№ 7226
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110125632 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
1
Секретар Биляна Кирилова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 25632 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. Г., с ЕГН **********, от гр.
***************************, против Р. М. Ч., с ЕГН **********, и Н. Б. Н., с ЕГН
**********, двамата от гр. *******************, за обявяване за относително
недействителни по отношение на ищеца на следните сделки: 1. Договор за дарение на
недвижим имот от 02.03.2021 г., обективиран в Нотариален акт № ******************,
дело № 38/2021 г. на нотариус И.И.Ж., с рег. № ******, действаща в района на СРС, и 2.
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2021 г., обективиран в Нотариален
акт № *************, дело № 131/2021 г. на нотариус И.И.Ж., с рег. № ******, действаща в
района на СРС, поради липса на съгласие от ищеца за сключване на сделките, претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи по силата на
сключен граждански брак от 07.04.1977 г., като от 15 години са във фактическа раздяла, а
към момента е образувано гр.д. № 25192/2022 по описа на СРС, 117 състав, за прекратяване
на брака. Твърди, че по време на брака, на 18.06.1986 г. придобили собствеността върху
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, имотът представляващ
апартамент, находящ се на адрес: гр. ***********************, който имот е с
идентификатор **************, ведно с прилежащите избено и таванско помещение. Също
така твърди, че имотът е в режим на СИО, независимо от приетия режим на разделност,
нотариално заверен от 20.05.2015 г. Излага твърдения, че на 02.03.2021 г. ответницата
дарила на сина си 1/20 идеална част от притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота, а на
12.05.2021 г. същата прехвърлила сина си чрез покупко-продажба 9/20 идеални части от
същия имот. Сочи, че не е давал съгласие за извършване на разпоредителните сделки.
Твърди, че е научил за сделките на 26.02.2022 г. във връзка с извършена от сина му справка,
за която последният уведомил ищеца. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявената искова претенция. Моли съда да уважи предявеният иск, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р. М.
Ч. и Н. Б. Н., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не спорят
наличието на брачни отношения между ищеца и ответницата, придобиване на процесния
недвижим имот по време на брака в режим на СИО, както и избор на режим на разделност,
за което нотариално са заверЕ. декларация на 20.05.2015 г. Твърдят, че с избор на режим на
разделност, СИО е прекратена автоматично, след което СИО се е трансформирала в
2
обикновена съсобственост. Излагат подробни съображения относно придобиване на част от
имота от ответника. Оспорват момента на узнаване и предявяване на иска след срока. Молят
съда да отхвърли исковите претенции, претендират направените по делото разноски.
Ангажират доказателства.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват
исковата претенция, поддържат отговора на исковата молба. Молят съда да прекрати
производството поради недопустимост на исковите претенции, а при условие на
евентуалност да отхвърли исковете като неоснователни, претендират направените по делото
разноски.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото заверен препис от Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.08.1986 г. се установява, че
Б. Н. Г. и Р. М. Ч. са придобили собствеността върху апартамент № 7, находящ се в гр.
***********************, ведно с прилежащите избено и таванско помещение. Видно от
представения препис от Акт за сключен граждански брак № 309 от 07.04.1977 г., съставен от
Столична община, 04 Благоевски РНС, се установява, че Б. Н. Г. и Р. М. Ч. са сключили
граждански брак на 07.04.1977 г., а на 20.05.2015 г. е вписана нотариално заверена
декларация с рег. № 4144 от 20.05.2015 г. на нотариус С.Т., с рег. № ****, действащ в района
на СРС, за избор на режим на разделност.
От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
44, том І, рег. № 2126, дело № 38/2021 г. на нотариус с рег. № ******, действащ в района на
СРС, се установява, че на 02.03.2021 г. Р. М. Ч. е дарила на сина си Н. Б. Н. 1/20 идеална част
от своите 10/20, придобити чрез покупко-продажба и прекратяване на имуществената
общност от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************** с адрес: гр. **************************, заедно с прилежащите избено и
таванско помещение, при граници, подробно описани в нотариалния акт, като дарителката е
запазила правото на ползване върху даряваната идеална част. На 12.05.2021 г. е била
извършена поправка на нотариалния акт. От представения заверен препис от Удостоверение
за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № 2058 от 03.12.2015 г., издадено от Столична
община, район „Т.“, се установява, че Н. Б. Н. е син на Б. Н. Г. и Р. М. Ч..
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ************, дело № 131/2021 г. на нотариус с рег. № ******, действащ
в района на СРС, се установява, че на 02.03.2021 г. Р. М. Ч. е продала на Н. Б. Н. собствените
си 9/20 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************** с адрес: гр. **************************, заедно с
3
прилежащите избено и таванско помещение, при граници, подробно описани в нотариалния
акт.
От представения заверен препис от Схема № ********* от 22.03.2022 г., издадена от
СГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** с адрес: гр.
**************************, ет. 4, ап. 7, е собственост на Б. Н. Г. и Р. М. Ч., а като
основание е посочен договор от 18.08.1986 г. Видно от представения заверен препис от
удостоверение за данъчна оценка, издадено на 28.03.2022 г. процесният имот е деклариран
на името на Б. Н. Г. и Р. М. Ч..
От представения заверен препис от Решение № 654 от 16.01.2023 г. по гр.д. №
25192/2022 г. по описа на СРС, 117 състав, се установява, че сключеният граждански брак
между Б. Н. Г. и Р. М. Ч. е прекратен по вина на мъжа, като семейното жилище, находящо се
в гр. ***********************, е предоставено за ползване на жената. Решението е влязло
в сила на 17.02.2023 г. относно прекратяване на брака, а в останалата част – на 31.10.2023 г.
От представените заверени преписи от нотариални актове се установява, че на
27.02.2024 г. и на 01.03.2024 г. М. Б. Н. е върнал обратно собствеността, като е дарил
обратно на баща си Б. Н. Г. съответно на 1/20 идеална част от апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************, находящ се в гр.
********************, сделката обективирана в Нотариален акт за дарение на идеална част
от недвижим имот ***************, дело № 25/2024 г. на нотариус с рег. № ***, действащ в
района на СРС, и 1/20 идеална част от апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***************, находящ се в гр. ***************************,
сделката обективирана в Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот
****************, дело № 30/2024 г. на нотариус с рег. № ***, действащ в района на СРС.
От представеното Удостоверение № 122 от 10.06.2024 г., издадено от помощник-
нотариус В.Г., действащ заместване при нотариус С.Т., с рег. № ****, действащ в района на
СРС, се установява, че на 01.03.2022 г. са били заявени чрез електронен достъп до Единен
портал за заявяване на електронни административни услуги на Имотния регистър три броя
услуги, посочени в удостоверението, към което са приложени три броя незаверени преписи
от нотариални актове.
От представените от ответниците писмени доказателства се установява, че на
13.04.2022 г. Б. Н. Г. е дарил на сина си М. Б. Н. 1/20 идеална част от своите 10/20 идеални
части, придобити чрез покупко-продажба и прекратяване на имуществена общност, от
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***************, находящ се в гр. ***************************, сделката обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот *****************, дело № 134/2022 г. на
нотариус с рег. № ******, действащ в района на СРС. На същата дата Б. Н. Г. е дарил на сина
си М. Б. Н. 1/20 идеална част от своите 10/20 идеални части, придобити чрез покупко-
продажба и прекратяване на имуществена общност, от апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************, находящ се в гр.
********************, сделката обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим
4
имот № **************, дело № 133/2022 г. на нотариус с рег. № ******, действащ в района
на СРС.
От разпита на свидетеля Т. се установява, че същият е нотариус от 1998 г., а преди
това е бил адвокат, и познава страните поне от 15 години. Също така установява, че синът
М. Н., който се занимава със строителство, е негов клиент. Свидетелят сочи, че е заверявал
декларация за разделност на Б. и Р., които не поддържали семейни отношения, за да могат
занапред да се разпореждат с имуществото си. Преди две години ищецът и синът му се
консултирали при свидетеля относно възможността за разпоредителни сделки с имот,
представляващ СИО. На следващия ден, който бил почивен, синът М. се обадил, като
уведомил свидетеля, че при извършена справка установил, че майка му извършила
разпореждане с идеалната си част. На първия работен ден след почивните дни Б. и М.
посетили нотариуса и поискали копия от актовете, с които е била извършена сделката.
Свидетелят установява, че отказал да извърши сделка, по силата на която Б. поискал да
прехвърли собствената си 1/2 част. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля П. се установява, че познава Н. Н. от 2015 г. и е присъствал
на разговор между Н. и баща му в началото на месец май 2021 г. относно апартамент. Сочи,
че били в книжарницата на бащата на Н., намираща се в гр. София, в близост до централния
затвор. Свидетелят не очаквал да се проведе подобен разговор и излязъл извън
книжарницата. Съдът възприема показанията на свидетеля като непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
С оглед на указаната на страните доказателствена тежест, ищецът следва да докаже
правото на собственост върху процесните недвижими имоти и основанието, наличие на
сключен граждански брак между ищеца и ответницата, промяна на режима на имуществени
отношения, момента на узнаване на прехвърляне на собствеността.
По делото е безспорно установено, че Б. Н. Г. и Р. М. Ч. са били съпрузи и бракът им
е прекратен по вина на мъжа по силата на съдебно решение, влязло в сила на 17.02.2023 г.
относно прекратяване на брака. Не се спори, че по време на брака, на 20.05.2015 г., бившите
съпрузи са променили режима на собственост, като са избрали режим на разделност по
надлежния ред. Спори се относно момента на узнаване за прехвърлителните сделки,
възможността за извършване на разпоредителни сделки по време на брака и момента, от
който такива могат да бъдат извършвани при промяна на режима на общност.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът и
синът му М. Б. Н. са се консултирали със свидетеля Т., последният действащ в качеството си
на нотариус, а впоследствие са му възложили да извърши справка, като от представените
писмени доказателства се установява, че на 01.03.2022 г. по електронен път е била изискана
справка. След извършване на справката и снабдяване с копия от нотариални актове, в които
са обективирани процесните сделки, ищецът е могъл да узнае и за извършено прехвърляне
на вещни права. По делото не бяха представени доказателства от ответниците за по-ранен
5
момент, в който ищецът е могъл да узнае за извършените разпоредителни сделки на
02.03.2021 г. и 12.05.2021 г. Съдът приема, че направеното от ответниците възражение
относно момента на узнаване е недоказано и следва да бъде оставено без уважение. Ето
защо и към момента на предявяване на исковата молба – 17.05.2022 г. не е изтекъл
предвиденият в чл. 24, ал. 4 от СК преклузивен срок за оспорване на извършено
разпореждане от единия съпруг с вещно право върху обща недвижима вещ.
В чл. 18, ал. 1 действащият Семейния кодекс урежда три вида режим на имуществени
отношения между съпрузите – законов режим на общност, законов режим на разделност и
договорен режим. По делото е безспорно установено, че Б. Н. Г. и Р. М. Ч. са сключили
граждански брак на 07.04.1977 г., т.е. при действието на първия Семеен кодекс от 1968 г.
Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на действащия Семеен кодекс правилата относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по
заварени бракове. В конкретния случай съдът приема, че заварени бракове са всички
бракове, сключени до влизане в сила на действащия Семеен кодекс, независимо дали са
сключени при действието на първия Семеен кодекс от 1968 г. или при действието на
Семейния кодекс от 1985 г.
Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на действащия Семеен кодекс предоставя
възможност на съпрузите по заварени бракове да изберат законов режим на разделност или
да сключат брачен договор по реда на този кодекс. Безспорно е установено, че на 18.08.1986
г. Б. Н. Г. и Р. М. Ч. са придобили собствеността върху апартамент № 7, находящ се в гр.
***********************, ведно с прилежащите избено и таванско помещение, в режим на
съпружеска имуществена общност, като всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част от
имота.
Съпрузите са придобивали вещи в режим на СИО до 20.05.2015 г., когато съобразно с
§ 4, ал. 1 от ПЗР на действащия Семеен кодекс са избрали законов режим на разделност.
Новият режим на имуществени отношения между съпрузите действа занапред, т.е. от
20.05.2015 г., когато е било извършено вписването в акта за сключен граждански брак.
Вписването има оповестително действие и цЕ. да защити интересите на трети лица. Това
означава, че по отношение на имуществото, придобито след промяна на режима на
имуществени отношения между съпрузите, ще се прилага новият, избран от съпрузите
режим, в случая този на разделност.
По отношение на имуществото, придобито в режим на СИО, приложение намира чл.
24, ал. 3 от СК, съгласно с която разпоредба разпореждането с общо имущество се извършва
съвместно от двамата съпрузи. И дарението, и покупко-продажбата, са сделки на
разпореждане, извършени са съответно на 02.03.2021 г. и на 12.05.2021 г., към която Б. Н. Г.
и Р. М. Ч. са били в граждански брак, като и двете сделки се отнасят до имущество,
придобито в режим на СИО. Разпореждането и в двата случая е извършено само от Р. М. Ч.,
като по делото липсват доказателства, от които да се установи, че последната е действала и
като пълномощник на съпруга си. Ето защо за съда се налага извод, че при извършване на
процесните сделки е липсвало съгласието на ищеца.
6
За пълнота на изследването следва да се посочи, че с промяната на режима на
имуществени отношения между съпрузите не настъпва трансформация върху правата,
придобити от съпрузите до момента на промяна на режима. Съгласно чл. 27, ал. 3 от СК
СИО може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност
или сключат брачен договор, но това прекратяване има действие занапред. В този смисъл е и
Решение № 71 от 2.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2019 г., II г. о., ГК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че процесните сделки са относително
недействителни по отношение на ищеца, поради което и исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в размер на 2 447,03 лв., от които: сумата от 447,03 лв. – платени държавни
такси и сумата от 2 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответниците за
присъждане на направените по делото разноски, същото, съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК, се
явява неоснователно, поради което в полза на ответниците разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на Б. Н. Г., с ЕГН **********, от
гр. ***************************, Договор за дарение на недвижим имот от 02.03.2021 г.,
обективиран в Нотариален акт № ******************, дело № 38/2021 г. на нотариус
И.И.Ж., с рег. № ******, действаща в района на СРС, по силата на която сделка Р. М. Ч. е
дарила на сина си Н. Б. Н. 1/20 идеална част от своите 10/20, придобити чрез покупко-
продажба и прекратяване на имуществената общност от следния недвижим имот:
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************
с адрес: гр. **************************, заедно с прилежащите избено и таванско
помещение, при граници на имота, подробно посочени в нотариалния акт, и Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2021 г., обективиран в Нотариален акт №
*************, дело № 131/2021 г. на нотариус И.И.Ж., с рег. № ******, действаща в района
на СРС, по силата на която сделка Р. М. Ч. е продала на Н. Б. Н. собствените си 9/20 идеални
части от следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ************** с адрес: гр. **************************, заедно с
прилежащите избено и таванско помещение, при граници, подробно описани в нотариалния
акт, поради липса на съгласие от ищеца за сключване на сделките, по предявения иск от Б.
Н. Г., с ЕГН **********, от гр. ***************************, против Р. М. Ч., с ЕГН
7
**********, и Н. Б. Н., с ЕГН **********, двамата от гр. *******************, с правно
основание чл. 24, ал. 4 от СК.
ОСЪЖДА Р. М. Ч., с ЕГН **********, и Н. Б. Н., с ЕГН **********, двамата от гр.
*******************, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Н. Г., с ЕГН **********, от гр.
***************************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 447,03 лв.
/две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8