РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Ямбол, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101825 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Угренова естейт“ ЕООД
– гр. С. правоприемник на „ЮБЦ“ ЕООД/- гр. С., чрез адв. В.Г. от САК, против Г. П. Я. от
с. В., обл. Я. С исковата молба се твърди, че вземането в размер на 52,47 лв. на „ЮБЦ“
ЕООД е било придобито на 05.10.2020 г. съгласно Анекс към договор за цесия от
01.10.2019 г. сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД, на свой ред правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД,
което дружеството от своя страна придобило вземането от „БТК“ ЕАД на дата 23.09.2020 г.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор преди подадено в съда на
заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на
ЯРС. Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал
предоставени от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
кл.номер на абоната ***. Твърди се, че ответникът абонат е потребил и не е заплатил услуги
общо фактурирани за 4 последователни отчетни месеца м. 4, м. 5, м. м.6 и м.7.2019 г.
Твърди се, че въз основа на договора мобилния оператор е ангажирал договорна отговорност
а на ответника абонат за заплаща на неустойка в размер на сумата от 52,47 лв. Твърди се, че
ответникът е бил уведомен за сключената цесия.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към ищеца съществува изискуемо вземане в размер на 52,47
лв., представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл.№ *** от
26.11.2018 г. сключен между длъжника и мобилния оператор, представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси за всяка абонаментна услуга по сключения договор,
1
за което е издадена фактура № ***/08.08.2019 г., с падеж 25.08.2019 г. Претендират се
разноски по делото.
Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцовото дружество, с която моли, в
случай, че ответницата не се явява в първото по делото съдебно заседание се иска от съда да
постанови решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК - неприсъствено решение, с
което да признае за установено вземането по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е
взел становище по основателността и допустимостта на предявения иск, редово призован за
с.з, не се явява, не прави изявления за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2022 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Угренова естейт“ ЕООД, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника Г. П. Я., за сумата от 52,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с кл.№ *** от 26.11.2018 г.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело №
***/2022 год по описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № ***/06.06.2022 год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника лично, като в срок почл.414 ГПК е
постъпило възражение, че претендираната неустойка е неравноправна клауза.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: ., зав. копие на търговско
пълномощно от 29.04.2022 г., зав. копие на пълномощно от нотариално заверено на
24.10.2018 г., зав. копие на уведомление от 23.09.2020 г., зав. копие на Анекс № 2 към
договор за цесия от 01.10.2019 г. от 05.10.2020 г., зав. копие на извлечение от Приложение
№ 1 към Анекс от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. от дата 08.07.2022 г.,
зав. копие от извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от 23.09.2020 г.
към договор за цесия от 01.10.2019 г.зав. копие на уведомление за цесия, зав. копие на
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г., зав. копие на договор №
***/16.10.2018 г., зав. копие на пълномощно, зав. копие на декларация от Г. П. Я. от
26.11.2018 г., зав. копие на месечна сметка № *** с дата на издаване 09.04.2019 г., зав. копие
на месечна сметка № ********** с дата на издаване 08.05.2019 г., зав. копие на месечна
сметка № *** с дата на издаване 08.06.2019 г., зав. копие на месечна сметка № *** с дата на
издаване 09.07.2019 г., зав. копие на месечна сметка № ********** с дата на издаване
08.08.2019 г. и зав. копие на Общи условия на договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
2
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
За пълнота следва единствено да се посочи, че начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора е в съответствие с договореното между страните и кореспондира с
гаранционно обезпечителната функция на неустойката.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски в размер на 205 лева, от които 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и сторените такива в
исковото производство в размер на 205 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и
180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски в размер на 410,00
лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 92,
ал.1 ЗЗД, по отношение на Г. П. Я. с ЕГН ********** от с.В., обл.Я., ***, че към нея
съществува изискуемо вземане на „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от
М.А.У. /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, в размер на 52,47 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № *** от 26.11.2018 г. сключен между Г.
3
П. Я. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за окето е издадена фактура № ***/08.08.2019 год., с падеж на
плащане 25.08.2019 год., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № ***/06.06.2022 год. по ч.гр. дело № ***/2022 год. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. П. Я. с ЕГН ********** от с.В., обл.Я.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от М.А.У. /с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, сумата от 410,00 лева, представляваща сбор от
сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4