№ 321
гр. Монтана, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20241630103074 по описа за 2024 година
Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.344 ГПК,
във вр. с чл. 34 от ЗС.
Предявен е от: Д. Д. В., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.11, вх.В, ет.1, ап.1,
К. Ж. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес:
с.П, общ.Чипровци, обл.Монтана, ул.,,В Л‘‘ № 3 и Т. Ж. В., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.11, вх.В, ет.1, ап.1 срещу: Е.
Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Монтана,ж.к.,,М‘‘ бл.16,
вх.Г, ет.3, ап.8, С. И. А., ЕГН********** с постоянен адрес:
гр.Монтана, ул.,,Тимок‘‘ № 3, Р. И. Т., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.София, ж.к.,,Г Д‘‘ № 5А, вх.А, ет.1, ап.2 и А. И. Т., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.25, вх.Е, ет.1, ап.27 иск за
съдебна делба на следния сънаследствен на страните Урегулиран поземлен
имот:
УПИ I, с пл. № 113 в кв. 13 по плана на с.П, общ.Чипровци,
обл.Монтана, с утвърдена улична и дворищна регулация със Заповед №
199/01.12.1993 г. с площ от 1 260 кв.м., при съседи: от две страни-улица, УПИ
II-пл. № 112, УПИ Х-пл. № 114, УПИ Х II-ПЛ. № 115 и землищна граница, от
същия квартал, ведно с построената в имота жилищна сграда и др.
подобрения- с права по закон.
На осн. чл. 344, ал.2 от ГПК съдът с решението си за допускане
на делбата да се произнесе относно това каква сума ответницата Е. Т. П.,
която единствено ползвала делбения имот, дължи на ищците за
1
ползването му, като претендираната сума била 120 лв. месечно, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендират деловодни разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок единствено отв.Е. Т. П., чрез
назначеният по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК от съда особен процесуален
представител- адв. А. е подала писмен отговор. Искът за делба се
оспорва като неоснователен, като се оспорва представеният Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение № 135 от 15.11.2024 г. като такъв с неверни констатации. Предвид
което моли съда да отхвърли иска за делба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
изразените становища, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК, приема
следното:
Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане. Разгледан по
същество е основателен.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано е заключението на
вещото лице Р. по назначената съдебно-техническа и оценъчна експертиза,
изслушани са показания на свидетелката Илияна Д. А.—дъщеря на отв. С. И.
А..
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността: ,,всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта‘‘.
С Нотариален Акт за собственост по наследство и давностно владение
№135/15.11.2024 г., том 5, рег. № 8300, дело № 649/2024 г. по описа на
Нотариус Росен Петров № 601 с район на действие- района на Районен съд-
гр.Монтана, съделителите са признати за собственици на посоченото
основание върху УПИ I, с пл. № 113 в кв. 13 по плана на с.П,
общ.Чипровци, обл.Монтана, с утвърдена улична и дворищна регулация
със Заповед № 199/01.12.1993 г. с площ от 1 260 кв.м., при съседи: от две
страни-улица, УПИ II-пл. № 112, УПИ Х-пл. № 114, УПИ Х II-ПЛ. № 115 и
землищна граница, от същия квартал, ведно с построената в имота
жилищна сграда и др. подобрения- с права по закон- 1/3 ид.ч. за Е. Т. П. и по
1/9 ид.ч. от собствеността върху имота за останалите 6 съделителя.
Видно е от приложения препис от съдебно удостоверение, че страните
са наследници по закон на наследодателя Тодор И. В., ЕГН **********,
починал на 28.06.1983 г.
Що се касае до възможност за придобиване на целия имот чрез
придобивна давност по реда на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността чрез
непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 г. от съделителя
2
Е. Т. П., такава не е налице. Това е така, тъй като имотът е съсобствен на
основание наследствено правоприемство, а съгласно задължителните
постановки на ТР №1/2012 г.на ОСГК на ВКС, което оборва презумпцията по
чл. 69 от ЗС при наличие на предпоставките: ,,Съвладението продължава, като
последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част
на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са
случаите при наследяването като общо правоприемство‘‘. Т.е. всеки съделител
владее своята идеална част и е просто държател по отношение на другите
сънаследници, респ. придобивна давност не тече.
Предвид изложеното, квотите в собствеността върху делбения имот са,
както следва: - Е. Т. П., ЕГН **********-3/9 ид.ч.;
- Д. Д. В., ЕГН **********, К. Ж. Ш., ЕГН ********** , Т. Ж. В.,
ЕГН **********, С. И. А., ЕГН**********, Р. И. Т., ЕГН ********** и
А. И. Т., ЕГН ********** – по 1/9 ид.ч. за всеки от тях.
Водим от горното съдът намира, че следва да бъде допуснат до съдебна
делба процесния недвижим имот между страните, при посочените по-горе
квоти в съсобствеността за съделителите.
По отношение на искането по реда на чл. 344, ал.2 от ГПК: съгласно
цитираната разпоредба, с решението си за допускане на делбата или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои
имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата, или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В процеса се установи
по категоричен начин, че ищцата К. Ж. Ш. е разполагала с ключ за процесния
имот, като именно тя е отключила на вещото лице Р., за да изготви
заключението. Щом е разполагала с ключ, това означава, че същата е имала
свободен достъп до имота, като това, че е в чужбина и не ползва имота, не
може да се вмени във вина на отв.Е. Т.. На следващо място бе установено, че
дори да се приеме, че тримата ищци са възпрепятствани от достъп до имота,
то това отново не е по вина на Е. Т., тъй като св. Илияна Д. А. даде показания,
че имота в момента се използвал изцяло от Наско- син на Е. Т., който го
ползвал ,,за купони‘‘. Предвид изложеното, искането, като неоснователно и
недоказано, следва да се отхвърли от съда с определение.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 34
от ЗС
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите: Д.
Д. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.11,
вх.В, ет.1, ап.1,
К. Ж. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес:
с.П, общ.Чипровци, обл.Монтана, ул.,,В Л‘‘ № 3, Т. Ж. В., ЕГН
3
********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.11, вх.В, ет.1,
ап.1, Е. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Монтана,ж.к.,,М‘‘
бл.16, вх.Г, ет.3, ап.8, С. И. А., ЕГН********** с постоянен адрес:
гр.Монтана, ул.,,Тимок‘‘ № 3, Р. И. Т., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.София, ж.к.,,Г Д‘‘ № 5А, вх.А, ет.1, ап.2 и А. И. Т., ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.Монтана, ж.к.,,М‘‘, бл.25, вх.Е, ет.1, ап.27 на
съсобствения им Урегулиран поземлен имот, а именно:
УПИ I, с пл. № 113 в кв. 13 по плана на с.П, общ.Чипровци,
обл.Монтана, с утвърдена улична и дворищна регулация със Заповед №
199/01.12.1993 г. с площ от 1 260 кв.м., при съседи: от две страни-улица, УПИ
II-пл. № 112, УПИ Х-пл. № 114, УПИ Х II-ПЛ. № 115 и землищна граница, от
същия квартал, ведно с построената в имота жилищна сграда и др.
подобрения- с права по закон.
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ В СЪСОБСТВЕНОСТТА:
- за Е. Т. П., ЕГН **********-3/9 ид.ч.;
- за Д. Д. В., ЕГН **********, К. Ж. Ш., ЕГН ********** , Т. Ж. В.,
ЕГН **********, С. И. А., ЕГН**********, Р. И. Т., ЕГН ********** и
А. И. Т., ЕГН ********** – по 1/9 ид.ч. за всеки от тях.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал.2 от ГПК, направено в исковата
молба насочено срещу Е. Т. П. с искане да заплаща на тримата ищци сума от
120 лв. месечно-наема за 3/9 ид.ч. от делбения имот, от чието ползвани ги е
лишила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане, като неоснователно и недоказано.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4