№ 818
гр. Видин, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20231320100903 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Румяна Бетова и
Евгени Игнатов – изпълнителни директори, с която против М. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „Стара планина“ № 17, са предявени
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Твърди се от ищеца, че на 03.03.2021 г., в района на гр. Видин, е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е250 Д“, с
peг. № ВН 0315 АМ, управляван от М. М. М. и пешеходеца Васил Анков
Цеков.
Сочи се, че поради управление на горепосочения автомобил с
несъобразена с пътните условия скорост и като е възприел своевременно
неадекватното поведение на пешеходеца, движещ се неправилно по платното
за движение и е имал възможност да намали скоростта или да спре
движението на автомобила и да избегне настъпването на инцидента, водачът
на последния е реагирал със закъснение и е блъснал пешеходеца. Вследствие
на инцидента Васил Анков Цеков е претърпял средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на ляв голям пищял средна близка трета и ляв малък
пищял с разместване на фрагменти и изместване назад, довело до трайно
затруднение движението на левия долен крайник.
Излага се, че събитието е констатирано от ПП - КАТ и е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 40/08.03.2021 г.
Поддържа се, че след настъпване на застрахователното събитие
виновния водач е напуснал мястото му преди идването на контролните
органи.
1
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП, съгласно Протокол № 48 от
12.04.2022 г. по н.о.х.д. № 20211320201179/2021 г. по описа на Pайонен съд -
Видин е одобрено споразумение, е което ответникът в настоящото
производство е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
шесто, б. „а“, предл. второ, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
Посочва се, че между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственика на автомобил с
peг. № ВН 0315 АМ, има сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
07120001945378/14.07.2020 г., валиден към датата на процесното ПТП. Излага
се, че в „ЗД ЕВРОИНС“ АД е образувана застрахователна претенция №
**********/09.04.2021 г. за обезщетяване на претърпените от пострадалото
лице в резултат на инцидента неимуществени вреди.
Излага се, че назначена при застрахователя на основание разпоредбите
на чл. 21, ал. 1 от Наредба 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, комисия е определила застрахователно обезщетение по щета
**********/09.04.2021 г. в размер на 30576.00 лева, от които 29400.00 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1176.00 лева -
обезщетение на имуществени вреди (разходи за лечение и възстановяване),
отчитайки 30% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Поддържа се, че между ищцовото дружество и пострадалото лице е
сключена спогодба от 28.02.2022 г. за изплащане на горепосочената сума, с
оглед окончателното уреждане на отношенията им по повод процесното ПТП.
Твърди се, че на 28.03.2022 и 29.03.2022 г., горепосочената сума е била
изплатена по сметка на правоимащото лице.
Сочи се, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за ищцовото
дружество възниква право да получи изплатеното от негова страна
застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви
и разноски, когато последният е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато то е било задължително (поради наличието на
ранен от произшествието човек).
Излага се, че пред Районен съд - Видин е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК с предмет
процесното вземане, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1627/2022 г., по
описа на Pайонен съд – Видин, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Иска се от съда да се произнесе с решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца на основание чл.
500, ал. 2 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 11176.00 лева
/частични от вземане в общ размер на 30576.00 лева/, представляващи
изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски по щета №
2
**********/09.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2022 г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото
производството.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и
не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Със становище вх. № 12169/29.11.2023 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответникът дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 11176.00 лева /частични от вземане в общ
3
размер на 30576.00 лева/, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение, лихви и разноски по щета № **********/09.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2022 г. - датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В исковото производство ищецът претендира разноски в размер на
223.52 лева – за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на
делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер на
100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 323.52 лева /223.52
лева - за внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1627/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, в общ размер на
323.52 лева /223.52 лева - за внесена държавна такса и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, ул. „Стара планина“ № 17, че дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43, представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов – изпълнителни
директори, главница в размер на 11176.00 лева /частични от вземане в общ
размер на 30576.00 лева/, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение, лихви и разноски по щета № **********/09.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2022 г. - датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Стара
планина“ № 17 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Румяна Бетова и
Евгени Игнатов – изпълнителни директори, сумата в общ размер на 323.52
лева /223.52 лева - за внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/ - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Стара
планина“ № 17 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Румяна Бетова и
Евгени Игнатов – изпълнителни директори, сумата в общ размер на 323.52
лева /223.52 лева - за внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
1627/2022 г. по описа на Районен съд - Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 1627/2022 г. по
описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5