след закупуване на имота жалбоподателят го е посещавал само веднъж, както и че оградата и монтираните и построени в имота съоръжения са поставена от единия от съсобствениците Я. Б.. Свидетелят излага непосредствено възприети от него факти, свързани с ползването на имота, които не са оборени от ответника и се потвърждават от писмените доказателства по делото, поради което съдът кредитира изцяло с доверие показанията му като обективни и безпристрастни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена е на 09.04.25г. чрез „Еконт Експрес“ ЕООД – л. 8 от делото, в законовия 14 дневен срок от получаване на съобщението, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Поради изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – директора на РИОСВ-Бургас, съобразно чл. 79, ал. 2 от ЗЗТ. Предписанието е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК, съдържа реквизити като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подпис на издателя. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на участниците.

Предписанието съответства и на материалния закон.

Безспорно е по делото, че имот с [идентификатор] попада в обхвата на защитена територия по смисъла на чл. 5 т.5 и т.6 от ЗЗТ, а именно природен парк „Странджа“ и защитена местност „Устието на река Велека“ .

Съгласно чл.7 от ЗЗТ разпоредбите на закона се прилагат за всички защитени територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях, а според чл.11 собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Строителството, поддържането и ползването на обекти в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този закон, със заповедта за обявяване и с плана за управление на защитените територии, устройствените и технически планове и проекти (чл.13, ал.1). Строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони (чл.13, ал.2).

Съгласно чл.14 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на гори и земи в защитени територии не могат да ограничават движението по пътищата и по маркираните пътеки, минаващи през имотите им, доколкото в специален закон не е предвидено друго, както и не могат да ограждат имотите си в защитените територии, с изключение на сградите и прилежащите към тях дворни места, както и на младите горски насаждения. Тези ограничения не се отнасят за обектите, предоставени за отбраната и въоръжените сили, а заграждане на площи в защитени територии, без тези в резерватите и националните паркове, се допуска за изграждане на бази за развъждане на дивеч след съгласуване с министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица.

От своя страна чл. 24 от ЗЗТ забранява в природните забележителности осъществяването на дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Наличието на поставени фургони от контейнерен тип, конструкция от метални профили с дървен покрив с керемиди и слънчеви панели, засипаното пространство с каменни плочи и каменна фракция в имота, респ. осъществяваните дейности по тяхното ползване, констатирани в хода на извършената проверка от служители на РИОСВ - Бургас не се оспорва. Приложеният по делото констативен протокол № 026610/ЛД-20-01/ 07.02.2025г. съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е оспорен и по делото не са представени доказателства писмени и/или гласни, които да оборят установеното в него. В случая не е налице план за управление за процесния имот и извършените дейности в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол са извършени в противоречие със Закона за защитените територии. Посочените в протокола дейности безспорно са такива, които могат да нарушат естественото състояние или да намалят естетическата стойност на природната забележителност, поради което и даденото предписание за тяхното премахване е материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че единствено и само лицето, което е оградило имота и е разположил останалите вещи в източната част на имота, следва да носи отговорност за тяхното отстраняване.

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Целта на Закона за защитените територии е опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Доколкото изградената ажурна ограда и метални колове нарушават естественото състояние на защитената територия и да намалят естетическата й стойност, същата подлежи на премахване, като задължението за това е не само на ползвателите, а и на всички собственици на имота.

Действително по делото е представен договор за разпределение на правото на ползване между съсобственици на идеална част от имота, но същият не дискредитира правата на всеки от съсобствениците, когато имота се ползва не по предназначение и от това произтичат негативни последици, да предприемат мерки за преустановяване на нарушенията. В случая е налице съсобственост върху идеални, а не реални части от имота, като всеки от съсобствениците притежава част от целия имот, а правата и задълженията им произтичат от едно и също правоотношение. В случай на невъзможност да се образува мнозинство относно общото ползване на имота (вкл. относно разходите за изпълнение на задължително предписание от РИОСВ), на основание чл.32 от Закона за собствеността съсобствениците могат да поискат от районния съд да назначи управител на имота, който да осигури неговото правилно ползване и поддържане. Същевременно задълженията, предвидени в ЗЗТ и ЗООС, касаят както собствениците, така и ползватели на недвижими имоти, съставляващи защитена територия. Не е налице изключващо отговорността обстоятелство за съсобственик на имота, каквото се твърди по делото.

С оглед изложеното, съдът счита че изложените аргументи срещу оспорената принудителна административна мярка са неоснователни, а същата като законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, Административен съд Плевен, IX състав

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. А. И. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица]против Предписание на Директора на РИОСВ-гр. Бургас с изх.№ ПД-2309(4) от 25.03.2025г. , с което на основание чл. 79, ал.2 т.4 от ЗЗТ и чл.155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, е предписано на С. А. И., като собственик на имот с в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево: 1. да се премахне ажурната мрежа и металните колове в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Ахтопол, общ.Царево; 2. да се премахнат всички разположени обекти в заградената източна част на имота, в 14 дневен срок от получаване на съобщението, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Плевен пред Върховен административен съд.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.