Решение по дело №1826/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 243
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20213110201826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201826 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Брадърс Билдинг“ ООД, против Наказателно постановление № 03-013182/
07.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Брадърс Билдинг“ ООД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 200лева, на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.С., който моли съда да уважи жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2020г. служители на Д”ИТ”, един от които св. Е.Н., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Брадърс Билдинг“
ООД в строителен обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Радецки“ №61. На обекта имало
работници, между които и Мардиросян. Свидетелят възприел как лицето боядисва вече
заварена метална врата. На лицата били предоставени за попълване на Декларации. В
попълнената от Мардиросян декларация по чл. 399 вр. чл. 402 от КТ, в нея той
1
посочил, че работи като заварчик от същия ден със съответното работно време, че има
уговорено трудово възнаграждение и трудов договор. Свид.Н. насрочил и
документална проверка, при която му била представена книгата за начален инструктаж
по безопасност и здраве при работа. В нея било отразено, че работника е инструктиран
не е инструктиран на датата на проверката, а едва на 23.09.2020г..
За установеното в хода на проверката бил съставен протокол № ПР
2024313/25.09.2020г., с който били дадени и съответните предписания.
Поради това спрямо въззивното дружество бил съставен акт за установяване на
нарушение за това, че в качеството на работодател не е документирано провеждането
на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж на
Киркор Мардиросян на длъжност „заварчик“ при постъпването му на работа. Било
прието, че нарушението е извършено на 26.08.2020г. и квалифицирано като такова по
чл.11 ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж. Актът бил предявен на надлежно
упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения
не били направени и депозирани.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел
констатациите, описани в акта, както и правната квалификация на нарушението- по
чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж. Било прието още, че от нарушението не са
произлезли вредни последици и то е било отстранено веднага след установяването му.
Поради това, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 „в“ ал.1 от КТ, на въззивното
дружество била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Е.Н. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.Свидетелят посочи, че
Кьойбашчиев е бил сред работещите на обекта лица, че е бил с работно облекло и в
хода на проверката е изпълнил поставена от техническия ръководител задача.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка,
както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок и от надлежна страна,
2
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на
Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ. То е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1
от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта. В постановлението са
посочени нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради
която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
От показанията на свид.Н., както и от писмените доказателства по делото –
констативен протокол и копие от страница от книга за начален инструктаж, по
безспорен и категоричен начин се установява, че на 26.08.2020г. по отношение на
Мардиросян не е било документирано провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве. На тази дата работника е бил установен в обекта, престирал е
труд, но не е бил инструктиран преди да бъде допуснат до работа. Това обстоятелство
не се и оспорва. Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и служители
се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Разпоредбата на чл.3 от
Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж, задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на
чл.11 ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че работодателят осигурява
провеждането на съответните инструктажи на всеки работещ, независимо от срока на
договора и продължителността на работното време, включително и на лица, приети за
обучение или за повишаване на квалификацията. В този смисъл работника е следвало
преди да бъде допуснат до работа да бъде инструктиран, което не е било сторено.
Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващия орган е приел,
че за допуснатото нарушение следва да се ангажира отговорността на дружество. В
акта и постановлението е посочено, че дружеството, в качеството си на работодател не
е документирало провеждането на начален инструктаж на работника. Приетите за
нарушени правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02,
предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в
Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват
на работа, както и че инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по
утвърдена от работодателя програма, която включва изчерпателно изброени въпроси.
В този смисъл задължението на работодателя е да осигури провеждането на
инструктажите по безопасност и здраве.Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата обаче те се
провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени
3
от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава
и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на
книгата в която се документират инструктажите, същите се документират не от
работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело. В този смисъл, от анализа
на приетите от наказващият орган за нарушени правни норми, може да се направи
извод, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да го извършва и документира.Т.е.
документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на
съответното длъжностно лице. В тази насока е и константната съдебна практика -
решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год. Решение по
к.н.а.д. № 3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на Административен съд –
Варна, решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС,
Решение по к.а.н.д № 3076/2017г. на Административен съд-Варна, решение по н.а.х.д.
№ 2743/2018г. на ВРС, Решения по к.а.н.д № 2971/2018г. , к.а.н.д. № 800/2019г., к.а.н.д.
№ 2216/2019г., по к.а.н.д. № 82/ 2019г. на Административен съд-Варна, к.а.н.д. №
2216/2019г., по к.а.н.д. № 1069/ 2020г. на Административен съд-Варна и др.
Въззивното дружество като работодател би могло да носи отговорност по наредбата в
случай, че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би
представлявало нарушение на чл.11, ал.1 или ако допусне до работа лице, което не е
инструктирано , което пък е нарушение на нарушение на чл.3 от Наредбата, каквото
обаче не е посочено нито в акта, нито в постановлението.
На следващо място следва да се отбележи, че недокументирането на проведен
инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не
представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция
не е предвидена. Приложената от наказващият орган санкционна норма на чл. 415в,
ал.1 от КТ сама по себе си не представлява състав на административно нарушение. Тя
съдържа в себе си само санкция за маловажно нарушение и може да намери
приложение във връзка с друга норма представляваща състав на нарушение. В случая
специална норма предвиждаща санкция за недокументиране на проведен инструктаж
не е предвидена. Единствената санкционна норма към която биха могли да бъдат
отнесени фактите с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба № РД 07-
2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ е тази на чл. 413,
ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на
инструктажа, макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е
бил запознат с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява.
Както бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е наказан
4
въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за документиране на
начален инструктаж възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, а такива
доказателства (за проведен начален инструктаж на конкретния работник) не са
ангажирани от страна на въззиваемата страна върху която и лежи тежестта на
доказване в административно-наказателното производство. Представена е книга за
начален инструктаж , в която липсва отбелязване за проведен такъв на работника към
27.11.2018год. Липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния
удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен такъв инструктаж обаче
означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. Нещо повече
факта на непроведен начален инструктаж към първия работен ден на работника се
доказва и от съдържанието на самата книга за начален инструктаж. Видно от същата
такъв инструктаж е бил проведен на 23.09.2020год..
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013182/ 07.10.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „Брадърс Билдинг" ООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 200 лева,
на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5