РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Девня, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120101368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Т. Г.,
ЕГН **********, срещу „Девня Цимент“ АД , ЕИК ********* гр.Девня ,
обл.Варна с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
основание чл.357 КТ вр.чл.344 ал.1 т.1-3 КТ за отмяна на Заповед
№13/01.11.2021г. на дружеството – ответник , с които на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“..
Твърди се в исковата молба, че ищецът е в трудово правоотношение с
ответника по силата на трудов договор , като заема длъжността „Мениджър
административни дейности и сигурност“ в подструктура „Административни
дейности и сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“.Със Заповед
№13/01.11.2021г. на ищеца е било наложено наказание„уволнение“ за
извършени нарушения на разпоредбите на КТ , а именно нарушения по чл.
190 ал.1 т.3 – системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неизпълнение на възложената работа , неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните
нареждания на работодателя , злоупотреба с доверието на работодателя, както
и неизпълнение на други трудови задължения.В атакуваната заповед са
1
посочени три нарушения на трудовата дисциплина през м.09.2021г. , а именно
, че ищецът е навлязъл в територията на завода с личния си автомобил без
издаден пропуск и без изискуемото се по процедура оборудване за висока
видимост/ светлоотразителни ленти и сигнални лампи/,за това , че е съставил
и изпратил на работодателя справка на 01.09.2021г. в която е описал
състоянието на всички камери на територията на дружеството „Девня
Цимент“ АД като работещи , а е имало такива които не са работили, за това ,
че при извършена проверка на 23.09.2021г.се установило отново , че част от
камерите на територията на предприятието не работят.Ищецът отрича да е
извършил твърдените нарушения и заявява , че в така атакуваната заповед
нито е конкретизирано извършеното нарушение , нито е извършвал
твърдените нарушения.С оглед изложеното се моли за уважаване на така
предявеният иск, да му бъдат заплатени част от трудовите
възнаграждения.Претендира разноски.
В срокът за отговор е постъпил такъв от ответника. Описва как е била
проведена процедурата по налагане дисциплинарно наказание на ищеца, като
счита, че същата е законосъобразно проведена.И двете страни представят
писмени доказателства и ангажират гласни доказателства чрез разпита на
свидетели.
За да се произнесе по исковете съдът съобрази следното от фактическа и
от правна страна :
По предявеният иск с основание чл.344 КТ
Няма спор между страните, а и от представените писмени доказателства
се установява наличието на трудово правоотношение между страните въз
основа на трудов договор от 08.06.2016г.Няма спор между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че атакуваната заповед е
издадена от дружеството – ответник и със Заповед №13/01.11.2021г. на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
След като се запозна с всички събрани по делото доказателства, съдът
установи , че Заповед №13/01.11.2021г. с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовия договор
на ищеца е незаконосъобразна.Това е така тъй като същата е немотивирана и
също така не есе основава на обективно установени факти и обстоятелства.
Установява се по безспорен начин , че не са събрани доказателства за
2
сочените нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.3, т.5 , т.7 и т.8
от КТ.Не се събраха достатъчно доказателства , а и не могат да бъдат събрани
такива относно движението с висока скорост на автомобила , управляван от
ищеца на територията на „Девня Цимент“ АД.Налице са единствено
свидетелски показания , че ищецът е управлявал автомобила с висока скорост
, но това са единствено лични възприятия на свидетелите , които обаче не
могат да бъдат доказани по безспорен начин.Установено е също така , че
ищецът е навлязъл на територията на предприятието без да е оборудвал
автомобила си със средства за висока видимост / лампа и светлоотразителни
ленти/ , но също така е установено и , че допускането на МПС на територията
на предприятието се извършва при специален пропускателен режим,
контролиран от външна охранителна фирма , следователно извършеното
нарушение е от страна на служителите на тази фирма , които са допуснали
ищеца на територията на предприятието.
Установи се също така , че ищецът не е извършил нарушенията описани в
т.2 и т.3 от атакуваната заповед, а именно , че е представил ежемесечни
справки за м.08.2021г. и м.09.2021г. да прекия си ръководител , в които се
съдържа невярна информация за състоянието на камерите действащи на
територията на „Девня Цимент“ АД.Според договора сключен между
ответното дружество и фирма СОТ ЕООД, задължение на охранителната
фирма е да осигури наблюденито на територията на предприятието , чрез
поставяне на повече от 100 камери , разположени на различни места в
завода.В случай на неизправност на камерите , охранителната фирма следва
да уведоми ръководството на „Девня цимент“ АД и да уведоми сервизната
фирма „Рейтекс“ ЕООД , която е длъжна да отстрани повредите.В случая
длъжностно лице от СОТ ЕООД е било длъжно да предостави на ищеца
информация за повредите и той да уведоми ръководството на дружеството за
това.По делото обаче се установява , че отговорното длъжностно лице от
охранителната фирма е предоставяло на ищеца справки , че за м.08 и
09.2021г. няма установени повредени и неработещи камери, каквато и
информация той е представил на прекия си ръководител.
Съдът също така счита , че атакуваната заповед не отговаря на
изискванията на чл. 195 КТ , тъй като е немотивирана.Липсва описание кога и
при какви обстоятелства са извършени нарушенията от страна на ищеца ,
както и с какви доказателства се установява това.
3
Наказанието е наложено и при несъобразяване с разпоредбата на чл.189
ал.1 от КТ - работодателят не излага мотиви защо приема,че следва да се
наложи най- тежкото наказание.От трудовото досие на ищеца е видно, че до
уволнението му срещу него са му налагани дисциплинарни наказания и не са
били образувани дисциплинарни производства.
Всичко изложено по-горе налага правния извод за незаконосъобразност
на наложеното наказание с обжалваната Заповед №13/01.11.2021г. поради
която същата следва да бъде отменена.
Уважаването на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 -отмяната на
уволнението,обуславя и основателността на иска с правно основание чл.344
ал.1 т.2 от КТ - възстановяването на заеманата длъжност „Мениджър
административни дейности и сигурност“ в подструктура „Административни
дейности и сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“ при условията
на безсрочен трудов договор .
При този изход на делото и с оглед на депозирана молба от
процесуалният предствител на ищеца за изменение на иска чрез неговото
намаляване на основание чл. 225 КТ ответника следва да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1247.20лв. само за времето от 01.11.2021г. до
14.11.2021г. ведно със законната лихва от завеждането на иска до
окончателното и изплащане, както и да заплати сторените от ищеца разноски.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА заповед №13/01.11.2021г. на Изпълнителен директор на
„Девня цимент“ АД с която е бил прекратен трудовият договор на Ц. Т. Г.,
ЕГН ********** и на ищеца Ц. Т. Г. е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Т. Г., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Мениджър административни дейности и сигурност“
в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено
„Дирекция Човешки ресурси“ в „Девня Цимент“ АД ,ЕИК ********* при
4
условията на безсрочен трудов договор .
ОСЪЖДА „Девня Цимент“ АД , ЕИК ********* ,гр.Девня , обл.Варна,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Г., ЕГН ********** , обезщетение в размер на
1247.20лв. за времето от 01.11.2021г. до 14.11.2021г. ведно със законната
лихва от завеждането на иска до окончателното и изплащане,както и сумата
от 1500 лева за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Варна,
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5