№ 26547
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110146510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищцата адв. О. с вх. №
181943/26.06.2023 г., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение №
9911/09.06.2023 г. по гр.д. № 46510/2021 г по описа на СРС, 56 състав, в частта за
разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ с включване на ДДС – или вместо присъдената сума от 400
лв. да се присъди сума в размер на 480 лв. в полза на адв. О..
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е
представен списък по чл. 80 ГПК на претендираните от страната разноски, съобразно
изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР №
6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобИ.е с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този
закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко
възмездно вътреобщностно придобИ.е на нови превозни средства с място на
изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобИ.е с
място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят
е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е
регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба,
безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва
на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на
1
роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на
услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1
ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по
съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който
насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива
осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ
адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за
възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който
насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.
Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено
със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за
адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а
второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но
не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се
изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено
лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито
е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна
помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито
ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.
Не следва нещо разпоредбата на пар. 2а ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения няма отношение към дължимия
данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда
начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати
и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана
безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има,
защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да
регламентира данъчни правоотношения (в този смисъл например Определение № 917
от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.)
Ето защо, като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 181943/26.06.2023 г., с която се иска
изменение в частта за разноските на Решение № 9911/09.06.2023 г. по гр.д. №
46510/2021 г по описа на СРС, 56 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3