№ 506
гр. Монтана, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101213 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.,,Кукуш‘‘ № 1 е предявил против ответницата
В. Б. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Мусала‘‘ №
19 обективно кумулативно съединени положителни установителни искове,
за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземанията
на А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, произтичащи като дължими суми по системни
партидни номера : М 5670829 и М5670832, като част от рамков договор
с уникален номер № *********, както следва:
-4 409,55 лв.-главница, от които: 1 207,04 лв.-неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги; 2 895,10 лв.- неплатени суми
за устройство на изплащане; 307,41 лв.- неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане;
- 939,05 лв.- мораторна лихва, начислена за периода от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане до 24.02.2025 г. вкл.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК- както в
настоящото исково, така и в предхождащото заповедно производство.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
1
законния едномесечен срок ответницата В. Б. А. е подала писмен отговор,
в който оспорва исковете в цялост.
На първо място отрича да е подписвала договори за получаване
на устройства, а само за ползване на услуги с ,,А1 БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД,
предвид което оспорва автентичността на приложените към исковата
молба документи.
На следващо място оспорва вземанията, като погасени по давност.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и
срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Предявените искове се установяват по основание и размер от
приибщените към исковата молба писмени доказателства: Договори за
електронни съобщителни услуги, ведно с анекси към тях, както и фактури за
задълженията.
Ответницата оспори да е сключвала договорите с допълненията към
тях, респективно да е потребила ел. съобщ. Услуги и да е в облигационни
отношения с дружеството- ищец, предвид което съдът назначи съдебно-
графологична експертиза за установяване на възражението, но ответницата не
внесе определения депозит, предвид което експертизата не се извърши.
Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК ответницата носеше доказателствената тежест
да докаже, че документите не са автентични, което не се установи и
доказването е неуспешно, поради което съдът следва да приеме валидността
на договорите.
На следващо място, предвид исковия период на сумите не е изтекъл и
погасителният давностен срок по чл. 111 от ЗЗД, поради което вземанията не
са погасени по давност.
Предвид горното, съдът намира, че исковите претенции, като
основателни и доказани, следва да се уважат от съда в цялост.
При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сторените от него деловодни разноски, направени както в
2
настоящото исково производство, така и в предхождащото го заповедно
производство- за внесени държавни такси и юрисконсултски възнаграждения,
като съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. в исковото
производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235 ГПК, във вр.с чл. 422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,А1
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Кукуш‘‘ № 1 КЪМ В. Б. А., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Монтана, ул.,,Мусала‘‘ № 19 произтичащи като дължими суми по
системни партидни номера : М 5670829 и М5670832, като част от
рамков договор с уникален номер № *********, както следва:
-4 409,55 лв.-главница, от които: 1 207,04 лв.-неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги; 2 895,10 лв.- неплатени суми
за устройство на изплащане; 307,41 лв.- неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 25.02.2025 г. до окончателното изплащане;
- 939,05 лв.- мораторна лихва върху цялата сума, начислена за
периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане до
24.02.2025 г. вкл.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В. Б. А., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Мусала‘‘ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на,,А1
БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Кукуш‘‘ № 1 сумата от общо 428,97 лв.-сторените деловодни разноски
по гр.д.№ 1213/2025 г. по описа на РС-Монтана- за внесени държавни такси и
за юрисконсултско възнаграждение, както и общо 256,97 лв. разноски по
ч.гр.д.№ 467/2025 г. по описа на РС-Монтана- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3