№ 2087
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110202458 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г., издаден от СДВР, на КР. В.
П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 29.05.2020 г., в 11.15 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско
шосе“ срещу стопанство „Врана“ с посока на движение от ул. „Патриарх
Герман“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал т.а. „Пежо Боксер”
с рег. № СО 4857 СК със скорост на движение от 90 км/ч, като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 560.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице КР. В. П., с която се иска неговата отмяна като
незаконосъобразен. Релевирани са съображения, че в атакувания електронен
фиш не е посочено дали процесното АТСС е мобилно или стационарно, като
не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Твърди
се, че не е доказано, че на описаните дата и място е управляван процесният
автомобил. Изложено е, че е допуснато съществено нарушение на
1
процесуалните правила, доколкото в електронния фиш не е указано къде и в
какъв срок подлежи на обжалване. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че неправилно електронният фиш е
издаден срещу жалбоподателя, доколкото считано от 06.10.2020 г. последният
не е представляващ дружеството. Изложени са съображения, че нарушението
не е доказано, доколкото е констатирано с АТСС, което не отговаря на
техническите изисквания. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в хода на
съдебното производство, като в депозирани писмени бележки са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 29.05.2020 г. „Пикник-17“ ООД било собственик на т.а. марка „Пежо“,
модел „Боксер“ с рег. № СО 4857 СК.
На 29.05.2020 г., в 11.15 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения автомобил в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ срещу
стопанство „Врана“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към
Околовръстен път, като се движил със скорост от 90 км/ч. Максималното
разрешената скорост на движение в този пътен участък била 50 км/ч,
2
въведена с пътен знак „В26“.
Управлението на процесния лек автомобил със скорост от 90 км/ч било
установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол
„TFR1-M” № 560. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на
одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното нарушение за
скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол бил издаден
процесният електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г., с който на КР. В. П.
в качеството му на законен представител на „Пикник-17“ ООД е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място с 40 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (29.05.2020 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 560 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 30.10.2019 г., като срокът на валидност на проверката е до
30.10.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка
„Пежо” с рег. № СО 4857 СК; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по
метрология с изх. № 57-00-96-1/28.04.2022 г.; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M”; справка от ГД „НП“, ведно
с Протокол за проверка № 4-38-19/30.10.2019 г.; писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал и протокол за използване на АТСС;
справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението
на процесния пътен участък и справка от ТРРЮЛНЦ.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложените справки от Български институт по метрология и от Главна
3
дирекция „Национална полиция“, ведно с писмените доказателства към тях,
се установява, че процесната мобилна система „TFR1-M” № 560, с която е
констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
преминала периодичен технически преглед и е била изправна. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 90 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в
полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към
нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
29.05.2020 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му (л. 52 от делото), с който е документирано
използването му.
От справката от Столична община и приложената към нея схема за
организация на движението се установява, че в процесния пътен участък от
гр. София максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, съобразно
поставен пътен знак „В26“ (л. 70 от делото).
На следващо място, от Протокол № 4-38-19/30.10.2019 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 30.10.2019 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че приложеният протокол за извършена
4
проверка касае друго техническо средство, а не процесното такова. При
внимателен прочит на съдържанието на Протокол № 4-38-19/30.10.2019 г. (л.
48 от делото) се установява, че № 4835, посочен от процесуалния
представител на жалбоподателя, касае регистрационния номер на
техническото средство в регистъра на одобрените типове средства за
измерване, а идент. № на АТСС е ясно посочен в същия протокол като № 560,
който съвпада с номера на процесното АТСС. С оглед на това, съдът счита, че
приложеният на л. 48 от делото Протокол за извършена проверка касае
именно процесното АТСС.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че АТСС не отговаря на
техническите изисквания, доколкото към 24.02.2020 г. е изтекъл срокът на
валидност за одобряване на процесния тип АТСС. Независимо от изтеклия
срок на валидност на одобреното средство за измерване „TFR1-M“ на
24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията същото следва да се счита, че отговаря на изискванията на
закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В настоящия
случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало последващ
контрол за техническа изправност на 30.10.2019 г., поради което към датата
на констатиране на административното нарушение на 29.05.2020 г. следва да
се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят КР. В. П. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната
уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед
съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
5
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. Съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
автоматизирани средства, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е
и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП.
Същевременно, съгласно изискванията чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. нарушението е констатирано по несъмнен начин чрез изготвяне
на съответен протокол за използване на АТСС, от който е видно точното
местоположение и насоченост на АТСС.
Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50
км/ч, въведено с поставен пътен знак „В26“, но доколкото в случая не е
въведена разрешена максимална скорост на движение, различна от
посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км/ч за този вид МПС, то нарушението
правилно е било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на действащите към момента на извършване на нарушението
правила, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.
(след постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСК на ВАС) изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр.
параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при
6
констатиране на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. В този
смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело
№ 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение №
6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 90 км/ч, което е с 40 км/ч повече от позволената в
рамките на населено място – 50 км/ч. Следва да се посочи, че в електронния
фиш ясно е описано, че се касае за установена скорост 90 км/ч, която
представлява намалената такава след приспадане на толеранс от 3 км/ч
(възможна техническа грешка съгласно техническата спецификация на
АТСС) от реално измерената скорост от 93 км/ч (отразена в снимковия
материал към процесния електронен фиш).
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя КР. В. П., доколкото от приложената справка от ОПП-
СДВР е видно, че собственик на процесния автомобил към процесната дата е
било дружеството „Пикник-17“ ООД. Съгласно приложената справка от
ТРРЮЛНЦ управител и представляващ дружеството към момента на
извършване на нарушението и издаване на електронния фиш е именно К.П..
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП именно
законният представител на дружеството, което е собственик на процесния
автомобил, следва да носи административнонаказателна отговорност за
извършеното нарушение.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
доколкото е бил управител на дружеството до 06.11.2020 г., то неправилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както се
посочи по-горе, към момента на извършване на нарушението и към момента
на издаване на електронния фиш – 01.06.2020 г. (справка л. 58 от делото),
законен представител на дружеството-собственик на автомобила е бил именно
7
жалбоподателят П.. Ирелевантно се явява обстоятелството, че след издаване
на електронния фиш е бил сменен управителят и законният представител на
„Пикник-17“ ООД (на 06.11.2020 г.), доколкото това обстоятелство има
отношение единствено относно връчването на електронния фиш и спазване на
срока за обжалването му, който в случая е спазен.
В този смисъл е неоснователно и другото релевирано възражение относно
съдържанието на електронния фиш, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП и утвърдения образец на същия, в електронния фиш не следва
да фигурират данни за това дали процесното техническо средство, чрез което
е установено нарушението, се явява мобилно или стационарно такова. Още
повече, че това обстоятелство е безспорно изяснено в хода на съдебното
следствие с оглед събраните писмени доказателства и веществени
доказателствени средства. Не представлява съществено процесуално
нарушение и непосочването в електронния фиш пред кой орган и в какъв срок
същият подлежи на обжалване, доколкото това не са изискуеми реквизити за
електронния фиш съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Неоснователно е и твърдението, че не следва да се кредитира приложената
по делото снимка на разположението на пътен знак „В26“, въвеждащ
разрешена максимална скорост на движение от 50 км/ч в процесния пътен
участък, тъй като не ставало ясно кой, кога и как я е изготвил. Съдът счита, че
макар да не е посочено конкретното физическо лице, очевидно снимката е
изготвена от проверяващите служители от СДВР, които са поставили
началото и край на работа на процесното АТСС. Посоченият снимков
материал е изготвен съобразно изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като удостоверява разположението на пътния знак преди
мястото на заснемане на нарушението.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на КР. В. П. за извършеното
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на
процесния автомобил със скорост от 90 км/ч при ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч.
Извършеното от КР. В. П. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП електронният фиш се
издава срещу законния представител на дружеството - собственик на
8
процесния автомобил, независимо от обстоятелството дали последният
действително е управлявал същия или не. В случая нарушението е извършено
при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че
максимално разрешената скорост на движение в населено място е 50 км/ч,
като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила със
скорост от 90 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
разрешената максимална скорост на движение в населено място с от 31 км/ч
до 40 км/ч, какъвто е настоящият случай – превишена скорост с 40 км/ч,
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400 лева.
Предвид определянето от законодателя на санкцията за така извършеното
нарушение в константен размер, е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя „глоба“ в определения от закона размер от 400
лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – причиняване на ПТП, увреждане
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай”, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
9
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед направеното искане от страна на въззиваемата страна за заплащане
на възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 3 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
разноски в тази насока. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение в полза на въззиваемата страна
следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г., издаден
от СДВР, с който на КР. В. П. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП
ОСЪЖДА КР. В. П. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5 сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10