РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120107939 по описа за 2021 година
Делото е за делба и е във фазата по допускането й.
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Н. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., против Т.П. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б.. В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с Решение № 260013 от 11.08.2020 год. по гр.д.№ 1706/2020г.
по описа на Районен съд- Бургас. Сочи се, че двамата са закупили по време на брака си
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с предназначение
жилище- апартамент, на едно ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални,
дневна, кухня, трапезария, баня, тоалетна и антре, с адрес: гр. Б., при граници: на
същия етаж- ***; под обекта- ***; над обекта- ***, ведно с прилежащото избено
помещение № 90, с площ 4 кв. м и 0,60 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, като самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, която е
разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно нотариален акт № ***,
н.д. № 632/2015 г. на нотариус Б.К. с район на действие Бургаски районен съд. Предвид
факта, че страните не могат доброволно да поделят съсобствеността е направено
искане да се допусне и извърши делба на гореописаните имот при равни квоти.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с която се заявява
неоснователност на иска. Сочи се, че имота е закупен за сумата от 54000 евро или
105615 лв. Част от продажната цена в размер на 80558 лв. била заплатена с лични
средства на Д., получени от продажбата на личен имот, поради което се счита, че
1
делбата следва да бъде допусната само за 25057/105615 ид.ч. от имота.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, а това се установява и от представеният по делото
нотариален акт № ****, н.д. № 632/2015 г. на нотариус Б.К. с район на действие
Бургаски районен съд, че Д. Н. Д. и Т. П. Д., на 08.12.2015 г. са закупили процесното
жилище за сумата от 54 000 евро, равняващи се на 105 614.82 лв. Безспорен факт е и, че
това е станало по време на брака на страните, сключен на 23.09.2006 г. и прекратен
през 2020 г. с Решение № 260013 от 11.08.2020 год. по гр.д.№ 1706/2020г. по описа на
Районен съд- Бургас.
И двете страни твърдят, че имота или част от него е придобит с техни лични
средства, като единствено ответницата претендира установяване на частична
трансформация на лично имущество при закупуването на апартамента в размер на
80558 лв., като заявява, че тази сума е била дадена от Д. на ищеца за погасяване на
отпуснатия им жилищен кредит. По делото е представен договор от 07.12.2015 г. /денят
преди покупката на имота/, с който на двете страни е отпуснат кредит в размер на
92800 лв. за покупка на процесния апартамент. Приложен е и н.а. № ***, н.д. №
643/2019 г. на нотариус Г.Н. с район на действие Районен съд- Поморие, с който Т.Д. е
продала имот за сумата от 43000 евро. Сочи се от последната, че с част от получената
продажна цена- в размер на 80558 лв., ответницата е погасила остатъка по жилищния
кредит, което според нея представлява личен принос в придобиването на жилището.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира, че е налице съсобственост
между страните при равни квоти, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от СК, съпрузите имат равни права върху
имуществото придобито по време на брака. Законът въздига оборима презумпция за
наличие на равенство в бездяловата съсобственост в придобитите по време на брака
имоти от съпрузите. Според т.4 от ТР № 5/2013 от 29 декември 2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко- продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и
2 СК, отм./. В тази връзка така направеното възражение от страна на ответницата е
допустимо. Същото обаче се явява неоснователно предвид на това, че пак въз основа на
соченото ТР, ОСГТК на ВКС е приело в мотивите си, че между съпрузите възникват
облигационни отношения при плащане на цената със заемни средства, когато
задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството. В настоящият случай няма спор, че апартамента е придобит в голямата си
част /92800 лв./ посредством отпуснатия жилищен кредит, като за останалата сума до
пълната продажна цена не се спори между страните, че е заплатена с общи за
семейството средства. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Безспорно
отпускането на кредит за закупуване на жилище, в което страните са живели до
определен момент /установено от показанията на всички разпитани свидетели/,
съставлява задължение поето за задоволяване нуждите на семейството. В този смисъл и
съобразно сочената разпоредба, отговорността на двамата съпрузи по изтегления
кредит, дори и да не е изрично посочена в договора, е солидарна. Ето защо без
2
значение е с чий средства се погасява вземането на банката- лични на единия съпруг
или общи на семейството. В този смисъл в настоящата хипотеза за спорните 80558 лв.
е неприложим чл.23 от СК. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС,
изразена включително и в соченото по- горе Тълкувателно решение, че наличието на
солидарност в задълженията на двамата съпрузи досежно задоволяване нуждите на
семейството, изключва личен принос на единия от съпрузите при заплащане на
задълженията с негови средства. Ето защо погасяването на кредит, получен за
закупуване на имот по време на брака, само от единия съпруг, не съставлява основание
да се приеме, че са вложени частично лични средства в придобиването на имота.
Средствата, получени по договор за заем от един от съпрузите, не са лични, тъй като
съпрузите отговарят за връщането им солидарно. Ето защо е безпредметно да се
обсъждат останалите приложени доказателства по делото, включително и гласни
такива, а следва да се приеме, че страните са придобили имота в режим на
съсобственост при равни дялове, в какъвто и смисъл следва да бъде допусната делбата.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д. Н. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., и Т.П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.., върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, с предназначение жилище- апартамент, на едно
ниво, с площ 96,59 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, трапезария, баня,
тоалетна и антре, с адрес: гр. Б., при граници: на същия етаж- ***; под обекта- ***; над
обекта- ***, ведно с прилежащото избено помещение № 90, с площ 4 кв. м и 0,60 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение:
жилищна сграда- многофамилна, която е разположена в поземлен имот с
идентификатор *** при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3