Решение по дело №30/2020 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 65
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20205540100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 65                                          03.08.2020 г.                                    гр.Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН                                                             ПЪРВИ СЪСТАВ

 

На 28.07.2020 г.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                                                        Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Милена Ташева

 

сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр. дело № 30 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 143, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 149 от СК.

В исковата молба /ИМ/, подадена от ищеца А.А.Ю., с ЕГН **********, чрез адв. И.Д., с адрес ***, к-с „Явор“, ет. 2, офис 1 против ответницата Г.Г.С., с ЕГН: **********, с адрес *** се твърди, че от съвместното съжителство страните имА. родено едно дете – малолетния им син А.И.А., с ЕГН **********. Представя удостоверение за идентичност на лице с различни имена, че посочения в акт за раждане на детето баща И. А.А., с ЕГН ********** и А.А. Ю., с ЕГН ********** са едно и също лице. Изнася в молбата си, че с майката на детето заживели на съпружески начала през 2009 г. в къщата на родителите му в гр. Чирпан. Впоследствие се преместили в К., където отново заживели с родителите му в общо жилище. На 15.02.2013 г. в К. се родил синът им А. И.А., с ЕГН **********. Когато навършил 1 година и половина майка му се изнесла и оставила сина им да живее при ищеца, който полагал грижи за отглеждането му. В момента отново живеели в гр. Чирпан, на улица „С.“ № **, където била къщата на родителите му. Жилището било обзаведено с всичко необходимо. ИмА.добри условия за живот. РазполагА. със собствена стая. Повече от пет години се ищецът се грижел за сина им самостоятелно. Майката не проявявала желание да вижда детето, нито заплащала каквато и да е издръжка. В отглеждането на детето му помагА.неговите родители. Доходите които ищецът получавал били от продажба на плодове и зеленчуци. Детето имало създадени приятелства с деца на съседи и посещавал редовно подготвителна група при ОУ „С.с.К.М.“ гр. Чирпан. Имал избран личен лекар, а през месец септември му предстояло да бъде записан в първи клас. В интерес на детето било да бъде определено кой ще упражнява родителските права, да бъде определено неговото местожителство, режима на лични отношения с другия родител, както и да бъде определен размера на дължимата издръжка по чл. 143 от СК. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време можело да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Моли съда, да определи местоживеенето на синът им А. И.А., с ЕГН ********** да бъде при бащата А.А.Ю., с ЕГН **********,***, да предостави упражняването на родителските права върху малолетния А. И.А., с ЕГН ********** на бащата А.А.Ю., с ЕГН **********, да определи режим на лични отношения между детето А. И.А., с ЕГН: ********** и майка му Г.Г.С., с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08,00 в събота до 17,00 часа /без пренощуване/, както и 30 дена през лятото без пренощуване от 08,00 до 17,00 часа, което време не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на бащата. Моли съда, да осъди Г.Г.С., с ЕГН ********** да заплаща на А.А. Ю., с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на малолетния А.И.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/, платима до 15-то /петнадесето/ число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва при забава, считано от дата на завеждане на исковата молба - 15.01.2020 г. до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й. Моли, да бъде осъдена Г.Г.С., с ЕГН ********** да заплати на А.А. Ю., с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на малолетния А. И.А., с ЕГН **********, издръжка за минало време за периода от 14.01.2019 г. до 14.01.2020 г. в размер на 140 лева месечно или общо издръжка за минало време в размер на 1680 лева. Моли да бъде осъдена ответницата, да заплати направените от ищеца разноски за завеждане и водене на делото и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника и от назначения му особен представител.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, адвокат И.Д. ***, поддържа иска и моли да бъде допуснато пояснение и допълване в ИМ, поради допусната техническа грешка относно фамилното име на ответницата, като вместо Г., да се счита Г..

В съдебно заседание особеният представител на ответника – адв. Г.Ж. *** не се противопоставя да бъде допуснато пояснение и допълване на ИМ, относно фамилното име на ответницата. Взема становище, че исковете са основателни и следва да се уважат, като моли искът за издръжка да бъде определен в минимално допустимия от закона размер.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр. Чирпан, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, като с представения социален доклад вземат писмено становище по правата и интересите на детето.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Не се спори, че родители на детето А. И.А., с ЕГН ********** са ищецът А.А.Ю., с ЕГН ********** и ответницата Г. Г. С., с ЕГН **********, което обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства - Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1732/28.08.2013 г. и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № АУ-У-24/08.01.2020 г.

По делото е представена Служебна бележка № 858 от 09.01.2020 г. от ОУ „С.с.К.М.“ гр. Чирпан, от която е видно, че детето А. И.А. е записано в ПГ „а“ 6 г. под номер 1 на страница 28 в подлежащата книга.

По делото са представени регистрационна форма за първоначален избор на общопрактикуващ лекар, от която се установява, че детето има избран личен лекар – д-р Е.Ж.Музева и издадена от същия лекар лична здравно-профилактична карта за детето, от която е видно, че на детето са направени всички имунизации и същото е клинично здраво.

По делото е представена Декларация за СМПИС, от която се установява, че ищецът има доходи в размер на 800 лв.

В представения по делото социален доклад за детето се сочи, че родителите на детето са съжителствА.на семейни начала и нямА. други деца освен него. От седем години родителите не живеели заедно. Майката била в Република К., където била трудово ангажирана, а бащата и детето живеели в жилището на родителите на Ю.,***. Основни грижи за детето полагал бащата А.Ю.. Задоволени били основните жизнени потребности на детето от дом, храна, дрехи подходящи за пола и сезона. Детето имало избран личен лекар. Направени му били всички задължителни имунизации. Осигурена му била възможност да посещава училище. Детето изразявало желание да живее с баща си, с който чувствало добре.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпит на свидетеля Златина Събева Йорданова, майка на ищеца, която твърди, че детето се е родило в К. и майка му го е оставила, когато е било на 1 година и 8 месеца. След това 4 години  живели в К., като през това време майката само веднъж била идвала и от тогава не е търсила детето, и не е плащала никаква издръжка за него. Не знаела къде се намира Г.. Сега живеели заедно тя - свидетелката, съпругът й, синът й и детето в гр. Чирпан, ул. С. № 12. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като се основават на нейните преки и непосредствени наблюдения и кореспондират с останА.я доказателствен материал.

С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, и местоживеенето на детето следва да бъде при бащата.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК, детето има право на лични отношения с двамата родители. За запазване на емоционалната връзка между майката и детето, както и за правилното формиране на детската личност, следва да бъде определен режим на лични отношения на майката Г. Г. С., с ЕГН **********, с адрес ***, с малолетното й дете А.И.А., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08.00 ч. в събота до 17.00 ч. /без пренощуване/, както и 30 дни през лятото без пренощуване от 08.00 до 17.00 ч., което време не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на бащата.

С оглед разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и 2 от СК, настоящият състав счита, че са нА.це законовите изисквания на чл. 143 от СК, за даване на издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която в момента е 610 лева, т.е. минимално дължимата от родителя издръжка е 152.50 лева. Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размера на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, за детето следва да се определи на 200 лева на месец, от които по голямата част, като паричен еквивалент да се поеме от майката, а именно – 152.50 лева, а останалата част да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че ответницата има възможност да заплаща на детето си така определената издръжка, тъй като е в трудоспособна възраст и работи, не се твърди и не се представиха доказателства, че е в лошо здравословно състояние от което може да се презюмира, че може без затруднение да дава исканата издръжка. Още повече, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дА.са работоспособни, респ. дА. могат да се издържат от имуществото си. Така определеният размер на ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лева ще се дължи до 15-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законните лихви при забава, считано от датата на завеждане на ИМ – 15.01.2020 г., до настъпване на законови основания за промяната или прекратяването й. Над този размер, исковата претенция за горницата до 160 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото не се представиха доказателства за осигурявана от майката издръжка на сина си за периода от 14.01.2019 г. до датата на предявяване на иска - 15.01.2019 г. Доказателствената тежест в тази насока се носи от ответника - чл. 154, ал. 1 от ГПК, който не опроверга твърдения от ищеца отрицателен факт. Поради това, ежемесечна издръжка за минало време в така определения размер от 140 лева, следва да бъде присъдена за периода от 14.01.2019 г. до датата на до която е поискана– 14.01.2020г. или сума в общ размер 1680 лева. Тази сума следва се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като законова последица от основателността на претенцията.

Ответникът следва да заплати по сметка на съда и сумата в размер на 219.60 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК, сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 149 от СК, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

По разноските:

Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК, пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация /В този смисъл Решение № 64 от 20.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 1398/2011г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров/, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квА.фикация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, поради което и искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение /В този смисъл Определение № 385/25.08.2015 г. по гр. дело № 3423/2015 г. на ВКС, I г.о и др./.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето А. И.А., с ЕГН ********** на бащата А.А. Ю., с ЕГН **********, адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. И.А., с ЕГН ********** при бащата А.А. Ю., с ЕГН **********, на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г. Г. С., с ЕГН ********** с малолетното дете А. И.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 08,00 в събота до 17,00 часа /без пренощуване/, както и 30 дни през лятото без пренощуване от 08,00 до 17,00 часа, което време не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА майката Г. Г. С., с ЕГН **********, да заплаща на А.А. Ю., с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на малолетния А. И.А., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 152.50 лева /сто петдесет и два лева и 50 ст./, платима до 15-то /петнадесето/ число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва при забава, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.01.2020 г. до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата до 160 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА майката Г. Г. С., с ЕГН **********, да заплаща на А.А. Ю., с ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на малолетния А. И.А., с ЕГН ********** издръжка за минало време, за периода от 14.01.2019 г. до 14.01.2020 г. в размер на 140 лева месечно или общо издръжка за минало време в размер на 1680 лева.

ОСЪЖДА Г. Г. С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Чирпан, сумата в размер на 219.60 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 143, ал. 2 от СК, сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск по чл. 149 от СК, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената сума за издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването на съобщение до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: