№ 989
гр. Перник, 09.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.А
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104973 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 6755/14.09.2021
г., уточнена с молба с вх. № 9208/27.10.2021 г., подадена от Е. З. Г., чрез адв. П. Д.,
срещу ОД на МВР- гр. Перник, с която се иска осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 12.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 300 лева, представляваща присъдени разноски по
а.н.д. № 841/2020 г. на РС-Перник, за периода от 17.04.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба- 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева,
представляваща присъдени разноски, считано от датата на подаване на исковата
молба- 14.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищцата твърди, че с влязло в сила решение № 260093/22.10.2020 г. по а.н.д. №
841/2020 г. на РС-Перник е отменен електронен фиш, с който на ищцата е била
наложена глоба в размер на 300 лева. Със същото решение ОД на МВР- гр. Перник е
бил осъден да заплати разноски на ищцата в размер на 300 лева за производството.
Сочи се, че за сумата на разноските бил издаден изпълнителен лист от 05.04.2021 г.,
въз основа на който Е. З. Г. на 09.04.2021 г. подала покана до ОД на МВР- гр. Перник
за доброволно изплащане на присъдената сума. В указания в поканата 7-дневен срок,
както и към настоящия момент сумата по изпълнителния лист не била заплатена на
ищцата. Поради това ищцата счита, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
сумата от 300 лева от 17.04.2021 г.- след изтичане на дадения му срок за доброволно
изпълнение с поканата, като от тази дата моли искът за законната лихва да бъде уважен
до окончателното изплащане на главницата. Претендира и разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от ответника ОД на МВР- гр. Перник, с който искът се оспорва като неоснователен и се
моли същият да бъде отхвърлен по изложени подробни съображения. Сочи, че сумата
по изпълнителния лист в размер на 300 лева, е заплатена изцяло на ищцата на
1
16.11.2021 г. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Х.,
признава, че плащането на сумата от 300 лева, за която е издаден изпълнителен лист от
05.04.2021 г. по анд № 841/2020 г. на ПРС, е извършено от ответника на 15.11.2021 г. и
уточнява, че за периода от 14.09.2021 г. до 15.11.2021 г. размерът на изтеклата лихва е
5,25 лева. Поради това претендира заплащане на сумата от 12,67 лева- законна лихва за
периода от 16.04.2021 г. до 14.09.2021 г. и сумата от 5,25 лева за периода от подаване
на исковата молба до 15.11.2021 г. или общо 17,83 лева. Представя и справка от
калкулатор за законна лихва.
С писмена защита, представена преди проведеното по делото писмено
заседание, ответникът доразвива съображенията си, изложени в отговора на исковата
молба, като моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е прието като писмено доказателство копие на решение №
260093/22.10.2020 г. по анд № 841/2020 г. на ПРС, с което е отменен електронен фиш,
серия К, № 3186258 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Е. З. Г. е наложена глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и Областна Дирекция на МВР- гр.
Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата от 300 лева, нейни разноски в
административно наказателното производство. Въз основа на цитираното решение по
същото дело е издаден представеният изпълнителен лист от 05.04.2021 г. в полза на Е.
З. Г. срещу Областна Дирекция на МВР- гр. Перник за сторените разноски в размер на
300 лв.
С приложената по настоящото дело покана с вх. № **********/09.04.2021 г. по
реда на чл. 519, ал. 2 ГПК Е. З. Г. е предявила пред Областна Дирекция на МВР- гр.
Перник горепосоченият изпълнителен лист от 05.04.2021 г. и е поканила ответника в 7-
дневен срок от получаване на поканата да заплати сумата от 300 лева- разноски и 5
лева- такса за издаване на изпълнителен лист по посочена банкова сметка.
Съдът цени направеното от ищцата в откритото съдебно заседание признание, че
ответникът е заплатил сумата от 300 лева в хода на настоящото производство, с оглед
на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК и намира, че същото
кореспондира с представеното от ответника извлечение по хронология от сметка 4897,
видно от което на 16.11.2021 г. е извършен бюджетен превод в полза на ищцата за
сумата по изпълнителния лист от 05.04.2021 г.
Представените от ищеца справки от лихвен калкулатор са извлечения от интернет
сайт и нямат характера на писмени документи, поради което и не следва да бъдат
коментирани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже, че има вземане срещу ответника за сумата от 300
лева, за който е издаден изпълнителен лист от 05.04.2021 г., както и датата, на която е
настъпил падежът за плащане на тази сума.
В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на претендираните
суми.
Фактът на снабдяване на ищцата с изпълнителен лист за присъдените срещу
отверника разноски в размер на 300 лева, извършени в съдебното производство по анд
2
№ 841/2020 г. на ПРС, обуславя извод, че същата е била носител на ликвидно и
изискуемо вземане. Съответните парични суми възникват без срок, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага, но за да изпадне в забава, длъжникът
следва да бъде поканен съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С получаване на поканата за
плащане или след изтичане на срока за доброволно плащане, ако такъв е предоставен,
длъжникът по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, тъй като забавеното изпълнение на парично задължение закономерно
причинява вреди на кредитора от невъзможността да се ползва от паричната сума.
По отношение на приложимостта на общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД към
вземания за разноски, присъдени със съдебно решение, е налице константна практика
на ВКС, обективирана в решение № 45/18.05.2010 г. по т. дело № 532/2009 г. по описа
на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. В същото е
прието, че правото на разноски съставлява имуществено субективно право, като
отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е
уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно
правоотношение, чиито фактически състав е трикомпонентен - неоснователно
предизвикан правен спор, направени разноски във връзка с участие в съдебното
производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по
искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за съдебните
разноски е обективна отговорност, тя не е отговорност за вреди, предвид нейния обхва,
изчерпващ се единствено с направените за развитие на производството разходи,
поради което същата е невиновна – субективното отношение на задължената за
разноски страна не е елемент от нейния фактически състав. Вземането за присъдени в
съдебно производство разноски има облигационен, извъндоговорен характер. То
произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение, въз основа на
конкретна законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските. И тъй
като става дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1
ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на
паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има право на законна
/мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е лишен от
облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил.
Изпълнението на паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва
с постановяване на съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава.
Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да
възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма на
поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на
конкретна по размер парична престация.
По делото се установи, че покана с недвусмислено съдържание и надлежно
окомплектована с оригинал на изпълнителния лист от 05.04.2021 г., е депозирана при
ответника на 09.04.2021 г. и след изтичане на предоставения с поканата 7-дневен срок
за доброволно изпълнение, считано от 17.04.2021 г. длъжникът ОД на МВР- гр. Перник
е изпаднал в забава и дължи заплащане на законна лихва.
Предвид изложеното за характера на отговорността за разноски, неоснователни са
доводите на ответника, че не дължи заплащането на законна лихва, по аргумент от чл.
519, ал. 2 ГПК. Тази разпоредба урежда реда, по който се изпълняват принудително
парични задължения на държавни учреждения или общини. Ако липсва бюджетен
кредит, органът бюджетен разпоредител предприема действия за отпускането на такъв
най-късно следващата бюджетна година. Нормата урежда особения ред, по който се
извършва принудително изпълнение срещу учреждения и общини, а не се отнася и не
изключва изпадането им в забава за изпълнение на парично задължение, което се
3
подчинява на общите правила на гражданското право, регламентирани в ЗЗД.
Посочената разпоредба установява начин на изпълнение на парични задължения на
определен кръг правни субекти, какъвто не се спори, че е и ответникът, но няма
отношение към фактическия състав на задължението на поставен в забава длъжник да
престира обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Установи се, че на 16.11.2021 г. е извършено плащане от ответника на
присъдените по изпълнителния лист от 05.04.2021 г. разноски в размер на 300 лева в
полза на ищцата, което обстоятелство е настъпило в хода на настоящия процес и съдът
го цени съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо искът за законната лихва се явява
основателен за периода от 17.04.2021 г. до 15.11.2021 г., който е разделен от ищцата на
два периода- от 17.04.2021 г. до 14.09.2021 г., когато е подадена исковата молба и от
14.09.2021 г. до 15.11.2021 г. Доколкото има застъпване на тези два периода, следва
датата 14.09.2021 г. да бъде отнесена към втория период, който е конкретизиран с
исковата молба от нейното предявяване до окончателното плащане на сумата по
изпълнителния лист и отделно се изчисли дължимата законна лихва за периода от
17.04.2021 г. до 13.09.2021 г. (денят преди подаване на исковата молба).
С оглед установеността на иска в неговото основание, съдът следва да определи
размера му съгласно чл. 162 ГПК по своя преценка. Размерът на законната лихва е
нормативно определен на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- основният лихвен процент на
БНБ за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/.
Използвайки публично достъпен онлайн калкулатор, съдът изчисли, че дължимата
законна лихва върху сумата от 300 лева по процесния изпълнителен лист за периода от
17.04.2021 г. до 13.09.2021 г. възлиза на 12,50 лева, а за периода от 14.09.2021 г. до
15.11.2021 г. същата възлиза на 5,25 лева. За тези суми исковете по 86, ал. 1 ЗЗД, се
явяват основателни и следва да бъдат уважени. За разликата над сумата от 12,50 лева
до целия претендиран размер от 12,67 лева за периода от 17.04.2021 г. до 14.09.2021 г.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса, или общо 350 лева, от които
следва да бъдат присъдени 348,43 лева.
Ищцата следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника сумата от
0,95 лева- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Е. З. Г., с ЕГН **********, с
адрес ***********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 12.50 лева
/дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 17.04.2021 г. до 13.09.2021 г., и сумата от 5,25 лева
/пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер
4
на законната лихва за периода от 14.09.2021 г. до 15.11.2021 г., дължими за забавено
плащане на сумата от 300 лева, представляваща присъдени разноски с решение №
260093/22.10.2020 г. по анд № 841/2020 г. на ПРС, за които е издаден изпълнителен
лист от 05.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. З. Г., с ЕГН **********, с адрес ***********,
срещу Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над присъдената сума от 12.50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/ до целия
претендиран размер от 12,67 лева /дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
17.04.2021 г. до 14.09.2021 г., дължими за забавено плащане на сумата от 300 лева,
представляваща присъдени разноски с решение № 260093/22.10.2020 г. по анд №
841/2020 г. на ПРС, за които е издаден изпълнителен лист от 05.04.2021 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Е. З. Г., с ЕГН **********, с
адрес ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 348,43 лева /триста
четиридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/, представляваша направени в
производството разноски.
ОСЪЖДА Е. З. Г., с ЕГН **********, с адрес ***********, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,95 лева
/деветдесет и пет стотинки/, представляваша направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5