№ 346
гр. Благоевград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500516 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от адв. Г.А. К., в качеството на пълномощник на
ЮЛ. ЮР. К. срещу Решение № 8091/09.04.2021г., постановено по гр.д. № 973/2020г.,
по описа на РСП. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на
предявения иск. Сочи се, че районният съд неправилно е кредитирал едни свидетелски
показания, а други не. От събраните по делото доказателства се установявало наличие
на пряка връзка между издадения запис на заповед и договора за сътрудничество, както
и при какви обстоятелства е бил подписан първият. Доказвало се и това, че дължимите
суми по договора за сътрудничество са погасени изцяло. Претендират се разноски. С
жалбата не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия.
В о.с.з въззиваемата страна ИР. П. се явява лично и прави искане за
потвърждаване на решението.
Жалбоподателката Ю.К., чрез процесуалния си представител – адв. Г.К.,
депозира писмено становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложено ч.гр.д № 157/2020г. по описа на РС - П се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
1
417 ГПК в полза на заявителя ИР. П. срещу длъжника Ю.Ю. К. за сумата от 7 000 евро,
представляваща главница по запис на заповед от дата 28.02.2018г. В срока по чл. 414
ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника за сумата от 7000 лв., с оглед на
което на заявителя са дадени указания и в едномесечен срок е предявена искова молба
за установяване дължимостта на оспореното вземане от 7000 лв.
Видно от издадения запис на заповед същият е издаден на 28.02.2018г. в гр. П,
въз основа на който Ю.Ю. К. се е задължила да заплати на ИР. П. при предявяване на
записа на заповед до 28.02.2019г. сумата в размер на 8000 евро, както следва: до
30.06.2018г. – 1000 евро, до 31.10.2018г. – 1000 евро и до 28.02.2019г. – 6000 евро.
В исковата си молба ищцата ИР. П. твърди, че между страните е подписан запис
на заповед за сумата в размер на 8000 евро, която ответницата Ю.К. следвало да върне
до 28.10.2019г. От посочената сума са върнати само 1000 евро, остатъкът за плащане е
7000 евро, която сума не е заплатена към момента на сезиране на съда. С оглед на това,
че възражението касае единствено сумата от 7000 лв. ищцата прави искане да се
признае дължимостта на посочената сума.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата не оспорва, че е подписала
записа на заповед, но е била принудена да го направи от ищцата. Отделно от това сочи,
че записът на заповед е издаден по повод на каузална сделка – договор за инвестиции,
сътрудничество и съвместна дейност от 21.08.2015г., сключен между страните по
делото, по който договор ответницата К. е изплатила всички дължими суми на ищцата
П.
Като доказателства е представен Договор за инвестиция, сътрудничество и
съвместна дейност от дата 21.08.2015г., сключен между страните. По сключения
договор ищцата предоставила на ответницата сумата от 2000 евро за закупуване на две
крави и телета, а последната се задължила да осигури паша, издръжка, изхранване и
грижа за животните. Последните следвало да се продават, като реализираната печалба
трябвало да се разделя наполовина, след приспадане на разходите и данъците.
Представени са доказателства – ветеринарномедицински свидетелства за това, че
животните са закупени.
Като доказателства са представени четири броя разписки от дати както следва
03.07.2019г.; 15.05.2019г.; 17.07.2019г. и 22.08.2019г., видно от които ИР. П. е
получавала от Ю.К. различни суми в общ размер на 750 лв.
Представени са и три разписки от дати 12.08.2017., 28.02.2019г., 20.03.2018г. в
които е посочено, че Ю.К. е взела от ИР. П.я суми в общ размер на 15 000 евро /три по
5000 евро/ със задължения да ги върне.
Представени са и пет броя справки за животни в обект по категории за период
2015г. - 2019г., както и справки, че няма новородени телета през 2019г., 2018г., 2016г. и
2017г.
И от двете спорещи страни са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетели са разпитани И.В., съпруг на ищцата, Е.К. и В.К.,
съпруг на ответницата.
Св. В. посочи, че между Ю. и съпругата му е имало взаимоотношение, както
съпругата му е предоставяла на Ю. пари в заем. Освен това между тях имало сключен
и договор за съвместна дейност от 2015г. В края на месец февруари 2018 г. И.
2
предоставила на Ю. заем от 8000 евро, за което се съставил и подписал и запис на
заповед. От тези пари били заплатени единствено 1000 евро. Договорът от 2015г. и
записът на заповед нямали нищо общо.
Св. К. посочи, че познава страните. Между тях е имало бизнес и финансови
отношения, като И. е давала пари на Ю.. Между страните бил сключен договор за
инвестиция и съвместна дейност, по който Ю. е изпълнила задълженията си и е
заплатила дължимите суми към И., заедно с печалбата. През месец февруари 2018г. И.
предоставила на Ю. заем от 8000 евро, за което бил подписан запис на заповед, за тези
факти свидетелката знае от И.. От тези пари са върнати единствено 1000 евро.
Св. К. посочи, че между страните бил сключен договор за съвместна дейност, по
който ищцата предоставила на съпругата му сума от 2000 евро за закупуване на крави
и телета. Уговорката била печалбата впоследствие да бъде разделена. Записът на
заповед бил подписан във връзка с договора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, след заповедно производство по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и подадено възражение
от страна на длъжника. Заповедта е издадена въз основа на запис на заповед издаден от
Ю.К. в полза на длъжника ИР. П.. В исковата си молба ищцата изрично сочи, че
записът на заповед е издаден с оглед на обезпечаване на съществуващо каузално
правоотношение – неформален договор за заем. В тази връзка ангажира и свидетелски
показания, чрез които се домогва да докаже, че в полза на ответницата е предоставен
заем в размер на 8 000 евро, за което бил подписан и записът на заповед.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата не оспорва съществуването на
ценната книга, но твърди, че тя е издадена по повод на друго съществуващо между
страните каузално правоотношение – договор за инвестиция, сътрудничество и
съвместна дейност от дата 21.08.2015г. Към отговора се представя копие на цитирания
договор, сключен между страните.
В случая и двете страни сочат различно каузално правоотношения, във връзка с
което е издаден записът на заповед – ищцата твърди заем и в тази връзка ангажира
свидетели, а ответницата – договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна
дейност.
Ответницата, макар и да доказва съществуващо правоотношение между
страните, обектвирано в договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност
не ангажира доказателства, въз основа на които да може да се направи категоричен
извод, че записът на заповед е издаден във връзка със сочения от нея договор, както и
че тя е изправна страна по него и е изпълнила задълженията си, следователно не дължи
сумата по записа на заповед. В тази връзка представените разписки за заплащани суми
не доказват посочените обстоятелства. От същите единствено се установява, че суми са
заплащани от ответницата в полза на ищцата, но не става ясно какво е било
основанието за това. Св. В.К. също не установява сочените факти. На първо място
свидетелят е съпруг на ищцата и неговите показания следва да се преценяват с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се съобразят останалите данни по делото и
възможната тяхна заинтересованост. Неговите показания противоречат на останалите
данни по делото и по – конкретно на показанията на останалите двама свидетели
/единият от които без родство със страните/, които сочат че записът на заповед е
3
издаден във връзка с предоставени пари в заем на ищцата. Св. К. сочи, че други
взаимоотношения между съпругата му и ищцата по делото не са съществували, освен
тези по договора за инвестиция, но по делото са ангажирани писмени доказателства –
разписки от които е видно, че съпругата му е получавала пари от ищцата, което сочи и
на съществуващи други правоотношения между страните. Освен това свидетелят прави
извод, че записът на заповед е издаден по повод на договора от 2015г., тъй като между
страните други правоотношения не съществуват, което противоречи на приложените
по делото писмени доказателства. Отделно от това свидетелят не е присъствал на
срещи между съпругата му и И. по повод на договора, а знае за тях от съпругата си.
На следващо място според настоящата съдебна инстанция ищцата също не успя
да докаже по пътя на пълно и главно доказване твърдяното от нея каузално
правоотношение, а именно че в полза на ответницата е предоставила сумата от 8000 лв.
под формата на заем, във връзка с което е издаден и процесният запис на заповед.
За доказване на обстоятелството, че е предоставила пари в заем е ангажирала
гласни доказателства. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК обаче съдържа забрана
за установяване със свидетелски показания за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5 000 лв. в случая се касае за заем в размер на 8000 евро. Не е налице и
изрично съгласие на другата страна за допускане на свидетелските показания, с оглед
разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК, доколкото видно от писмения отговор ответната
страна се е противопоставила на допускането на гласни доказaтелства, макар и не с
оглед на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на така изложеното съдът намира, че нито една от страните не доказа
съществуването на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което е издаден
процесният запис на заповед. Недоказването и от двете насрещни страни на
поддържаните от тях различни конкретни каузални правоотношения и връзката им със
записа на заповед няма за последица погасяването, респ. несъществуването на
вземането по менителничния ефект. Това е така, тъй като ищецът носи единствено
тежестта да установи редовен от външна страна запис на заповед и доколкото самият
той твърди /без да има задължение да сочи/ каузална причина за издаването на ефекта,
това е с цел оборване твърдения на ответника и недоказването й от ищеца в процеса не
би могло да бъде основание за отхвърляне на установителния иск, основан на
абстрактната сделка. При това положение и доколкото е налице редовен запис на
заповед, за който ответната страна не оспорва, че е подписан от нея предявеният иск за
7000 лв. е основателен и правилно е бил уважен от районния съд. В посочения по-горе
смисъл са: т. 17 от ТР № 4/2013г. от 18.06.14г. по тълк.д. № 4/13г.на ОСГТК на ВКС,
както и с постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС: решение №
38/07.04.15г. по т.д. №1008/14г. на ТК І т.о. на ВКС, реш. № 38/11.09.15г. по т.д. №
854/12г. на ТК ІІ т.о. на ВКС, решение № 122/06.10.15г. по т.д. №1941/14г. на ТК І т.о.
на ВКС, решение № 66/28.07.15г. по т.д. №378/14г. на ТК ІІ т.о. на ВКС, решение №
248/23.01.15г. по т.д. № 3437/13г. на ВКС ТК І т.о; решение № 20/19.06.2018г. по к.т.д.
№ 1151/17г. на ВКС ТК І т.о; определение № 143/12.02.2016г. по т.д. № 1869/15г. на
ВКС ТК І т.о и др.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се доказа и
твърдяното в писмения отговор, а именно че записът на заповед е подписан, тъй като
издателят е бил заплашван. В тази насока са налице единствено и само твърдения на
ответната страна, но липсват доказателства, поради което и това възражение остана
недоказано.
С оглед на изложеното по-горе ще следва атакуваният съдебен акт да бъде
4
потвърден.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, доколкото
такова искане не е заявено, а и липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8091/09.04.2021г., постановено по гр. дело №
973/2020г. по описа на РСП.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5