Решение по дело №160/2013 на Окръжен съд - Силистра

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 77

 

Силистра, 20.09.2013 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година,

като разгледа докладваното в.гр.д. № 160 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 88/08.05.2013 г., постановено по гр.д. № 442/2012 г., Дуловският районен съд е отхвърлил иска на Х.М.С. за признаване за установено по отношение на Ч.З.Х., че последният му дължи по заповед № 258/10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 395/2012 г. на ДРС, сумата 5000 лв. паричен заем, ведно със законна лихва, считано от 06.07.2012 г. до окончателното плащане, както и 100 лв. разноски, отхвърлил е искането за разноски в исковото производство.

Производството е образувано по въззивна жалба на Х.М.С. с искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция, претендира разноски.

Ответникът по жалбата Ч.З.Х. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима и по същество основателна.

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че през 2008 г. на различни дати е предоставил на ответника парични заеми на обща стойност 5000 лв., която сума не му е върната Представя саморъчно изготвен и подписан от ответника писмен документ от 14.02.2008 г., озаглавен „споразумение” за получените суми със задължение да ги върне на конкретно посочени дати.

Ответникът в писмен отговор на исковата молба оспорва твърденията в нея, заявява, че сумите са „погасени”, че представеният документ е негоден , че не е налице заем, позовава се и на погасителна давност. В с.з. пред въззивната инстанция изрично признава, че е вземал в заем суми, каквито са посочени в приложения писмен документ, но че е върнал парите и че при връщането са присъствали свидетели.

Договорът за заем е неформален и няма пречка да бъде сключен устно. Страните не уточняват кога са се договаряли и кога точно са дадени парите, но представеният писмен документ „споразумение” е ясно признание, потвърдено и в съдебно заседание. Този частен свидетелстващ документ не е оспорен. Твърдението, че сумите са върнати ответникът не доказва нито с писмени, нито с гласни доказателства. Разпитаните в първата инстанция свидетели заявяват други факти, неотносими към спора. Св. В.А. заявява, че е знаел за дадени от ищеца на ответника пари в заем, но не знае за какви суми, веднъж е видял „даване на нещо във вестник”. Св. Н.K. твърди, че е дал веднъж 1000 лв., веднъж 2400 лв. в заем на ответника да му помогне да върне пари на друг човек, но не е видял тези пари да са предадени на ищеца. Следователно при тежест за доказване ответникът по никакъв начин не доказва връщане на заетите суми.

Правилно районният съд е приел, че при наличие на признание на задължението на 14.02.2008 г., което прекъсва давността съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД, при предявен иск на 30.07.2012 г. не е изтекла новата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Несъстоятелни са обаче превратно възприетите свидетелски показания за връщане на суми, съжденията за късното предявяване на претенцията и изводът „за злоупотреба с право” при иницииране на заповедно производство.

Въззивният съд счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи след отмяна на първоинстанционното решение, като на ищеца се присъдят разноски за двете инстанции общо в размер на 500 лв. Следва да се отбележи, че ответникът фигурира в делото с различни окончания на презиме и фамилия, като не се спори идентичността.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 88/08.05.2013 г., постановено по гр.д. № 442/2012 г. по описа на Дуловски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Ч.З.Х. (идентично Ч. З. Х.), дължи на Х.М.С., сумата 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща невърнат заем, ведно със законна лихва, считано от 06.07.2012 г. до окончателното плащане, както и 100 (сто) лв. разноски, предмет на заповед № 258/10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 395/2012 г. на Дуловски районен съд.

ОСЪЖДА Ч.З.Х. (идентично Ч. З.Х.), да заплати на Х.М.С., сумата 500 (петстотин) лв. разноски за двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.