№ 3053
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507255 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 16.01.2024г., постановено по гр.д. № 16100/2023г. на СРС,
ГО, 73 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
“СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу Н. Д. Я. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 898, 92 лева
– главница за доставени и потребени количества вода в периода от 15.09.2019г.
до 25.05.2021г. до имот – ап. № 67, находящ се в гр. София, жк ****, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и за сумата
от 64, 10 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.07.2020г.
до 03.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50294/2022г. по описа на СРС, ГО,
73 състав. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за главница за
разликата над сумата от 898, 92 лева до пълния предявен размер от 984, 28
лева и за периода от 28.05.2019г. до 14.09.2019г., поради погасяване на
вземането по давност.
1
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Н. Д. Я., в която са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа
необоснованост на изводите относно наличието на облигационно
правоотношение по доставка на процесните услуги, както и за реална доставка
на същите услуги в претендирания от ищеца обем и стойност. Излага
съображения, че не са представени доказателства за титулярството в правото
на собственост върху процесния имот. Счита, че справката от Агенцията по
вписванията не представлява официален документ и има само информативен
характер, но не и материална или формална доказателствена сила. Нещо
повече, в приложената справка било удостоверено, че ответникът е придобил
имота по време на брак, което се установявало от вписаната през 2019г.
възбрана върху ½ ид. част от вещта. Поддържа, че по делото не е установено
количеството ВиК услуги, доставени до имота. Сочи, че през част от исковия
период ищецът е начислявал служебно разходи за ВиК услуги, въпреки
липсата на доказателства, че не е бил осигурен достъп до имота за реален
отчет на водомерите. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Въззиваемата страна “СОФИЙСКА ВОДА” АД не изразява становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във
въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен
състав приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ, вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо
2
стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 15.09.2019г.
до 25.05.2021г., в имот, находящ се в гр. София, жк ****, ап. 67, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на
определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на
предоставените услуги от ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване
на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се
съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като
съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
3
етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.
Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по
отношение на определена категория лица - носители на вещни права или
концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на
договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си
фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват
възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими
единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно
право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. Нормата на чл.
8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за
сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за
предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично
известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3
от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК
услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на
ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите
на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.
По делото е представена справка за лицето Н. Д. Я., ЕГН **********, от
Служба по вписванията – София за периода 01.01.1998г. – 25.04.2022 г.
относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида
№ 628928, от която се установява, че на 10.12.2009г. ответникът е придобил
въз основа на договор за покупко-продажба правото на собственост върху
следния недвижим имот: ап. № 67, находящ се в гр. София, жк ****, ап. 67,
като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на
собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. В
тази връзка, с оглед наведените от ответника възражения, следва да бъде
посочено, че същият не е оспорил верността на вписаните в справката
обстоятелства. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника
4
/твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на
вписаните в нея данни/, нито същият е ангажирал доказателства за
опровергаване на вписаната информация. В допълнение, вписаните в
регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния
регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация,
собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други
права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове.
Наведените от въззивника твърдения, че имотът е придобит по време на
брак и е в режим на съпружеска имуществена общност са недоказани.
Отделно от това, следва да се посочи, че дори и това обстоятелство да беше
установено, крайните изводи на съда относно пасивната материална
легитимация на ответника няма да се променят. В случая е приложима
презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. А
разпоредбата на чл. 122, ал.1 от ЗЗД дава право на кредитора да търси
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Неоснователни са релевираните доводи, че от същата справка се
установява ответникът да е титуляр на правото на собственост само на ½ ид.
част от имота. Вписванията относно налагането на възбрана върху ½ ид. част
от имота за задължения на Н. Я. установява обема на възбраненото право, а не
обема на правото на собственост върху недвижимия имот.
При съобразяване на представените по делото доказателства
първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че
ответникът има качеството "потребител" на В и К услуги по смисъла на § 1, т.
2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги за процесния имот. Титулярството в правото на собственост върху
имота обосновава възникването на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на ВиК услуги при публично известни Общи
условия. Освен това е необходимо да се посочи, че предмет на предявения иск
5
не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на
нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота,
не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е
предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на
цена на доставена и потребена в имота вода и ВиК услуги, при заявени от
ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор,
възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на водоснабдения
имот. Ето защо ангажираните писмени доказателствени средства са
достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК
услуги за процесния период.
Количеството на доставените в имота за исковия период услуги –
доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и
пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното
производство заключение на комплексна техническа и счетоводна експертиза,
което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно
и обосновано. Същото е изготвено въз основа на представените по делото
доказателства, както и на допълнително изисканите от вещото лице фактури,
електронния карнет по партидата и обобщена справка на фактурите с
начислени водни количества. От заключението се установява, че процесният
имот е водоснабден, като отчитането на потреблението е било извършвано въз
основа на монтирани в имота два водомера, на тримесечни отчети,
извършвани от проверител, на база самоотчети и по изчислителен път на
месечното потребление в рамките на тримесечния период. Изрично е
посочено, че за процесния период няма начислена консумация на студена вода
на база брой лица, а количеството потребена студена вода е определяно само
на база показания на водомери. Предоставените от ищеца ВиК услуги за
процесния период са 389 куб.м. вода, чиято стойност е 984, 28 лева,
определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени.
При липсата на заявено в срока и по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК
оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза от страна на
ответника и с оглед липсата на други доказателства, които да опровергават
заключението на вещото лице, се налага извод, че същото следва да се
кредитира. В този смисъл съдът счита за неоснователни наведените от
ответника възражения, че по делото не е доказано количеството на реално
6
потребените услуги в обекта. Противно на изложените доводи във въззивната
жалба, от събраните по делото доказателства не се установява ищцовото
дружество да е начислявало служебен разход за потребени ВиК услуги в
процесния имот. Водомерите са били отчитани на три месеца в съответствие с
установеното в чл. 21, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
от „Софийска вода“ АД, включително са налице данни и за самоотчет
Доколкото по делото не се твърди, нито се установява ответникът да е
погасил задълженията си към ищцовото дружество, се налага извод, че
предявеният иск е основателен до размер на сумата от 898, 92 лева главница,
съответстваща на непогасената по давност част от процесното вземане.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
мораторна лихва, поради което и с оглед липсата на нарушение на
императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в
тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното
производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по
отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от
посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд,
като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за
установено от фактическа страна досежно изпадането в забава за плащане на
главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и
размера на вземането.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
7
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 919 от 16.01.2024г., постановено по гр.д.
№ 16100/2023г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, в обжалваните му части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8