Решение по адм. дело №398/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Н. Л. – Хубанова от [населено място], [улица], ет.6, ап.23 и Н. А. Н. от [населено място], [улица], представлявани от ... Ц. Д., срещу Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им и е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на посочените лица и на лицата М. В. П. и П. Н. В. е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01861330/24.02.2025 г. на ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – В. Търново в общ размер на 2 932,77 лева.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО не съдържа фактически и правни основания за събиране на посочените в него суми. Изтъква се, че като единствено основание е посочен ревизионен акт за начет, в който са налице констатации за причинени щети на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза, но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК. Предвид това считат, че отговорността им е ангажирана без правно основание. От съда се иска да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане.

В о.з. жалбоподателите не се явяват, представляват се от ... Д., която поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и в хода на устните състезания. Претендира заплащане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба – директорът на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител юк В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

 

Административен съд Велико Търново, осми състав като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение /ЕР/ №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р М. Д. Й. и членове д-р С. Д. И. и д-р Т. С. Б., на Е. Х. С. е определена оценка на работоспособността 81 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – една година /до 01.09.2024 година/ и дата на инвалидизиране 29.05.2023 година. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Велико Търново и е отменено с ЕР №90039 от заседание №5 от 09.01.2024 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР №90435 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Л.-Х. и членове д-р Н. А. Н., д-р М. В. П. и д-р П. Н. В., на Е. Х. С. е определена оценка на работоспособността 84 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – три години /до 01.04.2027 година/ и дата на инвалидизиране 29.05.2023 година. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Велико Търново и е отменено с ЕР №92760 от заседание №124 от 28.10.2024 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ по отношение на оценката ТНР/вида и степента на увреждане, като са определени 34 %. Така постановената оценка 34 % ТНР не е била обект на разглеждане на заседание на МК при ТП на НОИ-Велико Търново. Няма данни последно посоченото експертно решение на НЕЛК да е било обжалвано.

От наличните в административната преписка доказателства се установява и между страните не се спори, че междувременно с Разпореждане №********** от 09.11.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, на Е. Х. С. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост на основание чл. 98, ал. 7 от КСО /при обжалване на ЕР, размерът е като на социалната пенсия за старост/. Пенсията на С. е спряна с Разпореждане №2177-04-477#8/25.01.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО поради отмяната на ЕР №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. на ТЕЛК. С Разпореждане № ********** от 31.05.2025г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, на С. отново е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 19.01.2024г. Впоследствие с Разпореждане №2177-04-477#10/18.11.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена личната социална пенсия за инвалидност на С., считано от 19.09.2023 г. Няма данни посочените разпореждания да са били обжалвани. Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Е. С. за периода 01.02.2024 г. – 31.10.2024 г. е общо в размер на 2 834,99 лева, в това число главница – 2 711,48 лева, и начислена лихва по реда на чл. 113, ал. 1 от КСО в размер на 123,51 лв. към 18.11.2024 г.

Производството по издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед №ЗР-5-04-01823490/20.01.2025 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Със същата е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Л.-Х., Н. А. Н., М. В. П. и П. Н. В. във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Определени са срок за извършване на ревизията, времеви обхват на същата /01.02.2024 г. – 31.10.2024 г./ и контролен орган, който да я извърши. В хода на ревизията са били приобщени коментираните по-горе експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и НЕЛК, решения на медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново и жалби до НЕЛК, разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, справки от регистри на НОИ. От Началник на отдел КПК при ТП на НОИ – Велико Търново е изготвено Становище вътр.: №1056-04-11#2/15.01.2025г. Становище вътр. №1056-04-11#1/15.01.2025 г. е дадено и от председателя на Медицинска комисия в ТП на НОИ – Велико Търново. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01861330/24.02.2025 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. Със същия на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е определена като подлежаща на възстановяване от ревизираните лица солидарно сумата 2 711,48 лв. – неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. Към ревизионния акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилата се процедура по издаването и отмяната на ЕР №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. и ЕР №90435 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането, спирането и прекратяването въз основа на същите, на пенсии за инвалидност на Е. С.. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на нормативните разпоредби при издаването на тези експертни решения.

Ревизионният акт е връчен на адресатите му /л. 32-гръб от делото/, като единствено А. Л. – Хубанова и Н. А. Н., чрез пълномощника си, са подали възражение на основание чл. 110, ал. 2 от КСО. След представяне от ст. инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. за внасяне от А. Н. Л.-Х., Н. А. Н., М. В. П. и П. Н. В., на сумите по ревизионния акт за начет /общо 2 932,77 лева/. Доколкото към 08.04.2025г. от посочените лица е внесена сума в размер на 2 199,63 лв., е прието, че задължението по начет е в размер общо на 733,14 лв. Разпореждането е връчено на лицата, като е обжалвано по реда на чл. 117 от АПК единствено от А. Л. – Хубанова и Н. А. Н., чрез пълномощника им. С Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата срещу него е била отхвърлена. Същото е връчено на адресатите чрез пълномощника им на 12.05.2025 г. /л. 9 от делото/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез органа, който го е издал, на същата дата, съгласно дадения входящ номер от деловодството на ответната администрация. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети тези, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2103-04-31#1/15.05.2025 година по описа на ТП на НОИ Велико Търново.

На основание чл. 190 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от трето неучастващо лице – РЗИ – Велико Търново с писмо вх. № 3410/17.07.2025 г. е представено Медицинското експертно досие на Е. С., съхранявано в Регионалната картотека на Медицинската експертиза при РЗИ – Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от компетентен по място, материя и степен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. С процесното решение е извършен административен контрол за законосъобразност на разпореждане, издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, която норма предвижда, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Предвид на това, съставеният РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събирането на сумите, установени с РА като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО. В тази връзка в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на процесното разпореждане. От представените по делото доказателства се установява, че извършената частична ревизия по разходите на ДОО, отговаря на нормативните изисквания за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, предвидени в инструкцията по чл. 108, ал. 3 от КСО, респ. настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до самостоятелна отмяна на разпореждането, респ. решението на това основание.

Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните орган на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност (ТНР) включва определянето на обстоятелствата от т. 1 – 9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 – 5. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Според ал. 2 на чл. 63 от НМЕ, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка, а според ал. 3 при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение №2.

Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата, изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти, свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти - членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалният характер на експертизата.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва да се разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени рамки, в който диапазон експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Наред с това, има и оценка, която при наличието на определени факти следва определен точен извод (оценка) по съдържание определен от правна норма. Професионалната дейност на експертите в този случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, от които факти следва и законовата оценка. В настоящият случай е налице първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните „от – до“, за която дейност не могат да носят отговорност.

Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменени решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Тази връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай.

Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им, но не това се има предвид в хипотезата на разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК.

При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация (в същия смисъл решение № 4265/05.04.2017 г. по адм. д. № 3895/2016 г. на ВАС, VI о. и решение № 6672/29.05.2017г по адм. дело № 2169/2016г на ВАС, VI о.).

В настоящият случай не е установено, нито се твърди, от ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или да е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Видно от ЕР №90039 от заседание №5 от 09.01.2024 г. и ЕР №92760 от заседание №124 от 28.10.2024 г. на НЕЛК е, че отмяната на ЕР №90272 от заседание №111 от 11.09.2023 г. и ЕР №90435 от заседание №78 от 02.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е обусловена от липсата на достатъчно данни и обективни доказателства за поставените диагнози. Последното обстоятелство обаче не води до извод за нарушение на нормативните разпоредби, а се дължи на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. Освен това, следва да се посочи, че в решението на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че същото не констатира такива нарушения. В този смисъл следва да се отбележи, че когато с решение на НЕЛК се отменя решение на ТЕЛК, то отменителното решение следва да съдържа конкретни мотиви относно това, в какво се изразява неправилността на приетото от членовете на ТЕЛК, респ. следва да се посочи и в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение, и при какви правила то е взето или следва да се вземе. В тази връзка следва да се съдържат и изводи дали има нарушение на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза, с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК няма основание други лица или органи извън състава на ТЕЛК и НЕЛК да преценяват отмяната на решение на ТЕЛК при какви условия е отменено, още по малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. (В този смисъл Решение № 13060 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2023 г., VI о., Решение №5435 от 27.05.2025г. на ВАС по адм.д. №63/2025 г., VI о.). В случая в отменителното решение на НЕЛК не се съдържат конкретни мотиви, че решението на ТЕЛК се отменя поради нарушение на нормативни разпоредби при издаването му, а единствено поради несъгласие с констатираните заболявания и определените проценти ТНР.

С оглед гореизложеното, не е осъществен съставът на чл.110, ал.1 от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, в частност на жалбоподателите А. Л.-Х. и на Н. А. Н.. (В този смисъл Решение №1732 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №9714/2021 г., VI о., Решение №1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №2256/2016 г., VI о., Решение №9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №9170/2015 г., VI о., Решение №4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №9111/2015 г., VI о., Решение №12735/ 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. №8492/ 2016 г., VI о., Решение №4265/ 05.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №3895/ 2016 г., VI о. и др.).

Изложените съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицата срещу Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, поради което същото ще следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателите имат право на разноски. Претендираните разноски са в размер на по 500 лв., изплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие от 30.05.2025 г., приложени към делото от техния пълномощник, и по 10 лв. за държавна такса за образуване на делото, които разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати така, както са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Л. – Хубанова, [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.23 и на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Решение №1040-04-36/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им и е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01883418/08.04.2025 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търновo.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на А. Н. Л. – Хубанова, [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.23, сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/, разноски по делото.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/, разноски по делото.

Решението, подлежи на обжалване в 14-/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.