№ 90
гр. Разград, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично при закрити врати заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330101570 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от А. Х. М. против А. С. С., в която твърди,че на 15.02.2018 г. с
нот. акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот за дарение № 140,
том 1, per. 1253, дело № 120 от 2018 г. на нотариус Р.И., прехвърлил собствените си
недвижими имоти, а именно: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
61710.502.6337.7.137 с предназначение на обекта: ГАРАЖ със застроена плош 17.87 кв.м. и
адм.адрес ************************** ; 2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 61710.502,6424.8.19, с предназначение на обекта: За търговска дейност, със
застроена площ 28.35 кв.м., състоящ се от: търговска зала и сервизно помещение,
представляващ Магазин № 5 с административен адрес: гр.
*****************************; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
61710.505.509.1.18, с предназначение на обекта: За търговска дейност, със застроена площ
20.32кв.м., с адм.адрес: **************************************.
С ответницата са били дългогодишни съвместни съжителници, поради което ищецът имал
пълно доверие в ответницата. Тя заминала за чужбина, а той останал в България. През 2017г.
финансовото му състояние се разклатило много и се наложило да потърси реализация в
чужбина. Отишъл при ответницата. Решил,че за да се реализира по- бързо в чужбина и да си
купи имот е необходимо в България да няма имущество. Споделих за тези си намерения с
ответницата и тя му предложила да прехвърли имотите си и МПС на нейно име и като минат
две-три години да му ги върне. За целта се прибрал в България и подготвил документите за
дарение, записал час при нотариус.
1
Твърди, че тук не се касае за обичаен дар или възнаграждение от него към ответницата.
Нотариалният акт за прехвърляне на имотите му чрез дарение е абсолютно симулативна
сделка , като страните са го сключили без да желаят реално вещно правния ефект и да се
обвързват с крайния резултат. Дни преди да прехвърли имотите си на нейно име и й
прехвърлих личния си автомобил марка Мерцедес" модел „Ц 220 ЦДИ“.
След изповядването на сделката с недвижимите имоти се върнал в Холандия. Впоследствие
му станало ясно, че не е било необходимо да си прехвърля автомобила, а само недвижимите
имоти. Ответницата отишла на нотариус и е развалила договора за прехвърления автомобил
и той отново се върнал в негово владение.
С ответницата се чували постоянно и тя твърдяла, че скоро ще му върне имотите. и всичко
ще бъде наред. Тогава се запознал с друга жена и връзката им прераснала в голяма
любов.Заживели заедно.
След като научила за това ответницата изпадна в ревност и започнала за го заплашва, че
няма да му върне имотите, че ще го убие.
Независимо от уговорката им след три години да му върне собствеността, тя се отметнала и
до ден днешен не е изпълнява обещаното - ми върне имотите.
Поради това отношение на ответницата бил поставен в състояние на несигурност. Тя му
поставяла условия да се раздели с другата жена.
Предвид изложеното, както и с оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД счита,че за него е
налице интерес от обявяване за нищожен на договор за дарение, обективиран в нот.акт №
140, том 1, per. 1253, дело № 120 от 2018 г. на нотариус Р.И., като привиден, при условията
на абсолютна симулация, сключен при противоречието на закона и на морала . В
уточняваща молба заявява,че не поддържа иска си по чл.55 ал.1 ЗЗД,поради което не е
заплатил и държавна такса.
Ответницата А. С. С.е излага доводи са неоснователност и по двата иска- по чл.26 и по
чл.55 ЗЗД.
Твърди, че сделката е сключена е основание-да бъде надарена от фактическия си
съжителник, тъй като от съвместното им съжителство имат родени две деца-Д. и Ф., за
които от раждането им основните грижи за отглеждане и възпитание полагам ответницата.
Още през 2001г. двамата заедно отишли да работят в Кралство Нидерландия. Там живели
заедно до 2013г., когато съвместно решили, че е по-добре ответницата да се прибере в
България заедно с децата, а ищецът да остане да работи в Кралство Нидерландия. През
2018г. ответницата разбрала за любовна връзка между ищеца и друга жена, от която той
имал и дете. А. сам пожелал да й дари имотите, тъй като искал да я възнагради за това, че
сама отгледала двете им деца. Не е вярно твърдението на ищеца, че й прехвърлил имотите,
за да се освободи от имущество, за да може да придобие имоти в Кралство Нидерландия.
Най-вероятно под влияние на новата жена ищецът е завел настоящото дело. Изложеното от
него в исковата молба не отговаря на истината. Вярно е само това, че й е оставил
пълномощно още през 2015г., с което сключила сама със себе си Споразумение за разваляне
2
на договор за покупко-продажба на МПС на 19.06.2018г.
Счита, че сключения помежду им договор за дарение от 15.02.2018г. е действителен, не е
привиден и симулативен, тъй като и двете страни са желаели сключването на сделка за
дарение. Предвид на това моли съда да отхвърли иска.Претендира разноски.
Искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД е изсрочен по давност при условията на чл.110 от ЗЗД, тъй като
сделката е сключена на 15.02.2018г., а исковата молба е входирана в съда на 14.09.2023г.,
т.е. изтекъл е период по-дълъг от 5/пет/ години от датата на сделката. Прави възражение за
погасяване по давност. Същият е неоснователен и по същество, тъй като същия е акцесорен
и зависи от изхода на спора по главния иск. Договорът за дарение сключен на 15.02.2018г. е
действителна правна сделка, която обвързва страните по нея, поради което не е налице
неоснователно разместване на имуществени блага от правната сфера на ищеца в правната
сфера на ответника. Налице е основание за това разместване, поради което ищеца не може
да иска връщане на даденото по договора за дарение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна, следното: Страните са бивши фактически съжителници, които са започнали да
живеят съвместно през 2001. От съвместното си съжителство страните по делото имат две
деца Д. А. М., ЕГН **********, и Д. А. М. ЕГН **********. До 2013г. живели в Кралство
Нидерландия. От 2013г. до 2016г. живели с децата в България,като имали общ бизнес. През
2016 година ищецът се върнал да работи в Кралство Нидерландия, а през 2018г. и
ответницата е отишла да живее заедно с него. През периода 2015г.-2018г. ищецът е
превеждал редовно суми за издръжка на децата по банкова сметка на ответницата, като
редовните преводи били до м.октомври 2018г. Живели заедно до 2020г., след което ищецът
заживял на съпружески начала с друга жена, от която има син-А.,роден през 2022г.
На 15.02.2018г. ищецът дарил на ответницата притежаваните от него недвижими имоти с
идентификатори №61710.502.6337.7.137, №61710.502.6424.8.19 и №61710.5025,509.1.18 по
КККР на град Разград.
Ищецът твърди,че на 12.02.2018г.,чрез пълномощник /ответницата/ продал на ответницата
собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, като впоследствие на 19.06.2018г.
страните развалили договора за покупко-продажба. Представя доказателства за заплатени
данък сгради и такса смет по отношение на трите имоти за 2020г. и за 2021г.
По делото е приложена нотариална преписка д.№120/2018г. относно сключения договор за
дарение. Към същата са приложени нотариален акт за дарение №140/15.02.2018г., и молба
от двете страни за одобрение на договора, подписани от лично от двете страни. А. Х. М. е
подписал лично и приложените към делото декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 т.8
от ЗННД.
Въз основа на така установените факти,съдът направи следните правни изводи: Ищецът
твърди нищожност на договора за дарение като привиден, сключен при условията на пълна
симулация, като твърди, че страните не са целели настъпването на каквито й да е правни
3
последици и най-вече надаряване на ответницата.
Ищецът не успя да докаже твърдяното наличие на съзнателно несъответствие между
действително желаното от страните и изразеното от тях при сключване на договора, а
именно, че страните не са имали намерение за настъпването на каквито и да е правни
последици, включително и ответницата да бъде надарена, а така също и да установи в
процеса съгласието за симулацията на всички страни по договора, включително и за
ответницата. Доказването на симулацията става с обратно писмо/контралетер/ изходящ от
дарената или начало на писмено доказателство-изходящи от ответницата документи или
документи, удостоверяващи изявления на ответницата пред държавен орган, от което да е
видно, че заявеното при сключването на сделката съгласие е привидно. Ищецът не ангажира
такива доказателства. Предвид на това съдът намира,че не е налице привиден договор, който
не цели настъпването на каквито й да е правни последици за страните.
Видно от представената нотариална преписка ищецът се е явил лично и е подписал
собственоръчно всички необходими документи, удостоверяващи редовността на дарението.
Представения по делото нотариален акт за дарение отговаря на изискването за форма на
нотариален акт, предвидени в ГПК. Същият е издаден от надлежен нотариус който е и
местно компетентен да изповяда сделката. Нотариалният акт съдържа всички необходими
реквизити, като същия е подписан от страните, които са изписали собственоръчно трите си
имена. Нотариус Р. И. е подписала и подпечатала нотариалния акт.
По делото се установи,че страните са били дългогодишни фактически съжителници, които
са имали общ бизнес и две общи деца. Предвид липсата на доказателства в противния
смисъл, съдът приема,че ищецът е имал твърдяното от ответницата дарствено намерение,
което дарение същата е изрично приела.
Обстоятелството, че дарителя е заплатил дължимите данъци и такси за имотите за 2020г и за
2021г. не може да се тълкува като липса на намерение за надаряване от негова страна.
С оглед неоснователността на иска съдът намира,че не следва да се произнася по
възражението на ответницата за изтекла в нейна полза 5 годишна придобивна давност.
Предвид горното,съдът намира иска за неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.55 ЗЗД, който ищцата не поддържа, но не
оттегля,респ. не се отказва, съдът дължи произнасяне. По отношение на него е налице
нередовна искова молба,по която не е отстранена нередовността. В тази част исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото-прекратено.
С оглед изхода от спора на ответницата се следват сторените по делото съдебни разноски в
размер на 1020лв.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Х. М. против А. С. С. иск за установяване привидността на
договор за дарение, сключен в условията на пълна симулация на: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 61710.502.6337.7.137 с предназначение на обекта: ГАРАЖ
със застроена плош 17.87 кв.м. и адм.адрес ************************** ; 2.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 61710.502,6424.8.19 , с
предназначение на обекта: За търговска дейност, със застроена площ 28.35 кв.м., състоящ се
от: търговска зала и сервизно помещение, представляващ Магазин № 5 с адм.адрес:
****************************** ; 3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 61710.505.509.1.18, с предназначение на обекта: За търговска дейност, със
застроена площ 20.32кв.м., с адм.адрес: **************************************,
обективиран в с нот. акт за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот за
дарение № 140, том 1, peг. 1253, дело № 120 от 2018 г. на нотариус Р.И. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е предявен иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД и ВРЪЩА исковата молба,поради неотстраняване на
нередовността.
ОСЪЖДА А. Х. М. да заплати на А. С. С. сумата от 1020лв./хиляда и двадесет лева/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5