Р Е Ш Е Н И Е
№ 726/12.10.2021г.
гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд - Пазарджик, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември, през две хиляди двадесети и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА
ПОПОВА
при секретаря Т. Стойнова и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура – Пазарджик прокурор Кузманова
, като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД № 751 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА –Пазарджик
със съдебен адрес ***5 А чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Р. Т. против
решение № 324/25.05.2021 г. , постановено по АНД № 1888 по описа на Районен съд
– Пазарджик за 2020 година.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 13-002238/28.10.2020 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик , с което на С.А.К. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на
чл.14 ал.2 от Наредба № Р -07/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на основание чл. 413 ал.2 КТ е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. В
жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно , незаконосъобразно
, постановено в противоречие на КТ и ЗАНН , в частност на нормите на чл. 14
ал.2 от Наредба РД -07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж, като са изложени подробни съображения в тази
посока. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна
инстанция и да реши делото по същество като потвърди процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Представя писмено становище, в което се моли съда обжалваното решение на ПзРС да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е
представил писмен отговор. В съдебно заседание – редовно призован не се явява.
Постъпило е писмено становище чрез
процесуален представител, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Претендират се съдебно- деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира касационната жалба
за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик,
като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след
като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
По същество.
Наказателно постановление №
13-002238/28.10.2020 г. е издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик , с което на С.А.К. ЕГН **********
с адрес *** за нарушение на чл.14 ал.2 от Наредба № Р -07/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
на основание чл. 413 ал.2 КТ е наложена глоба в размер на 1000,00 лв.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Пазарджик, който
с решение № 324/25.05.2021 г. , постановено по АНД № 1888/2020 г., го е отменил изцяло
с мотиви за допуснати в производството съществени процесуални
нарушения, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административнонаказателен акт. Районният съд, след събиране, преценка и анализ
на доказателствата е приел, че както в ААН, така и в НП, липсва пълно и точно
описание на нарушението с всички негови признаци от обективна и субективна
страна, с което са нарушени чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което и препятства проверката за законосъобразно прилагане на
санкционната правна норма на Кодекса на труда. Освен това е изложил съображения
за недоказаност на самото деяние.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно
чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и
допустимо. Същото е и законосъобразно, по следните съображения:
Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти,
предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите
на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно
и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и законът е приложен правилно.
Касационният състав, съобразно чл. 220 от АПК, приема установената от
районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло на събраните по
делото доказателства. Правилно е прието, че акта и наказателното
постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсва пълно и точно описание на
нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна и
субективна страна. Това не дава възможност да се прецени изложените фактически
обстоятелства дали са правилно правно квалифицирани и дали е правилно приложена
санкционната норма. Разпоредбата на параграф 1 т.5 ДР на КТ дава легална
дефиниция за нуждите на кодекса на понятието „ длъжностно лице“ – работник или
служител в дадено предприятие , на който е възложено да изпълнява ръководство
на трудовия процес или който изпълнява
работа на специалист в посочените звена на предприятието. За да се
ангажира отговорността за нарушение на чл.14 ал.2 от Наредба № РД
-07/2009 г. трябва да е ясно и конкретно
посочено длъжностното качество на
нарушителя или поне да са изложени някакви обстоятелства, които да очертаят
длъжностните отговорности на санкционираното лице. В настоящия случай , както в
АУАН , така и в НП изцяло липсва изложение на такива обстоятелства, поради
което основателно решаващият съд е приел , че
е нарушено правото на защита , тъй като санкционираното лице се лишава
от възможността да разбере , защо е ангажирана именно неговата административно
наказателна отговорност. Отделно от това в
съдържанието на НП , АНО е посочил заповед на управителя на дружеството
, която би следвало да сочи основанието за възлагане на функции във връзка с
изпълнение на трудовото законодателство, но посочването на тази заповед , не
внася по-голяма яснота, тъй като се констатира различие между заповедта описана
в АУАН и тази посочена в НП / като последната е с дата следваща датата на
установяването на нарушението/.
На второ място в НП липсва изложение
на конкретни обстоятелства , които да сочат за какъв вид дейност не е проведен
периодичен инструктаж, за да се прецени дали тя е с висок производствен риск. В
съдържанието на оспореното НП се съдържа описание, според което се касае за
работници в леарски цех, заети с дейности с висок производствен риск, но не е
посочено с необходимата яснота , кои работници са заети с дейност с висок
производствен риск и каква е тази
дейност. Това уточнение е важно с оглед
преценка за правилното приложение на посочената като нарушена норма на
чл. 14 ал.2 от Наредба № РД -07/2009 г.
и която въвежда различни срокове и изисквания за провеждане на
периодичен инструктаж според вида и естеството на работните дейности.
Допуснати са в производството по налагане на административно наказание
съществени процесуални нарушения.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че принципно правилни са
изводите на районния съд за недоказаност на нарушението, но при наличието на посочените по-горе
съществени нарушения допуснати в НП, съдът намира за безпредметно да ги подлага
на по-обстоен анализ, а в случая следва да препрати направо към мотивите на
районния съд. От съществено
значение е , че е ограничено правото на
защита на наказаното лице, както и сe препятствана проверката относно
приложимия материален закон и правилността на реализираната административнонаказателна
отговорност.
Предвид горното, като е отменил наказателното постановление , районният съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци.
При този изход от спора, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 360,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324/25.05.2021 г. , постановено по АНД № 1888/2020 по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА –Пазарджик със съдебен адрес ***5 А да заплати на С.А.К. ЕГН ********** с адрес *** представлявана от
адв. Е.К. от ПАК – сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер
на 360,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/