№ 6388
гр. С., 13.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110106174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ж.Н. Ж., ЕГН **********,
с посочен адрес – град С., ул.(АДРЕС), чрез адвокат Л.И. К., със съдебен адрес – град П.,
ул.(АДРЕС) против (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
град С., пл.(АДРЕС).
С исковата молба е заявено искане за допускане на обезпечение на предявения иск,
като се иска от съда да определи като обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 2759/2010 по описа на ЧСИ Н.М..“.
Съдът като обсъди наведените в исковата молба с искане за допускане на
обезпечение, в казуса такова по смисъла на чл.389, ал.1 от ГПК, представените с
исковата молба доказателства е мотивиран да стори следните правни изводи:
Искането за допускане на обезпечение следва да бъде уважено при следните
аргументи:
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
исковата защита, вероятна основателност на същата, която следва да се изведе от анализа на
представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства – и
обезпечителна нужда от постановяване на обезпечението, както и посочване от молителя на
адекватна на вида и естеството на охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на иск, настоящия съдебен
състав приема заявения иск за допустим.
С разглежданата молба съдът приема, че е заявен конкретен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, който е предявен от лице което
има правен интерес, като последния се извлича от твърденията им в исковата молба.
Несъмнено е, че в разглежданата искова молба са посочени всички съществени елементи на
основанията на които ищцата основава исковата си претенция, така, както са изискванията
на чл. 127 ал.1 от ГПК. Налице е детайлно описване на обстоятелствата, на които се
1
основава всяка претенция, заявили са правоизключващи възражения.
Относно вероятната основателност на исковата претенция, съдът следва да посочи, че
на фазата на обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане
на обезпечение писмени доказателства може да са направи извод за наличието вероятна
основателност, която така установена на този етап на производството не обвързва съда при
окончателното му произнасяне в решение по същество на спора.
По аргумент от разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива.
Съдът прави извод, че в казуса, са налице в кумулативност всички посочени по–горе
условия. Допустимостта на сочените установителни и осъдителни искови претенции –
такива с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК е безспорна. Следва да се посочи, че
допустимостта на претенциите се и основава на обследване на фактическите твърдения на
ищеца относно възникването на негово право на иск спрямо ответника.
Следва да се отбележи, че във връзка с твърденията и доказателствата съдът е
мотивиран да стори изводи за необходимост от обезпечението на исковата претенция, т.е. за
наличието на обезпечителна нужда, доколкото описаните в исковата молба факти, сочат на
такава , като съдът отчита и наличната опасност без допускане на исканото обезпечение да
се накърнят без правно основание лични субективни права на ищцата и нейните законно
защитими интереси.
Съдът съобразява, че по начало обезпечителната нужда се предполага и при липсата
на данни, които я опровергават, следва да се приеме, че тя съществува, още повече, че
наличието на обезпечителната нужда не винаги следва да се доказва от търсещия
обезпечителна защита.
По отношение на адекватността на обезпечителната мярка, съдът е на становище, че
поисканата такава – „спиране на изпълнението по изпълнително производство“ в достатъчна
степен охранява правата и интересите на ищцата.За настоящия съдебен състав, тази
обезпечителна мярка е адекватна и подходяща с оглед обезпечителната нужда и вида на
охраняваното право. Адекватността на обезпечителната защита предполага еквивалентост
между нуждата от същата и естеството на правото, което се цели да се съхрани, поради
което с оглед характера на установителната искова претенция – тази по чл.439, ал.1 от ГПК
– оспорване на дълга на основание факти, настъпили след издаване на изпълнителния титул,
въз основа на който е образувано соченото изпълнително производство е именно
съответната обезпечителна мярка на търсената защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.389, ал.1 от ГПК във връзка с чл.397, ал.1, т.3
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК с петитум: „Да се признае за установено в правоотношенията
между Ж.Н. Ж., ЕГН **********, с посочен адрес – град С., ул.(АДРЕС), чрез адвокат Л.И.
К., със съдебен адрес – град П., ул.(АДРЕС) против (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град С., пл.(АДРЕС), че Ж.Н. Ж., ЕГН **********, с
посочен адрес – град С., ул.(АДРЕС) не дължи на универсалният правоприемник и ответник
(ФИРМА) АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление и кореспонденция: гр.
С., пл. (АДРЕС), поради настъпилото обединяване с първоначалният взискател (ФИРМА)
2
АД следните суми: сумата от 16 198 ,18 лева ( шестнадесет хиляди сто деветдесет и осем
лева и осемнадесет стотинки ) - представляваща неизплатена главница по договор за банков
кредит с (ФИРМА) АД, поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 2.11.2006 година от Софийски Районен Съд, по ч. гр.дело №
21074/2006 година по влязла в сила заповед изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК, въз основа, на който първоначално е било образувано изпълнително дело №
653/2006 година, по описа на ЧСИ - В.Л., peг. № 780, с район на действие СГС, което
изпълнително дело е преобразувано под № 2759/2010 година по описа на ЧСИ-Н.М., peг.
№841, с район на действие СГС.“, като налага следната обезпечителна мярка – „Спиране
на изпълнението по изпълнително дело № № 2759/2010 година по описа на ЧСИ-Н.М.,
peг. №841, с район на действие СГС, с взискател (ФИРМА) АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град С., пл.(АДРЕС) и длъжник Ж.Н. Ж., ЕГН
**********, с посочен адрес – град С., ул.(АДРЕС).“.
Да се издаде обезпечителна заповед в полза на ищeца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едно
седмичен срок, който за ищците тече от връчването на определението, а за ответника – от
връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3